Р Е Ш Е Н И Е
№………..
гр. Варна, 06.12.2019 г.
В И
М Е Т О Н
А Н
А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРИДЕСЕТИ
състав в
публично
заседание на седми ноември през
две хиляди и
деветнадесета
година
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Е. НИКОЛОВА
при секретаря Антония Пенчева като разгледа докладваното
от съдията
гр.дело № 6520 по
описа
за 2019 година,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Е.Д.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу Детска градина №23 „Иглика“, БУЛСТАТ *********,
с адрес: Гр. Варна, ж.к.
„Виница“, ул.
„Лазур“№2, представлявана от директора си Марчела Кирилова Петрова и ТП на НОИ - гр.Варна, ул. „Охрид“
6,
представлявано от Ирина Папазова – Директор с правно осн. чл. 1 ал.1 т.З и чл.З ал.2 от ЗУТОССР.
В исковата молба ищцата излага следната фактическа обстановка: В
периода
от 01.11.1978 год.
до 17.10.1984 год. работила по
трудов
договор
в
Детска
градина №34 в
гр.
Варна
като
детска
учителка.
При
подготовка
на
документите
си
за
пенсиониране
поради
придобита
пенсия
за
осигурителен
стаж
и
възраст
установява,
че
в
трудовата
ѝ
книжка
за
положения
от
нея
трудов
стаж
като
детска
учителка
в
Детска
градина №34 „Горски
кът“
в
гр.
Варна
не
е
оформен
правилно - липсва
правоъгълен
печат
и
положени
подписи
на
ръководител
и
счетоводител.
При
опит
да
се
снабди
с
удостоверение
обр. УП 3 за
трудовия
си
стаж
за
този
период
от
време
установила,
че
детската
градина №34 „Гроски
кът“
е
закрита
с
решение №259-3 на
Общински
съвет
гр.
Варна,
протокол
от 11.05.2016 год.
и
съгласно
заповед
на
Кмета
на
Община
Варна
документацията,
в
т.ч.
и
ведомостите
за
работни
заплати
са
предадени
в
Детска
градина №23 „Иглика“
гр.Варна,
ж.к.
„Виница“. След
подаване
на
искане
за
издаване
на
удостоверение
обр. №3
в
детска
градина
№23 „Иглика“ - приемник
на
архива,
се
установява,
че
има
липсващи
ведомости
за
работни
заплати
за
периода
от 01.11.1978 год.
до 01.01.1979 год. и
за
периода
от 01.12.1980 год.
до 17.10.1984 год.
Издаден
е
документ
за
липсващите
ведомости
за
работни
заплати
и
невъзможността
да
бъде
издаден
документ
за
трудовия
ѝ
стаж
обр. №3
за
целия
период,
в
който
е
работила
в
закритата
детска
градина.
Документите не
били
предадени
в
ТП
на
НОИ,
тъй
като
съгласно
заповедта
на
кмета
на
Община
Варна,
целият
архив
е
предаден
и
се
съхранява
в
Детска
градина №23 „Иглика“
гр.
Варна.
Ищцата твърди, че
за
периода 01.11.1978 год.
до 17.10.1984 год.
е
работила
като
детска
учителка
в
Детска
градина №34 „Горски
кът“
гр.
Варна
без
прекъсване,
при
осем
часов
работен
ден,
първоначално
с
месечно
трудово
възнаграждение
в
размер 105 лв.,
а
при
прекратяване
на
трудовия
ѝ
договор - в
размер 140.00 лв.
Неприключването
на
трудовата
ѝ
книжка
с
полагане
на
печат
и
подписи
на
директора
и
счетоводителя
е
пропуск,
който
налага
искането
за
документ
за
трудовия
стаж,
който
обаче
поради
липса
на
ведомостите
за
работни
заплати
не
може
да
бъде
издаден
за
целия
период
от
време.
Моли съдът да
постанови
решение,
с
което
да
приемете
за
установено,
че
е
работила
по
трудов
договор
и
е
придобила
трудов
стаж
като
детска
учителка
в
Детска
градина №34 „Горски
кът“ гр.
Варна
- закрита,
за
периода
от 01.11.1978 год.
до 01.01.1979 год.
и
от 01.12.1980 год.
до 17.101984 год.
при
пълно
работно
време.
В срока за отговор е постъпил такъв от ответника Детска градина №23 „Иглика“, БУЛСТАТ *********, с адрес: Гр.Варна, ж.к. „Виница“, ул. „Лазур“ №2, представлявана от директора си Марчела Кирилова Петрова, в който излага следното: В администрацията
на
ДГ 23 „Иглика“, през м. 08.2018 г. постъпило искане от Е.Д.Т. ЕГН ********** за издаване на УП 3 за периода от 01.11.1978 до 17.10.1984 г. За част от искания период (01.01.1979 до 30.11.1980) е изготвено УП 3, основано на разплащателни
ведомости.
Поради
липсващи
ведомости
за
периодите:
от 01.11.1978 до 01.01.1979 от 01.12.1980 до 17.10.1984г. било невъзможно да бъде предоставен
документ
УП-3
за
удостоверяване
на
стаж.
С
Писмо №128/30.08.2018г. било уведомено лицето Е.Т.. За разрешаване
на
казуса
било
изпратено
запитване
до
Началника
на
отдел
„Пенсии“
на
ТП
на
НОИ
гр.
Варна
писмо
с
Изх.№36/08.04.2019г., на което бил получен отговор от И.Д. ДИРЕКТОР Тодор Тодоров с Изх. №
1029-03-3800/10.05.2019г., в който било упоменато, че могат да се издават удостоверения
за
осигурителен
стаж
и
трудово
възнаграждение
или
за
осигурителен
доход
и
въз
основа
на
други
автентични
документи,
щом
те
съдържат
достатъчно
данни
за
осигурителния
стаж
и
за
осигурителният
доход. Съгласно чл. 40 ал.3 от НПОС документите
по
ал.1
и 2 се издават въз основа на разплащателни ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на труд, каквито обаче липсват.
Ответникът сочи, че
в
предадения
архив,
за
посочения
период,
са
намерени
единствено
заповедни
книги,
в
които
е
споменато
името
на
г-жа
Е.Т.
във
връзка
със:
Заповед №2/01.10.1981 за
ползване
на
платен
отпуск
считано
от 01.10.1981 до 29.11.1981 г.; Заповед № 23 / 01.12.1981 за
ползване
на
неплатен
отпуск
считано
от
01.12.1981 г.;
Заповед № 105 /31.03.1982 за
ползване
на
платен
отпуск
считано
от
01.04.1982 г.
до 30.05.1982 г.; Заповед № 251 / 01.03.1983
за
ползване
на
платен
отпуск
считано
от
01.02.1983 г.
до
02.04.1983 г.;
Заповед № 338 / 29.09.1983
за
признаване
на
1-ви
клас
за
навършени 5 години
трудов
стаж;
Заповед № 393 /01.05.1984 да
замества
Директора
на
СДГ 34 за
периода
от
01.06.1984 г.
до 30.04.1984 г.; Заповед № 400 / 25.07.1984
за
ползване
на
платен
отпуск
считано
от
02.07.1984
до 31.08.1984 г.; Заповед № 408 / 03.09.1984
за
ползване
на
неплатен
отпуск
считано
от
03.09.1984
до 30.09.1984 г.;
Заповед № 426 / 29.10.1984
за
освобождаване
от
работа
считано
от 17.10.1984 г.
В срока за
отговор
е
депозиран
и
отговор
от
втория
ответника
ТД
на
НОИ
–
гр.
Варна,
в
който
изразява
становище
за
частична недопустимост,
а в условия на евентуалност,
за неоснователност на предявения иск.
Счита,
че от приложения към писмо изх. №
40 / 22.04.2019 г. - ДГ №
23 „Иглика“
- Варна протокол не се установява факта на липсата на ведомости за претендираните периоди.
Твърди, че от съдържанието на същото не става ясно и обстоятелството дали за „1977 - 1978 и 1979 - 1980“ са предадени разплащателните ведомости,
или за тези години липсват такива.
Сочи, че в случай че от посочените в следващата колона „50 г.“ се установява,
че това е срокът на съхранение,
то това означава,
че 1978 г., 1979 г.
и
1980 г.
има ведомости и съответно за периодите от 01.11.1978 г.
до
01.01.1979 г.
и от 01.12.1980 г.
до
01.01.1981 г.
искът е недопустим.
Отделно твърди,
че от Заповед №
2451 / 12.07.2016 г.
на Кмета на Община Варна е видно,
че ДГ №
23 „Иглика“ - Варна не е нито работодател на ищцата,
нито правоприемник на закритата Детска градина №
34 - Варна - бивш работодател на ищцата.
Оспорва претенциите на ищцата за присъждане на разноски, по основание и по размер, с оглед разпоредбите на чл. 9 от ЗУТОССР.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР. Съобразно разпределението на доказателствената тежест за успешното провеждане на иска, ищцата следва да докаже пълно и главно елементите от фактическия състав на твърдяното право, а именно, че през процесния период от
01.11.1978 год.
до
01.01.1979 год.
и от
01.12.1980 год.
до
17.10.1984
год. при
пълно работно
време е полагала труд като детски учител в Детската
градина №34
„Гроски кът“ – гр. Варна, който се признава за трудов стаж и стаж при пенсиониране.
Съгласно чл. 5 ЗУТОССР, трудовият стаж по този закон може да се установява в случай, че пред съда се представи удостоверение издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са изгубени или унищожени. Ако осигурителят е прекратил дейността си и няма правоприемник, какъвто е настоящият случай, то следва да бъде представено удостоверение от съответното териториално поделение на НОИ, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. В случая това изискване на закона е спазено, като ищцата е ангажирала по делото удостоверение изх. № 5511-03-5 от 27.05.2019 г. издадено от НОИ, ТП - гр. Варна, в което е посочено, че разплащателните ведомости и трудоправните документи на Детската
градина №34
„Гроски кът“ – Варна не са приети в ТП на НОИ Варна. По делото е представен Протокол №8 от 11.05.2016 г. от заседание, проведено на 11.054.2016 г. на Общински съвет – Варна, съгласно т. 3 на което е закрита Седмична детска градина №34, „Горски кът“, находяща се в К.к. „Златни пясъци“ – гр. Варна, считано от 01.06.2016 г. Съгласно представена Заповед №24512/12.07.2016 г. на кмета на Община Варна Седмична детска градина №34, „Горски кът“, находяща се в К.к. „Златни пясъци“ – гр. Варна е закрита, считано от 29.07.2016 г., а задължителната документация и архивът на СДГ №34 „Горски кът“ следва да се приемат и съхраняват в ОЗЗ №24 „Иглика“. Представен е по делото и отговор на молба за издаване на УП за пенсиониране изх. №40/22.04.2019 г. от ДГ №
23 „Иглика“
– Варна, в което ищцата е уведомена, че искането удостоверение УП 3 за пенсиониране не може да бъде издаден, тъй като в предадения на ДГ №
23 „Иглика“
– Варна архив на Седмична детска градина №34, „Горски кът“, находяща се в к.к. „Златни пясъци“ – гр. Варна липсват ведомости за периодите от 01.11.1978
год. до 01.01.1979
год. и
от 01.12.1980
год. до 17.10.1984 год.
при
пълно работно
време,
както и нарочно удостоверение изх. №56/30.05.2019 г., издадено от ДГ №
23 „Иглика“
– Варна, съгласно което липсват ведомости за работни заплати за преиода от
01.11.1978 г. до 21.12.1978 г. и от 01.12.1980 г. до 17.10.11984 г. Представен е и преимо-предавателен протокол на архива на Детската
градина №34
„Гроски кът“, от който е видно, че не са предадени ведомости за работни заплати за периода от 1980 до 1985 г. Следователно правният интерес от търсената защита е налице и производството се явява валидно учредено.
За установяване твърденията си, че за сочения период ищцата е работила като детски учител в Детската
градина №34
„Гроски кът“ по делото са разпитани свидетели, чиято допустимост по изричната норма на чл. 6 от закона е обусловена от представяне на писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителен стаж и кумулативното наличие на още две предпоставки, а именно - тези документи да са издадени от работодателя, при който е придобит стажа и то по време на стажа. В чл. 6, ал. 2 законът е изброил примерно, но не и изчерпателно кои документи имат характер на такива, които да послужат като начало на писмено доказателство и оттам да предопределят допустимост на свидетелските показания. Освен примерно изброените писмени доказателства, като такива могат да послужат и други документи, издадени от работодателя по време на полагане на стажа, чието съдържание сочи на отделни моменти от трудовото правоотношение, а не за целия период от време, за който се претендира като трудов/осигурителен стаж. Във всеки конкретен случай според представените писмени доказателства следва да се направи преценка дали последните установяват или не вероятността на претендирания стаж. В настоящия случай се представи трудова книжка на ищцата с отбелязвания за периода: 01.11.1978 г. -
17.10.1984 г. Представени са и заповеди на Директора на Детската
градина №34
„Гроски кът“, както следва: Заповед №2 от 01.10.1981 г., с която е разрешено на Е.Д.Т. – в момента в отпуск за отглеждане на дете до 3 г. да ползва полагащият ѝ се платен годишен отпуск от 60 календарни дни, считано от 01.10.1981 г. до 29.11.1981 г., включително; Заповед №23 от 01.12.1981 г. на осн. чл. 61 от КТ, с която се разрешава на Е.Д.Т. да ползва неплатен отпуск за отглеждане на малко дете до навършване на тригодишна възраст, считано от 01.12.1981 г.; Заповед №105 от 21.03.1982 г., с която е позволено на Е.Д.Т. да ползва, в момента в отпуск по майчинство за гледане на дете до 3 г. да ползва платеният си отпуск за 1981/1982 г. от 60 календарни дни, считано от 01.04.1982 г. до 30.05.1982 г.; Заповед №251 от 01.03.1983 г., с която е разрешено на Е.Д.Т. да ползва платения си годишен отпуск за учебната 1982/1983 г. от 60 календарни дни, считано от 01.02.1983 г. до 02.04.1983 г., включително; Заповед №338 от 29.09.1983 г., с която на осн. Наредба №13 от 1977 г. и чл. 23, ал.2 от Постановление №5/1976 г. на ЦК на БКП и МС и ЦС на БПС за непрекъснат трудов стаж Е.Д.Т. е класирана в І клас детска учителка в СДГ №34, тъй като има навършени пет години трудов стаж, считано от 01.05.1982 г.; Заповед №393 от 01.06.1984 г., с която е възложено на Е.Д.Т. – детска учителка в СДГ №34 да замества директора Параскева Д. за времето от 01.06.1984 г. до 30.06.1984 г.; Заповед № 400 от 25.07.1984 г., с която се разрешава на Е.Д.Т. да ползва полагащият ѝ се платен годишен отпуск за 1984 г., считано от 02.07.1984 г. до 31.08.1984 г. – общо 60 календари дни; Заповед №408 от 03.09.1984 г., с която е разрешено на Е.Д. Тодорва – детска учителка в СДГ №34 да ползва 28 календарни дни неплатен отпуск, считано от 03.09.1984 г. до 30.09.1984 г.; Заповед №426 от 29.09.1984 г., с която на осн. чл. 29, б. „А“ от КТ Е.Д.Т. – детска учителка в СДГ №34, с основна заплата от 180 лв. и 3% - 5,40 лв. е освободена за прослужено време, считано от 17.10.1984 г. Същите напълно кореспондират с отбелязванията, направени в трудовата книжка на ищцата. На основание изложеното по-горе съдът намира, че са изпълнени условията на чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР за допускане на свидетелски показания.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от ЗУТОССР за свидетели се допускат само лица, притежаващи писмени доказателства относно това, че са работили или изпълнявали длъжност при същия работодател/осигурител през периода, през който е положен претендираният стаж. В настоящия случай се представи заверена трудова книжка на свидетелката Б. С. С., съгласно която е полага труд при работодателя Седмична детска градина №34, „Горски кът“, находяща се в к.к. „Златни пясъци“ – гр. Варна в периода от 01.09.1977 г. до 21.11.1983 г., а по отношение на свидетелката Г. С. З. се представи трудова книжка, съгласно която свидетелката е полагала труд при същия работодател в периода от 10.11.1975 г. - 27.11.1983 г. Доколкото исковият период е по-дълъг (до 17.11.1984 г.) от този, през който са работили и двете свидетелки при работодателя свидетелките показания са допустими за установяване на трудов стаж само за периодите, през които свидетелките са полагали труд, за които и период следва да бъдат обсъдени.
Свидетелката Б. С. С. излага, че от
01.09.1977 г. до
месец ноември 1983 г.
работила в СДГ №34. Ищцата Е.Д.Т. започнала работа след нея в СДГ №34 за началото на учебната
1978 г. Детската градина
се намира на „Златни
пясъци“. ДГ „Горски
кът“ е
седмична градина: от понеделник до петък, за децата на служителите на Балкантурист. Работили на
пълен работен ден. Отпуските били около два месеца. Имало три групи в
градината.
Били шест учители. Директор отначало била Й. Т., после други, те също изплнявали длъжността директор, когато се налагало. Когато напуснала през 1983 г.
Е. била още на работа. Напуснала една година по-късно и започнала работа в ОДЗ
4 „Чайка“.
Свидетелката Г. С. З. излага, че е работила в СДГ №34 от 1975 г. до
1983 г. През 1978
год. Е. започнала работа там като детска учителка. Били в
една смяна. Градината се намирала в „Златни пясъци“,
общежитие Пирин. Имало три
групи, шест
учители, а директор
била г-жа
Й. П., после Н. П. и
свидетелката е замествала
директора за известно
време накрая, преди да напусне.
Е. била редовен учител, на пълно работно време. Свиделката напуснала през 1983 г., а ищцата година по-късно и започнала работа в ОЗД №4.
На основание чл. 8 от закона, ищцата е представила по делото декларация, с която потвърждава, че изложените от нея в исковата молба обстоятелства релевантни за правния спор отговарят на обективната действителност.
При така установените по делото факти, въз основа на съвкупния анализ на така събраните по делото писмени и гласни доказателства обосновано се налага извод за основателност на исковата претенция. От разпитаните по делото свидетели стана ясно, че действително ищцата е работила по трудово правоотношение, при пълен осемчасов работен ден в Детската
градина №34
„Гроски кът“, по което е изпълнявала длъжност детска учителка в периода от 01.11.1978 до 27.11.1983 г. Свидетелите по това време са били трудово ангажирани при този работодател и са работили заедно с нея. Показанията им в частта относно релевантните за спора факти /елементите на ТПО/ са обективни, последователни и взаимнодопълващи се. Показанията на свидетелите се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства. По делото е представена справка НБД за ищцата, от която се установява, че същата е родила дете на 12.10.1980 г. – Д. К. Т., ЕГН **********. Видно от представените заповеди на директора на СДГ №34 се установява, че в периода след изтичане на определеният в чл. 60, ал.1 и ал.4 от КТ (отм.) отпуск за отглеждане на малко дете (120 дни по ал. 1 и шест месеца по ал.4) ищцата е ползвала полагащия ѝ се платен годишен отпуск от 60 календарни дни (от 01.10.1981 г. до 29.11.2081 г.), след което е използвала правото си по чл. 61, ал.1 от КТ (отм.) и е ползвала отпуск за отглеждане на дете до тригодишна възраст, считано от 01.12.1981 г. Детето е навършило три година на 12.10.1983 г. Към датата на Заповед №251 – 01.03.1983 г. ищцата вече се евърнала на работа, тъй като не е отбелязано, че ползва отпуск за отглеждане на дете. Съгласно чл. 63 от КТ (отм.) във вр. с чл. 53 от КТ (отм.) времето, прекарано в отпуск по болест, за майчинство и раждане или в учебен сбор в редовете на народната войска се зачита за трудов стаж, а съгласно чл. 61, ал.1 от КТ (отм.) времето за отглеждане на дете до 3 г. възраст се зачита за трудов стаж. За периода след 27.11.1983 г. (до когато съдът може да кредитира свидетелските показания) са издавани ред заповеди на директора на СДГ №34, съгласно които на ищцата е разрешено ползването на платен и неплатен отпуск, както и ѝ е възложено да замества директорът на детската градина. Със Заповед 426 от 29.10.1984 г. трудовото правоотношение на ищца е прекратено на осн. чл. 29, б. А от КТ (отм.) – по взаимно съгласие. Последното води до заключението, че до тази дата ищцата е полагала труд в Детската
градина №34
„Гроски кът“ по редовно трудово правоотношение на осемчасов работен ден. Същото се потвърждава и от трудовата книжка на ищцата.
Съгласно чл.7 от ЗУТОССР осигурителен стаж може да се установи само ако в хода на съдебното производство се докаже, че ищецът е бил в кръга на лицата по чл.
2 и за това време са били дължими или внесени осигурителни вноски съгласно действащите разпоредби или е бил в законоустановен отпуск, който се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски. В настоящия случай ищцата попада в кръга лицата, съгласно чл. 2 от закона. Безспорно се доказа, че в процесния период ищцата е полагала труд по редовно трудовоправоотношение, за което са били дължими осигурителни вноски, като през периода ищцата е ползвала и платен отпуск за бременност и раждане по чл. 60, ал.1 от КТ, впоследствие допълнителен отпуск за отглеждане на малко дете по чл. 60, ал.4 от КТ и най-накрая отпуск по чл. 61 от КТ, които се зачитат за осигурителен стаж, с което съдът намира, че е спазено изискването на цитираната законова разпоредба за установяване на осигурителен стаж.
По изложените съображения, исковата претенция следва да бъде уважена.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал.2 от ЗУТОССР съдебните разноски по делата за установяване на осигурителен стаж са за сметка на ищеца, поради което разноски в настоящото производство не следва да му се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Е.Д.Т., ЕГН **********,
с адрес: *** от една страна и Териториално поделение на Национален Осигурителен Институт - гр. Варна и Детска градина №23 „Иглика“, БУЛСТАТ *********,
с адрес: Гр. Варна,
ж.к.
„Виница“, ул.
„Лазур“№2 от друга, че в периода от
01.11.1978 год.
до
01.01.1979 год.
и от
01.12.1980 год.
до
17.10.1984
год. Е.Д.Т., ЕГН ********** е работила на пълно работно време в Седмична детска градина №34, „Горски кът“, находяща се в К.к. „Златни пясъци“ – гр. Варна на длъжност „детски учител”, на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР.
Решението подлежи на обжалване
пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: