Р Е Ш Е Н И Е
№ 1438
гр. Пловдив, 27 юни 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, І отделение, ХVІІІ състав, в публично заседание на пети
юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря
ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като разгледа докладваното от съдия ЙОРДАН РУСЕВ административно дело № 3210 по описа за 2017
год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и
становищата на страните:
1. Производството е по реда
на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
2. Образувано е по жалба на А.Д.Б.,
ЕГН **********, чрез адв. И.А. срещу Заповед №
РД-05-188 от 14.05.2010г. на кмета на община-Хисаря, с която на основание §4,
ал.1, т. 2 от ЗКИР, констативен акт от 16.07.2007г., Решение № 103, взето с
Протокол № 12 от 25.10.2007г. и Решение № 30, взето с Протокол № 4 от
26.04.2010г. на ЕСУТ при община Хисаря, Писмена спогодба и комбинирана скица от
22.01.2010г., одобрена с Протокол от 04.02.2010г. на ПРС, XVII гр.състав по гр.д. № 4786/2009г. е допълнена заповед
№ РД-06-484 от 30.10.2007г. като е одобрена поправка и допълване на действащия
кадастрален план на гр.Хисаря както следва: Образува нов ПИ с № 5112 с
идентификатор 77270504511200 и с граници, определени с подробни точки
1-2-3-4-5-6-7-8-9-10-11-12-13-14-15-К-17-18-19-L-M-28-29-26-27-1, по данни от
геодезическото заснемане, комбинирана скица от 22.01.2010г., неразделна част от
спогодба, одобрена с Протокол от 04.02.2010г. на ПРС, гр.д. № 4786/2009г.,
съгласно скица от 26.04.2010г., неразделна част от заповедта, и е Заличен ПИ №
5133 от комбинирана скица от 22.01.2010г. и изменени границите на ПИ № 893 с
новообразувания ПИ № 5112 и с ПИ № 897 с граници, определени с подробни точки A-B-C-Д-E-F-G-H-I-J-15-K-17-18-19-L-M-A, по данни от комбинирана
скица от 22.01.2010г. неразделна част от спогодба, одобрена с Протокол от
04.02.2010г. на ПРС, гр.д. № 4786/2009г., съгласно скица от 26.04.2010г.,
неразделна част от заповедта.
Жалбоподателката, чрез процесуалния си представител адв. А., счита оспорената заповед за нищожна като издадена
при липса на правно основание. Твърдението е, че не е налице хипотезата на чл.
62, ал. 1 от АПК.
Алтернативно се прави искане обжалваната заповед да се
отмени като незаконосъобразна и неправилна, издадена при съществени нарушения
на административнопроизводствените правила и неправилно прилагане на
материалния закон. Твърди се, че констативен акт от 16.07.2007г., въз основа на
който е издадена заповедта е съставен в отсъствие на жалбоподателката и това го
прави издаден при съществени процесуални нарушения и при неизяснена фактическа
обстановка.
Намира заповедта немотивирана и необоснована, тъй като
не ставало ясно дали става дума за проведена процедура по отстраняване на
непълноти и грешки, дали кадастралният план е бил одобрен в нарушение на закона
или в него трябва да се нанесат допълнителни кадастрални данни.
В писмената защита се излагат допълнителни съображения
и за нищожност на процесната заповед и по същество на спора. Претендира
разноски.
3. Ответникът – Кмет на
Община-Хисаря, чрез адв.Е.С.-пълномощник, моли Съда
да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана и да остави в сила
процесната заповед. Подробни съображения са изложени в представена писмена
защита.
4. Заинтересованата страна Н.М.П.,
чрез адв. Ат.П. поддържа жалбата. Заинтересованата
страна „**“ ООД, чрез адв. Р.М., оспорва жалбата. Подробни
съображения са изложени в представена писмена защита. Претендира разноски.
Заинтересованата страна-Община-Хисаря, чрез адв. Е.С.,
оспорва жалбата. Заинтересованата страна-Г.Н.Р., лично и чрез адв. Ат.П., поддържа жалбата. Заинтересованата страна- Д. Н.
Р.- лично и чрез адв. Ат.П. и адв.
Г.К., поддържа жалбата. Представя писмени бележки. Останалите заинтересовани
страни, редовно призовани, не вземат становище по депозираната жалба.
ІІ. За допустимостта:
5. Жалбата в частта, с която
се иска отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна е НЕДОПУСТИМА, тъй
като е подадена след изтичане на преклузивния
14-дневен срок за оспорване. За издаването на оспорената заповед
заинтересованите страни са били уведомени през месец май 2010 година (видно от
приложения разписен лист, издаден от общинска администрация гр.Хисаря), а
жалбата е депозирана чрез административния орган до Административен съд –
Пловдив едва на 06.11.2017 г., видно от поставения върху нея регистрационен
индекс и дата (л.4).
Жалбата е ДОПУСТИМА единствено в частта й, с която се
иска прогласяване нищожността на Заповед № РД-05-188 от 14.05.2010г., тъй като
е подадена от надлежна страна в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, като съобразно чл. 149, ал.5 от АПК оспорването в тези случаи не е
скрепено със срок.
ІІІ. За фактите:
6. Видно от събраните писмени
доказателства по АД № 2013/2007г., на Административен съд-Пловдив с Уведомление
вх. № 94-00-И-239/26.07.2007г. е поискано от община-Хисаря да поправи и попълни
действащия кадастрален план на гр. Хисаря от 2000г. с имот № 5112, кв. 104/стар
имот № 898/ и да се направи изменение на уличната регулация на ПРЗ на гр.Хисаря
– Археологически резерват с цел осигуряване на подход от запад до имот № IV-893, кв. 104. По повод на това е издаден Констативен
акт за непълноти и грешки в одобрен кадастрален план по § 4, ал.1, т. 2 от ЗКИР
от 16.07.2007г., съставен от длъжностно лице при община-Хисаря. Издадена е била
Заповед № РД-06-484
от 30.10.2007 г. на временно изпълняващ длъжността кмет на Община Хисаря, с
която заповед е одобрена поправка и допълване на действащия кадастрален план на
град Хисаря, одобрен със заповед № РД-02-14-2299 от 29.12.2000 г., с нов
поземлен имот с № 5112, с идентификатор 77270504511200. Тя е била предмет на
горепосоченото дело и с Решение № 1194 от 23.09.2009г. съдът е отхвърлил
обжалването. Решението на съда е влязло в сила на 08.02.2010г. С Протоколно
определение от 04.02.2010г. по гр.дело № 4786 по описа на Районен съд-Пловдив
за 2009г. е одобрена постигната между страните спогодба между община-Хисаря и ищцовата страна. С последната Община-Хисаря признава, че
ищците са собственици на 70кв.м., представляващи част от ПИ № 898 и чиято площ
се индивидуализира с букви А,Б,Л,М, А по приложената към писмената спогодба
комбинирана скица от 22.01.2010г. и неразделна част от спогодбата. Поискано е
от община-Хисаря поправка и допълване на действащия кадастрален план на
гр.Хисаря от 2000г. касаеща ПИ № 898, ПИ № 892 и ПИ №
893. Издадена е била Заповед № РД-05-188/14.05.2010г.
По повод съставянето и подписването на КА от
16.07.2007г. беше разпитана в качеството на свидетел Г.С.П., която е съставила акта. Свидетелката заяви, че
актовете се съставят в два екземпляра и тя е давала акта на лицата да го
подписват.
За изследване на подписа на М.П. бяха допуснати и
приети заключения по единична и двойна/повторна/ съдебно-почеркови
експертизи. И в двете заключения вещите лица/С.А. по първата и И.Ч. и М.С., по
повторната/ поддържат становището си, че подписът за заинтересовани съседи,
положен под № 6 е изпълнен от М.Н.П..
Бяха приети и заключения по първа и повторна съдебно-технически експертизи, които проследяват кадастрално-регулационния
статут на имот № 898/нов 5112/ и на имот № 892 с посочване на очертанията, площта и границите им, наличие на постройки и границите
между имотите. Посочена е действащата кадастрална основа на
имоти № 898/нов 5112/, ПИ № 892, ПИ № 893 към датата на издаване
на заповед № РД-05-188/14.05.2010г., предвиденото ПКО от 2010г.променило
ли е установените граници в
ПКО от 2007г. по отношение на ПИ 898/нов5112/ и ПИ № 892 и ПИ № 893.
За състоянието на имота на жалбоподателката беше разпитан в качеството на свидетел Стоян П. Бъндев.
ІV. За правото:
7. Съдът намира, че жалбата, в
допустимата й част, е НЕОСНОВАТЕЛНА, тъй като посоченият обжалван акт не е
нищожен.
Съгласно правната доктрина незаконосъобразността на
административния акт има две проявни форми -
нищожност и унищожаемост. Нищожността се отнася до
валидността на административното волеизявление. При нищожните актове
допуснатата незаконосъобразност е свързана с липса на правообразуващ
елемент. Поради изначалното наличие на такъв сериозен недостатък, водещ до
недействителност на волята на органа, се приема, че нищожният акт никога не е
съществувал в правната действителност. Ето защо, в административното право е
въведен принципът, че всеки засегнат може да се позове на нищожността на акта
във всеки един момент, а искане за обявяване на един акт за нищожен може да се
подава без ограничения във времето /арг. от чл. 149,
ал.5 от АПК/. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за
нищожност на административните актове, съдебната практика и теория са възприели
критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени - т. е. порокът
трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на
административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който
е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на
издаването му не поражда правните последици, към които е насочен и за да не
създава правна привидност, че съществува, при констатиране на основание за
нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир, чрез прогласяване на
неговата нищожност.
Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните
пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии,
кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост:
всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; порокът във
формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че
практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление. Съществените
нарушения на административно-производствените правила са основания за нищожност
също само, ако са толкова сериозни, че нарушението е довело до липса на волеизявление.
Освен това, според правната теория нарушението на
административно-производствените правила е съществено, когато е повлияло или е
могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е. когато, ако не е било
допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на поставения пред
административния орган въпрос.
Нарушенията на материалния закон касаят правилността
на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил
на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора -
т.е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по
отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или
предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна
норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и
да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото
основание. Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до
незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се
постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност.
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна
компетентност. Съгласно разпоредбата на §4, ал.1, т. 2 от ЗУТ /действалата към
момента на издаване на заповедта редакция - ДВ, бр. 80 от 2009 г./, до
одобряването на кадастрална карта и кадастрални регистри кадастралните планове
и регистрите (разписните списъци) към тях, одобрени по реда на отменените Закон
за единния кадастър на Народна република България и Закон за териториално и
селищно устройство, се поддържат от общинската администрация, като в тях се
отразяват всички настъпили изменения в недвижимите имоти, по ред, определен с
наредбата по чл. 31; измененията се одобряват със заповед на кмета на общината,
а за градовете с районно деление на кмета на района.
Оспорената заповед е издадена в писмена форма и от
същата се извежда, каква е волята на административния орган, поради което в
тази насока не е допуснато нарушение, водещо до нищожност.
В мотивите на оспорената заповед е посочено, че в първичната
заповед (заповед № РД-06-484/30.10.2007г.) следва да
се допълни действащия кадастрален план на гр.Хисаря и като основание за това е
посочена Писмена спогодба, одобрена с Протокол от 04.02.2010г. на ПРС по
гр.дело № 4786/2009г. и Комбинирана скица от 22.01.2010г., неразделна част от
нея.
Производствата уредени в чл. 62, ал.1 и ал.2 от АПК са
различни, не само с оглед на целта, която следва да бъде постигната с тях, но и
с оглед на срока, в който могат да бъдат осъществени.
Разпоредбата на чл. 62, ал. 1 от АПК предвижда, че
преди изтичането на срока за обжалване административният орган може да отстрани
допуснати непълноти в акта. Това производство има за цел да предостави на
административния орган възможност да се произнесе по целия предмет на
производството в случай, че е пропуснал, което несъмнено е напълно различно от
производството по ал.2 на чл. 62 от АПК.
Следва да се посочи, че поправката на очевидна
фактическа грешка или отстраняването на допуснати непълноти в акта, въпреки
използвания от законодателя термин решение за поправяне респ. за допълване,
става чрез издаване на нов индивидуален административен акт с акцесорно значение, т.е. втората заповед няма самостоятелно
съществуване и значение, а се инкорпорира в основната първа заповед. Акцесорният административен акт има по дефиниция ограничено
съдържание и с него не може да се изменя съдържанието, както и правата и
задълженията на адресата по главния акт.
В случая не би могло да се приеме, че със заповедта
органът е отстранил допусната непълнота. Както се посочи по-горе производството
по чл. 62, ал.1 от АПК има за цел да предостави на административния орган
възможност да се произнесе по целия предмет на производството, когато е
пропуснал да стори това с първия акт. В случая, съобразно представения по
делото доказателствен материал се установява, че със
Заповед № РД-05-188/14.05.2010 г. кметът на Община Хисаря се е произнесъл по
целия предмет на производството. По-скоро, органът е направил изменение на
заповедта. Недопустимо е по този ред да се допълва административният акт. Този
порок обаче, води до незаконосъобразност (унищожаемост)
на оспорената заповед, а не до нейната нищожност.
Предвид факта, че в случая предмет на спора е само
преценката за нищожност на оспорената заповед, за съда не съществува правна
възможност да отмени Заповед № РД-05-188/14.05.2010 г. кметът на Община Хисаря
като незаконосъобразна. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в
писмена форма, със съдържание, от което се установява волята на
административния орган, поради което същата не е нищожна. Предвид
гореизложеното, искане за прогласяване на нищожността на Заповед № РД-05-188/14.05.2010
г. кметът на Община Хисаря е неоснователно, поради което жалбата следва да бъде
отхвърлена.
V. За разноските.
8. По аргумент на чл. 143,
ал.1 от АПК, следва да се присъдят разноски на заинтересованата страна
„Би-Къмпани“ ООД в размер на 1820 лева. Ответната страна няма искане за
присъждане на разноски.
Ето защо и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд Пловдив, ХVІІІ състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на А.Д.Б., ЕГН **********
срещу Заповед № РД-05-188 от 14.05.2010г. на кмета на община-Хисаря, в частта с
която се иска същата да бъде отменена като незаконосъобразна и ПРЕКРАТЯВА
производството в тази част.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Д.Б., ЕГН **********
срещу Заповед № РД-05-188 от 14.05.2010г. на кмета на община-Хисаря, в частта с
която се иска същата да бъде обявена за нищожна.
ОСЪЖДА А.Д.Б., ЕГН ********** да заплати на
„Би-Къмпани“ ООД, ЕИК ********* сумата от 1820/хиляда осемстотин и двадесет/
лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО в неговата прекратителна
част подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред
Върховен административен съд. В останалата част решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен
административен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/