Присъда по дело №4456/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 174
Дата: 21 септември 2022 г.
Съдия: Светослав Николаев Узунов
Дело: 20225330204456
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 10 август 2022 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 174
гр. Пловдив, 21.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
СъдебниКатя Г. Пенова

заседатели:Мария С. Кирова
при участието на секретаря Марина П. Малинова
и прокурора Мария С. Лулкина
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Наказателно дело от общ
характер № 20225330204456 по описа за 2022 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия А. М. М. – роден на **** год. в ***, живущ в
***, ***, български гражданин, без образование, безработен, неженен,
осъждан, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на 25.02.2022г. в
гр.Пловдив повторно, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за
друго такова престъпление в немаловажен случай, след предварително
сговаряне в немаловажен случай с М. И. А. ЕГН ********** е отнел чужди
движими вещи, както следва: 2 броя сушеница „Чичовци“ – 150 гр. на
стойност 7,30 лв., 3 броя сушеница марка „Орехите“ – 180 гр. на стойност
21,75 лева, 1 брой сушеница марка „Екомес“ – 180 гр. на стойност 4,99 лв., 2
бр. суджук „Екомес“ – 180 гр. на стойност 8,98 лв., 3 бр. луканка „Чичовци“ –
80гр. на стойност 6,75 лв., 3 бр. луканка марка „Чичовци“ – 240 гр. на
стойност 15,60 лева, 1 бр. луканка „Перелик“ – 180 гр. на стойност 4,89 лв., 2
бр. луканка „Орехите“ – 180 гр. на стойност 16,40 лв., 2 бр. луканка „Екомес“/
бански старец/ - 200 гр. на стойност 12,70 лева, 1 бр. луканка марка „Екомес“
/смядовска/ – 240 гр. на стойност 5,49 лева, 2 бр. луканка „Бони“ /карловска/ -
240 гр. на стойност 14,70 лева, 1 бр. колбас „Чичовци“ – 410 гр. на стойност
1
4,59 лева, 1 бр. колбас марка „Чичовци“ /Бургас/ - 400 гр. на стойност 4,79
лева, 1 бр. колбас марка „Чичовци“ /луканков/ - 250 гр. на стойност 4,99 лева,
2 бр. колбас амбарица марка „Чичовци“ – 240 гр., на стойност 9,78 лева, 1 бр.
амбарица „Перелик“ /слайз/ - 180 гр. на стойност 3,82 лв., и 3 бр. амбарица
марка „Екомес“ /слайз/ - 120 грама – всяка на стойност 9,57 лева, всичко на
обща стойност 157,90 лева от владението на „Антонела Г“ ЕООД гр.Пловдив,
без съгласието на ръководството, с намерение противозаконно да ги присвои
– престъпление по чл. 195 ал.1 т.5, т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК,
поради което и на основание чл.54 вр. чл.58А, ал.1 от НК му НАЛАГА
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален ОБЩ
РЕЖИМ за изтърпяване на така наложеното на подсъдимия А. М. М.
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
ПРИЗНАВА подсъдимия М. И. А. – роден на **** год. в ***, живущ в
***, ***, български гражданин, без образование, безработен, неженен,
осъждан, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на 25.02.2022г. в
гр.Пловдив повторно, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за
друго такова престъпление в немаловажен случай, след предварително
сговаряне в немаловажен случай с А. М. М. ЕГН ********** е отнел чужди
движими вещи, както следва: 2 броя сушеница „Чичовци“ – 150 гр. на
стойност 7,30 лв., 3 броя сушеница марка „Орехите“ – 180 гр. на стойност
21,75 лева, 1 брой сушеница марка „Екомес“ – 180 гр. на стойност 4,99 лв., 2
бр. суджук „Екомес“ – 180 гр. на стойност 8,98 лв., 3 бр. луканка „Чичовци“ –
80гр. на стойност 6,75 лв., 3 бр. луканка марка „Чичовци“ – 240 гр. на
стойност 15,60 лева, 1 бр. луканка „Перелик“ – 180 гр. на стойност 4,89 лв., 2
бр. луканка „Орехите“ – 180 гр. на стойност 16,40 лв., 2 бр. луканка „Екомес“/
бански старец/ - 200 гр. на стойност 12,70 лева, 1 бр. луканка марка „Екомес“
/смядовска/ – 240 гр. на стойност 5,49 лева, 2 бр. луканка „Бони“ /карловска/ -
240 гр. на стойност 14,70 лева, 1 бр. колбас „Чичовци“ – 410 гр. на стойност
4,59 лева, 1 бр. колбас марка „Чичовци“ /Бургас/ - 400 гр. на стойност 4,79
лева, 1 бр. колбас марка „Чичовци“ /луканков/ - 250 гр. на стойност 4,99 лева,
2 бр. колбас амбарица марка „Чичовци“ – 240 гр., на стойност 9,78 лева, 1 бр.
амбарица „Перелик“ /слайз/ - 180 гр. на стойност 3,82 лв., и 3 бр. амбарица
марка „Екомес“ /слайз/ - 120 грама – всяка на стойност 9,57 лева, всичко на
обща стойност 157,90 лева от владението на „Антонела Г“ ЕООД гр.Пловдив,
без съгласието на ръководството, с намерение противозаконно да ги присвои
– престъпление по чл. 195 ал.1 т.5, т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК,
поради което и на основание чл.54 вр. чл.58А, ал.1 от НК му НАЛАГА
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ първоначален ОБЩ
РЕЖИМ за изтърпяване на така наложеното на подсъдимия М. И. А.
наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА.
ОСЪЖДА подсъдимите А. М. М., ЕГН: ********** и М. И. А., ЕГН:
********** да заплатят солидарно на „Антонела Г“ ЕООД, ЕИК: ***, сумата
в размер на 157,90 /сто петдесет и седем лева и деветдесет стотинки/ лева,
представляваща имуществени вреди, причинени от процесното престъпление.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство – диск, находящ се на л.
52 от ДП, ДА ОСТАНЕ по делото, след влизане в сила на определението за
одобряване на споразумението.
2
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия А. М. М. да
заплати сумата от 42,60 /четиридесет и два лева и шестдесет стотинки/ лева
по сметка на ОДМВР – Пловдив за направените в хода на досъдебното
производство разноски.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия М. И. А. да
заплати сумата от 42,60 /четиридесет и два лева и шестдесет стотинки/ лева
по сметка на ОДМВР – Пловдив за направените в хода на досъдебното
производство разноски.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред Окръжен съд – Пловдив по реда на глава ХХІ-ва от НПК.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите


МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ОТ 21.09.2022г. ПО НОХД № 4456/2022 г. ПО
ОПИСА НА ПРС, НО, ДЕСЕТИ СЪСТАВ

Пловдивска районна прокуратура е внесла обвинителен акт срещу:
1. А. М. М. за това че на 25.02.2022г. в гр.Пловдив повторно, след като
е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление в
немаловажен случай, след предварително сговаряне в немаловажен случай с
М. И. А. ЕГН ********** е отнел чужди движими вещи, както следва: 2 броя
сушеница „Чичовци“ – 150 гр. на стойност 7,30 лв., 3 броя сушеница марка
„Орехите“ – 180 гр. на стойност 21,75 лева, 1 брой сушеница марка „Екомес“
– 180 гр. на стойност 4,99 лв., 2 бр. суджук „Екомес“ – 180 гр. на стойност
8,98 лв., 3 бр. луканка „Чичовци“ – 80гр. на стойност 6,75 лв., 3 бр. луканка
марка „Чичовци“ – 240 гр. на стойност 15,60 лева, 1 бр. луканка „Перелик“ –
180 гр. на стойност 4,89 лв., 2 бр. луканка „Орехите“ – 180 гр. на стойност
16,40 лв., 2 бр. луканка „Екомес“/ бански старец/ - 200 гр. на стойност 12,70
лева, 1 бр. луканка марка „Екомес“ /смядовска/ – 240 гр. на стойност 5,49
лева, 2 бр. луканка „Бони“ /карловска/ - 240 гр. на стойност 14,70 лева, 1 бр.
колбас „Чичовци“ – 410 гр. на стойност 4,59 лева, 1 бр. колбас марка
„Чичовци“ /Бургас/ - 400 гр. на стойност 4,79 лева, 1 бр. колбас марка
„Чичовци“ /луканков/ - 250 гр. на стойност 4,99 лева, 2 бр. колбас амбарица
марка „Чичовци“ – 240 гр., на стойност 9,78 лева, 1 бр. амбарица „Перелик“
/слайз/ - 180 гр. на стойност 3,82 лв., и 3 бр. амбарица марка „Екомес“ /слайз/
- 120 грама – всяка на стойност 9,57 лева, всичко на обща стойност 157,90
лева от владението на „Антонела Г“ ЕООД гр.Пловдив, без съгласието на
ръководството, с намерение противозаконно да ги присвои - престъпление по
чл. 195 ал.1 т.5, т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК;
както и срещу
2. М. И. А. за това, че на 25.02.2022г. в гр.Пловдив повторно, след като
е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление в
немаловажен случай, след предварително сговаряне в немаловажен случай с
А. М. М. ЕГН ********** е отнел чужди движими вещи, както следва: 2 броя
сушеница „Чичовци“ – 150 гр. на стойност 7,30 лв., 3 броя сушеница марка
„Орехите“ – 180 гр. на стойност 21,75 лева, 1 брой сушеница марка „Екомес“
– 180 гр. на стойност 4,99 лв., 2 бр. суджук „Екомес“ – 180 гр. на стойност
8,98 лв., 3 бр. луканка „Чичовци“ – 80гр. на стойност 6,75 лв., 3 бр. луканка
марка „Чичовци“ – 240 гр. на стойност 15,60 лева, 1 бр. луканка „Перелик“ –
180 гр. на стойност 4,89 лв., 2 бр. луканка „Орехите“ – 180 гр. на стойност
16,40 лв., 2 бр. луканка „Екомес“/ бански старец/ - 200 гр. на стойност 12,70
лева, 1 бр. луканка марка „Екомес“ /смядовска/ – 240 гр. на стойност 5,49
лева, 2 бр. луканка „Бони“ /карловска/ - 240 гр. на стойност 14,70 лева, 1 бр.
колбас „Чичовци“ – 410 гр. на стойност 4,59 лева, 1 бр. колбас марка
„Чичовци“ /Бургас/ - 400 гр. на стойност 4,79 лева, 1 бр. колбас марка
1
„Чичовци“ /луканков/ - 250 гр. на стойност 4,99 лева, 2 бр. колбас амбарица
марка „Чичовци“ – 240 гр., на стойност 9,78 лева, 1 бр. амбарица „Перелик“
/слайз/ - 180 гр. на стойност 3,82 лв., и 3 бр. амбарица марка „Екомес“ /слайз/
- 120 грама – всяка на стойност 9,57 лева, всичко на обща стойност 157,90
лева от владението на „Антонела Г“ ЕООД гр.Пловдив, без съгласието на
ръководството, с намерение противозаконно да ги присвои.престъпление по
престъпление по чл. 195 ал.1 т.5, т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК.
По делото е предявен и граждански иск от ОЮЛ „Антонела Г“ ЕООД с
искане подсъдимите да бъдат осъдени да заплатят сумата от 157,90 лева,
представляваща имуществени вреди от претърпяното престъпление.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие, като и двамата подсъдими са признали
изцяло фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения представителят на Пловдивска районна
прокуратура поддържа повдигнатото обвинение. Счита за безспорно доказани
извършените престъпления. Предлага на подсъдимите да се наложат
наказания при условията на чл. 54 от НК, ориентирани към минималния
размер, които да бъдат отложени при условията на чл. 66 от НК. Намира, че
предявеният граждански иск е основателен и моли да бъде уважен. Моли
разноските да се възложат на подсъдимите.
Представителят на ОЮЛ „Антонела Г“ ЕООД моли да бъде уважен
предявеният граждански иск.
Защитникът на подсъдимия М. – адв. К., моли да се наложи наказание
в минимален размер, което да бъде отложено по чл. 66 от НК, с оглед
направеното от подсъдимия самопризнание. По отношение на гражданския
иск счита същия за основателен, като не се противопоставя разноските да се
възложат на подсъдимите.
Защитникът на подсъдимия А. – адв. К., счита, че направеното
самопризнание подсъдимите се подкрепя изцяло от събраните
доказателствени източници в хода на досъдебното производство, като моли да
се определи наказание в размер на минимума от 1 година, което да бъде
редуцирано и отложено с изпитателен срок по чл. 66 от НК. По отношение на
гражданския иск счита същия за основателен, като намира, че разноските
следва да се възложат на подсъдимите.
Подсъдимият М. в правото си на лична защита поддържа казаното от
защитника му. В последната си дума изразява съжаление за случилото се и
сочи, че повече няма да се повтори.
Подсъдимият А. в правото си на лична защита поддържа казаното от
защитника му. В последната си дума изразява съжаление за случилото се и
сочи, че повече няма да се повтори.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна
2
страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Подсъдимият А. М. М. е роден на **** г. в ***, живущ в ***, б.,
български гражданин, без образование, безработен, неженен, осъждан, с ЕГН
**********.
Подс. А. М. М. е осъждан с Определение на Районен съд гр.Пловдив в
сила от 16.01.2019г. по НОХД № 6977/2018г., с което е бил признат за виновен
в извършване на престъпление по чл.194 ал.1 от НК, като му е било наложено
наказание „Пробация“ за срок от 6 месеца.
Подсъдимият М. И. А. е роден на **** г. в ***, живущ в ***,
понастоящем в ***, б., български гражданин, без образование, безработен,
неженен, осъждан, с ЕГН **********.
Подс. М. А. е осъждан с Определение на Районен съд гр.Пловдив в сила
от 22.05.2018г. по НОХД № 1893/2018г., с което е бил признат за виновен в
извършване на престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.63 ал.1 т.3 от
НК, като му е било наложено наказание „Пробация“ за срок от 6 месеца.
Свидетелката Л. А. И. била собственик и управител на фирма
„Антонела Г“ ЕООД. Управляваното от нея дружество е собственик и
стопанисвало хранителен магазин „Атлантис“, находящ се в гр.Пловдив
ж.к.“Тракия“ бл.52 партер. Магазинът бил оборудван с видеонаблюдение и на
изхода имало само една каса с касиер, през която минават клиентите.
На 25.02.2022г. около 13:00 часа свидетелката била сама в магазина и
стояла на касата. В този момент в магазина влезли подсъдимите А. М. и М.
А., придружени от св.Е.Ш.. Свидетелката Ш. не влязла в магазина, а останала
до касата, където разговаряла с И., докато чакала подсъдимите. Подсъдимите
М. и А. били наркотично зависими и тъй като не разполагали с парични
средства – влизайки в магазина и виждайки, че И. е сама, се сговорили да
извършат кражба на месни продукти, които да продадат впоследствие.
Двамата заедно отишли до витрината, на която се намирали различни салами
и луканки и започнали да взимат от изложената стока: а именно 2 броя
сушеница „Чичовци“ – 150 гр. на стойност 7,30 лв., 3 броя сушеница марка
„Орехите“ – 180 гр. на стойност 21,75 лева, 1 брой сушеница марка „Екомес“
– 180 гр. на стойност 4,99 лв., 2 бр. суджук „Екомес“ – 180 гр. на стойност
8,98 лв., 3 бр. луканка „Чичовци“ – 80гр. на стойност 6,75 лв., 3 бр. луканка
марка „Чичовци“ – 240 гр. на стойност 15,60 лева, 1 бр. луканка „Перелик“ –
180 гр. на стойност 4,89 лв., 2 бр. луканка „Орехите“ – 180 гр. на стойност
16,40 лв., 2 бр. луканка „Екомес“/ бански старец/ - 200 гр. на стойност 12,70
лева, 1 бр. луканка марка „Екомес“ /смядовска/ – 240 гр. на стойност 5,49
лева, 2 бр. луканка „Бони“ /карловска/ - 240 гр. на стойност 14,70 лева, 1 бр.
колбас „Чичовци“ – 410 гр. на стойност 4,59 лева, 1 бр. колбас марка
3
„Чичовци“ /Бургас/ - 400 гр. на стойност 4,79 лева, 1 бр. колбас марка
„Чичовци“ /луканков/ - 250 гр. на стойност 4,99 лева, 2 бр. колбас амбарица
марка „Чичовци“ – 240 гр., на стойност 9,78 лева, 1 бр. амбарица „Перелик“
/слайз/ - 180 гр. на стойност 3,82 лв., и 3 бр. амбарица марка „Екомес“ /слайз/
- 120 грама – всяка на стойност 9,57 лева, всичко на обща стойност 157,90
лева, които скрили под връхните си дрехи. Тъй като от касата нямало пряка
видимост към месната витрина, св.И. стояла спокойно на касата и
разговаряла. След като взели гореописаните вещи, двамата подсъдими
минали през касовата зона, без да ги заплатят, и напуснали магазина заедно
със св. Ш.. Тъй като поведението им усъмнило св.И., същата веднага отишла
до месната витрина, установила кражбата и подала сигнал в полицията.
Видно от назначената и изготвена по делото стоково-оценъчна
експертиза стойността на всички отнети вещи възлиза на 157,90 лева.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

Гореизложената фактическа обстановка се установява от признанията и
на двамата подсъдими, дадени по реда на чл. 371, т.2 НПК, както и от
събраните на досъдебна фаза доказателствени материали, а именно:
- показания на свидетелите Л. И., Е.Ш., Б.М.,
- от приложените по ДП писмени доказателства, включително и
справки за съдимост, характеристични справки, протокол за доброволно
предаване от 19.04.2022г., протокол за оглед на ВД, Протокол за разпознаване
на лица и предмети, справка за актуално състояние на „Антонела Г“ ЕООД;
- от заключението на назначената съдебно-стокова експертиза,
- от вещественото доказателство – диск, съдържащ записи от
охранителни камери.
В посочените доказателствени материали не се съдържат съществени
противоречия, същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват
фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на
обвинителния акт и призната от подсъдимите, поради което и по аргумент за
обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им обсъждане.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че съгласно
задължителната съдебна практика –т.4 от ТР № 1 ОТ 06.04.2009 Г. по т. д. №
1/2008 Г., ОСНК НА ВКС - изискуемата се от закона подкрепа на
самопризнанията от приобщения доказателствен материал не следва да се
отъждествява с необходимост от изключителна и пълна еднопосочност на
фактическите данни. Необходимо и достатъчно условие за приложението на
диференцираната процедура е доказателствата убедително да потвърждават
фактите, при това правно релевантните. Принципно незначителните
противоречия не представляват процесуална пречка за прилагане на
процедурата по чл. 371, т. 2 от НПК. В този изричен смисъл Решение № 432
4
от 26.11.2014 г. по нак. д. № 1182/2014 г. на Върховен касационен съд,
Решение № 318 от 30.09.2015 г. по н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен
касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 347 от 23.10.2015 г. по н. д.
№ 956 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение №
318 от 30.09.2015 г. по н. д. № 940 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то
нак. отделение.
В конкретния случай предвид констатираната абсолютна еднопосочност
и безпротиворечивост на събрания доказателствен материал, поставеният от
ВКС критерий за подкрепеност на признанието от доказателствата по делото
не само е достигнат, но и е надминат. Обстоятелствата покрай кражбата на
посочените вещи е изяснена напълно от приложения по делото запис и от
показанията на св. И., която впоследствие е разпознала и единия от
подсъдимите – подс. М., като извършител на процесната кражба. Същият е
посочен и от св. Ш. като извършител на кражбата на процесните вещи.
Категорично се установява и съпричасността на подс. А., като авторството му
се извежда освен от неговите самопризнания, от обясненията на другия
подсъдим М. и от показанията на св. Ш., посочваща го като лицето, което е
било заедно с подс. М. и извършило кражбата.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

При така изложеното от фактическа страна, се установява, че А. М. М.
на 25.02.2022г. в гр.Пловдив повторно, след като е бил осъден с влязла в сила
присъда за друго такова престъпление в немаловажен случай, след
предварително сговаряне в немаловажен случай с М. И. А. ЕГН ********** е
отнел чужди движими вещи, както следва: 2 броя сушеница „Чичовци“ – 150
гр. на стойност 7,30 лв., 3 броя сушеница марка „Орехите“ – 180 гр. на
стойност 21,75 лева, 1 брой сушеница марка „Екомес“ – 180 гр. на стойност
4,99 лв., 2 бр. суджук „Екомес“ – 180 гр. на стойност 8,98 лв., 3 бр. луканка
„Чичовци“ – 80гр. на стойност 6,75 лв., 3 бр. луканка марка „Чичовци“ – 240
гр. на стойност 15,60 лева, 1 бр. луканка „Перелик“ – 180 гр. на стойност 4,89
лв., 2 бр. луканка „Орехите“ – 180 гр. на стойност 16,40 лв., 2 бр. луканка
„Екомес“/ бански старец/ - 200 гр. на стойност 12,70 лева, 1 бр. луканка марка
„Екомес“ /смядовска/ – 240 гр. на стойност 5,49 лева, 2 бр. луканка „Бони“
/карловска/ - 240 гр. на стойност 14,70 лева, 1 бр. колбас „Чичовци“ – 410 гр.
на стойност 4,59 лева, 1 бр. колбас марка „Чичовци“ /Бургас/ - 400 гр. на
стойност 4,79 лева, 1 бр. колбас марка „Чичовци“ /луканков/ - 250 гр. на
стойност 4,99 лева, 2 бр. колбас амбарица марка „Чичовци“ – 240 гр., на
стойност 9,78 лева, 1 бр. амбарица „Перелик“ /слайз/ - 180 гр. на стойност
3,82 лв., и 3 бр. амбарица марка „Екомес“ /слайз/ - 120 грама – всяка на
стойност 9,57 лева, всичко на обща стойност 157,90 лева от владението на
„Антонела Г“ ЕООД гр.Пловдив, без съгласието на ръководството, с
намерение противозаконно да ги присвои, с което е осъществил състава на
престъпление по чл. 195 ал.1 т.5, т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК.
5
Установява се и че М. И. А. на 25.02.2022г. в гр.Пловдив повторно, след
като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление в
немаловажен случай, след предварително сговаряне в немаловажен случай с
А. М. М. ЕГН ********** е отнел чужди движими вещи, както следва: 2 броя
сушеница „Чичовци“ – 150 гр. на стойност 7,30 лв., 3 броя сушеница марка
„Орехите“ – 180 гр. на стойност 21,75 лева, 1 брой сушеница марка „Екомес“
– 180 гр. на стойност 4,99 лв., 2 бр. суджук „Екомес“ – 180 гр. на стойност
8,98 лв., 3 бр. луканка „Чичовци“ – 80гр. на стойност 6,75 лв., 3 бр. луканка
марка „Чичовци“ – 240 гр. на стойност 15,60 лева, 1 бр. луканка „Перелик“ –
180 гр. на стойност 4,89 лв., 2 бр. луканка „Орехите“ – 180 гр. на стойност
16,40 лв., 2 бр. луканка „Екомес“/ бански старец/ - 200 гр. на стойност 12,70
лева, 1 бр. луканка марка „Екомес“ /смядовска/ – 240 гр. на стойност 5,49
лева, 2 бр. луканка „Бони“ /карловска/ - 240 гр. на стойност 14,70 лева, 1 бр.
колбас „Чичовци“ – 410 гр. на стойност 4,59 лева, 1 бр. колбас марка
„Чичовци“ /Бургас/ - 400 гр. на стойност 4,79 лева, 1 бр. колбас марка
„Чичовци“ /луканков/ - 250 гр. на стойност 4,99 лева, 2 бр. колбас амбарица
марка „Чичовци“ – 240 гр., на стойност 9,78 лева, 1 бр. амбарица „Перелик“
/слайз/ - 180 гр. на стойност 3,82 лв., и 3 бр. амбарица марка „Екомес“ /слайз/
- 120 грама – всяка на стойност 9,57 лева, всичко на обща стойност 157,90
лева от владението на „Антонела Г“ ЕООД гр.Пловдив, без съгласието на
ръководството, с намерение противозаконно да ги присвои, с което е
извършил престъпление по чл. 195 ал.1 т.5, т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от
НК.
Налице са всички елементи от обективна и субективна страна за
квалифициране деятелността на подсъдимия М. като престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, както и за квалифициране на
деятелността на подс. А. като престъпление по чл. 195 ал.1 т.5, т.7 вр. чл.194
ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК.
За извършената от двамата кражба на 25.02.2022г., предмет на
престъплението са чужди за дейците движими вещи, които се установява да
са принадлежали на „Антонела Г“ ЕООД, като вещите са се намирали във
владение на собственика, доколкото са били изложени за продажба в
стопанисвания от дружеството хранителен магазин „Атлантис“, находящ се в
гр.Пловдив ж.к.“Тракия“ бл.52 партер.
Подсъдимите са прекъснали фактическата и разпоредителна власт на
собственика върху инкриминираните вещи, като са установили своя
собствена трайна фактическа власт след излизането им от магазина, като
впоследствие и са се разпоредили с вещите чрез продажбата им, за което
свидетелства св. Ш..
Отнемането е противозаконно, доколкото за дейците е липсвало правно
основание да го извършат, както и е липсвало съгласие на собственикът на
вещите.
Отнемането е извършено с пряк умисъл като форма на вина. Дейците са
6
съзнавали обществено опасния характер на деянието, предвиждали са
настъпването на общественоопасните му последици и пряко са желаели това.
Налице е и другият съставомерен признак от субективна страна- намерението
вещта след отнемането да се свои, тоест да се третира като своя собствена.
Изводите за субективната страна произтичат от установените действия на
подсъдимите след довършване на отнемането, а именно – юридическото
разпореждане със същите и продажбата им с цел да си набавят наркотични
вещества.
Наличен по отношение и на двамата подсъдими е квалифициращия
признак по чл. 195, ал. 1, т. 5 вр. чл. 28 от НК, а именно – кражбата да е
извършена повторно в немаловажен случай. Подс. М. е бил осъждан с
Определение на Районен съд гр.Пловдив в сила от 16.01.2019г. по НОХД №
6977/2018г., с което е бил признат за виновен в извършване на престъпление
по чл.194 ал.1 от НК, като му е било наложено наказание „Пробация“ за срок
от 6 месеца. Подс. А. от своя страна е осъждан с Определение на Районен съд
гр.Пловдив в сила от 22.05.2018г. по НОХД № 1893/2018г., с което е бил
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1
вр. чл.63 ал.1 т.3 от НК, като му е било наложено наказание „Пробация“ за
срок от 6 месеца. Така посочените осъждания са за същите по вид
престъпления по смисъла на чл. 28 от НК – посочените предходни осъждания
и на двамата са също за кражби.
Случаят не се явява маловажен, доколкото макар стойността на отнетите
от подсъдимите вещи да не е много висока, се касае за извършена кражба на
множество на брой вещи – общо 31 вещи, от охраняван с видеонаблюдение
обект, при това с налична и друга крайна общественоопасна цел, а именно - за
снабдяване с наркотични вещества след продажбата на вещите.
Налице е бил и още един квалифициращ признак на деянието по
отношение и на двамата подсъдими – те са извършили деянието при
условията на чл. 195, ал. 1, т. 5 от НК, т.е. кражбата е била извършена от две
или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване,
когато не представлява маловажен случай. Съгласно чл. 93, т.12 НК деянието
е извършено от две или повече лица, когато в самото изпълнително деяние са
участвали две или повече лица. Точно такъв е и настоящият случай, при
който престъплението е извършено в условията на съучастие под формата на
съизвършителство. От обективна страна дейците са били двама, като всеки от
тях е участвал в самото изпълнение на кражбата чрез отнемането на вещите и
скриването им в дрехите. В случая е налице разпределение на ролите при
кражбите, доколкото част от вещите са били отнети пряко от подс. М., а
друга част от подс. А., като впоследствие двамата заедно са се отдалечили от
местопрестъплението и са продали вещите с цел да си набавят наркотични
вещества. В случая, както вече се посочи, с оглед броя на откраднатите вещи
и останалите констатирани при извършването на престъпленията
обстоятелства, не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 93, т. 9 от
НК. От субективна страна се установява, че решенията за извършване на
7
кражбите са взети от двамата подсъдими предварително, в сравнително
спокойно и хладнокръвно състояние с ясно протичащ при тях мотивационен
процес за извършването им. В подкрепа на този извод е установеното от
фактическа страна, че двамата целенасочено са се насочили към магазина с
намерение да крадат вещи, като при изпълнение на взетото решение при
пристигането си са търсели и са отнели вещи, които са счели че имат някаква
стойност, и които да могат да продадат, за да могат да си набавят наркотични
вещества. Изложените обстоятелства изключват наличието на спонтанност в
намеренията на подсъдимите, и обуславят квалифициращия признак по чл.
195, ал. 1, т. 5 от НК и от субективна страна.

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

За престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл.
28, ал. 1, извършено от подсъдимия М. и от подсъдимия А., се предвижда
наказание лишаване от свобода от една до десет години. При определяне на
размера на наказанието, съдът обсъди степента на обществена опасност на
деянието и на дейците, подбудите за извършване на деянието и другите
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.
По отношение на подс. М., като смекчаващи обстоятелства съдът цени
изразеното съжаление за стореното и стремеж за поправяне и ниската
стойност на предмета на престъпно посегателство – значително под размера
на една минимална работна заплата. Като смекчаващо обстоятелство съдът
цени и направеното самопризнание, с което подсъдимият М. значително е
улеснил процеса на доказване и приключване на делото в разумен срок. В
тази връзка следва да се посочи, че поначало, в производство, протекло по чл.
371, т. 2 от НК, каквото е настоящото, стореното формално самопризнание не
се отчита при определяне на наказанието като смекчаващо обстоятелство, а
впоследствие се взема предвид при редукцията по чл. 58а от НК – така и т. 7
от ТР № 1/09 г. на ОСНК на ВКС. Същевременно обаче, съдебната практика
приема, че направените самопризнания могат да се отчетат като смекчаващи
такива и при индивидуализация на наказанието, в случаите, когато
подсъдимият е спомогнал своевременно и съществено за разкриване на
престъпното посегателство и неговите извършители още в хода на
досъдебното производство, а не е вследствие единствено от ефективната
дейност на компетентните органи. В тази насока съдът съобрази цялостното
процесуално поведение на подсъдимия М. в хода на наказателното
производство, включително непосредствено след извършването на деянието,
и по-конкретно - че същият е посочил в пълнота пред органите на
разследването извършените от него и от подсъдимия А. действия и подбудите
за извършването им. С оглед и на ниската стойност на отнетите вещи, обектът
на закрила е бил засегнат в по-ниска степен. С оглед на изложеното, налице са
основанията, визирани в ТР № 1/09 г. на ОСНК на ВКС стореното от дееца
8
самопризнание да се цени като смекчаващо обстоятелство.
Като отегчаващи обстоятелства съдът цени наличието на две
квалифициращи обстоятелства по чл. 195 от НК по отношение на подсъдимия
М. – извършването на кражбата както при повторност, така и при
предварителен сговор. Съдът цени като отегчаващо обстоятелство и
наличието на предходни осъждания на подсъдимия М., които не се включват
при квалификацията на настоящото деяние.
По отношение на подс. А., като смекчаващи обстоятелства съдът цени
младата възраст на подсъдимия, който към момента на извършване на
деянието е бил на ** години, изразеното съжаление за стореното и стремеж за
поправяне и ниската стойност на предмета на престъпно посегателство –
значително под размера на една минимална работна заплата. Като
смекчаващо обстоятелство съдът цени и направеното самопризнание, с което
подсъдимият А. същи значително е улеснил процеса на доказване и
приключване на делото в разумен срок, като също съобрази цялостното
процесуално поведение на подсъдимия А. в хода на наказателното
производство, включително непосредствено след извършването на деянието,
и по-конкретно - че същият е посочил в пълнота пред органите на
разследването извършените от него и от подсъдимия М. действия и
подбудите за извършването им.
Като отегчаващи обстоятелства съдът също цени наличието на две
квалифициращи обстоятелства по чл. 195 от НК по отношение на подсъдимия
А. – извършването на кражбата както при повторност, така и при
предварителен сговор.
При ценене на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства по
отношение и подсъдимите М. и А., настоящият състав споделя трайната
практика на ВКС, че при индивидуализацията на наказанието няма място за
механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и
отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически
величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат
съотнесени към конкретната степен на обществена опасност на деянието и
дееца. В този смисъл, при отчитане съотношението на смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства следва се съобразява не само техният брой, но и
тяхната специфика. В този изричен смисъл Решение №144/20.02.2019 по дело
№598/2018 на ВКС, Решение №75/21.08.2018 по дело №327/2018 на ВКС,
Решение № 37 от 28.03.2017 г. по н. д. № 93 / 2017 г. на Върховен касационен
съд, 3-то нак. отделение, Решение №90/18.09.2018 по дело №329/2018 на
ВКС, Решение № 208/29 ноември 2018 г., I НО, наказателно дело № 600 по
описа за 2018г.
Въз основа на горното, съдът намира, че в случая, с оглед обществената
опасност на деянието и на дейците и гореизложените смекчаващи и
отегчаващи обстоятелства, по отношение както на подс. М., така и на подс. А.
следва да се определи наказание в предвидения в закона минимален размер, а
9
именно – наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година. Макар и при
наличието на отегчаващи обстоятелства, според настоящия състав с оглед на
всички гореизложени смекчаващи обстоятелства и най-вече с оглед ниската
стойност на отнетото имущество и съдействието на органите на
разследването, определянето на наказание над този размер би се явило
несправедливо тежко.
На основание чл. 58а, ал.1 НК, така определените наказания в размер на
една година лишаване от свобода следва да се редуцират с 1/3 и на
подсъдимите М. и А. да се наложат наказания лишаване от свобода в
окончателен размер от 8 месеца.
Съдът намира, че така определените наказания, редуцирани с 1/3 на
основание чл. 58а, ал.1 НК ще съдействат за постигане целите, както на
генералната, така и на специалната превенция, без същевременно прекомерно
да се засягат правата на подсъдимите. Определеният размер на наказанията
съответстват и на степента на обществена опасност на престъпленията и на
дейците.
Според съда неприложим в случая е чл. 55 НК по отношение на всеки
от подсъдимите, доколкото за никой от тях по делото не се констатира да са
налице нито многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, нито
макар и само едно, но изключително такова, което би обусловило извода, че и
най – лекото, предвидено в закона наказание, се оказва несъразмерно тежко.
Цитираните смекчаващи отговорността обстоятелства по отношение и на
двамата не са повече на брой от типичните случаи, нито са изключителни по
своя характер, което налага и определяне на наказанията по реда на чл. 54 НК
в посочените размер. Още повече, че по делото са констатирани и отегчаващи
обстоятелства спрямо всеки един от подсъдимите.
По отношение на подс. М. напълно неприложим се явява чл. 66 от НК,
доколкото не е налице изискването деецът да не е бил осъждан на наказание
„лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер. Видно от справката
му за съдимост, подс. М. е бил многократно осъждан, включително по НОХД
№ 2137/2008г. по описа на ПдОС, като му е било наложено наказание
„лишаване от свобода“ в размер на три години и шест месеца при
първоначален „строг“ режим, което е било кумулирано с осъждането по
НОХД № 1535/2008г. на ПдОС и е било изтърпяно на 07.10.2011г. Доколкото
деецът има и предходни осъждания по НОХД № 924/1985г. на РС-Пловдив и
по НОХД № 3072/2006г. на ПдОС, неприложим се явява чл. 86 от НК по
отношение на осъждането по НОХД № 2137/2008г. по описа на ПдОС. Не е
изтекъл и изискуемият по чл. 88а, ал. 2 от НК 10-годишен срок от
изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в размер на 3 години и 6
месеца, тъй като впоследствие на 03.07.2018г. подс. М. е извършил ново
престъпление, за което с влязло в сила на 16.01.2019г. определение за
одобряване на споразумение по НОХД № 6977/2018г. на РС-Пловдив му е
определено наказание „пробация“, като освен това в периода от 23.06.2020г.
10
до 30.09.2020г. подс. М. също извършил престъпление, за което с влязло в
сила на 29.04.2022г. определение за одобряване на споразумение по НОХД
№ 7321/2021г. на РС-Пловдив му е определено и наложено наказание
„лишаване от свобода“, изтърпяно на 08.06.2022г., поради което и
реабилитация по чл. 88а от НК по отношение на подс. М. не е настъпила.
Поради това и на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът определи
първоначален „общ“ режим за изтърпяване на така наложеното на подс. М.
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 8 месеца.
По отношение на подс. А. съдът счете, че също неприложим в случая се
явява чл. 66 от НК, доколкото според съда, съобразявайки справката за
съдимост на подс. А., за постигане на целите на наказанието и преди всичко
за поправянето на осъдения, е наложително наказанието да бъде изтърпяно. В
тази връзка съдът съобрази съдимостта на подс. А., която се явява
кумулируема с натоящото осъждане, а именно – осъждането на подс. А. по
НОХД № 1627/2022г. по описа на РС-Пловдив. Съдът съобрази и
последващото осъждане на подс. А. по НОХД № 3278/2022г. по описа на РС-
Пловдив, по което му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ в
размер на десет месеца, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален
„общ“ режим. Тези обстоятелства водят съда до извода, че за поправянето на
осъдения е необходимо наложеното по настоящото дело наказание да бъде
изтърпяно ефективно.
Поради това и на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС съдът определи
първоначален „общ“ режим за изтърпяване на така наложеното на подс. А.
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 8 месеца.

ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК:

Съгласно трайната съдебна практика основание за гражданския иск в
наказателния процес е деянието предмет на обвинението. Пак според трайната
съдебна практика, за да бъде уважен гражданският иск в наказателния
процес, следва да се установят следните елементи на фактическия състав: 1.)
деяние; 2)противоправност; 3)вреда); 4)причинна връзка 5)вина, като следва
да е налице идентичност на деянието предмет на обвинението и на
гражданския иск.
В случая, с оглед установеното извършване на престъпното деяние по
делото, безспорно са налице всички елементи от фактическия състав по
отношение на извършеното от подсъдимите престъпление.
С оглед на гореизложеното, съдът счете предявеният граждански иск за
доказан по основание и размер, поради което осъди подсъдимите да заплатят
солидарно на основание чл. 53 от ЗЗД на ощетеното юридическо лице
„Антонела Г“ ЕООД сумата от 157,90 лв. за причинените от престъплението
имуществени вреди.

11
ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА И РАЗНОСКИТЕ.

Следва вещественото доказателство – диск, находящ се на л. 52 от ДП,
да остане по делото след влизане в сила на присъдата.
По отношение на сторените в производството разноски в общ размер на
85,20 лв., на основание чл.189, ал.3 от НПК следва да бъдат осъдени двамата
подсъдими, които са признати за виновни в производството, да ги заплатят. В
тази връзка и следва всеки един от подсъдимите да бъде осъден да заплати по
сметка на ОДМВР-Пловдив половината от сторените разноски в
производството или сума в размер на по 42,60 лв.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ......................................
12
Съобщи за изтекли лични данни