РЕШЕНИЕ
№___
гр. Луковит, 20.11.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД
ЛУКОВИТ, в публично съдебно заседание на девети юни две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ КИРЧЕВА
при секретаря И.Д., като разгледа
докладваното от съдия КИРЧЕВА
гр. д. № 224 по описа
за 2019 г. на съда и за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр. чл.327, ал. 1 вр. чл.
318 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Производството
по делото е образувано по искова молба
от "ВЪЗРАЖДАНЕ-КАСИС" ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. Ловеч, 5500, бул. „Б.***, представлявано от управителя Ц.Б.Г.,
чрез адвокат С.Б. - САК против „АГРОПРОДУКТ СТОЙКОВИ" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: област Ловеч, община Луковит, с. Дерманци,
5780, ул."Х.Б." **, представлявано от управителя Д.П.С., с която са
предявени обективно съединени искове: главен иск с правно основание чл. 79, ал.
1 от ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 вр. чл. 318 от ТЗ - за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищцовото дружество сумата от 1050,40 лева с ДДС,
представляваща общ размер на незаплатена продажна цена на доставени стоки
/ветеринарномедицински продукти/ по данъчни фактури № ********** от 19.07.2018
г., № ********** от 26.07.2018 г., № ********** от 16.08.2018 г., № **********
от 23.08.2018 г., № ********** от 30.08.2018 г.; аксцесорен иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата от 69,49 лв., представляваща общ
размер на обезщетението за забава върху главниците по всяка от фактурите в
размер на законната лихва за периода от деня, следващ падежа на всяка фактура
до датата на предявяване на исковата молба – 04.04.2019 г. или за общ период от
20.07.2018 г. до 04.04.2019 г. Претендират се и разноските по делото.
С
протоколно определение от 09.06.2020 г. съдът е приел за разглеждане
направеното искане по чл. 214, ал. 2 от ГПК за присъждане на законната лихва
върху претендираната главница от 1050,40 лева, считано от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното й
изплащане.
Ищецът
твърди, че страните са в трайни търговски отношения по продажба на стоки –
ветеринарномедицински продукти. Съгласно установената практика между
страните след съответна поръчка от
страна на ответника, ищецът доставя стоката на ответника заедно с данъчна
фактура, която съдържа описание на доставените стоки по вид, количество, цена,
падеж и начин на плащане, както и банковата сметка на ищеца, по която е указано
да се извършва плащането. Твърди, че ищецът в резултат на постигната
договореност с ответника му е доставил стоки на обща стойност 1050,40 лв. с
ДДС, за което са били издадени 5 броя данъчни фактури, в периода 20.07.2018 г. – 30.08.2018 г.,
описани в исковата молба, като се твърди, че до настоящия момент ответникът не
е изпълнил задължението си да заплати продажната цена на доставените стоки.
Стоките са предадени и приети от ответника без възражения. Фактурите са
осчетоводени от двете страни като реализирани търговски сделки. Ищецът е внесъл
към фиска полагаемото се ДДС. С допълнителната молба ищецът пояснява как е
постигната договореността между страните за покупко-продажба на стоките, които
касаят процесните фактури. Пояснява, че на ответника са издадени рецепти, като
страните са уточнявали доставката на стоки по телефона. Процесните стоки са
предавани на ответника от служител на ищцовото дружество, а именно лицето Н.М.,
като при предаване на стоките ответникът се е подписвал на фактурите. Твърди,
че същите са осчетоводени от ответника като реализирани търговски сделки,
включени са в дневниците по ЗДДС и ответникът е ползвал съответния данъчен
кредит. Твърди, че отношенията между страните по процесните фактури са се
развили съгласно установената търговска практика между тях - същите са оформени
по идентичен начин както фактурите, издадени в предходни периоди, задълженията
по които са платени от ответника.
В
срока по чл. 131 от ГПК от
ответника е постъпил отговор на исковата
молба, в който оспорва иска изцяло. Оспорва, че е бил в трайни търговски
отношения с ищеца. Отрича да е в договорни отношения с ищцовото дружество за
продажба на стоките по процесните 5 бр. фактури, възразява, че не е подписвал същите.
Като
обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и
взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема за
установено следното от ФАКТИЧЕСКА страна:
Ищцовото
дружество е търговец и притежава лиценз за търговия с ветеринарномедицински
продукти.
Представени
са 5 броя данъчни фактури на обща стойност 1050,40 лева с ДДС, издадени от
ищеца "Възраждане-Касис" ООД с получател ответника "Агропродукт
Стойкови" ЕООД за доставка на стоки - ветеринарномедицински продукти,
описани по вид, количество и цена, както
следва: ДФ № ********** от 19.07.2018 г. за сумата 196,01 лв. с ДДС; ДФ №
********** от 26.07.2018 г. за сумата 254,42 лв с ДДС;, ДФ № ********** от
16.08.2018 г. за сумата 221,77 лв. с ДДС; ДФ № ********** от 23.08.2018 г. за
сумата 278,75 лв. с ДДС; ДФ № ********** от 30.08.2018 г. за сумата 99,45 лв. с
ДДС.
Три
от процесните фактури са подписани двустранно, а две от тях не носят подпис на
получател.
Освен
процесните фактури, представени са и 5 бр. други фактури, издадени от ищеца с
получател ответника в предходен период 29.03.2018
г. - 31.05.2018 г. за доставка на ветеринарномедицински продукти, както и
банкови извлечения за заплащане на сумите по тях от страна на ответника.
По
делото е назначена ССчЕ. Вещото лице Д. Н.е изготвила заключението след
проверка в счетоводството на ищеца и въз основа на предоставената й от ТД на
НАП - Велико Търново - офис Ловеч данъчно-осигурителна информация за ответника,
тъй като от страна на последния не й е била предоставена исканата счетоводна
информация. Съгласно заключението, което съдът не намира основания да не
кредитира, процесните фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца в
счетоводна сметка 411 "Клиенти", аналитична партида "Агропродукт
Стойкови" ЕООД, включени са в отчетен регистър "Дневник
продажби" към подадените
справки-декларации по ДДС. Счетоводството на ищеца е правилно водено. Въз
основа на предоставената й от ТД на НАП - Велико Търново, офис Ловеч
данъчно-осигурителна информация за ответното дружество - заверени справки
деклараци по ДДС, за месеците, през който са включени процесните фактури, ведно
със заверен дневник покупки, вещото лице е направило извод, че фактурите са
осчетоводени от ответника, тъй като фигурират в отчетен регистър "Дневник
покупки" на ответника, както и че ответникът е ползвал данъчен кредит по същите. Законната лихва за забава по
процесните фактури за общ период от 20.07.2018 г. до 04.04.2019 г. е в размер
на 69,49 лв. На вещото лице от ищеца е предоставена информация за извършвани
продажби към ответника, като са били съставени 6 бр. фактури преди процесните,
в периода 26.04.2018 г. - 28.06.2018 г., всичките осчетоводени от ищеца и
платени от ответника, като няма разлика в документооборота, начина на оформяне
и счетоводно отразяване на процесните фактури и тези по предходните и платени
фактури. Експертизата не е могла да отговори на някои от поставените въпроси
поради това, че ответното дружество не е предоставило исканата счетоводна
информация.
В
съдебно заседане е разпитан св. Н.М.М., който заявява, че работи при ищцовото
дружество от 2016 г., като работата му е да доставя стоки -
ветеринарномедицински продукти по обекти. Свидетелства, че откакто е почнал
работа при ищеца, почти всяка седмица е доставял ветеринарни лекарства на ответника "Агропродукт Стойкови"
ЕООД. Спомня си и че през м. юли и
август 2018 г. е доставял ветеринарни лекарства на ответника. При доставката на
лекарствата предоставял фактура - оригинал и копие, която се подписвала от някой
от служителите на ответника. Оригиналът
на фактурата оставял при клиента, а копието предавал в счетоводството на ищеца.
Показанията на свидетеля Н.М., преценени по реда на чл. 172 ГПК, предвид евентуалната им заинтересованост, се кредитират от съда, тъй като
са непротиворечиви, последователни и конкретни, и се подкрепят от останалите
доказателства.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от ПРАВНА страна следното:
По
иска по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 327, ал. 1 вр. чл. 318 от ТЗ.
От
писмените доказателства, заключението на ССчЕ и показанията на св. Н.М. се
установява, че страните са в трайни търговски отношения, като ищецът е доставял
на ответника ветеринарномедицински продукти. Събраните доказателства обуславят
еднозначен извод, че страните са били във валидни облигационни правоотношения,
породени от сключени между тях неформални договори за покупко-продажба. Правното действие на сключените договори
попада под приложното поле на ТЗ, тъй като учредените с тях договорни
правоотношения са възникнали между търговци - чл. 318, ал. 1 вр. чл. 286, ал. 1
от ТЗ. В случая се касае за договор за търговска продажба, който по своята
правна природа е консенсуален и неформален.
По
тези търговски правоотношения за ищеца продавач са породени две основни задължения
- да прехвърли собствеността на описаните в процесните пет броя данъчни фактури
стоки и да ги предаде на ответника купувач, а за ответника купувач - да заплати
уговорената пазарна цена с ДДС и да получи вещите, предмет на договорите. Процесните
пет броя фактури съдържат съществените елементи на договора за търговска
продажба - страни, предмет, цена. Действително две от фактурите не са подписани
за получател, и сами по себе си не притежават материална доказателствена сила
за удостоверените в тях обстоятелства. Но, както се установи от заключението на ССчЕ, всичките
пет броя процесни фактури са осчетоводени от ответника и са включени в дневника
за покупките и в справките-декларации за ДДС за съответния данъчен период и за
тях ответникът е ползвал данъчен кредит, което според установената трайна
съдебна практика, в т. ч. такава по чл.290 от ГПК, представлява недвусмислено
признание на задължението на ответника и на съществуването на договорната
връзка между страните /в тази насока Решение № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т.
д. № 593/2009 г., II т. о. и др./.
Процесните
пет данъчни фактури представляват първичен счетоводен документ съгласно чл.7 от
ЗСч и същите носят задължителното изискуемо съдържание - наименование и номер,
дата на издаване, предмет и стойностно изражение на стопанската операция, име и
подпис на съставителя, поради което съставляват годно доказателство за
установяване на стопанската операция. Отсъствието на подпис на получателя върху
две от фактурите в конкретния случай не прави същите негодно доказателство за
осъществяването на процесните стопански операции именно поради последващото им
осчетоводяване от страна на ответника, в т. ч. ползването на данъчен кредит за
тях. В тези случаи се приема, че с осчетоводяването на фактурите търговеца е
потвърдил факта на доставката, който следва от самите фактури и поради това,
фактурите представляват признание на задълженията по тях и доказват тяхното
съществуване.
Принципен
отговор на въпроса за значението на фактурата като доказателство за сключен
договор за търговска продажба на стоки, неговото изпълнение и наличието на
основание за плащане на уговорената в договора цена е даден с множество решения
на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК - напр. решение №
166/26.10.2010 г. по т. д. № 991/2009 г. на ВКС, II т. о., решение № 96 от
26.11.2009 г. по т. д. № 380/2008 на ВКС І т.о., решение № 46 от 27.03.2009 г.
по т. д. № 546/2008 г. на ВКС, II т. о., решение № 92/7.09.2011г. по т. д. №
478/2010г.,II т. о., решение № 114 от 26.07.2013г. на ВКС по т. д. №
255/2012г.,I т. о., решение № 103 от 11.07.2014г. на ВКС по т. д. №
2334/2013г., II т. о., както и цитираното по-горе решение № 42
от 19.04.2010 г. по т. д. № 593/2009 г. на ВКС, II т. о. и др. В
цитираните решения еднозначно е обосновано становището, че фактурите отразяват
възникналата между страните облигационна връзка и осчетоводяването им от
търговското дружество - ответник,включването им в дневника за покупко -
продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях по смисъла на ЗДДС, представлява
недвусмислено признание на задължението и доказва неговото съществуване. Изрично
в решение № 42/2010г. по т. д. № 593/2009г. на ВКС,II т. о. и в решение
№ 92/2011г. по т.д.№ 478/2010г. на ВКС,II т.о.,е прието, че дори
издадената фактура да е останала неподписана за "получател" от
купувача по договор за търговска продажба, тя може да послужи като
доказателство за възникване на отразените в нея задължения, ако съдържа
реквизитите на съществените елементи на конкретната сделка, отразена е
счетоводно от двете страни, както и е ползван данъчен кредит.
При
това положение съдът приема, че е доказано сключването на твърдяните договори
за продажба между страните, както и изпълнението на задълженията на ищеца като
продавач по тях.
Ответникът-купувач
не доказа, че е заплатил уговорената продажна цена по процесните договори за
търговска продажба, поради което съдът
намира, че предявеният главен иск е основателен и следва изцяло да бъде уважен.
По
иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Искът
за лихва е акцесорен и следва основателността на главния иск. Съгласно
разпоредбата на чл.86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая
ответникът е изпаднал в забава от деня, следващ падежа на задължението, който е
посочен във всяка от процесните данъчни фактури. Съгласно заключението на ССЧЕ
задължението за мораторна лихва за общ период от 20.07.2018 г. до 04.04.2019 г.
е в размер на 69,49 лева, в който размер
е и претенцията на ищеца и следователно иска следва да бъде уважен изцяло.
С
оглед изхода на спора съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ответника
следва да понесе сторените от ищеца разноски в настоящето производство, за
които е представен списък по чл.80 от ГПК - общо в размер на 1250 лева, от
които 50 лева - държавна такса, 900 лева - адвокатско възнаграждение и 300 лева
- депозит за вещо лице.
Мотивиран от
горното, съдът:
РЕШИ:
ОСЪЖДА „АГРОПРОДУКТ СТОЙКОВИ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: област Ловеч, община Луковит, с. Дерманци, 5780, ул."Х.Б."
**, представлявано от управителя Д.П.С. ДА ЗАПЛАТИ на "ВЪЗРАЖДАНЕ-КАСИС"
ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Ловеч, 5500, бул. „Б.***, представлявано от управителя Ц.Б.Г. на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.
чл.327, ал. 1 вр. чл. 318 от ТЗ сумата от 1050,40 лева /хиляда и
петдесет лева и 40 ст./ с ДДС, представляваща общ размер на незаплатена продажна
цена на доставени стоки /ветеринарномедицински продукти/ по данъчни фактури №
********** от 19.07.2018 г., № ********** от 26.07.2018 г., № ********** от
16.08.2018 г., № ********** от 23.08.2018 г., № ********** от 30.08.2018 г. ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 08.04.2019 г. - датата на завеждане на
исковата молба в съда, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 69,49 лева /шестдесет и
девет лева и 49 ст./, представляваща общ размер на обезщетението за забава върху
главниците по всяка от фактурите в размер на законната лихва за периода от
деня, следващ падежа на всяка фактура до 04.04.2019 г. или за общ период от
20.07.2018 г. до 04.04.2019 г.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „АГРОПРОДУКТ
СТОЙКОВИ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: област
Ловеч, община Луковит, с. Дерманци, 5780, ул."Х.Б." **,
представлявано от управителя Д.П.С. ДА
ЗАПЛАТИ на "ВЪЗРАЖДАНЕ-КАСИС"
ООД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр. Ловеч, 5500, бул. „Б.***, представлявано от управителя Ц.Б.Г.
сумата от 1250 лева /хиляда
двеста и петдесет лева/ -разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен
съд Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: