№ 11601
гр. С., 29.12.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:В.
като разгледа докладваното от В. Гражданско дело № 20211110142713 по
описа за 2021 година
Производството е образувано по иск, предявен от „В.“ ООД с ЕИК. със седалище и адрес на
управление в гр. С. в част II на жилищен квартал М. в блок . във вход В в мазе ., представлявано от
управителя Р. и с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа чрез
пълномощницата адвокат С.Р. П. , против „Ю.” АД с ЕИК. със седалище и адрес на управление
в гр. С. на ул. „О.” №., представлявано от изпълнителната директорка П. и от изпълнителния
директор Д..
На 29. Х. 2021 година съдът постановява Разпореждане №27488, с което оставя исковата
молба без движение и задължава ищеца в едноседмичен срок да отстрани следните нередовности:
да представи доказателства за внасяне на държавна такса в размер на 80.00 лева.
да уточни обстоятелствената част на исковата молба като посочи изрично какво е
несъществуващото обстоятелство, за което се твърди, че е вписано в търговския регистър –
че търговецът с единен идентификационен код ********* изобщо не съществува или че не е
ипотекарният длъжник;
да уточни петитума на исковата молба като посочи изрично дали иска заличаване на
вписването, дали оспорва право, за което е издаден охранителен акт, или иска съдът да
потвърди доводите му, че такова право не съществува и че вписването подлежи на
заличаване;
да посочи правния интерес от предявяването на иска, като следва указанията, дадени в
мотивите на самото разпореждане.
Ищецът посочва електронен адрес в исковата молба, но не посочва изрично дали желае
връчване на съобщения на него. Затова разпореждането на съда е връчено по реда на чл.. Затова
разпореждането на съда е връчено по реда на чл. 38, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс във
а
връзка с чл. 41, ал. 2 от същия кодекс. Адресатът е потвърдил получаването съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, едва на 05. ХІ.
2021 година (петък, присъствен ден), поради което съдът счита на основание чл. 60, ал. 4 от
Гражданския процесуален кодекс, че едноседмичният срок е изтекъл най-късно на 12. ХІ. 2021
година (петък, присъствен ден). На 08. ХІ. 2021 година, преди изтичането на срока за отстраняване
на нередовностите, ищецът представя в съда молба, с която не уточнява изрично посочените от
1
съда обстоятелства. Вместо това повтаря част от доводите, изложени с исковата молба и с
допълнителната искова молба.
След запознаване с доводите на ищеца, настоящият съдебен състав намира, че петитумът
остава напълно неясен. Ищецът заявява многократно, че предявява установителен иск. Според чл.
124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс всеки може да предяви иск, за да установи
съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има
интерес от това. В процесния случай дори след оставяне на исковата молба без движение ищецът
не сочи никакво конкретно правно отношение или право, чието съществуване или несъществуване
иска да установи. Пространният петитум представлява по същността си поредица от доводи за
нищожност и недопустимост на извършено вписване, които ищецът иска да бъдат потвърдени от
съда. С разпореждането, постановено по реда на чл. 129 от Гражданския процесуален кодекс съдът
задължава ищецът да посочи изрично какво е несъществуващото обстоятелство, за което се
твърди, че е вписано в търговския регистър, но с молбата, постъпила в съда на 08. ХІ. 2021 година,
ищецът не дава конкретен отговор, а отново развива доводи за правната природа на вписването и
за случаите, в които законът дава възможност за заливането му. Макар и да не е задължен, ищецът
е посочил разпоредби от Гражданския процесуален кодекс и от Закона за кадастъра и имотния
регистър – чл. 88 и чл. 90, на които основава исканията си, но и от тях не става ясно точно какъв е
предметът на спора.
Първата разпоредба от Закона за кадастъра и имотния регистър, посочена от ищеца, урежда
единствено възможността за оспорване на вписванията в същия регистър по реда на чл. 537, ал. 2 и
3 от Гражданския процесуален кодекс. Според Тълкувателно решение №3, постановено на 29. XI.
2012 година от Общото събрание на гражданските колегии на Върховния касационен съд на
Република България по тълкувателно дело №3 по описа за 2012 година с докладчик съдията
Велислав Павков, обаче на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс,
подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост
върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или
прекратява вещно право върху недвижим имот. В настоящия случай ищецът изобщо не посочва
свое право, засегнато от вписването на ипотеката, а вписаният акт не е констативен. Що се отнася
до чл. 90 от Закона за кадастъра и имотния регистър, според първата му алинея вписването в
имотния регистър се заличава, когато по исков ред се установи недопустимост или
недействителност на вписването, както и несъществуване на вписаното обстоятелство. Вземайки
предвид обстоятелствената част на молбата, съдът приема, че ищецът твърди несъществуване на
вписано обстоятелство. Дори и след оставяне на исковата молба без движение обаче, ищецът не
посочва изрично кое е несъществуващото обстоятелство, което е вписано. Единственото конкретно
обстоятелство, което сочи, е погрешното изписване на единния идентификационен код на една от
страните. Въпреки указанията на съда обаче, не излага конкретно твърдение дали твърди, че такъв
търговец не съществува и ипотеката е учредена от несъществуващо лице или че е учредена от
лице, различно от посоченото в нотариалния акт.
Предвид изложеното съдът приема, че ищецът по същество твърди очевидна фактическа
грешка на вписването в имотния регистър, която се поправя по реда на чл. 247 от Гражданския
процесуален кодекс с определение на съдията по вписванията, по силата на чл. 89 от Закона за
кадастъра и имотния регистър. Съдът не приема доводите, развити от пълномощницата на ищеца
на страница III от молбата, постъпила в съда на 08. ХІ. 2021 година: ищецът сочи, че „към датата
на вписване удостовереното обстоятелство не е съществувало“, а също и че „неистинско е и
2
отразяването в регистъра на дадено обстоятелство без то да е налице“, но отново не е пояснено кое
е това обстоятелство. Посочено е единствено „отклонение от съдържанието на молбата“ и
„множество грешки, неточности и неотстраними пороци“, без да е посочено в какво се състоят
отклонението, грешките, неточностите и пороците.
Съобразявайки горното, съдът счита, че и след оставянето на исковата молба без движение
петитумът си остава напълно неясен. От него не може да се установи по никакъв начин какъв е
спорът, която ищецът повдига. Неяснотата е от такъв характер, че не може да се отстрани и с
последващо оставяне на исковата молба без движение. Нещо повече, от малкото конкретни
твърдения, изложени от ищеца, може да се приеме, че искането е за отстраняване на фактическа
грешка на вписване в имотния регистър на единния идентификационен код на ипотекарния
длъжник, която грешка следва да се поправи по реда на чл. 247 от Гражданския процесуален
кодекс във връзка с чл. 89 от Закона за кадастъра и имотния регистър, а не с установителен иск.
Според 129, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс, когато ищецът не отстрани в срок
нередовностите, исковата молба заедно с приложенията се връща, а против връщането може да
се подаде частна жалба, от която препис за връчване не се представя, поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
1. ВРЪЩА искова молба с входящ №29855 от 21. VIІ. 2021 година и приложенията на
ищеца „В.“ ООД с ЕИК. със седалище и адрес на управление в гр. С. в част II на жилищен
квартал М. в блок . във вход В в мазе ., представлявано от управителя Р. и с адрес за
призоваване и връчване на съобщения и книжа чрез пълномощницата адвокат С.Р. П.,
поради неотстраняване в срок на нередовността и ПРЕКРАТЯВА образуваното за
разглеждането производство по настоящото гражданско дело №42713 по описа на
Софийския районен съд за 2021 година.
2. УКАЗВА на ищеца, че определението прегражда по-нататъшното развитие на делото и
чл. 129, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс изрично посочва, че против
връщането на исковата молба може да се подаде частна жалба, от която препис за
връчване не се представя, поради което и на основание чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 във
връзка с чл. 130, ал. 1, изречение ІІ от Гражданския процесуален кодекс, то подлежи на
обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от съобщението на ищеца.
3. Тъй като ищецът не е дал съгласие да приема електронни изявления и електронни документи
от съда по делото в производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции
а
на посочения в исковата молба електронен адрес по реда на чл. 38, ал. 2 от Гражданския
процесуален кодекс във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 2 от същия кодекс съобщението ДА СЕ
ВРЪЧИ на посочения електронен адрес по реда на чл. 38, ал. 3 от Гражданския процесуален
кодекс.
4. Връчването ДА СЕ УДОСТОВЕРИ по следния начин:
Съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или
книжата, ДА СЕ СМЯТА за връчено в деня на потвърждаване на получаването му от
адресата, в случай че горното бъде извършено в 7-дневен срок от изпращането на
а
съобщението, на основание чл. 41, ал. 2, изречение I от Гражданския процесуален кодекс и
3
по делото ДА СЕ ПРИЛОЖИ потвърждението.
Ако получаването на съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовката,
съобщението или книжата, не бъде потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане на
а
основание чл. 41, ал. 2, изречение II от Гражданския процесуален кодекс ДА СЕ
ИЗВЪРШИ следното:
по делото ДА СЕ ПРИЛОЖИ докладна записка;
съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по общия ред.
5. Връчването по общия ред ДА СЕ ИЗВЪРШИ по следния начин:
1. ДА СЕ ПРИЛОЖИ удостоверение за актуално състояние на юридическото лице от
Търговския регистър.
2. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на следните адреси:
на съдебния адресат или на пълномощника по делото, ако юридическото лице е посочило
такива по реда на чл. 39, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс;
на адресите, посочени от юридическото лице;
на адресите, на които юридическото лице е получавало призовки или съобщения в течение
на производството;
на адреса на седалището и адреса на управление на юридическото лице според справката от
Търговския регистър, ако не съвпадат с предходните адреси.
3. Ако съдебният адресат или пълномощникът не бъдат открити ДА СЕ ИЗВЪРШИ следното:
ако се съберат данни, че съдебният адресат или пълномощникът не живеят или не
пребивават на адреса след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на
съответното населено място или по друг начин, ДА СЕ УДОСТОВЕРИ това с посочване на
източника на тези данни в разписката;
ако съдебният адресат или пълномощникът не се открият на адреса, но и не съберат данни,
че последните не живеят или не пребивават там от управителя на етажната собственост, от
кмета на съответното населено място или по друг начин, ДА СЕ ТЪРСЯТ на адреса в
продължение на един месец най-малко три пъти, с интервал от поне една седмица между
всяко от посещенията, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен ден.
4. Ако представител на юридическото лице не се открие на някой от адресите, нито се открие
служител или работник, който е съгласен да приеме съобщението, това обстоятелство ДА
СЕ ВПИШЕ в разписката.
5. Ако на някой от адресите няма нито канцелария, нито работници или служители на
юридическото лице, това обстоятелство ДА СЕ ВПИШЕ в разписката.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4