№ 41
гр. Котел, 24.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОТЕЛ в публично заседание на деветнадесети април
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мария В. Грунова
при участието на секретаря Йордан Ив. Кръстев
като разгледа докладваното от Мария В. Грунова Гражданско дело №
20242210100091 по описа за 2024 година
Главният иск е с правна квалификация чл.49, ал.1 от Семейния кодекс
за прекратяване на сключения на 22.02.1990 г. в Кметство село Кипилово
граждански брак между ищеца М. Н. Ш. и ответника И. И. А. като дълбоко и
непоправимо разстроен, без произнасяне по въпроса за вината. Нямали
родени от брака непълнолетни деца. Твърди, че от месец юни 2000 г. живеят
в състояние на фактическа раздяла, без да поддържат съпружески отношения.
За този период съпрузите се отчуждили и всеки заживял живот, непълно
независим от другия. Счита, че е невъзможно отношенията им да се
нормализират, поради което моли брака да бъде прекратен с развод.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата не е подала отговор срещу
исковата молба.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и се представлява от адв.
Н. Н. от АК Сливен, който поддържа иска и моли съда да го уважи.
Ответницата се яви лично в съдебно заседание и заяви, че също желае
да се разведе с ищеца.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства в тяхната съвкупност намира за установено следното :
На 22.02.1990 г. ищеца и ответницата сключи граждански брак в село
Кипилово, община Котел, област Сливен. Бракът бил първи по ред за ищеца и
за ответницата. Проявили се несходства в характерите по между им и не
могли да преодолеят неразбирателствата помежду си. През 2000 г. ищецът и
ответницата се разделили, като ответницата заживяла с друг мъж в гр. Сливен
и от тогава са във фактическа раздяла с ищеца, като са преустановили
всякакви контакти и оттогава не поддържат каквито и да било отношения.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след
съвкупната преценка и анализ на събраните по делото писмени и гласни
1
доказателства. Съдът се доверява и възприема като достоверни показанията
на свидетеля Х.ОХ.О.. Липсват доказателства, които да ги опровергават.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Предявеният иск за прекратяване на брака поради настъпило дълбоко
и непоправимо разстройство с правно основание чл.49, ал.3 вр. ал.1 от СК е
основателен и доказан и следва да се уважи. Ищецът доказа с ангажираните
от него доказателства всички твърдения, наведени с исковата молба, докато
ответницата не представи доказателства за противното. Установи се, че
брачната връзка е доведена до състояние на дълбоко и непоправимо
разстройство и не съществува възможност да бъде заздравена. Израз на
разстройство на брака е фактическа раздяла, през което време както ищецът,
така и ответницата са заживели свой собствен живот, напълно независим от
другия съпруг. Нито ищецът, нито ответницата са направили искане съдът да
се произнесе за вината по реда на чл.49, ал.3 от ГПК, поради което съдът е
ограничен в преценката си само до въпроса дали бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен, без да издирва причините за разстройството на
брачните отношения и вината за това. Брачната връзка съществува само
формално, поради което не е полезна нито за съпрузите, нито за обществото.
Съдът приема, че бракът се явява изчерпан от съдържание, между страните е
изчезнало взаимното доверие, уважение, като вместо това са се установили
отношения на пълна отчужденост. От брака няма родени ненавършили
пълнолетие деца, съпрузите нямат общо семейно жилище, както и придобити
недвижими имоти през време на брака, нямат претенции за издръжка
помежду им след прекратяване на брака. Всичко като движими вещи,
обичайни дарове и пр. е поделено извънсъдебно. Заявено е желание както от
ищеца, така и от ответницата, последната да възстанови предбрачното си
фамилно име, а именно Г..
В хода на производството не се направиха искания за присъждане на
разноски.
Съдът дължи произнасяне по отношение на окончателната държавна
такса.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК и съобразно характера на
производството, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50
лева, от които платени от ищеца при предявяване на исковата молба са 25
лева, съгласно чл. 329, ал. 1, изр. 2 ГПК когато няма вина, направените
разноски остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили, с оглед
което ответницата следва да бъде осъдена също да заплати 25 лева.
Ръководен от гореизложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.49, ал. 3 вр. ал.1 от СК с развод
сключения на 22.02.1990 год. в Кметство село Кипилово, община Котел
граждански брак между ищеца М. Н. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес
село Мрамор, община Трън, област Перник и ответницата И. И. А., ЕГН
2
**********, с постоянен адрес село Градец, община Котел, кв. Изток № 399,
поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, без съдът
да се произнася по въпроса за вината.
ОСЪЖДА И. И. А., ЕГН **********, с постоянен адрес село Градец,
община Котел, кв. Изток № 399, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на РС Котел окончателна държавна такса в размер
на 25.00 (двадесет и пет) лева.
ПОСТАНОВЯВА След прекратяване на брака И. И. А., с посочени
данни, да носи предбрачното си фамилно име Г..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред ОС Сливен с въззивна
жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Котел: _______________________
3