Р Е Ш Е Н И Е
№ 2356
гр. Пловдив, 20.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, в открито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди
двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря Полина Цветкова с участието на прокурора Мирослав
Йосифов, като разгледа докладваното от председателя Мариана Шотева КАНД № 2598
по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с във вр. с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда“-Пловдив, против Решение № 27/31.07.2023г. постановено по
АНД № 47/23г. по описа на Районен съд – Първомай (ПРС), I н.с., с което е отменено Наказателно
постановление № 16-2300034 от 23.03.2023 г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - гр. Пловдив, с което на „Кьостер плюс“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Костинброд, ул. „Умни брег“
№ 1, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 КТ е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв. за
нарушение на чл. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Касаторът счита, че постановеното решение от състав на
районния съд, е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
– касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и моли същото да
бъде отменено, като вместо това се потвърди изцяло НП. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба – „Кьостер плюс“ЕООД, чрез
адв.Н. оспорва касационната жалбата и моли решението на ПРС като правилно и
законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира направените разноски за касационното
производство.
Представител на Окръжна прокуратура – Пловдив застъпва
становище за неоснователност на така подадената касационна жалба.
Административен съд – Пловдив, ХХI състав, след като
разгледа поотделно и в съвкупност, наведените с жалбата касационни основания и
в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в
преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Предмет на производството пред ПРС е било Наказателно
постановление № 16-2300034 от 23.03.2023 г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ - гр. Пловдив, с което на „Кьостер плюс“ ЕООД, ЕИК:
*********, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 КТ е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2500 лв. за
нарушение на чл. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за
провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите
по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
За да постанови решението си, районният съд приел от
фактическа страна, че на 31.05.2022 г. между „Хелиос Ойл“ ООД, в качеството на
възложител, и жалбоподателя „Кьостер плюс“ ООД, в качеството на изпълнител, бил
сключен договор за изпълнение на СМР за обект: Производствена база, находяща се
в гр. Първомай, ул. „Братя Миладинови - юг“ № 84. СМР се изразявали в направа
на хидроизолация на покриви в производствената база на „Хелиос Ойл“ ООД в гр.
Първомай. В чл. 5.13.2. от договора било посочено, че изпълнителят се
задължавал да осигури здравословни и безопасни условия на труд както на своите
работници и служители, които ще изпълняват строително-монтажни работи по
договора, така и на всички останали лица, които по друг повод се намират в или
в близост до работната площадка. Според чл. 5.12. от договора изпълнителят
извършвал начален, периодичен и ежедневен инструктаж. На 24.07.2022 г. бил
сключен граждански договор между „Кьостер плюс“ ЕООД и Г.П.Ч., съгласно който
последният се е задължил да извърши доставка със собствен транспорт на
технически средства до и от обект, находящ се в производствена база на „Хелиос
Ойл“ ООД в гр. Първомай, ул. „Братя Миладинови - юг“ № 84. Поръчката следвало
да се извърши в периода 30.07. - 05.08.2022г. като жалбоподателят се задължил
да заплати на Г.Ч. сумата от 800 лв. На 25.07.2022 г. бил сключен граждански
договор, съгласно който „Кьостер плюс“ ЕООД е възложил на И.М.Й. да извърши в
обект, находящ се в производствена база на „Хелиос Ойл“ ООД в гр. Първомай, ул.
„Братя Миладинови - юг“ № 84, почистване и опаковане за натоварване на
отпадъци. Поръчката следвало да се извърши в периода 02.08. - 04.08.2022 г., за
което жалбоподателят се задължил да заплати на И.М.Й. възнаграждение в размер
на 300 лв. Видно от Заповед № 11 от 04.02.2020 г. издадена от управителя на
„Кьостер плюс“ ЕООД, начален инструктаж се провеждал на работещи от други фирми
или наети по граждански договор лица, които ще работят или пребивават във
фирмата.
На 02.08.2022 г. свидетелите Г.П.Ч. и И.М.Й. пристигнали
в производствената база на „Хелиос Ойл“ ООД в гр. Първомай, ул. „Братя
Миладинови - юг“ № 84, за да доставят материали и инструменти до обекта, да
върнат тези, които не се ползват, както и да почистят и извозят отпадъците.
Преди това свидетелите Ч. и Й. се уговорили с М.С.М. да им помогне във връзка с
възложената работа, като двамата поели задължение да му платят част от
дължимото им възнаграждение. Този факт двамата свидетели съобщили на „Кьостер
плюс“ ЕООД. На 02.08.2022 г. М.С.М. пристигнал на обекта преди тях. Тримата
влезли в сградата, където „Кьостер плюс“ ЕООД следвало да положи хидроизолация,
и започнали да изпълняват възложената им работа. По неустановени причини М.С.М.
започнал да работи с автомат за заваряване на хидроизолационни мембрани Uniroof
(Leister) на покрива на третия етаж от сградата. При работата си с този
инструмент М.М. попаднал под електрическо напрежение и в резултат на токовия
удар починал. По време на злополуката свидетелят Ч. се намирал на по-горните
етажи на сградата, а свидетелят Й. работел на около 25-30 метра от пострадалия
и с гръб към него. Когато чул, че нещо се случва с него, свидетелят Й.
единствено изключил машината от контакта и тръгнал да търси помощ.
За инцидента били сигнализирани служители на Дирекция
„Инспекция по труда“ - гр. Пловдив. В тази връзка на 02.08.2022 г. в
производствената база на „Хелиос Ойл“ ООД в гр. Първомай била извършена
проверка от служители на Дирекцията, сред които и актосъставителят Д.Т.. При
пристигането си на място свидетелят Т. разговарял е ръководител производство и
главен инженер в „Хелиос Ойл“ ООД, от които научил, че на покрива, където била
станала злополуката, имало трима работници, изпратени от „Кьостер плюс“ ЕООД.
Свидетелят Т. се качил на покрива на третия етаж на сградата, където установил
пострадалото лице М.С.М., което било починало. Забелязал, че до него имало
машина за заваряване на хидроизолационни мембрани Uniroof (Leister), а кракът
му, който в областта на глезена бил гол, бил в близост до мълниеотводната
система, която била монтирана на покрива. На покрива имало и ел. удължители, а
на около 10 метра от пострадалия бил оставен електрически перфоратор. На място
свидетелят разговарял и с разследващ полицай от РУ Първомай, който извършвал
оглед на местопроизшествието. От него научил, че другите двама работници - Ч. и
Й., са в РУ Първомай, където давали показания. Тъй като не присъствали
представители на „Кьостер плюс“ ЕООД, свидетелят Т. изискал от дружеството да
представи документи, касаещи проверката. На 08.08.2022 г. по електронната поща
на Дирекция „Инспекция по труда“ — гр. Пловдив управителят на дружеството
изпратил сключения договор с „Хелиос Ойл“ ООД, гражданските договори с Г.Ч. и И.Й.,
протокол за ремонт и дневник за проверка на ел. инструменти, книга за начален
инструктаж и книга за периодичен, извънреден инструктаж, 3 бр. удостоверения за
проведено обучение по безопасност и здраве при работа, а на 10.08.2022 г. — обяснения по чл. 402, ал. 1, т. 2 и
т. 3 КТ. В обясненията било посочено, че дружеството не е сключвало договор с М.С.М.,
както и че той не е наеман за работа в изпълнение на сключения договор е
„Хелиос Ойл“ ООД. Отразено било, че с лицата Г.Ч. и И.Й. „Кьостер плюс“ ЕООД
сключил граждански договори, като на 02.08.2022 г. двамата били в производствената
база на „Хелиос Ойл“ ООД в гр. Първомай в изпълнение на възложената им работа.
От представената книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа,
начален инструктаж, се установява, че лицата М.С.М., Г.П.Ч. и И.М.Й. не
фигурират.
Във връзка с настъпилата злополука със смъртен изход било
образувано ДП № 144/2022 г. по описа на РУ Първомай за престъпление по чл. 122,
ал. 1 НК, като до момента на постановяване на първоинстанционното решение разследването
не било приключило. На 15.12.2022 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.
Пловдив постъпили изисканите от РП Пловдив заверени преписи от протоколи за
разпит на свидетелите Г.Ч. и И.Й., както и заключението по назначената
съдебно-техническа експертиза.
След извършен анализ на събраните доказателства
актосъставителят приел, че на 02.08.2022 г. от страна на работодателя „Кьостер
плюс“ ЕООД било допуснато М.С.М., Г.П.Ч. и И.М.Й. да работят на територията на
предприятието „Хелиос Ойл“ ООД по полагане на хидроизолация на покрива,
използвайки ел. уреди и инструменти, предоставени от „Кьостер плюс“ ЕООД, без
да са инструктирани по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд. Поради това бил съставен Акт за установяване на
административно нарушение № 16-2300034 от 23.02.2023 г. срещу жалбоподателя
„Кьостер плюс“ ЕООД за нарушение на чл. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на
периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. В него изрично било
посочено, че нарушението е извършено на 02.08.2022 г. и установено на
15.12.2022 г., когато постъпили
изисканите документи от РП Пловдив. Екземпляр от акта бил връчен на управителя
на дружеството. В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН дружеството подало възражения
срещу акта за установяване на административно нарушение. Въз основа на АУАН
било издадено процесното наказателно постановление № 16-2300034 от 23.03.2023г.
Административното наказание е наложено при тази
фактическа и правна обстановка.
Настоящият съдебен състав счита, че правилно въззивният
съд е приел така изложената фактическа обстановка. Същата е възприета въз
основа на приетите по делото писмени и гласни доказателства. Въззивният съд
изрично е посочи кои гласни доказателства и в коя част цени и кои не.Изложил е
подробни мотиви в тази част, които настоящият съдебен състав не счита за
необходимо да преповтаря.
Правилно въззивният съд е приел, че процесното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като материалната
компетентност на административнонаказващия орган се установява от представената
Заповед № 3-0864 от 17.10.2022 г. на изпълнителния директор на ИА „Главна
инспекция по труда“, а тази на актосъставителя следва от разпоредбата на чл.
416, ал. 1, вр. чл. 399 КТ.
В случая административнонаказателната отговорност на жалбоподателя
е ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 3 от Наредба № РД-07-2 от
16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, която предвижда, че работодателят не
допуска до работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и
умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд. За това нарушение е посочена следващата се санкция
по чл. 413, ал. 2 КТ, а именно: работодател, който не изпълни задълженията си
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на
по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500
до 15 000 лв.
В конкретния случай се установява от събраните
доказателства, че на 02.08.2022 г. в гр. Първомай, ул. „Братя Миладинов - юг“ №
84 „Кьостер плюс“ ЕООД, в качеството на работодател по смисъла на § 1, т. 2 от
ДР на Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г.,
е допуснал до работа М.С.М., Г.П.Ч. и И.М.Й., без да са били инструктирани по
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
Решението е правилно.
Законосъобразно е направен извод, че е налице вмененото
административно нарушение, както и, че наложената санкция е съответна по вид и
размер.
Въпреки гореизложеното, и касационната инстанция счшита,
че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено
процесуално нарушение, което опорочава санкционния акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1, изр. 2 ЗАНН не се
образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
Моментът, от който започва да тече срокът за съставяне на
АУАН е този на откриване на нарушението и нарушителя.
Процесуалният закон прави разграничение между понятията
"откриване" на нарушението /нарушителя/ и "установяване" на
нарушението, като последното се извършва със съставянето на АУАН.
Нарушението се счита за открито, когато има необходимите
и достатъчни данни за неговото извършване и за самоличността на нарушителя, респективно
когато са констатирани факти и обстоятелства за наличие на поведение, било то
действие или бездействие, на конкретно лице, което поведение от обективна
страна сочи на допуснато административно нарушение.
Правната квалификация на тези факти, съответно
индивидуализацията и конкретизацията от фактическа и правна страна на
нарушението, представляват действия по извършване на преценка относно наличието
на материалните и процесуалните предпоставки за реализиране на
административнонаказателната отговорност, които действия са последващи
откриването на нарушението и представляват част от дейността по установяването
на нарушения и налагането на административните санкции.
За да бъде открит нарушителят по смисъла на чл.34 ЗАНН
следва органът фактически да разполага с необходимите данни за установяване на
нарушението и нарушителя.
Релевантна за началото на срока по чл. 34, ал. 1, изр. 2,
предл. 1 ЗАНН е първата дата, на която в Дирекция „Инспекция по труда“ - гр.
Пловдив е била налична необходимата информация за индивидуализация на нарушителя.
Според законодателя срокът от три месеца е разумен и достатъчен по своята
продължителност за това съответната администрация да извърши служебно
необходимата проверка въз основа на наличните данни и документи, за да установи
нарушителя извършил процесното административно нарушение. Бездействието на
длъжностните лица при упражняване на това им правомощие по чл. 36, ал. 1 ЗАНН
не може нерегламентирано да води до удължаване на сроковете за осъществяването
на административнонаказателна отговорност.
В случая е без значение вторият предвиден в закона срок -
от извършване на нарушението, тъй като по-дългият срок се прилага, когато
следва да се извършват действия по установяване самоличността на нарушителя, но
не и когато тя е изначално известна.
Правилно и мотивирано въззивният съд е приел, че датата 10.08.2022 г. е първоначалният момент,
в който контролният орган е установил фактическия състав на нарушението в
неговата цялост и е започнал да тече 3-месечният срок по чл. 34, ал. 1 ЗАНН.
Към посочената дата са били налице всички данни, даващи основание да се прецени
извършено ли е нарушение или не, без да е било необходимо осъществяването от
негова страна на каквито и да било допълнителни действия по разкриване на
нарушителя и фактите, даващи основание за преценка извършено ли е или не
нарушението. Следователно 3-месечният срок за съставяне на АУАН е започнал да
тече от 11.08.2022 г. и съответно е изтекъл на 11.11.2022 г. От това следва, че
съставянето на АУАН на 23.02.2023 г. се явява направено след преклудиране на
възможността за това. Посоченото обстоятелство представлява съществено
нарушение на процесуалните правила, обуславящо незаконосъобразността на
издаденото впоследствие НП и представляващо самостоятелно основание за неговата
отмяна.
С оглед изхода на спора и своевременно направеното
искане, на ответника по касация се дължат направените по делото разноски в
размер на 1500 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХI
състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 27/31.07.2023г. постановено по АНД № 47/23г. по
описа на Районен съд – Първомай (ПРС), I н.с.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. Пловдив да заплати на
„Кьостер плюс“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Костинброд, ул. „Умни брег“ № 1 сумата от 1500лв. направени по делото разноски.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.