№ 784
гр. София, 14.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
Административно наказателно дело № 20231110215313 по описа за 2023
година
С наказателно постановление (НП) № 003690 от 21.08.2023г., издадено
от изпълняващ длъжността директор на Регионална дирекция за областите
София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище в гр.
София към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на
потребителите, на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и чл. 232, ал. 2 във връзка
с чл. 210а от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), на „М.“ АД с ЕИК ***
е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 68е, ал. 2, предл. второ във връзка
с чл. 68г, ал. 4 във връзка с чл. 68в от ЗЗП.
Наказателното постановление е обжалвано от санкционираното
търговско дружество в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. В жалбата са изложени
съображения, свързани с неправилното приложение на материалния закон.
Навежда се, че в изследвания стандартен европейски формуляр била посочена
по ясен и недвусмислен начин необходимата информация, гарантираща
защита правата на потребителите, като в съдържанието му били включени
данни относно дължимостта на неустойката, нейния размер и начина на
изчисляване. Същата се дължала на ден, и то само за периода, в който
кредитът е бил необезпечен, поради което не би могла да бъде формирана
крайна абсолютна сума на етапа на преддоговорните отношения с
потребителя. Така за последния била осигурена възможност да разбере какви
са условията и каква сума би се наложило да плати в случай на неизпълнение
по договора за потребителски кредит. Отделно от това жалбоподателят смята,
че нарушението следвало да се квалифицира като маловажен случай, тъй като
1
не били причинени вреди на потребителите и не били увредени обществените
отношения – обстоятелство, изводимо от отсъствието на жалби и сигнали за
нанесени на потребителите вреди.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от юрк. Т., която
поддържа жалбата и смята, че на представляваното от нея дружество не
следвало да се налага наказание, а само да бъде предупредено по реда на чл.
28 от ЗАНН. Моли за отмяна на наказателното постановление като
неправилно и незаконосъобразно, като претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата страна се представлява от юрк. Д., който пледира за
потвърждаване на НП и претендира разноски. По същество заявява, че
нарушението било доказано по безспорен начин, а случат не следвало да се
третира като маловажен, доколкото предполагал засягането на определен кръг
от потребители.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
По повод на инициирана в Комисията за защита на потребителите
кампания, свързана с проверки по спазване на законодателството в сферата на
защитата на потребителите при предоставянето им на потребителски кредити,
с писмо с изх. № С-03-3591/20.06.2023 г. от представителя на „М.“ АД била
изискана информация, както и договори за потребителски кредит,
погасителни планове към тях, стандартни европейски формуляри, Общи
условия и договори за поръчителство. В отговор пред КЗП бил представен
Договор за потребителски кредит № 184632/27.10.2022 г., сключен между
„М.“ АД и Ивона Милославова Аспарухова, по силата на който кредиторът
отпуснал на кредитополучателя потребителски кредит за текущо потребление
в размер на 500 лв.
На 27.06.2023 г. в седалището на Регионалната дирекция на КЗП в гр.
София била извършена проверка на постъпилите документи, констатациите от
която били отразени със съставянето на Протокол с № К-2758948/28.06.2023
г. от свидетелката Е.Ц. на длъжност „главен инспектор“ при РД-София.
При прегледа на договора било установено, че в съдържанието му са
включени следните клаузи:
В Раздел IX „Обезпечения“ било регламентирано с чл. 20, ал. 1, че
„вземането по настоящия Договор се обезпеча с ПОРЪЧИТЕЛСТВО за
пълния размер на кредита“. Съгласно ал. 2, „КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ се
задължава, в срок от 3 (три) работни дни от сключването на настоящия
Договор, да обезпечи кредита с поръчителство на едно физическо лице,
одобрено от КРЕДИТОРА. Физическото лице - поръчител следва да отговаря
на описаните в чл. 20, ал. 3 изисквания, като КРЕДИТОРЪТ не може да
откаже необосновано одобрение на физическо лице, което отговаря на тези
условия“.
2
В Раздел V „Неустойки“ е регламентирано с чл. 10, че
„КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ дължи неустойка с обезщетителен характер, в
случай че не представи обезпечение съгласно реда и условията, предвидени в
чл. 20 от настоящия Договор. Неустойката е в размер на 4.80 лева (четири
лева и осемдесет стотинки) плюс 0.320% от усвоения размер на кредита, за
първия ден на забава и 0.320% от усвоения размер на кредита за всеки
следващ ден, за който кредитът не е обезпечен“. Член 11 гласи следното: „В
случай, че КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ представи обезпечение след срока,
описан в чл. 20, неустойката се дължи само за срока, за който кредитът е бил
без обезпечение“. В допълнение към това, чл. 12 указва, че „начислената
неустойка се изплаща на падежа на всяка следваща вноска съгласно
Приложение № I / Погасителен план/“.
Погасителният план също е представен пред проверяващите органи,
като в графа „Неустойка при необезпечен кредит“ от същия, за всяка една от
петте погасителни вноски е записана месечна вноска от 48.00 лв., като общата
сума за неустойката за петте вноски е 240.00 лева.
За кредита е предоставена на потребителя преддоговорна информация
във вид на Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация
за потребителските кредити. Съгласно приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от
Закона за потребителския кредит, в Стандартния европейски формуляр в Част
III „Разходи по кредита“, т.4.3., следвало да бъде записан „всеки друг разход,
свързан с договора за кредит“ - когато е приложим за съответния вид кредит.
В представения Стандартен европейски формуляр от 27.10.2022 г. в
Част III – „Разходи по кредита“, т.4.3., кредиторът е внесъл следното
съдържание: „В случай, че Кредитополучателят не обезпечи кредита с
поръчителството на едно физическо лице, в срок от три след сключване на
договора за кредит, дължи на Кредитора неустойка. Неустойката е в размер
на 4.80 лв. (четири лева и осемдесет стотинки) плюс 0.320% за първия ден и
0.320% за всеки следващ ден, за който кредитът е без обезпечение.
Неустойката се дължи само за периоди, в които кредитът е без обезпечение. В
случай, че Кредитополучателят представи обезпечение след изтичане на
срока за обезпечение, неустойката се начислява само за срока, за който
кредитът е бил без обезпечение. Ако действието на обезпечението бъде
прекратено, независимо по какви причини, считано от деня, в който
действието на обезпечението е било прекратено, неустойката отново се
начислява. Неустойката се начислява на ден. Начислената неустойка се
заплаща заедно със следващото лихвено плащане по кредитра на падежа на
лихвеното плащане.“
Въз основа на това контролните органи са приели, че в Стандартния
европейски формуляр в Част III – „Разходи по кредита“, т.4.3. кредиторът не е
записал сумата на неустойката при необезпечен кредит за целия срок на
кредита, а именно 240.00 лева и месечната вноска за неустойка от 48.00 лева.
Това е записано в погасителния план на Договора за потребителски кредит, но
3
не е записано в преддоговорната информация във вид на Стандартен
европейски формуляр.
Така проверяващите инспектори са приели, че кредиторът „М.“ АД
прилага заблуждаваща нелоялна търговска практика – нарушение по чл. 68е,
ал. 2,предложение второ, във връзка с чл. 68г, ал. 4 във връзка с чл. 68в от
Закона за защита на потребителите, извършено на 27.10.2022 г. в гр. София -
когато е предоставен Стандартен европейски формуляр на
кредитополучателя.
Свидетелката Е.Ц. на длъжност „гл. инспектор“ в РД - София при
Комисията за защита на потребителите съставила срещу „М.“ АД акт за
установяване на административно нарушение № 003690/11.07.2023 г., който
бил надлежно връчен на представителя на нарушителя. В срока по чл. 40, ал.
1 от ЗАНН постъпило писмено възражение срещу съставения акт, в което по
идентични със застъпените в жалбата аргументи е отправено искане за
прекратяване на административнонаказателното производство.
Въз основа на изведените в АУАН факти, наказващият орган издал
наказателно постановление № 003690 от 21.08.2023 г., с което на основание
чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и чл. 232, ал. 2, вр. чл. 210а от ЗЗП на жалбоподателя
„М.“ АД с ЕИК *** наложил административно наказание „имуществена
санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на чл. 68е, ал. 2,
предл. второ във връзка с чл. 68г, ал. 4 във връзка с чл. 68в от ЗЗП.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от
показанията на свидетелката Е.Ц., както и от събраните по делото писмени
доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283
от НПК. Доказателствената маса се отличава като непротиворечива, взаимно
обуславяща се в своите отделни елементи и обективна, поради което по-
подробното ѝ обсъждане в случая е ненужно.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка относно правилното приложение на материалния и процесуалния
закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. Въз основа на
това съдът намери, че съставеният АУАН и оспорваното наказателно
постановление са издадени от компетентни органи, в предвидената от закона
писмена форма и при спазване на давностните срокове, предвидени в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
От събраните по делото доказателствени материали е видно, че в
Единния европейски формуляр към договора за потребителски кредит „М.“
АД не е обявил по достатъчно ясен, разбираем и едносмислен начин
необходимата информация относно формирането размера на дължимата
неустойка, имаща съществено значение относно вземането на търговско
решение за встъпване в облигационни взаимоотношения от страна на
4
потребителя, с което от обективна страна е осъществено нарушението, за
което е ангажирана отговорността на жалбоподателя.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от ЗПК, преди потребителят да е обвързан от
предложение или от договор за предоставяне на потребителски кредит,
кредиторът или кредитният посредник предоставя своевременно на
потребителя съобразно изразените от него предпочитания и въз основа на
предлаганите от кредитора условия на договора необходимата информация за
сравняване на различните предложения и за вземане на информирано
решение за сключване на договор за потребителски кредит. В алинея 2 е
внесено уточнението, че въпросната информация се предоставя във формата
на стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити съгласно Приложение № 2 към ЗПК.
В настоящата хипотеза жалбоподателят, в качеството си на кредитор, е
бил обвързан от задължението в т.4.3. от Част III - „Разходи по кредита“ от
Стандартния европейски формуляр да включи информация относно
разходите, свързани с договора за кредит, като една от основните негови
характеристики. Вместо това, в съответната графа е инкорпорирана
информация само относно правопораждащият факт за възникването на
неустойката – необезпечаването на договора с поръчителството на едно
физическо лице, и формулата за изчисление на подневно генерираното
вземане за неустойка. За пълноценното и недвусмислено презентиране на
относимата информация е следвало да се посочат както месечните параметри
на дължимата неустойка при необезпечен кредит, така и крайната стойност на
неустойката при пълно неизпълнение по необезпечения договор.
По този начин са създадени реални предпоставки за заблуждаване на
потребителя, тъй като същият практически е принуден да осъществява
допълнителни математически сметки посредством съответно техническо
устройство, въз основа на което да изчисли реалните размери на неустойката,
дължима при неизпълнение на задължението за осигуряване на лично
обезпечение.
Разпоредбата на чл. 68е, ал. 2 от ЗЗП характеризира като заблуждаваща
всяка търговска практика, при която чрез премълчаване търговецът прикрива
съществена информация или я предоставя по неясен, неразбираем или
двусмислен начин, или не я предоставя своевременно, или при която
търговецът не посочва своята истинска търговска цел. В този контекст за
съществена информация се приема тази, която е необходима на средния
потребител в зависимост от ситуацията за вземането на търговско решение,
след като се е запознал с характеристиките на предложението, което води или
може да доведе до вземането на търговско решение, което средният
потребител не би взел без използването на тази търговска практика.
За информирането на потребителя относно евентуалните неблагоприятни
последствия от неговото недобросъвестно облигационно поведение не е било
достатъчно единствено посочването на механизма за изчисляване размера на
5
неустойката, но и крайните стойности за месец, респективно - за целия срок
на договора. Лишавайки потребителя от ясно формулирана, разбираема и
недвусмислен информацията относно разходите по договора за кредит, която
да му гарантира вземането на информирано търговско решение,
жалбоподателят е реализирал административно нарушение по чл. 68е, ал. 2,
предл. второ във връзка с чл. 68г, ал. 4 във връзка с чл. 68в от ЗЗП,
прилагайки нелоялна търговска практика в своята стопанска дейност.
Само за пълнота следва да се отбележи, че отразяването на дължимата
информация в Погасителния план, придружаващ договора за потребителски
кредит, не би могло да обоснове извод за изпълнение на задължението на
кредитора - преди да обвърже потребителя с условията на типизираните си
съглашения, да му предостави данни относно това така същественото условие
на договора, свързано с отговорността при неговото неизпълнение, което е от
изключителна важност за осигуряване възможност за сравняване на
различните предложения и за вземане на информирано решение за сключване
на договор за потребителски кредит. Това е така, доколкото разпоредбата на
чл. 5, ал. 2 от ЗПК въвежда императивното изискване информацията да се
предоставя във формата на стандартен европейски формуляр по приложение
№ 2 към нормативния акт.
С оглед на това, съдът намира, че правилно е била ангажираната
административнонаказателната отговорност на дружеството- жалбоподател за
извършеното от него нарушение.
Предвид организационната структура на правното образувание, на което
е наложено административно наказание, въпросът за субективните измерения
в случая се явява ирелевантен, тъй като отговорността на юридическите лица
поначало е обективна и безвиновна.
Приложената санкционна разпоредба на чл. 210а от ЗЗП предвижда, че за
нарушение на чл. 68в от ЗЗП, на едноличните търговци и юридическите лица
се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 50 000 лв. С атакуваното
наказателно постановление на дружеството-жалбоподател е наложена
имуществена санкция в минимален размер от 2000 (две хиляди) лева, което
съдът счита, че съответства на вида, характера и тежестта на извършеното
нарушение.
В заключение следва да бъде отбелязано, че настоящият случай не може
да бъде окачествен като маловажен, тъй като процесното нарушение се
отличава с типичната за вида си обществена опасност и с нищо не разкрива
по-ниска степен на засягане на обществените отношения от останалите
нарушения от същия тип. Доводите на жалбоподателя за приложимост на
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН се явяват несъстоятелни, доколкото в случая
са засегнати обществени отношения от голяма значителност, като на
непосредствена опасност са изложени взаимоотношенията по повод
закрилата правата на голям брой потребители. Последното е продиктувано
както от стандартизираното изготвяне на подобен тип договори и прилежащи
им документи, така и от обстоятелството, че жалбоподателят извършва такъв
тип сделки по занятие, съответно спрямо него са приложими строги
6
стандарти за стриктното спазване на законодателството в тази сфера.
При този изход на делото, основателна се явява претенцията на
процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, като
същото следва да бъде определено към установения в нормата на чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ минимален размер от 80.00 лв.
Воден от горните съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и чл. 63д,
ал. 4 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 003690 от 21.08.2023
г., издадено от изпълнителния директор на Регионална дирекция за областите
София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград при Комисията за
защита на потребителите, с което на основание чл. 232, ал. 2 във връзка с чл.
210а от ЗЗП на „М.“ АД с ЕИК *** е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение на
чл. 68е, ал. 2, предл. второ във връзка с чл. 68г, ал. 4 във връзка с чл. 68в от
ЗЗП.
ОСЪЖДА „М.“ АД с ЕИК *** да заплати на Комисията за защита на
потребителите дължимите по делото съдебни разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80.00 лв. (осемдесет лева).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7