№ 13884
гр. София, 24.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20241110153179 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищецът е представили писмени доказателства, които са допустими, относими и
необходими и следва да бъдат приети като доказателства по делото.
По искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза съдът ще се
произнесе в насроченото съдебно заседание с оглед процесуалното поведение на ответника
и отделяне на спорните от безспорните обстоятелства по делото.
Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ОТЛАГА произнасянето по доказателственото искане на ищеца за допускане на
съдебно-счетоводна експертиза.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в съдебно заседание на 30.04.2025г. от 10.30 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТО ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО, както следва:
Предявени са от ищеца А. П. Б. срещу ответника „. обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата
от 8299,82 лв., представляваща неплатено брутно трудово възнаграждение за периода от
15.05.2023г. до 20.04.2024г., с правна квалификация чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на сумата
от 482,85 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 13 дни
1
за 2023г. и на сумата от 260 лв., представляваща обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск за 7 дни за 2024г., с правна квалификация чл. 226, ал. 2 КТ за заплащане на
сумата от 800 лв., представляваща обезщетение за вредите от незаконното задържане на
трудовата книжка на ищцата след прекратяване на трудовото й правоотношение, както и
съединен с тях иск по чл. 108 ЗС за осъждане на работодателя да върне трудовата книжка на
ищцата.
Ищецът А. П. Б. твърди, че работила при ответника „. по силата на трудов договор №
.г. на длъжността „.“ с уговорено месечно трудово възнаграждение в размер на 780 лв.
Твърди, че на 20.04.2024г. подала пред работодателя молба за прекратяване на трудовия й
договор по взаимно съгласие на основание чл. 325, ал. 1 КТ, а в случай, че предложението й
не се приемело, посочила, че същото следва да се счита за предизвестие за прекратяване на
основание чл. 326, ал. 1 КТ. Посочва, че причина за желанието й да прекрати трудовия
договор с ответника било липсата на плащане на уговореното трудово възнаграждение, като
в началото ищцата изчаквала поради обещанията на управителката на ответното дружество,
че ще започне да плаща след като развие салона и набави редовна клиентела и предвид
приятелските отношения между двете, но впоследствие управителката престанала да ходи в
салона и да вдига телефона си. За молбата за .ускане ищцата я уведомила чрез смс-и.
Ищцата посочва, че от справка в . установила, че трудовият й договор е прекратен, считано
от 20.04.2024г., като вписаният код отговарял на основанието за прекратяване по чл. 325, ал.
1, т. 1 КТ, но и до момента не била получила заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение, нито трудовата си книжка, която се задържала незаконосъобразно от
работодателя, с което ищцата търпяла вреди, тъй като се препятствало сключването на нов
трудов договор и регистрирането й в ., за да получи обезщетение за безработица. Твърди, че
неколкократно се разбирала с управителката на ответното дружество да се видят, за да
получи някаква част от заплатата си, както и трудовата си книжка, но на уговорените срещи
никой не се явявал, като единствено при един от тези случаи й е била преведена в „.“ сумата
от 500 лв. След поредния неуспешен опит да получи трудовата си книжка ищцата подала
сигнал до „. и след извършена проверка било установено, че трудовата книжка се съхранява
при работодателя, който не е изпълнил предписанията да я върне в определения от
дирекцията срок. Установено било и че ищцата не е получила дължимото й се трудово
възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. С оглед всичко
изложено ищцата претендира от ответника да й заплати неплатеното трудово
възнаграждение и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, обезщетение за
вредите от незаконното задържане на трудовата книжка в размер на едно месечно брутно
трудово възнаграждение в размер на 800 лв., като се прави и искане за осъждане да
ответника да върне на ищцата трудовата й книжка. Претендира и законната лихва върху
заявените вземания от датата на подаване на исковата молба – 09.09.2024г., както и
разноските за производството.
Ответникът „. не е депозирал отговор на исковата молба.
В тежест на ищцата по иска с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ е да докаже
2
съществуването на трудово правоотношение с ответника за периода, както и размерът на
уговореното трудово възнаграждение, по иска с правна квалификация чл. 224, ал. 1 КТ –
уговорения с трудовия договор размер на платения годишен отпуск и броя използвани от
нея дни за 2023г. и 2024г., по иска с правна квалификация чл. 226, ал. 1 КТ – че трудовото
правоотношение е прекратено, че след прекратяването трудовата книжка е останала в
държане на ответника, размерът на месечното брутно трудово възнаграждение на ищцата, а
по иска по чл. 108 ЗС – че е собственик на трудовата книжка, която се намира в държане на
ответника.
В тежест на ответника е да докаже основание за задържане на трудовата книжка на
ищцата, а при установяване на фактите в доказателствена тежест на ищеца, че е платил
претендираните вземания.
УКАЗВА на ответника на основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за
фактите в негова доказателствена тежест.
Страните сочат доказателства и правят доказателствени искания за установяване на
останалите факти, тежестта на доказването за които носят, като относно доказателствената
им сила и стойност съдът дължи произнасяне само в решението.
УКАЗВА на ответника, че съгласно чл.238, ал.1 ГПК, ако не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е .равил искане
за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, което не подлежи на обжалване.
ПРИКАНВА страните към изполване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 – Мариана Николова или на електронна
поща: ********@***.*******. Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се
постигне във всяко положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-
нисък размер, съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на
основание чл. 78, ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3