Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 90 13.05.2013
година гр.Несебър
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Несебърският
районен съд граждански състав
на четиринадесети
март две
хиляди и тринадесета година
в публично
заседание в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря К.Л.
като разгледа докладваното от съдията Атанасова
гражданско дело № 1188 по описа за 2011 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
постъпила искова молба от С.П.З. с ЕГН **********,***, против А.К.А. с ЕГН **********,***, “****” ООД с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул. “****” № 23, К.П.А. с ЕГН **********,***,
Т.П.Г. с ЕГН **********,***, М.Я.С. с ЕГН **********,***, Д.Я.Ц. с ЕГН **********,***,
и З.Я.Д. с ЕГН **********,***, с искане да се допусне и извърши съдебна делба
на имот с идент. № **** по кадастралната карта на курортен комплекс “Слънчев
бряг”, общ. Несебър, със стар идентификатор 230 в кв.50, парцел V по плана на
курортния комплекс, ведно с построената в него бизнес сграда с идентификатор ****.1.
С допълнителна молба вх. № 3126/02.05.2012 г. претенцията
е насочена и спрямо ответниците Община Несебър, представлявана от кмета ****; “К.2.”
ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул. “****” №
10, представлявано от управителя К.П.А.; Р.С.Х. с ЕГН ********** и Е.Е.Х. с ЕГН
**********, двамата с адрес: гр. Несебър, ул. “****” № 8, ет.3; ЕТ “РОС- Р.Х.”
с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул. “****” № 8, наред
с първоначалните ответници по иска за делба.
В исковата молба е изложено, че с решение №
283-Н/26.01.1993 г. ПК- Несебър е възстановила на наследниците на К. **** А.-***.10.1944
г., правото на собственост върху недвижим имот- нива от 4 100 дка в
землището на гр. Несебър, местността “****” с пл. № 176. С констативен
нотариален акт № 74/1993 г. **** А.- баща на ищцата бил признат за собственик
на 1/2 ид.част от описания имот, а М.С., Д.Ц. и З.Д.- дъщери на починалия му
брат- на останалата 1/2 ид.част от имота. С договор от 27.06.1994 г., сключен
между наследниците на К. **** А. от една страна, а именно: **** А., М.С., Д.Ц.
и З. ***- от друга страна, била извършена замяна, като посочените физически
лица прехвърлили на общината 776/4100 кв.м. ид.части от имот пл. № 176, а в
замяна получили празно място от 210 кв.м. общинска земя в местността “****” с
пл. № 176А и празно място от 566 кв.м. в същата местност с пл. № 176Б. С
нотариален акт за дарение № 111/1994 г. **** А. (поч. на 24.02.1996 г.) дарил
на сина си К.П.А. собствената си 1/2 ид.част от имота, след което, с договор от
26.10.1994 г. била извършена доброволна делба на имот пл. № 176 между М.С., Д. Ц., З.Д. и К.А. извършили, като първите три
от тях получили общ дял. С решение на ВКС от 22.02.2005 г. дарението, извършено
от **** А. на К.П.А. с нотариален акт № 111/1994 г., било обявено за нищожно и
последният бил осъден да предаде на сестрите си С.з. и Т.Г. по 1/6 ид.част от
имот № 176. С решение № 100/21.06.2006 г. била обявена за нищожна и делбата от
26.10.1994 г. Ищцата счита, че е налице съсобственост върху поземлен имот № ****,
възникнала по наследство от К. **** А. за ищцата и ответниците К.П.А., Т.П.Г., М.Я.С.,
Д.Я.Ц. и З.Я.Д., и в резултат на прехвърлителни сделки- за ответниците А.К.А. и
“****” ООД. В този имот била построена без нейното съгласие бизнес сграда с
идент. № ****.1, записана на “****” ООД. Ищцата сочи, че липсва валидно
апортиране в капитала на търговското дружество, както и че сградата е
собственост на собствениците на земята по приращение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от съделителите К.П.А., А.К.А. и “****” ООД, в който същите са
изложили становище за неоснователност на иска за делба на процесната сграда.
Правят възражение за изтекла придобивна давност. В тази връзка сочат, че
сградата е изградена като незаконно строителство, но е завършена в груб строеж-
карабина през 2000 г., преди завеждане исковата молба на ищцата за собственост
върху терена. Твърдят, че от този момент сградата се владее необезпокоявано от
съделителите А.А. и “****” ООД. Твърдят още, че с нотариален акт № 190/2007 г.
“К.2.” ООД е прехвърлило своите идеални части от сградата на А.А., която е
апортирала същата в капитала на “****” ООД.
Ответниците Т.П.Г., М.Я.С., Д.Я.Ц., З. ***, “****”
ООД, Р.С.Х., Е.Е.Х. и ЕТ “РОС- Р.Х.”, не са депозирали отговори на исковата
молба в срока по чл. 131 от ГПК.
В съдебно заседание пълномощникът на ищцата поддържа
предявения иск. Ангажира доказателства. Моли да бъде допусната съдебна делба
между съделителите по отношение на процесния имот и построената върху него
сграда. Претендира разноски.
Процесуалните представители на ответниците К.П.А., А.К.А.
и “****” ООД оспорват иска за делба и молят за неговото отхвърляне. Ангажират доказателства.
Несебърският районен съд, като анализира събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е за делба във фазата по допускането й.
Ищцата С.З. и ответниците К.П.А., Т.П.Г., М.Я.С., Д.Я.Ц.
и З.Я.Д. са наследници по закон на К. **** А.,***, починал на 10.10.1944 г.,
видно от приложените по делото удостоверения № 1689/16.06.2006 г., №
303/28.09.2000 г. и № 1803/24.08.2006 г. С влязло в сила решение № 283-Н от
26.01.1993 г. ПК- Несебър е възстановила на наследниците на К. **** А. правото
на собственост върху нива от 4.100 дка в землището на гр. Несебър, в местността
“****”, съставляваща имот № 176 по кадастрален план от 1931 г. С договор от
27.06.1994 г., сключен между О.Н. от една страна и **** А., М.Я.А., Д.Я.А. и З.Я.А.,
от друга страна, е била извършена замяна на недвижими имоти, както следва: О.Н.
е прехвърлила на посочените физически лица недвижим имот- празно място от 210
кв.м. общинска земя, находяща се в строителните граници на курортен комплекс
“Слънчев бряг” в местността “****”, съставляваща имот № 176А, както и празно място от 566 кв.м., съставляващо имот № 176Б, образуван от имот пл. №
29-общински, а в замяна общината е получила недвижим имот- 776/4100 кв.м.
ид.части от възстановения с решение № 283-Н от 26.01.1993 г. ПК- Несебър имот №
176.
С договор за дарение, сключен с нотариален акт №
111/1994 г., **** А. е дарил на сина си К.П.А. собствената си 1/2 ид.част от
имот с пл. № 176 по кадастралния план от 1931 г. целият с площ от 4 100
кв.м. Този договор е обявен за нищожен с решение № 109/22.02.2005 г. по
гр.д. № 936/2004 г. ВКС.
С нотариален акт № 155/02.05.1995 г. К.А. е признат за
собственик по дарение, делба и замяна върху имот № 176 Б с площ от 566 кв.м. На
22.12.1995 г. с нотариален акт № 171 същият е продал на Р.Х. 200/566 кв.м.
ид.части от описания имот. Останалата част от 366 кв.м. от имота, но в рамките
на новообразуван парцел V-общ., 230 в кв.50, целият от 1835 кв.м., А. в
качеството на управител на “****” ЕООД, е дарил на А.А. с нотариален акт №
50/2001 г. (по делото са налице данни за сключени по-рано сделки- с нотариални
актове № 107 и № 108 от м.юли 1996 г., в резултат на които “****” ЕООД е придобило
тази част от имота- вж мотивите на решение № І-118/25.06.2008 г. по гр.д. №
1039/2006 г. на БОС). С договор от 09.08.2002 г. е била извършена доброволна
делба на УПИ V-230 в кв. 50 с площ от 1719 кв.м. и УПИ ХVІ-230 в кв.50 с площ
от 409 кв.м., между Р.С.Х., “К.2.” ООД и А.К.А., като в общ дял на “К.2.” ООД и
А.А. е бил поставен УПИ V-230 в кв.50 с площ от 1 719 кв.м., ведно с
изградения в този парцел хотелски комплекс, собственост на “Корал 2002” ООД, а
в дял на Р.Х. е бил поставен УПИ ХVІ-230 в кв.50, ведно с изградено в този имот
заведение за обществено хранене.
От заключението на извършената от в.л. Г.
съдебно-техническа експертиза се установява, че имот № 176Б е бил отразен с пл.
№ 230 и площ 553 кв.м. в одобрения със Заповед № РД-02-14-447/12.06.1997 г.
кадастрален план на курортен комплекс “Слънчев бряг-запад”. По-късно със
заповед № 147/13.08.2001 г. на кмета на О.Н. е било одобрено частично изменение
на регулационния план на парцели VІІ-общ., 231, 189 и V-общ., 230, от които за
имот пл. № 230 са отредени парцел ХVІ-230 общ. в кв.5001 с площ от 409 кв.м. и
парцел V-230, общ. с площ от 1719 кв.м. в кв. 5001, съсобствени с Община
Несебър. Със заповед № РД-02-14-1823/20.12.2008 г. на заместник-министъра на
регионалното развитие и благоустройството е било одобрено изменение на ПУП-
план за регулация на курортен комплекс “Слънчев бряг-запад”- образувани нови
УПИ V-230 с площ от 1 219 кв.м. и УПИ ХVІІ-230 с площ от 500 кв.м. в кв.
5001, вторият от които е предмет на настоящия спор.
По делото не е спорно, че в процесния УПИ ХVІІ-230 е
изградена постройка- “Бизнес сграда с партер за търговски цели, офиси, стаи за
обслужващ персонал и басейн” с идентификатор ****.1 по кадастралната карта на
курортен комплекс “Слънчев бряг”. Не се спори също така, че сградата е била построена
без строителни книжа, а впоследствие узаконена.
В нормата на чл. 92 от ЗС е установено оборимо
предположение, че собственикът на земята е собственик и на постройките върху
нея. Видно от приложените по делото съдебни решения, прехвърлената на А.А. част
от 366 кв.м. от имота е била предмет на спора по гр.д. 53/2001 г. на НРС, приключил
с влязло в сила решение, с което последната е осъдена да предаде на С.З. 1/6
ид.част от 366 кв.м. ид.части, равняваща се на 61 кв.м. ид.части от УПИ V-230,
общ. в кв. 5001, с обща площ от 1719.1 кв.м. На основание чл. 297 и чл. 298 от ГПК, съдът и страните са обвързани от задължителната сила на това решение.
Следователно, ищцата С.З. притежава общо 61 кв.м. идеални части от двата
новообразувани със заповед № РД-02-14-1823/20.12.2008 г. на МРРБ имота- УПИ
V-230 с площ от 1 219 кв.м. и процесния УПИ ХVІІ-230 с площ от 500 кв.м. в
кв. 5001, като делът й във втория от тях възлиза съответно на 17.75/500 кв.м.
ид.части.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 от ГПК, в тежест на ответната
страна е да обори презумпцията на чл. 92 от ЗС, като докаже наличността на
някое от законните основания за придобиване собствеността върху постройката,
отделно от земята, върху която тя е изградена. В случая се сочи като придобивен
способ изтекла придобивна давност. В тази връзка по делото са събрани писмени и
гласни доказателства.
По делото е приложена жалба вх. № 1651 от 30.04.2001
г. от С.П.З. и Т.П.Г., с която същите са сезирали ДНСК за незаконен строеж
върху имот № V-230 в кв.50 в курортен комплекс “Слънчев бряг”. Представена е
също жалба до МРРБ от м.юни 2001 г., в която З. и Г. сочат, че във връзка с
жалбата им до ДНСК не са предприети съответните действия, както и че
незаконното строителство се извършва с бързи темпове и през предходния месец хотелската
сграда е изградена до втори етаж.
В показанията си пред съда свид. Г**** заявява, че по
молба на свид. З**** е посетил имота за първи път в края на м.септември-началото
на м.октомври 2001 г. Тогава видял огромен изкоп в него. През м.април 2002г. отново
посетил имота и видял, че е направена основата на сградата. През периода от м.юни
до м.септември 2002 г. строителството било спряно и едва в началото на
м.ноември 2002 г. била залята плочата на тавана на първия етаж. Свид. З****
сочи, че през м.април 2001 г. е узнал от приятели за направен изкоп в имота, а
през м.май на същата година- за положени основи на сградата. Строителството
продължило в началото на м.октомври 2001 г., като през м.ноември отново било
прекъснато. Едва през м.април 2002 г. бил направен кофражът на корпуса на
втория етаж и в края м.май 2002 г. била отлята втората плоча. Последвало ново
прекъсване до м.октомври-ноември 2002 г., когато сградата била завършена в груб
строеж.
Според показанията на водените от ответната страна свидетели
П**** и С****, строителството на процесната постройка е започнало през пролетта
на 1999 г. и е приключило три месеца по-късно- в началото на сезона, когато сградата
е била завършена в груб строеж. Цялостен изкоп не бил правен- основите били
ивични и били залети в рамките на десетина дни, след което започнало
изграждането на първия етаж. До м.юни сградата била завършена в груб строеж-
изградени били два етажа и басейн над втория етаж, а през 2000 г. приключили и
довършителните работи. Свидетелите сочат, че плащанията са били извършвани от К.А.,
както и че последният е доставял материалите. В този смисъл са и показанията на
свид. К****, която допълва, че в началото сградата е била експлоатирана от „****”
ООД, представлявано от К.А., а след това- от А.А..
Съдът счита, че не следва да се кредитират показанията
на свидетелите Г**** и З**** в частта им, относно периода на строителството. От
една страна, налице са съществени противоречия между тях- според Г****, през м.октомври
2001 г. основите на сградата все още не са били положени, а плочата на тавана
на първия етаж е била залята едва в началото на м.ноември 2002 г. Според свид.
З****, основите на сградата са били отлети през м.май 2001 г., а кофражът на
корпуса на втория етаж е бил направен през м.април 2002 г. От друга страна,
налице е противоречие на тези показания с приложени по делото писмени
доказателства- жалби до ДНСК и МРРБ от м. април и м.юни 2001 г., последната от
които съдържа изявление от ищцата, съставляващо по същество извънсъдебно
признание на неизгоден за нея факт, а именно че към м.май 2001 г. двуетажната
сграда е построена в груб строеж. Така констатираните противоречия, както и
данните за близки родствени отношения на посочените свидетели с ищцата, поставят
под съмнение достоверността на изложеното от тях пред съда и ги правят
ненадлежни свидетели, чиито показания не могат да бъдат приети като обективни и
безпристрастни. Ето защо, отчитайки също обстоятелството, че свид. З**** не е
възприел лично и непосредствено фактите, за които свидетелства, а е узнал за
тях от други лица (според собствените му твърдения), както и обстоятелството,
че впечатленията на свид. Г****, макар и непосредствени, са откъслечни,
формирани при редки посещения на имота преди значителен период от време, съдът
не кредитира показанията им в тази част.
Съдът няма основание да не кредитира показанията на
свидетелите П**** и С****. Това са лица, които имат лични възприятия за изложените
обстоятелства. Същите пресъздават ясно фактите, които непосредствено са
възприели, като показанията им са взаимно допълващи се, непротиворечиви и
последователни. Показанията им не се опровергават от останалите доказателства
по делото, включително от заключението на съдебно-техническата експертиза,
извършена от в.л. Здр.А., според което строителството на сградата в степен на
завършеност “груб” строеж е възможно да се изпълни в посочените от ответниците
срокове, както и от приложения по делото нотариален акт № 50/2001 г. на
нотариус М. Б****, с който “****” ЕООД, представлявано от К.П.А., е прехвърлило
на А.А. 366/1835 кв.м. идеални части само от имот № 176Б, без постройката (възражение
в този смисъл е направила ищцата), доколкото към този момент постройката все
още не е била узаконена и не е могла да бъде предмет на сделката.
При тези данни съдът приема, че ответната страна е
установила наличието на твърдяното основание за придобиване на собствеността
върху процесната постройка. С изграждането на постройката в груб вид е бил
създаден годен обект на собственост. От този момент ответникът К.А., в
качеството на управител на “****” ООД, е установил фактическа власт върху него,
като осъществяваното от него владение, както и това на правоприемника А.А., е било
явно, спокойно и непрекъснато, в период, достатъчен за придобиване правото на
собственост по оригинерен способ, преди депозиране на исковата молба за делба
на 03.11.2011 г. По делото няма данни за спиране или прекъсване на давностния
срок по отношение на процесната сграда. Предявяването на иска, по който е било
образувано гр.д. № 53/2001 г. на НРС, е довело до смущаване на владението само
върху идеалната част от дворното място, въведена като предмет на спора, но не и
върху построената по-рано в имота сграда. Ето защо, съдът приема, че не е
установено по безспорен начин наличието на съсобственост върху процесната
сграда, поради което предявеният иск за делба на същата се явява неоснователен
и следва да се отхвърли.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на С.П.З. с ЕГН **********,***, против А.К.А. с ЕГН **********,***; “****”
ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул. “****” №
23; К.П.А. с ЕГН **********,***; Т.П.Г. с ЕГН **********,***; М.Я.С. с ЕГН **********,***;
Д.Я.Ц. с ЕГН **********,***; З.Я.Д. с ЕГН **********,***, представлявана от
кмета ****; “К.2.” ООД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
Несебър, ул. “****” № 10, представлявано от управителя К.П.А.; Р.С.Х. с ЕГН **********
и Е.Е.Х. с ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Несебър, ул. “****” № 8, ет.3;
ЕТ “РОС- Р.Х.” с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Несебър, ул.
“****” № 8, за делба на недвижим имот-
“Бизнес сграда с партер за търговски цели, офиси, стаи за обслужващ персонал и
басейн” с идентификатор ****.1 по кадастралната карта на курортен комплекс
“Слънчев бряг”, общ. Несебър.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд- Бургас
в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: