Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 22.07.2022 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, II- Д въззивен с-в, в открито заседание на петнадесети
октомври две хиляди двадесет
и втора година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при
участието на секретар Илияна
Коцева, като разгледа
в.
гр. дело № 14294/20г., докладвано от съдия Киримов, установи следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 151139 от 15.07.2020 г. по гр. д. № 35144/2018
г. по описа на СРС, ГО, 74 състав, е отхвърлен предявеният от Т.Г.М., ЕГН: **********
против Й.Г.П., ЕГН: ********** иска с правно основание по чл. 42, б. „б“ вр.
чл. 25, ал.1 от ЗН за обявяване нищожността на саморъчно завещание от 20.08.2013г. с посочен негов автор – завещателГ.С.П.,
обявено с Протокол от 19.06.2014г. на нотариус В.М.с
рег. № 053 с регистър на НК с район на действие СРС и вписано в АВ под № 30,
дело 39309.
С решението на основание чл. 30, ал..1 вр. ал. 29,
ал. 1 от ЗН е възстановена запазената част на Т.Г.М. в размер на 1/3 от
наследството наГ.С.П. с ЕГН: **********, починал на 03.04.2014г. като е
намалено с 1130 лв. завещателното разпореждане наГ.С.П., извършено със
саморъчно завещание от 20.08.2013г. с посочен негов автор – завещателГ.С.П.,
обявено с Протокол от 19.06.2014г. на нотариус В.М.с рег. № 053 с регистър на
НК с район на действие СРС и вписано в АВ под № 30, дело 39309 на следния
недвижим имот: 4/6 ид.ч. от поземлен имот, находящ се в гр. София, р-н Подуяне,
ул. *********, с идентификатор 68134.608.318 по иска предявен от Т.Г.М. с ЕГН: ********** против Й.Г.П.
с ЕГН: ********** като е постановено на осн. Чл. 36, ал. 2 от ЗН Й.Г.П. да
задържи завещаните й ид.ч. от описани по – горе имот.
С решението Й.Г.П. е осъдена да заплати на Т.Г.М. на
осн. Чл. 36, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗН сумата от 1130 лв., представляваща
стойността а накърнената запазена част на Т.Г.М. от наследството наГ.С.П. и
изчислена след прихващане на стойността на дарението, обективирано с НА за
дарение на недвижим имот № 97, том IX, дело № 1703/1995г., съобразно частта, която е
получила ищцата, към момента на намалението.
На осн. Чл. 78, ал. 1 от ГПК Й.Г.П. е осъдена да
заплати на Т.Г.М. сумата от общо 1081 лв. – сторени разноски съобразно
уважената част.
В законоустановения срок е депозирана въззивна жалба
от ищцата Т.Г.М., чрез адв. М.С., с която се претендира неправилност необоснованост
на първоинстанционното решение, нарушение на материалния и процесуалния закон.
Твърди се, че в изготвеното от Г.П.завещание има заличавания на част от
написания текст, като ответницата не е доказала по безспорен начин кой и кога е
извършил поправката. Посочва се също, че с оглед характера на завещанието – универсално,
не е необходимо да се образува маса по чл. 31 ЗН. Въпреки това СРС е образувал
такава, като е включил и дарението на къща, която не е била собствена на
наследодателя към момента на смъртта му. Иска се отмяна на обжалваното решение
в цялост и уважаване на предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор
на въззивната жалба от ответницата, чрез процесуален представител, с който се
оспорва въззивната жалба. Иска се потвърждаване на обжалваното решение.
Депозирано е и становище от третото лице помагач С.П.М.,
чрез адв. А.Х., с аргументи в подкрепа на въззивната жалба, по изложените в
същата аргументи.
Съдът,
след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал.2 ГПК, приема за
установено следното:
Доводите на въззивника, че завещанието от
20.08.2013г. е нищожно, тъй като не е написано и подписано от завещателя /чл.
42, б“б“ ЗН вр. чл. 25, ал. 1 ЗН/ съдът намира за неоснователни. Чрез приетата
пред първата инстанция съдебно – почеркова експертиза, неоспорена от страните, която
настоящият състав кредитира по реда на чл. 202 ГПК се установява, че завещанието
е написано и подписано от завещателя –Г.С.П..
Неоснователно е възражението във връзка с
разпределяне на доказателствената тежест по оспорване автентичността на
процесното завещание. В случая, ответницата по делото се явява лице, което се
ползва от саморъчното завещание, съгласно чл. 193, ал. 3, изр. 2 ГПК и в нейна
тежест е, а не на ищцата, е да ангажира доказателства за доказване
автентичността на този частен документ. По този начин е действал и
първоинстанционният съд в доклада си по чл. 140 ГПК. По делото ищцата при
условията на пълно и главно доказване е доказала, че процесното завещание е
автентично, поради което доводът на въззивника, че ответницата не е доказала
кой и кога е извършил поправката на завещанието се явява безпредметно.
На следващо място по отношение на възражението за
това, че неправилно първоинстанционния съд е образувал маса по чл. 31 от ЗН,
настоящият състав намира следното:
Трайна е практиката на Върховния касационен съд, че
при накърняване на запазената част с универсално завещание или с дарение, което
изчерпва цялото наследствено имущество, не е необходимо формиране на
наследствена маса по чл. 31 ЗН,
а намалението, съответно, възстановяването на запазената част, се извършва в
дробна част от цялото имущество. В този смисъл са: Решение № 25 от 12.02.2016 г. по
гр. д. № 4119/2015 г. на І г. о., Решение № 150 от 25.11.2016 г. по
гр. д. № 1818/2016 г. на ІІ г. о., Решение № 82 от 16.03.2011 г. по
гр. д. № 221/2010 г. на ІІ г. о.
Когато наследодателят е съставил универсално
завещание, но също така е извършил и дарения, горното правило не може да бъде
приложено. В този случай не може да се приеме, че накърнението е равно на
запазената част, без да се извърши остойностяване на притежаваните имущества
към момента на откриване на наследството с изваждане на задълженията и
прибавяне на даренията, така както изисква чл. 31 ЗН.
Само след формиране на масата по чл. 31 ЗН може
правилно да се определи от една страна - с какво точно е облагодетелстван
наследника по завещание, а от друга страна - накърнена ли е запазената част на
ищеца и в какъв размер е накърнението, като за последното е необходимо да се
приспадат даренията в негова полза /чл. 30, ал. 1 ЗН/.
СРС с основание е предприел действия по изясняване
обема на наследствената маса и назначаване на експертизи за оценяване на
имотите, включени в нея, както и на имотите, обект на извършените дарения.
Неправилен обаче е довода на въззивника, че
остойностяване на наследствената маса не следва да се извършва, а
възстановяването следва да се извърши в дробна част от наследството, независимо
от извършените дарения. Наследодателят е извършил безвъзмездни разпореждания с
универсално завещание и с дарения, включително в полза на претендиращия
възстановяване на запазената си част наследник. Стойността на тези дарения
следва да се съпостави със стойността на запазената част, за да се установи
дали последната, ако не се покрива от даренията, подлежи на допълване чрез
намаляване на завещателното разпореждане. Именно затова в такъв случай е нужно
да се формира наследствена маса при спазване последователността на чл. 31 ЗН,
да се изчисли стойността на запазената част и съответно нейното накърнение. В този смисъл Решение № 155 от 6.02.2019 г.
на ВКС по гр. д. № 1230/2018 г., II г. о., ГК.
Обемът на наследствената маса е установен между
страните в производството пред Софийски градски съд. В задачата на допуснатата
експертиза съдът е възложил оценка на имуществата, налични към момента на
откриване на наследството, с оглед на което правилно първоинстанционния съд е
възстановил запазена част на ицщата в размер на 1/3 от наследството на баща й,
като е намалил с 1130 лв. завещателното разпореждане.
С оглед изложеното
въззивният съд намира, че обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Право на разноски има въззиваемата страна, която в
случая не претендира такива.
Мотивиран
от гореизложеното съдът,
Р
Е
Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 151139 от 15.07.2020 г. по гр. д. № 35144/2018 г. по описа на СРС, ГО, 74
състав.
Решението е постановено при участието на ЕТ „М. – С.М.“
– трето лице помагач.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.