Р Е Ш Е Н И Е
№39
гр. Ботевград, 04.04.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БОТЕВГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателно отделение, 6-и състав, в публичното заседание на
пети март през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н.П.
при секретаря Т.Б.,
като разгледа докладваното от съдията АНД № 51 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Предметът на делото:
Наказателно
постановление /НП/ № ***г., издадено от Началник РУ към ОДМВР София, РУ П., с
което на М.И.А., с
ЕГН **********,***
са наложени следните административни наказания:
1.на основание
чл.183, ал.2, т.3, пр.1 ЗДвП „глоба” в размер на 20.00 лева за нарушение на
чл.6, т.1 от ЗДвП;
2.на основание
чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП ,,глоба‘‘ в размер на 50.00 лева за нарушение на
чл.137А, ал.1 ЗДвП;
3.на основание
чл. 183, ал.4, т.7, пр.2 ,,глоба‘‘ в размер на 50.00 лева за нарушение на чл.
183, ал.4, т.7 от ЗДвП.
НП е обжалвано само
в частта му по т. 2 от наказаното физическо лице (в този смисъл е жалбата, а и
изявлението на жалбоподателя след прочитане на жалбата в съдебното заседание на
05.03.2020 г.).
Становищата на страните:
В съдебно заседание пред
първоинстанционния съд жалбоподателят, редовно призован, се явява лично.
Поддържа жалбата, като излага подробни съображения, представя писмени
доказателства, свързани със здравословното му състояние, което според него
позволявало управление на МПС и без предпазен колан.
Въззиваемата
страна РУ П., редовно призована, не изпраща представител и не взема становище
по спора.
Районен съд – Ботевград, като съобрази становищата на страните, съобразявайки закона, и като
обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, прие за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 24.02.2019г.
около 10.55ч. жалбоподателят М.И.А.,с ЕГН ********** се движела с лек автомобил
Волво с рег. № ***, нейна лична собственост, в района на община П.. В
автомобила, на пасажерската седалка, се возил и Н.Н.К.. На кръстовището на път
№3009 и ПП-3 А. не спряла на знак Б2 - ,,Стоп‘‘, поради което била спряна от
служители при РУ – П., а именно свидетелите – Д.И. Д. - актосъставител и П.И.И.
– очевидец на нарушението. В хода на проверката констатирали още, че водачът и
пасажерът са без поставени предпазени колани, а такъва имало оборудвани на МПС
– то. За установените нарушения св. Д.И. Д., на
длъжност ,,мл. полицейски инспектор‘‘ при РУ П., в
присъствието на св. П.И.И., от същото РУ, съставил на жалбоподателката Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) № 1461/24.12.2019г., за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.137а, ал.1, от ЗДвП и
за нарушение на чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП.
АУАН бил съставен в
присъствие на свидетеля по установяване на нарушението Д. и жалбоподателката.
Копие от акта й е предявен и връчен лично срещу подпис, без възражения.
В законоустановения
3-дневен срок по чл.44, ал.1 от ЗАНН не са били постъпили възражения.
Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка като описаната в
него на 30.12.2019г. Началник РУ към ОДМВР София, РУ П. издал обжалваното Наказателно постановление
(НП № ***), с което на М.И.А. на основание
чл. 53 от ЗАНН във вр. с чл.183, ал.2, т.3, пр.1 ЗДвП
й е наложено административно наказание „глоба” в размер на 20.00 лева за
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.1 ЗДвП й е
наложено наказание ,,глоба‘‘ в размер на 50.00 лева за нарушение на чл.137А,
ал.1 ЗДвП и на основание чл. 183, ал.4, т.7, пр.2 й е наложено административно
наказание ,,глоба‘‘ в размер на 50.00 лева за нарушение на чл. 183, ал.4, т.7
от ЗДвП.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Тази фактическа обстановка се доказва по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на
производството писмени
доказателства - акта за констатиране на административно
нарушение, заповед,
справка за нарушител/водач, епикриза, писмо) и гласни такива – показанията на
разпитаните в производството пред съда свидетели. Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДП,
констатациите в акта за установяване на административно
нарушение се считат за верни до доказване на противното – в рамките на
производството пред административнонаказващия орган. Пред съда
установените в акта факти подлежат на доказване с всички допустими от закона
доказателства, което в случая беше направено. Изложените констатации в акта за административно
нарушение се подкрепят от събраните гласни доказателства чрез разпита на
свидетелите Д. и И.. Свидетелите изцяло подкрепят изложените в акта
констатации. Пред въззиваната инстанция бяха заявени и
представена от жалбоподателката епикриза от МБАЛ, София ЕАД, от съдържанието на
която се установява, че е претърпяла операция на дясната й гърда за
отстраняване на злокачестввен тумор.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
I. По приложенето на
процесуалния закон: При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е
винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва
да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя –
арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие (право и задължение) съдът ex officio (служебно) констатира – чл. 13,
чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи – чл. 189, ал. 1 и 12 от ЗДвП, в предвидения от
закона ред, писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, вр. чл. 189,
ал. 14 от ЗДвП (за нарушението по т. 4 от НП).
По делото не се представиха
доказателства за датата на връчване на обжалваното НП на М.И.А.. С оглед на
изложеното съдът е възпрепятстван да установи дали същата е подала жалбата
срещу НП в законоустановения преклузивен седемдневен срок. Тежестта за
доказване на надлежно връчване на наказателното постановление лежи върху АНО,
предвид което следва винаги да се тълкува в интерес на жалбоподателя, като не е
налице пречка да бъде обжалвано и невръчено НП. Поради това въззивният състав
приема, че жалбата е подадена в срок.
АУАН и НП са съставени, респ.
издадени от компетентни за това лица (съгласно приложената по делото Заповед на
министъра на МВР). В хода на административно - наказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване
на същото или до ограничаване на правото на защита на нарушителя. Между АУАН и
НП има тъждество на фактите и съответствие на посочената правна норма, чието
нарушение се твърди. Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН и са налице всички
законово изискуеми реквизити в АУАН и в НП. Поради това спорът следва да бъде
решен по същество.
II. По приложението на материалния закон: Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.137а,
ал.1 от ЗДвП ,,Водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории
M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните
колани, с които моторните превозни средства са оборудвани‘‘. Безспорно по
делото се установи, че М.И.А. не е поставила такъв колан към момента на
извършване на проверката от служителите на РУ П.. Тези констатации в акта за установяване на нарушението не се оспорват и
от самата
нея. Разпоредбата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП императивно повелява,че
водачитие и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1,
N2 и N3, когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които
моторните превозни средства са оборудвани. Това задължение, вменено на водачите
на МПС,
обаче не е безусловно. Съгласно чл. 137, ал.2 от ЗДвП
могат да не използват обезопасителни колани лицата, чието физическо състояние
не позволява използването на обезопасителен колан. Видно е от съдържанието на представеното и прието по делото на основание чл. 283
от НПК като писмено доказателство – епикриза от МБАЛ, София ЕАД, е че жалбоподателката е претърпяла операция на
дясната й гърда за отстраняване на злокачестввен тумор. С оглед събраните в хода на съдебното следствие писмени
доказателства може да бъде направен извод, че физическото състояние на
жалбоподателката предвид претърпяната операция е такова, което я освобождава от поставянето на предпазен колан при
шофиране. Действително в деня на извършената проверка не е представила епикризата, но това не променя извода на този въззивен състав,
тъй като същата е съставена преди датата на
инкриминираното нарушение. Издаденият медицински документ, не се оспорва от насрещната страна, нито са преценени от нея. С оглед на всичко това съдът намира, че на
посочените в наказателното постановление дата, час и място жалбоподателката не е имал безусловното задължение да използва
обезопасителен колан при управление на процесното МПС, тъй като нейното физическо състояние не е позволявало използването на
такъв. С оглед тези доказателства съдът счита, че жалбоподателката е сред лицата, попадащи в хипотезата на чл. 137а,
ал.2, т.2 от ЗДвП, т.е. физическото й състояние не е позволявало използването на обезопасителен колан,
поради което не е бил задължено лице по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП. Същият не е бил
длъжен да се съобразява с изискването на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, тъй като за нея е била налице хипотезата на изключението по смисъла
на чл. 137, ал.2 от ЗДвП. По изложените съображения съдът приема, че
жалбоподателката не е извършила виновно и вмененото й
административно нарушение и не следва да бъде санкционирана за нарушение на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП.
Така
мотивиран и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд-Ботевград, Въззивен
състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление №***г., издадено от Началник РУ към ОДМВР София, РУ П.,
в частта, с която на М.И.А., с ЕГН ********** на основание чл. 183, ал.4, т.7,
пр.1 ЗДвП й е наложено наказание ,,глоба‘‘ в размер на 50.00 лева за нарушение
на чл.137а, ал.1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Административен съд – София
област в 14 - дневен срок от съобщението му на страните.
ЗАБЕЛЕЖКА: Наказателно постановление №***г.,
издадено от Началник РУ към ОДМВР София, РУ П., в частта, с която на М.И.А., с
ЕГН ********** са наложени следните административни наказания:
1.на основание
чл.183, ал.2, т.3, пр.1 ЗДвП „глоба” в размер на 20.00 лева за нарушение на
чл.6, т.1 от ЗДвП;
3.на основание
чл. 183, ал.4, т.7, пр.2 ,,глоба‘‘ в размер на 50.00 лева за нарушение на чл.
183, ал.4, т.7 от ЗДвП, не е обжалвано
и в тази част е влязло в сила.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :