№ 2678
гр. София, 15.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА
ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХХХХХХХХХ
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110217480 по описа за 2021
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „ХХХХХХХХХ“ ЕООД срещу Наказателно
постановление (НП) № 554845-F559753/11.01.2021 г., издадено от Началник
на отдел „Оперативни дейности“ – София в Централно управление на
Национална агенция по приходите (ЦУ-НАП), с което на жалбоподателя на
основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от Закон за данък върху добавената стойност
(ЗДДС) е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 на МФ.
В жалбата са изложени твърдения, че обжалваното НП е
незаконосъобразно, неправилно и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят,
счита, че АУАН е издаден от некомпетентен орган. Оспорва констатациите,
въз основа на които контролните органи са изградили своите твърдения за
извършено нарушение и намира, че такова не е налице. Алтернативно се иска
намаляване на размера на наложена имуществена санкция.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен се представлява
от адв. К., с пълномощно по делото. В хода на съдебната прения, поддържа
изложените в жалбата съображения като допълва, че от разпита на свидетеля
1
се е установило, че паричната сума е била подготвена за заплащането на стока
и липсва извършено нарушение. Моли обжалваното наказателно
постановление да бъде отменено. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – Началник на отдел „Оперативни дейности” ЦУ
НАП, редовно уведомена, се представлява от юрк. П.П., която моли
наказателното постановление да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Съдът, като прецени обхвата на съдебния контрол, събраните по делото
доказателства и направените доводи, намира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок (наказателното
постановление е връчено на 11.11.2021 г., а жалбата е подадена на 16.11.2021
г.), от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол, поради което същата е допустима.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал съдът
прие от фактическа страна следното:
Жалбоподател е „ХХХХХХХХХ“ ЕООД, ЕИК ХХХХХХХХХ, със
седалище гр. София, ул. „ХХХХХХХХХъщото се представлява от О.П.К. с
ЕГН **********. Дружеството стопанисвало търговски обект – кафе,
намиращо се на адрес гХХХХХХХХХ
На 06.07.2020 г., около 11:42 ч., служители на НАП, сред които и
свидетелят О.Т., на длъжност „инспектор по приходите” към ЦУ НАП,
извършила проверка на стопанисваното от дружеството кафе. Работното
време на заведението било от 09:00 до 16:00 ч., всеки делничен ден.
Контролните органи осъществили контролна покупка - 1 брой сладолед на
стойност 1 лв., за което им била издадена и касова бележка. При проверката
било установено, че заведението разполага с фискално устройство модел
„DATECS DP 25” с ИН DT 518211, както и фискален принтер с ИН 02518121,
чрез който можело да се извършват функциите „служебно въведени” и
„служебно изведени”.
Проверяващите проверили касовата наличност за деня, като спрямо ДФО
„Х” с № 0001795, касовата наличност следвало да е в размер на 1 лв. Бил
направен опис на реално разполагаемата парична сума в обекта, която
възлизала на 142,50 лв. В касовата книга на обекта, за начална касова
наличност, била описана сумата от 141,50 лв., а в поле „общо въведени пари в
касата” – 70 лв. На място на проверката присъствал и управителят на обекта –
ХХХХХХХХХ. Резултатът от проверката бил материализиран в ПИП сер. АА
№ 0085585.
Въз основа на установеното, свидетелят Т., съставила АУАН №
F559753/16.07.2020 г., в който било прието, че фактическата касовата
наличност, констатирана в хода на проверката, извършена на 06.07.2020 г., не
съответства на разпечатана касова наличност спрямо ДФО, установена
разлика в размер на 141,50 лв., която не била отразена във ФУ чрез функцията
„служебно въведени суми” – нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-
2
18/13.12.2006 г. на МФ. Актът бил връчен на представител на дружеството, а
в законоустановения срок постъпили и писмени възражения.
На 11.01.2021 г., при идентична словесна и цифрова квалификация, било
издадено и обжалваното наказателно постановление №
554845-F559753/11.01.2021 г., с което на основание чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от
ЗДДС на жалбоподателя било наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл.
33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Постановлението било връчено
на 11.11.2021 г.
Гореизложената фактическа обстановка съдът изведе, въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства – показанията на св. Т.,
св. Цветанова, ПИП № сер. АА 0085585, ведно с приложената към него
документация (л. 12-19), заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. (л. 33-35),
заверено копие от КДФО (л. 39-41) пълномощно Спас Лафазански (л. 42),
заповед № 731/08.02.2022 г. (л. 46).
Съдът кредитира показанията на свидетеля Т., които са последователни,
логични и потвърждават възприетата от съда фактическа обстановка. Като от
същите се изведе информация, относно дата, място и начин на осъществяване
на проверката в стопанисваното от дружеството - жалбоподател кафе. Същата
споделя, че е установила разлика в касовата наличност, за което е съставила и
предявения й АУАН, твърди, че няма спомени, дали на място на проверката
са дадени обяснения относно установената разлика. Фактите от свидетелските
показания на свидетеля, се подкрепят от приложените по делото протокол от
извършената проверка.
От друга страна са налице показанията на свидетеля Людмила Цветанова,
служител на проверявания обект, на които съдът също се довери. От тях се
може да се направи извод, че на място представител на жалбоподателя е
уведомил контролните органи, че разликата в наличността се дължи на това,
че сумата е предназначена за заплащането на стока. От приложената по
делото справка от дневната финансова книга за отчети, се установява, че в
процесния ден обектът е стартирал с начална сума от 141,50 лв., както и
служебно въведена сума от 70 лв., която отчетност противоречи на
констатациите в протокола за извършена проверка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени в жалбата.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са
издадени от материално и териториално компетентни органи – арг. от чл. 193,
ал. 2, пр. 1 ЗДДС и заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020., т. 2.1., относно
3
актосъставителя, както и чл. 193, ал. 2, пр. 2 ЗДДС и т. 1. 2. б. „в“ – относно
АНО.
Съдът констатира обаче допуснати съществени процесуални нарушения
по прилагането както на процесуалния, така и на материалния закон, които не
могат да бъдат преодолени от настоящата съдебна инстанция, доколкото
затрудняват наказаното лице в основното му право да разбере, в какво
нарушение е обвинено, както и въз основа, на какви факти и чрез кои
доказателства.
Посоченото се дължи на съвкупността от отсъствие на точно изпълнение
на задълженията на АНО по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, за точно и ясно
описание на нарушението, съчетано с липсата на доказателства за
осъществените нарушения и води до извод за отмяна на обжалваното
наказателно постановление. В настоящото производство, предмет на
доказване е извършеното административно нарушение и авторството му,
което се извежда от разпоредбата на чл. 102, т. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН.
Тежестта на доказване се носи от казващия орган, поради което и той следва
да прояви достатъчна процесуална активност, за да бъде доказано с
категоричност осъществяването на административно нарушение.
В действителност по делото не са ангажирани доказателства, които да
установяват извършаване на нарушението от страна на жалбоподателя,
поради което и същото е останало недоказано, а на основание чл. 303, ал. 1
НПК вр. чл. 84 ЗАНН, присъдата не може да почива на предположения.
Настоящият съдебен състав не може да приеме за достоверни твърденията,
които се съдържат в протокола за извършената проверка, съответно
пренесени в АУАН и НП, защото тези констатации се опровергават от
свидетелските показания и приложените копия от касовата книга за дневни
финансови отчети.
От една страна лаконичното описание на нарушението в НП,
възпрепятства да бъде установена действителната воля на контролния орган.
АНО не е обезпечил чрез събирането на достатъчно доказателства своите
правни твърдения за извършено нарушение, доколкото не бе доказано къде е
установена паричната сума в проверявания обект и дали действително същата
е била отделена от касовата наличност. От друга страна в ПИП са описани
масите, с които разполагал обектът, работното време на същия, но не е
посочено дали е имало клиенти по време на проверката, които са консумирали
предлаганите от дружеството продукти, за да може да бъде потвърдено или
отречено, че така посочените средства са в резултат на осъществена търговска
дейност.
Оттук следва и другото противоречие между словесното описание на
нарушението и неговото цифрово изражение, както и наложеният размер на
имуществената санкция. За основание на налагане на административно
наказание „имуществена санкция” АНО е посочил чл. 185, ал. 2 вр. ал. 1 от
ЗДДС. В посочената разпоредба, в ал. 2, са предвидени три самостоятелни
4
хипотези – за нарушение на чл. 118 от ЗДДС, за нарушение на нормативен акт
по неговото прилагане, както и третата за нарушения, които не водят до
неотразяване на приходи, която препраща към размерите на санкциите на ал.
1 от ЗДДС. Липсва пояснение, какво приема за установено АНО, в частност,
дали разликата води до неотчитане на приходи, или не, за да бъде обосновано
прилагането на привилегирования състав.
Така посочените противоречия съставляват абсолютни процесуални
нарушения, доколкото АНО прибързано е ангажирал отговорността на
дружеството, но без да бъде обезпечено с необходимите доказателства, които
да подкрепят твърденията им, а от друга страна от неясното и лаконично
описание на нарушението, непълното изписване на правната квалификация на
санкционната разпоредба, липсата на доводи, за определяне на размера на
имуществената санкция, водят до предполагане, несигурност, което изключва
налагането на санкция на дружеството.
С оглед изхода на настоящото производство, то и искането на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение се явява основателно (чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН).
Видно от приложения по делото договор за правна помощ, жалбоподателят е
заплатил за въззивното съдебно производство адвокатско възнаграждение на
адв. К., сумата в размер на 300,00 лева, което е равно на минималния размер
на адвокатско възнаграждение съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН,
Софийски районен съд, НО, 100 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 554845-F559753/11.01.2021 г.,
издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София в Централно
управление на Национална агенция по приходите (ЦУ-НАП), с което на
„ХХХХХХХХХ“ ЕООД, ЕИК: ХХХХХХХХХ, на основание чл. 185, ал. 2 вр.
ал. 1 от Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 /хиляда/
лева, за нарушение на чл. 33, ал. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ.
ОСЪЖДА НАП да заплати на „ХХХХХХХХХ“ ЕООД, ЕИК:
ХХХХХХХХХ, сумата от 300 лв., представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение в настоящото производство.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Административен съд - София град в 14-дневен срок от
5
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6