РЕШЕНИЕ
№ 34
гр. Велико Търново , 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на
дванадесети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Йордан Воденичаров
Лилия Ненова
като разгледа докладваното от Лилия Ненова Въззивно гражданско дело №
20214100500055 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на Й. Д. Й. – длъжник по изпълнително дело №
20118090400576 на ЧСИ С. К., peг. № 809 на КЧСИ, район на действие ОС-Велико Търново,
срещу постановление от 23.12.2020 г. на ПЧСИ Д. Ж., с което е постановен отказ за
прекратяване на изпълнителното производство. Жалбоподателят счита за неправилни както
доводите, така и извода на ПЧСИ, че в посочения период не е настъпила перемпция.
Изтъква, че чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД касае съдебен процес относно вземането, а в случая
ставало въпрос за обжалване на постановление за разпределение на суми. Сочи, че
взискателят по никакъв начин не е бил поставен в невъзможност да иска от съдебния
изпълнител извършване на изпълнителни действия, като по силата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК когато взискателят не стори това в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява. Позовава се на Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015
г. по тълк.дело № 2/2013 г. на ОСГК на ВКС по въпроса кои действия не са изпълнителни и
предприемането на кои изпълнителни действия прекъсва давността. Моли за отмяна на
атакуваното постановление.
1
Ведно с жалбата съдебният изпълнител е изпратил в съда и молба от длъжника, с
която е направено искане за спиране на изпълнението по изпълнителното дело до
произнасяне на съда по депозираната жалба.
В срока по чл. 436, ал. 3, изр. 1 от ГПК е подадено писмено възражение от взискателя
„Ю. Б.“ АД (правоприемник на „А. Б. Б.“ АД), чрез пълномощника адвокат С. З. от АК-
София, като се заема становище за неоснователност на жалбата. Оспорва се твърдението на
длъжника за настъпила премепция, като се изтъква, че по време на сочения от длъжника
период от време е било налице висящо изпълнително действие във връзка с подадена молба
от 28.07.2014 г. за насрочване на публична продан на ипотекиран в полза на взискателя
недвижим имот. В хронологичен ред се описва производството по обжалване на действията
на съдебния изпълнител във връзка публичната продан на имота, като се подчертава, че
предприетото изпълнително действие „публична продан“ се счита завършено с постъпване
на парични суми от проданта, респективно с изтичане на срока за внасянето им.
Присъединените по делото взискатели В. И. Г., Ц. Г. Ц., П. Б. П., О. АД, К. „Н. б за
и“, „Е т. ЕООД, редовно уведомени за жалбата, не са депозирали становище.
В мотивите по чл. 436, ал. 3, изр. 2 от ГПК Д. Ж. - ПЧСИ при ЧСИ С. К., заема
становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. В хронологичен ред описва
движението по изпълнителното дело, като извежда извод, че не са налице предпоставките по
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на сочения от длъжника период от време.
Великотърновският окръжен съд, като взе предвид становищата на
жалбоподателя, взискателя и съдебния изпълнител и съобрази материалите по
приложеното изпълнително дело, намира следното:
Пред ЧСИ С. К. е висящо изпълнително дело № 20118090400576, производството по
което е образувано на 06.07.2011 г. по молба от взискателя „А. Б. Б.“ АД въз основа на
издаден по ч.гр.дело № 725/2011 г. на ВТРС изпълнителен лист от 25.02.2011 г. срещу
длъжника Й. Д. Й.. В хода на изпълнителното производство са извършвани многобройни
изпълнителни действия по налагане на запори на дружествени дялове, възбрани на
недвижими имоти и действия по опис, оценка, публични продани. На 03.12.2020 г. на
основание чл. 488, ал. 1, т. 8 от ГПК длъжникът е поискал прекратяване на делото с
твърдения, че в периода от 05.11.2015 г. до 30.11.2017 г. не са изискани изпълнителни
действия по делото. С обжалваното пред настоящия съд постановление съдебният
изпълнител е отказал прекратяване след като е счел, че не са налице предпоставките на
закона.
2
Релевантните за настоящия спор факти са следните:
По реда на чл. 456 от ГПК като взискатели по делото са присъединени кредиторите
на длъжника Ц. Г. Ц и П. Б. П. във връзка с депозирани на 20.02.2013 г. молби от тяхна
страна. На 31.07.2014 г. по молба на първоначалния взискател е насрочена публична продан
в периода 15.08.2014 г. – 15.09.2014 г. на ипотекиран в негова полза недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор , разположен в Сграда № 1 в поземлен
имот с идентификатор 10447.503.53 с административен адрес: гр. В., ул. „Н.“ № 7, ет. ,
представляващ производствен цех № 2, ведно с 8,72% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху поземления имот. С протокол от 16.09.2014 г. ЧСИ
при две наддавателни предложения от присъединените взискатели Ц. Г. Ц. и П. Б. П. за
купувач на имота е обявен Ц. Ц., като съдебния изпълнител насрочва дата (23.10.2014 г.) за
предявяване по реда на чл. 462 от ГПК на разпределението на предложената от купувача
сума. В срока за обжалване срещу разпределението постъпват две жалби:
жалба от присъединения взискател и наддавач в проведената публична продан П. П.,
като след неизпълнение на дадени от съдебния изпълнител указания за привеждането
на жалбата в съответствие с изискванията на закона е върната като нередовна с
разпореждане от 01.12.2014 г. Връщането на жалбата е атакувано по съдебен ред и с
Определение № 110/03.04.2015 г. по в.ч.гр.дело № 174/2015 г. на ВТОС
разпореждането на съдебния изпълнител е потвърдено. По жалба на П. с Определение
№ 225/16.07.2015 г. по в.ч.гр.дело № 286/2015 г. на ВТАС, неподлежащо на
касационно обжалване, определението на Великотърновския окръжен съд е
потвърдено.
жалба от длъжника, въз основа на която е образувано в.гр.дело № 1158/2014 г. по
описа на ВТОС, приключило с решение № 120/17.03.2015 г., с което извършеното от
ЧСИ разпределение е потвърдено. Решението е обжалвано от П. Б.П. и с Определение
№ 193/09.06.2015 г. по в.гр.дело № 220/2015 г. на ВТАС като недопустима жалбата е
оставена без разглеждане. По частни жалби на П.П.а и Ц. Г. Ц.е постановено
Определение № 615/24.11.2015 г. по ч.т.дело № 2608/2015 г. на ВКС, с което
определението на Великотърновския апелативен съд е потвърдено, а жалбата на
Цветанов е оставена без разглеждане като недопустима. Във връзка с части жалби на
П. П. и Ц. Ц. е образувано ч.т.дело № 252/2016 г. на ВКС, производството по което е
приключило с определение от 11.03.2016 г., с което е жалбата на П.е оставена без
разглеждане, а Определение № 615/24.11.2015 г. по ч.т.дело № 2608/2015 г. на ВКС в
частта, с която жалбата на Ц. е оставена без разглеждане е потвърдено. Срещу това
определението е депозирана частна жалба от длъжника Й., върната от съда като
недопустима с определение от 29.06.2016 г. по ч.т.дело № 252/2016 г. на ВКС. С
неподлежащо на обжалване определение от 08.12.2016 г. по ч.т.дело № 2012/2016 г.
връщането на частната жалба на длъжника Й. е потвърдено.
По така влязлото в сила на 08.12.2016 г. разпределение на съдебния изпълнител от
3
23.10.2014 г. обявеният за купувач присъединен взискател Ц. Ц.не внася дължимата цена в
предвидения от закона срок, поради което с постановление от 13.02.2017 г. съдебният
изпълнител обявява за купувач втория наддавач по публичната продан – присъединеният
взискател П.П. и насрочва дата (27.03.2017 г.) за предявяване по реда на чл. 462 от ГПК на
ново разпределение на предложената от този купувач сума. В срока за обжалване срещу
разпределението постъпва жалба от длъжника Й. отхвърлена като неоснователна с Решение
№ 286/05.06.2017 г. по в.гр.дело № 388/2017 г. на ВТОС. Решението на Великотърновският
окръжен съд е потвърдено с решение от 01.09.2017 г. по в.гр.дело № 381/2017 г. на ВТАС,
неподлежащо на обжалване. Наддавачът и присъединен взискател П.П. също не внася
дължимата цена в предвидения от закона срок, като с постановление от 16.11.2017 г.
съдебният изпълнител обявява публичната продан, проведена в периода 15.08.2014 г. –
15.09.2014 г., за нестанала. На 30.11.2017 г. първоначалният взискател депозира молба за
определяне на нова оценка и насрочване на нова публична продан по отношение на
недвижимия имот.
При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:
Депозираната жалба е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК, изхожда от
легитимирана страна - длъжник в изпълнителното производство, и е насочена срещу
подлежащ съгласно разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК на обжалване акт. В този
смисъл настоящият съдебен състав приема, че жалбата е допустима и подлежи на
разгледана по същество. По нейната основателност съдът намира следното:
Проверката за правилност на обжалваното постановлението е предпоставена от нова
преценка дали е налице соченото от жалбоподателя прекратително основание по чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК - липса на активност у взискателя да поиска извършване на изпълнително
действие в периода от 05.11.2015 г. до 30.11.2017 г. и именно това е предметът и границата
на съдебната проверка в настоящото производство.
В разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е предвидено, че изпълнителното
производството се счита за прекратено ex lege с изтичане на две години, през които
взискателят не е поискал осъществяването на изпълнителни действия. Срокът е преклузивен
и предвиден като санкция за бездействието на взискателя. Прекратяването на посоченото
основание, поради т.нар. „перемпция“, настъпва считано от датата, на която е изтекъл
двугодишният срок от последното валидно изпълнително действие, предприето по искане на
взискателя или по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18 от ЗЧСИ и това прекратяване настъпва, независимо дали съдебният
изпълнител е издал нарочно постановление в този смисъл. Самото постановление има
декларативен, а не конститутивен характер, защото прекратяването настъпва по силата на
закона, а не по изявление на съдебния изпълнител, който при установяването на съответните
правно релевантни факти само прогласява вече настъпилото прекратяване.
За да избегне прекратяване на изпълнителното производство, взискателят следва да
4
поддържа висящността на изпълнителния процес със свои действия, като сочи различни
изпълнителни способи, иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи, когато е удовлетворен само частично, внася
съответните такси и разноски за извършването на поисканите изпълнителните действия. По
отношение на кръга от изпълнителни действия, които са от категорията на тези, прекъсващи
законово установения двугодишен срок по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, със своята
тълкувателна практика (Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013
г. на ОСГК на ВКС) Върховният касационен съд прие, че това са: насочването на
изпълнението чрез запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на
парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни
действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение,
плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В настоящия случай в сочения от жалбоподателя период са извършвани
изпълнителни действия, предприети по искане на взискателя (молба от 31.07.2014 г.), по
насрочване и извършване на публична продан по отношение на недвижим имот, находящ се
в гр. В. Т.. Вярно е, че съгласно цитираното по-горе тълкувателно решение публичната
продан се счита за приключила с постъпването на парични суми от проданта. Доколкото
обаче нито обявеният по реда на чл. 492, ал. 1 от ГПК първи купувач, нито обявеният по
реда на чл. 493 от ГПК следващ купувач внасят предложената цена, предприетото
изпълнително действие следва да се счита за приключило към момента на изтичане на срока
за внасяне на цената от страна на втория купувач П. П., в случая - 07.11.2017 г. Именно от
тази дата по отношение на първоначалния взискател е започнал да тече нов двугодишен
преклузивен срок.
Ето защо правилно и законосъобразно съдебният изпълнител е оставил без уважение
молбата на длъжника за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като по отношение на
сочения от него период от време не са налице предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
По наведените в жалбата оплаквания настоящият съдебен състав на ВТОС намира
следното:
Неуместно е позоваването от страна на жалбоподателя на нормата на чл. 115, б. „ж“
от ЗЗД, която би имала значение по отношение на срока за погасяване по давност на самото
вземане, още повече, че никъде в мотивите на обжалваното постановление не са наведени
доводи, основани на тази норма, за да се навеждат подобни оспорвания, а и подобно
възражение може да бъде правено по исков ред, а не в рамките на изпълнителното
5
производство.
На следващо място, в действителност съгласно тълкувателната практика на ВКС
извършването на разпределение не е изпълнително действие и не прекъсва давността на
двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Длъжникът обаче не държи сметка, че ако
при публичната продан за купувач е обявен обикновен наддавач /а не взискател/, съгласно
нормата на чл. 492, ал. 3 от ГПК, той дължи внасяне на сумата в срок, който започва да тече
от обявяването му за купувач, и едва след това съдебният изпълнител пристъпва към
разпределение на постъпилата сума по чл. 460 от ГПК. В този случай постъпването на
паричната сума предхожда разпределението и с внасянето ú, проданта се счита за
приключена като вид изпълнително действие. Поради това и извършването на
разпределение и плащането от страна на съдебния изпълнител на суми на взискателите, не
се считат за изпълнителни действия.
Не така стоят нещата обаче когато за купувач е обявен взискател, какъвто е
настоящият случай. При тази хипотеза правната норма на чл. 495 от ГПК предвижда, че
обявеният за купувач взискател е длъжен да внесе необходимата сума след влизане в сила на
разпределението. Тоест – евентуалното постъпване на паричната сума следва
разпределението, поради което приключващият изпълнителното действие момент –
постъпване на парични суми от проданта, настъпва едва след внасянето на сумата от страна
на купувача-взискател. При това положение позоваването в жалбата на Тълкувателно
решение № 2/2013 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГК на ВКС е свързано с
неразбирането на жалбоподателя на правилата, уреждащи принудителното изпълнение
върху недвижими вещи.
С оглед на гореизложеното, предвид изведения от настоящия съдебен състав извод за
липса на предпоставките по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по отношение на процесния период от
време, жалбата на Й. Д. Й. се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение.
С оглед произнасянето по същество по подадената жалба, разглеждането на искането
на жалбоподателят за спиране на принудителното изпълнение се явява безпредметно.
По аргумент от чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Мотивиран така, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Й. Д. Й., ЕГН **********, длъжник по
изпълнително дело № 20118090400576 на ЧСИ С К, peг. № на КЧСИ, район на действие
ОС-Велико Търново, против обективирания в постановление от 23.12.2020 г. на ПЧСИ Д. Ж.
6
отказ за прекратяване на принудителното изпълнение на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7