Решение по дело №2682/2021 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 263
Дата: 10 март 2022 г.
Съдия: Ралица Йорданова Русева
Дело: 20214520202682
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 263
гр. Русе, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ралица Й. Русева
при участието на секретаря Мирослава Т. Пенева
като разгледа докладваното от Ралица Й. Русева Административно
наказателно дело № 20214520202682 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Б. ЗЛ. ИЛ. от гр.Русе, против Наказателно постановление № 21-
1085- 003016 от 30.11.2021 г. на Началник група към ОДМВР Русе, Сектор Пътна полиция, с
което за административни нарушения по чл.6 т.1 от ЗДвП и по чл.103 от ЗДвП, са наложени
административни наказания, както следва- на основание чл.185 от ЗДвП- глоба в размер на
20 лв., на основание чл.175 ал.І т.4 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да се управлява МПС за срок от 6 месеца.Жалбоподателят моли съда да отмени
постановлението като незаконосъобразно в частта на постановените санкции по т.2 от НП, а
именно- глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6
месеца, като твърди, че е налице недоказаност на нарушението и неправилно приложение на
закона.
Ответникът по жалбата счита същата за неоснователна.
Русенска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител, и не взема
становище по жалбата.
От събраните доказателства съдът приема за установена следната фактическа
обстановка:
На 04.11.2021 г., около 09.10 часа, управлявайки лек автомобил „Ауди А 7“ с рег. № СВ
9415 НМ, жалбоподателят се движел по ул.“Борисова“ в гл.Русе.В района на № 67 на
цитираната улица,в изпълнение на служебните си задължения се намирал св.Д.Г.- служител
на Сектор ПП ОДМВР Русе, който подал знак на И. в качеството му на водач на МПС да
спре за проверка.След като възприел действията на полицейския служител, Б.И. не отбил, за
1
да спре.Св.Г. извършил проверка по регистрационния номер на превозното средство и след
установяване на собственика- Б. ЗЛ. ИЛ., и попълване на декларация по чл.188 от ЗДвП,
срещу лицето би съставен АУАН № 21- 1085- 003016/08.11.2021 г., за нарушения по чл.150 а
ал.І от ЗДвП, чл.6 т.1 от ЗДвП и чл.103 от ЗДвП.На жалбоподателя било вменено управление
на МПС, след като е бил лишен от това право по съдебен или административен ред,
несъобразяване на поведението с надлъжната пътна маркировка и разделителната ивица на
ул.“Борисова“, както и фактически отказ на водача да спре за полицейска проверка.Актът
бил предявен на соченото като нарушител лице и подписан без възражения.Въз основа на
него е издадено обжалваното наказателно постановление, като наказващият орган
прецизирал правната квалификация- след преценка на обстоятелствата, и приел, че И. е
извършил нарушения по чл.6 т.1 от ЗДвПи чл.103 от ЗДвП.В производството пред
въззивната инстанция жалбоподателят оспорва постановлението в частта на наложеното
наказание за нарушение по чл.103 от ЗДвП, като твърди, че липсва виновно поведение, а
също така- че незаконосъобразно е постановено наказание „лишаване от право да управлява
МПС“, доколкото към датата на извършване на вмененото нарушение лицето не
притежавало СУМПС, поради неправоспособност.И. твърди, че на 18.08.2021 г. изгубил
правоспособност като водач на МПС, с начална дата 13.05.2021 г.
Приетото за установено се доказва от приложените по делото писмени доказателства и
доказателствени средства- АУАН № 21- 1085- 003016 от 08.11.2021 г., доклад, покана,
фотоалбум, справка за собственост на МПС, декларация по чл.188 от ЗДвП, справки,
ЗППАМ № 21- 1085- 000815 от 09.11.2021 г., справка за нарушител, показанията на св.Д.Г.,
които следва да бъдат кредитирани изцяло като логически кореспондиращи с писмения
доказателствен материал.
Правни изводи:
Жалбата, като депозирана от лице, притежаващо процесуална легитимация, е
допустима.Разгледана по същество, е неоснователна.
Формално, в производството по установяване на административното нарушение и
налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални
нарушения.
НП е обжалвано само в частта на наложените административни наказания за нарушение
по чл.103 от ЗДвП.
Според разпоредбата на чл.103 от ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от контролните
органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най- дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и
да изпълнява неговите указания.
Видно от събраните доказателства, жалбоподателят не е изпълнил това свое
задължение, с което е осъществил вмененото му административно нарушение.В този смисъл
са показанията на св.Г.- очевидец на действията на лицето в качеството му на водач на
конкретното превозно средство.Следва да се посочи, че е налице редовно съставен акт за
нарушение, който се ползва с презумптивна доказателствена сила според ЗДвП.В тежест на
жалбоподателя е опровергаването на констатациите по акта, което не е сторено.
2
Според нормата на чл.175 ал.І т.4 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лева водач, който
откаже да изпълни нареждането на органите за контрол и регулиране на движението.
Възраженията във връзка с правилното приложение на закона досежно наказанието
лишаване от право да се управлява МПС не са основателни.Според наличните в делото
доказателства, към датата на нарушението- 04.11.2021 г., жалб.И. е бил временно лишен от
това право.Със ЗППАМ № 20- 1085- 001153/26.10.2020 г. спрямо лицето е постановена
мярка- „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
на водач до представяне на сключена валидна застраховка“. В този случай няма пречка за
санкциониране с предвиденото административно наказание в чл.175 ал.І т.4, включително и
според сочената от пълномощника на жалбоподателя задължителна съдебна практика –
ППВС № 1 от 17.01.1983 г. по н.д. № 8/82 г.
Наложените за нарушението по чл.103 от ЗДвП административни наказания- глоба от
200 лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 месеца, са
индивидуализирани в максимален законов размер.Този подход е обоснован, тъй като видно
от събраните доказателства, към датата на нарушението жалбоподателят е санкциониран с
34 наказателни постановления и 39 фиша за нарушения по ЗДвП. Не са установени
смекчаващи отговорността обстоятелства и в този смисъл, и в частта на постановените
санкции издаденото НП се явява законосъобразно.
Мотивиран така и на основание чл.63 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21- 1085- 003016 от 30.11.2021 г., с което
на Б. ЗЛ. ИЛ. с ЕГН **********, от ***, за нарушения по чл.6 т.1 от ЗДвП и по чл.103 от
ЗДвП, са наложени административни наказания, както следва- на основание чл.185 от ЗДвП-
глоба в размер на 20 лв., на основание чл.175 ал.І т.4 от ЗДвП- глоба в размер на 200
/двеста/ лева и лишаване от право да се управлява МПС за срок от 6 /шест/ месеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14- дневен срок от известяването му на
страните, пред Русенски административен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
3