Р Е
Ш Е Н
И Е
260132/26.10.2020г.
гр. Шумен
Шуменският районен съд,
в публичното заседание, на тридесети септември през две хиляди и двадесета
година, в състав
СЪДИЯ : Людмила Григорова
при секретаря Д. Х.а, като разгледа докладваното
от районния съдия гр. д. №1185 по описа за 2020 година.
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен
иск с правно основание чл.66, ал.2 от КТ.
В исковата си молба до съда ищецът Н.Д.Т., ЕГН **********, адрес: ***9,
със съдебен адрес:***, излага, че бил в трудови
правоотношения с ответника- „БУЛСАТКОМ” ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. “***“ №15, ет.4, представлявано от С.А. Г.-
изпълнителен директор. Трудовото правоотношение между страните било възникнало
въз основа на трудов договор №2173/06.06.2011 г., като през годините към
договора страните били подписвали
допълнителни споразумения. Сочи се в молбата, че с Допълнително
споразумение №95/01.08.2016 г., страните се договорили, че при прекратяване на
трудовия договор, работодателят дължи на работника/служителя обезщетение в
размер на 12 месечни брутни работни заплати, независимо от останалите законни
обезщетения и независимо от повода и основанието за прекратяване на трудовия
договор, което обезщетение е платимо на работника или служителя в пълен размер,
еднократно до 15 календарни дни от прекратяване
на договора. В молбата се твърди, че през 2019 г. било сменено
ръководството на ответника, като работодателят започнал да прави подбор на
екипа, при което ищецът бил принуден да си подаде предизвестие за прекратяване
на договора. Със Заповед №46/21.02.2020 г., трудовото правоотношение било
прекратено, считано от същата дата. До датата на подаване на молбата,
работодателят не му бил изплатил уговореното обезщетение при прекратяване на
договора. Поради изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което
да се осъди
ответникът да му заплати сумата
от 31 110,00 лева /тридесет и една хиляди сто и десет лева/, представляваща уговорено
между страните обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение между
страните, предвидено в т.9, от Допълнително
споразумение № 95/ 01.08.2016 г., към трудов договор №2173/ 06.06.2011 г., ведно
с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата от датата
на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Претендира и разноски.
Ответникът, в законоустановения
едномесечен срок, депозира отговор, в който изразява становище за
неоснователност на иска, излагайки аргументи. Претендира разноски. Основните възражения на
ответника са с правно естество.
След като се запозна със събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното: Не се спори между страните, а се
установява и от събраните по делото писмени доказателства, че между тях е
съществувало валидно трудово правоотношение, действащо през периода от
07.06.2011 г. до 24.02.2020 г., като последната, изпълнявана от ищеца длъжност
е „Регионален мениджър“, с място на работа- Шумен- ТВ. Съгласно последно
подписаното между страните споразумение към трудовия договор, последният е
действал за неопределено време. Няма спор, а се установява и от приложения по
делото официално заверен препис от Допълнително
споразумение №95/01.08.2016 г., че страните са се договорили, че при
прекратяване на трудовия договор, работодателят дължи на работника/служителя
обезщетение в размер на 12 месечни брутни работни заплати, независимо от
останалите законни обезщетения и независимо от повода и основанието за
прекратяване на трудовия договор, което обезщетение е платимо на работника или
служителя в пълен размер, еднократно до 15 календарни дни от прекратяване на договора. Няма спор, че размерът на 12
месечни брутни работни заплати на ищеца се равнява на сума от 31 110, 00
лева. Безспорно е и, че трудовото правоотношение е прекратено на основание
чл.326, ал.1 от КТ, с отправено от страна работника писмено предизвестие.
В
случая ищецът претендира изплащане на изрично уговорено между страните
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, като се позовава на
клауза от договора /споразумение към договора/, даваща му основание, при
прекратяване на трудово-правната връзка между страните, да получи обезщетение в
заявения размер, независимо от основанието за прекратяване на договора. Ответникът
възразява да дължи обезщетение, като заявява, че сочената клауза е нищожна,
поради липса на основание, тъй като клаузата не посочвала при какви основания
на прекратяване работодателят дължи обезщетение. На следващо място изразява
аргументи за нищожност и поради противоречие с добрите нрави.
Съгласно
текста на разпоредбата на чл.66, ал.2 от КТ, с трудовия договор могат да се
уговарят и други условия, свързани с предоставянето на работна сила, които не са уредени с повелителни
разпоредби на закона, както и условия, които са по-благоприятни за работника
или служителя от установените с колективния трудов договор. В разглеждания
казус, съдът стига до извода, че постигнатата между страните уговорка,
обективирана в т.9 от Допълнително споразумение №95/01.08.2016 г. е ясна и
изчерпателна. Страните ясно са изразили волята си, работникът/служителят да
получи обезщетение в размер на 12 брутни работни заплати в случай на
прекратяване на трудовото правоотношение между страните, като изрично е
посочено, че това обезщетение следва да се дължи независимо от повода и
основанието за прекратяване на трудовия договор. Тази уговорка не нарушава
повелителни разпоредби на закона, нито противоречи на обичаите в практиката и
добросъвестността, като съответства на принципа на договорна свобода в
гражданското право. На следващо място, уговорката е в съответствие с
разпоредбата на чл.66, ал.2 от КТ, установяваща по-благоприятни за
работника/служителя условия от предвидените в закона. В случая страните
безсъмнено са изразили съгласието да се дължи обезщетение на работника при
прекратяване на договора, независимо от основанието за прекратяване, като
липсват други доказателства, сочещи наличието на някакви допълнителни условия и
ограничения. Липсват доказателства за изявления, от които чрез съпоставянето им
с процесната уговорка, да се направи извод за някаква различна от изразената в
клаузата воля на страните. Ето защо счита, че волята на страните за настъпване
на предвидените в клаузата правни последици е ясна и не се нуждае от
допълнително тълкуване. На следващо място, мотивът на работодателя да се
съгласи да изплати обезщетение на работника и в случай на прекратяване на
правоотношението по искане на работника/служителя, т.е. да включи и това
прекратително основание, без наличието на някакво неправомерно поведение на
работодателя, е възможно да е продиктуван от различни обстоятелства, като
периодът, през който страните са в трудови правоотношения, качеството на
изпълняваната от работника/служителя работа и др. В настоящата хипотеза,
безспорно се установи, че към датата на процесната уговорка, ищецът е работел
при ответното дружество повече от пет години, като след тази дата е продължил
да полага труд в продължение на още четири години. За този период липсват
доказателства, както и наведени твърдения за някакви нарушения на трудовата
дисциплина от страна на ищеца. Предвид изложеното стига до извода, че
процесната уговорка е действителна и като такава следва да породи предвидените
в нея последици за страните. Сочената от процесуалния представител на ответника
съдебна практика се отнася да различни фактически обстановки, т.е. изразените в
съдебните решения правни изводи са изградени въз основа други факти и
обстоятелства, поради което са неотносими за разглеждания казус.
Поради
изложеното стига до извода, че така предявеният иск е основателен и доказан и
следва да се уважи.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът дължи
на ищеца деловодни разноски за изплатено адвокатско възнаграждение, съобразно
уважената част от иска. В случая ответникът направи възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, което съдът счита за основателно. Ето защо, на
основание чл.78, ал.5 от ГПК, съобразно фактическата и правна сложност на
разглеждания казус и извършените съдопроизводствени действия, съдът намира, че
възнаграждението за процесуално представителство на ищеца следва да се редуцира
на сума от 1 500.00 лева.
На основание чл.78, ал.6, вр. с чл.83, ал.1,
т.1 от ГПК, ответникът дължи заплащане на Шуменски районен съд сумата от 1 244.40
лева, представляваща държавна такса, изчислена съобразно уважената част от иска.
Водим от изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ОСЪЖДА „БУЛСАТКОМ” ЕАД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. “***“
№15, ет.4, представлявано от С.А. Г.- изпълнителен директор, да
заплати на Н.Д.Т., ЕГН **********, адрес: ***9, със съдебен адрес:***, сумата от 31 110,00 лева /тридесет и една хиляди сто и десет лева/, представляваща уговорено между
страните обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение между страните,
предвидено в т.9, от Допълнително
споразумение № 95/01.08.2016 г., към трудов договор №2173/06.06.2011 г., ведно
с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата от датата
на завеждането на исковата молба-03.07.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да му заплати сумата от 1 500.00 лева /хиляда и петстотин
лева/, представляваща извършени деловодни разноски съразмерно с уважената
част от иска.
ОСЪЖДА „БУЛСАТКОМ” ЕАД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “***“ №15, ет.4, представлявано
от С.А. Г.- изпълнителен директор, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ШРС, сумата от 1 244.40 лева /хиляда двеста
четиридесет и четири лева и четиридесет стотинки/, представляваща държавна
такса, изчислена съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване
пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: