Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Ловеч, 23.05.2019 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година, в състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 165 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство – серия К, №
2449029 на ОД на МВР Ловеч е наложено на Е.К.Б. ***, административно наказание
на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП – глоба в
размер на 600 лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Недоволна от електронния фиш останала
жалбоподателката Е.Б., която го е обжалвала. Моли електронния фиш да бъде отменен
изцяло, като незаконосъобразно издаден. Като основание за незаконосъобразността
на издадения ЕФ изтъква и е развила подробни съображения в този смисъл за липсата
на реквизити в обжалвания ЕФ, като сочи, че фиша не съдържа имената на издателя
му, а също и длъжността, която заема, както и датата на издаването му. Относно
последното заявява, че не може да бъде направена преценка дали са били спазени
сроковете по чл.34 от ЗАНН при издаването на фиша. В тази връзка сочи, че
бланката на електронния фиш не може да замести задължителните реквизити на АУАН
на физическо лице, които императивно са въведени от закона. Развити са и
съображения за липсата на яснота дали използваното техническо средство, с което
е била измерена скоростта и заснет автомобила е било одобрено и проверено
съгласно Закона за измерванията. Като процесуално нарушение сочи и липсата на
надлежно описание на нарушението във фиша, както и че не става ясно имало ли е
въведено ограничение на скоростта за конкретния пътен участък, както и дали е
било обозначено със съответните пътни знаци, че се извършва видеонаблюдение. При
условията на евентуалност твърди, че контролният орган не е отчел 3 % толеранс
/максимално допустима грешка при измерването/.
По-нататък в жалбопадателката
твърди, че не е извършила нарушението. Заявява, че същия ден е придобила
собствеността върху лекия автомобил, спряно е било да се зареди на
бензиностанцията „Петрол” и при потеглянето му от там е бил заснет от
системата. Изтъква, че при това положения няма как от нулева скорост за толкова
кратко време и разстояние да се развие отчетената от системата скорост от 111
км/час и счита, че системата не е измервала правилно.
Алтернативно в жалбата моли да
бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като изтъква наличието на
смекчаващи отговорността обстоятелства.
В съдебното заседание, редовно
призована, жалбоподателката Б. не се явява.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не
изпращат представител и не изразяват становище по делото.
От събраните по делото писмени и
веществени доказателства, както и от изложеното в жалбата, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка :
На първокласен път І-4 (София –
Варна), на километър 65+700, до с.Малиново, Ловешка област имало монтирана
стационарна видео-радарна система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ. Системата засичала превишена
скорост на участник в пътното движение, като го заснемала и на видеоклип.
Системата засичала движещи се и в двете посоки автомобили, както тези които се
движели в посока гр.Варна, така и в посока гр.София. По този начин, не се
налагало на място полицейските служители да спират за проверка автомобил, който
е бил засечен да се движи с превишена скорост, а след това, в полицейското
управление се преглеждали видеозаписите и се установявали марките на
автомобилите и техните регистрационни номера, след което се правела и справка
за собствениците им с оглед установяване и налагане на санкции на нарушителите.
На 08.10.2018 г., системата за
контрол на скоростта засякла и заснела движещ се в посока гр.София със скорост
от 115 км/ч лек автомобил с рег.№ РР 43-59 ВК. В този участък от пътя имало
въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 60 км/час, видно от
приложената по делото схема за организация на движението в този участък от пътя
/л.21/.
Видеозаписа от системата бил
прегледан в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, където от видеоклип № 00028
установили, че засечената в 17:49:51 часа на 08.10.2018 г. скорост от 115
км/час била от лек автомобил „БМВ 740” с рег.№ РР 43-59 ВК. От тази скорост
служителят на полицията приспаднал 3 % толеранс (допустима техническа грешка
при замерването в полза на водача), като така наказуемата скорост била
изчислена на 111,55 км/час.
След справка в централната база
данни на КАТ /л.25/, било установено, че собственик на автомобила е Е.К.Б. ***.
Въз основа на така
констатираното нарушение, на 20.12.2018 г. /справка л.24/ бил издаден
електронен фиш серия К, № 2449029 /л.22/. В него наказващият орган приел, че е нарушена
разпоредбата на чл.21, ал.2, във връзка с чл.21, ал.1 от ЗДвП и за което
наложил на Е.К.Б. предвидената в чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП санкция „глоба” в размер на 600 лева.
Видно от справката на л.24 от
делото и разписката на л.9, електронният фиш е бил връчен на Е.Б. лично на 28.01.2019
година.
По делото липсват данни на
основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателката Б. да е представила
писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението.
Липсват данни и за представено
писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по
чл.189, ал.8 от ЗДвП и е допустима, доколкото по безспорен начин се установява
дата на връчване на електронния фиш. Подадена е също така и от процесуално
легитимирано лице, тъй като именно жалбоподателката Б. е визирана в обжалвания
ЕФ, като лицето извършило посоченото нарушение по ЗДвП.
Съдът счита за неоснователно
наведеното в жалбата възражение за липсата на реквизити на издадения електронен
фиш и в частност за липсата на надлежно описание на нарушението, липсата на
дата на издаването му, посочване имената и длъжността на лицето, което го е
издало, както и че в това отношение са приложими общите разпоредби на ЗАНН. Следва
да се има предвид, че по отношение на електронния фиш ЗАНН има ограничено
приложение, изхождайки от същността на ЕФ като вид властнически акт. Легална
дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която
дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е
електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това
следва, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни
и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от
26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС - Общо събрание на колегиите, ЕФ се
приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му
действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание,
реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите
електронния фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна
принуда чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от
имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика, при издаването
на електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната
отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез
тълкуване по аналогия (чл.46, ал.3 от ЗНО) и доводите на жалбоподателката в
този смисъл, не могат да бъдат споделени. Ето защо и разпоредбите на ЗАНН визиращи
реквизитите които следва да съдържат АУАН и НП не намират приложение и не
следва да се прилагат по аналогия при липсата на изрична разпоредба.
Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните
фишове – аргумент от чл.189, ал.8 от ЗДвП.
В разглеждания случай атакуваният
електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа
всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, като
не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния
фиш на формално основание. Нарушителят е ясно индивидуализиран с трите му
имена, ЕГН и адрес. Конкретно и точно е посочената датата, когато нарушението е
било заснето от АТС, като и максимално изчерпателно, предвид, че нарушението е
било извършено извън населено място във фиша е било описано и мястото, където е
извършено. Повече от това наказващият орган е нямало какво да добави.
От приложената по делото
разписка /л.9/ става ясно, че електронният фиш е бил връчен лично на
жалбоподателката на 28.01.2019 година. Липсват данни в срока по чл.189, ал.5,
изр.2-ро от ЗДвП жалбоподателката Б., като собственик на автомобила да е представила
писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на
нарушението. А и видно от пощенското клеймо върху представения по делото
пощенски плик /л.10/, с който Б. е изпратила до ОД на МВР Ловеч жалбата си, то
това е станало на 05.02.2019 г., т.е. в срока за обжалване пред съд на фиша.
Ясно е при тези данни, че тя директно е обжалвала фиша в срока по чл.189, ал.8
от ЗДвП. По този начин доброволно се е лишила от възможностите за защита които
законът й предоставя, съгласно разпоредбите на чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП – да
посочи в писмена декларация лицето, което е управлявало автомобила по времето,
когато е било констатирано нарушението и представи копие от свидетелството му
за управление на МПС или да представи писмено възражение пред директора на
съответната структура на МВР. Затова и съдът счита, че правилно
жалбоподателката Б. е санкционирана като собственик на автомобила, съгласно
нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, тъй като не е посочила лицето управлявало
автомобила по време на извършване на нарушението. С получаването на електронния
фиш тя е била уведомена, че срещу нея е започнало административнонаказателно
производство по облекчената процедура по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП. От този
момент за Б. са започнали да текат предвидените срокове за плащане на глобата
или представяне на декларация с данни за лицето, което е извършило нарушението,
за представяне на възражение пред директора на съответната структура на МВР или
за обжалване на самия фиш пред съд. Жалбоподателката
е избрала последната предоставена й от закона възможност да се защити, като е
обжалвала електронният фиш в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП и явно не е пожелала
да се възползва от предните три, което е изцяло неин избор и преценка по какъв
начин да упражни правото си на защита. Законът не вменява задължение на
наказващия орган да кани собственика на автомобила да упражни правата си по
чл.189, ал.5 и ал.6 от ЗДвП, но коректно той е бил уведомен за тези възможности
в текст изписан в долния ляв ъгъл на обжалвания фиш /л.22/. Ето защо, поради
тези съображения, не могат да бъдат кредитирани наведените от Б. в жалбата
възражения в този смисъл.
Съдът не приема за основателно и
възражението, че издадения ЕФ е незаконосъобразен, тъй като не е бил съставен в
сроковете по чл.34 от ЗАНН. Безспорно сроковете по чл.34 от ЗАНН са давностни, но същите касаят съставянето на АУАН и
издаването на наказателни постановления, а в случая е налице санкциониране на
нарушение по ЗДвП по реда на облекчената процедура по чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП. За електронните фишове не съществува задължение за административнонаказващите
органи да съблюдават сроковете по чл.34 от ЗАНН при издаването им. Както се
посочи по-горе, ЕФ са приравнени към наказателните постановления единствено по
последиците след влизането им в сила – чл.189, ал.11 от ЗДвП, но не и по реда и
начина на издаването им, реквизитите, начина и сроковете за оспорването им.
Фактите по делото съдът прие за
установени изцяло въз основа на събраните писмени доказателства, които кореспондират
и с приложеното към делото веществено доказателство – разпечатка от видеоклип №
00028 /л.23/ заснет от видеосистемата за контрол на
скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ. На него ясно се
вижда автомобилът собственост на жалбоподателката и регистрационния му номер,
като фиксираната скорост е 115 км/час. След като бил приспаднат толеранса от 3
% в полза на нарушителя е било изчислено превишаването на разрешената в
конкретния пътен участък скорост с 51 км/час. Следва да се отбележи, че
техническото средство, с което е засечена скоростта – стационарната видеосистемата за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ е конструирана така, че едновременно
със засичането на скоростта, заснема и автомобила от която е. Така, че ако
автомобила не се е движел с превишена скорост, то той е нямало да бъде заснет, още
повече, че жалбоподателката не ангажира доказателства, които да оборват данните
от вещественото доказателство. В този смисъл твърденията й, че е излязла след
зареждане от бензиностанцията и е нямало как за краткото разстояние автомобилът
да ускори до измерената от системата скорост е неоснователно и е по-скоро израз
на защитна позиция, а не на подкрепен с доказателства факт.
С оглед наведените възражения за
годността на системата с която е била измерена скоростта, следва да се посочи,
че автоматизираното техническо средство, с което е била засечена е било
сертифицирано. Видно от удостоверение за одобрен тип средство за измерване №
09.10.4823 от 06.10.2009 г. на Български институт по метрология /л.20/ и от
протокол от проверка № 11-С-ИСИ/26.04.2018 г. на ГД „МИУ” при БИМ /л.19/,
системата за контрол на скоростта е имала валидно издадено удостоверение за
одобрен тип средство за измерване, а също и била преминала първоначална и
последваща периодична проверка на годността, като е отговаряла на съответните изисквания,
в частност и на тези по Закона за измерванията.
За пълнота на изложението следва
да се посочи, че при използването на АТС са били спазени изискванията на Наредба
№ 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата (ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.). В издадения ЕФ коректно са
били посочени модела на системата (SITRAFFIC Lynx), серийният й номер -
003059047ВВВ, както и в обстоятелствената част на фиша е посочено, че системата
е от стационарен тип – факт, който се потвърждава и от представеното
удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823 от 06.10.2009
г. на Български институт по метрология /л.20/. Реда и начина на използване на
стационарни АТСС е посочен в нормата на чл.12 от Наредбата и същите са били
спазени.
Правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност именно на
жалбоподателката Е.Б., тъй като, както се посочи по-горе, в срока по чл.189,
ал.5, изр.2-ро от ЗДвП не е заявила в декларация за друго лице, което да е
извършило нарушението и съгласно нормата на чл.188, ал.1, изр.2-ро от ЗДвП, като
собственик на автомобила, й се налага наказанието, предвидено за извършеното
нарушение.
Ето защо, настоящият съдебен
състав приема, че правилно наказващия орган е преценил с оглед данните по
преписката и събраните доказателства, че именно жалбоподателката Е.Б. е лицето,
което следва да понесе отговорност за описаното в електронния фиш нарушение на
чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП. Предвид мястото на нарушението, което
попада извън населено място, както и обстоятелството, отразено в схемата за
организация на движението в пътния участък /л.21/, че скоростта на движение е
ограничена с пътен знак и е различна от посочената в чл.21, ал.1 от ЗДвП,
правилно е квалифицирано нарушението като такова по чл.21, ал.2 от ЗДвП, която
разпоредба предвижда, че когато стойността на скоростта, която не следва да се
превишава (в случая 60 км/час), е различна от посочената в ал.1 на чл.21 (90
км/час), това се сигнализира с пътен знак. Именно забраната да не превишава
въведеното с пътния знак ограничение е нарушила жалбоподателката и в този
смисъл дадената цифрова квалификация на нарушението е правилна.
При издаването на електронния
фиш няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията на
деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и административнонаказателната
разпоредба, въз основа на която е наложена санкция на жалбоподателката. Ясно е
посочено, че електронния фиш се издава от ОД на МВР Ловеч, а подпис на издателя
му не се изисква, тъй като законът не предвижда такъв реквизит с оглед и
обстоятелството, че процедурата по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е облекчена за
санкционирането на този вид нарушения, в сравнение с тази по ЗАНН.
Предвид на изложеното съдът
счита, че наказанието е законосъобразно наложено и приема посочените във фиша
фактически констатации за реално отразяващи случилото се.
Наложеното
на жалбоподателката наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182,
ал.2, т.6 от ЗДвП - глоба в размер на 600 лева, който размер е точно определен
в закона съобразно констатираното превишение на разрешената скорост, поради
което не може да се обсъжда въпроса за намаляването й. Поради това и както вече
се спомена по-горе в изложението, че процедурата по чл.189, ал.4-11 от ЗДвП е
облекчена за санкционирането на този вид нарушения, наказващият орган няма
задължението да преценява тежестта на нарушението и евентуалното приложение на
чл.28 от ЗАНН, поради което доводите в този смисъл не могат да бъдат
кредитирани. А и управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен
риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с
несъобразена или превишена скорост.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К, № 2449029 на ОД на
МВР Ловеч, с който
на Е.К.Б. ***, ЕГН : **********, й е наложено административно наказание - глоба
в размер на 600 лева на основание чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :