Р Е
Ш Е Н
И Е
НОМЕР:33 ; 20.01.2016 г.гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Търговищкият
районен съд, седми състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи
декември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОРЯНА ПЕТРОВА
СЕКРЕТАР:
Хр.К.
След
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 1305/15 по описа на Търговищкия
районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.21, ал.3 от СК. При условията на евентуалност е
предявен иск с правно основание чл.29, ал.3 от СК.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че с ответницата са били съпрузи, като бракът им е
прекратен с влязло в сила съдебно решение. Твърди, че по време на брака с
ответницата са придобили недвижим имот в гр.Търговище, представляващ апартамент
с площ от 56.03 кв.м., кв.“Запад“, бл.63, вх.В, ет.4, ап.59. Освен този имот,
твърди, че са придобили и два леки автомобила, единия марка „Ситроен Ц 5“, а
другия марка „Фолксваген Пасат“. Ищецът твърди, че ответницата няма никакъв
принос в придобиването на описаните вещи. Жилището е закупено изцяло с негови
лични средства. Доходите му по време на брака с ответницата са били значително
по-високи от нейните. Твърди, че от 22 години работи в чужбина, като с
получаваните средства е издържал семейството си, всеки месец е превеждал на
ответницата около 700 евро. Винаги осигурявал на семейството висок стандарт на
живот, полагал грижи за дъщеря им, като е изпращал допълнително средства, за
частни уроци, водил я е на екскурзии в чужбина.Поради горното моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответницата, че закупения по време на брака недвижим имот е изключителна негова
собственост, като липсва съвместен принос на съпрузите в придобиването му.
При условията на евентуалност,
ищецът е предявил иск,с който твърди, че има много по-голям принос в
придобиването на недвижимия имот и движимите вещи. Твърди, че неговия принос в
придобиването на вещите се равнява на 9/10 ид.ч.
Поради това моли съда да постанови решение, в случай, че отхвърли главния иск,
с което да му определи по-голям дял от общото имущество, равняващ се на 9/10 ид.ч.
Ответницата
оспорва предявените искове. Твърди, че по време на брака и с ответника също е
работила и е получавала възнаграждение за това, като в същото време се е
грижила за домакинството и детето им.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено следното:
Видно
от приложеното по делото съдебно решение № 142 от 24.02.2015 г., постановено по
гр.д. № 26/15 г. по описа на Районен съд Търговище, страните са сключили
граждански брак на 17.03.1998 година. Като бракът е прекратен с посоченото
решение. По време на брака си съпрузите са закупили недвижим имот,
представляващ апартамент в гр.Търговище, с нотариален акт за покупко-продажба №
38, том 3, дело № 181 от 2005 година на нотариус с рег.№ 223.Не се спори от
страните, а и видно от представените фактури, по време на брака си страните са
придобили и два леки автомобила, единия марка „Ситроен Ц 5“, а другият марка
„Фолксваген Пасат“.
Не
се спори, че ответникът от дълги години живее
и работи в чужбина. От там е изпращал средства всеки месец на семейството си в
България. Внасял е средства в банка, като е издал пълномощно на съпругата си,
по силата на което тя да може да тегли средства от банковата сметка. Това се
установява и от приложените по делото писмени доказателства от л.24 до л.42 от
делото, от които е видно, че ищецът е превеждал
различна сума по неговите сметки, по сметките на ответницата. Тези средства,
които е изпращал са били използвани от ответницата, за издръжката на
семейството и домакинството. Факт, който не се оспорва от страните.
Ответницата с отговора си признава, че е изтеглила една голяма част от
сумите по сметките на ищеца при закупуване на процесното
жилище. Тази сума не е била достатъчна, поради което тя е взела в заем от нейна
позната сумата от 4 000 лв., за което свидетелства, приложения по делото
договор за заем на л.63. Тя е сключила договор за заем на 18.02.2005 година. На
04.01.2005 година от сметката на ищеца е изтеглила сумата от 4 997 евро, а
на 21.02.2005 година е изтеглила още 4 397 евро. Предварителния договор за
покупко-продажба на процесното жилище, ищцата е
сключила на 23.02.2005 година. В договора е посочено, че имотът се продава за
сумата от 17 000 лв., а в окончателния договор е посочено, че цената на
имота е 4 170.40 лв. Каква е била действителната цена на имота в хода на
процеса не беше установено.
От
представените от ответницата писмени доказателства – справка за актуално
състояние на трудовите и договори, издадена от Националната агенция за приходи,
се установява, че по време на брака на страните, ответницата макар и с
прекъсване е работила по трудово правоотношение и е получавала за това трудово
възнаграждение.
По
искане на страните в хода на процеса бяха изслушани показанията на свидетелите
А. и Е., сочени от ищеца и свидетелите А. и К., сочени от ответницата.
Показанията
на свидетелката А., която е сестра на ищеца бяха много объркани и
непоследователни, свидетелката трудно се ориентираше във времето и събитията,
кога точно са се случили. Но от нейните показания се установи, че ищецът е
работил по време на брака му с ответницата в чужбина. От там е изпращал редовно
средства за издръжката на семейството си, поради това и ответницата с детето са
водили много добър живот. В същото време тук в България, ответницата се е
грижила за детето и за домакинството, кат грижите, които е полагала за детето
са били много добри. Ответницата също е работила, но не постоянно, като
доходите и били много по-ниски от тези на ищеца. Съдът следва да кредитира
показанията на този свидетел, тъй като се подкрепят от събраните писмени
доказателства, а и от показанията на другите незаинтересовани свидетели. От
показанията на другия свидетел, сочен от ищеца М. Е., се установи, че
придобитите по време на брака леки автомобили са закупени от ищеца от чужбина.
Свидетелят обаче няма впечатления от живота на съпрузите и не можа да внесе
никаква яснота относно тези обстоятелства.
От
показанията на свидетелите, сочени от ответницата А. и К. се установи, че
ответницата сама е полагала грижи за домакинството и детето, тъй като през
по-голямата част от годината, ищецът не е бил с тях, а е бил в чужбина. Детето
често е боледувало, като тя сама се е справяла с лечението му , съобразявала е
смените си за работа с детето, за да може да се грижи за него и в същото време
да ходи на работа. Тя със средствата от трудовото и възнаграждение и
изпратените от ответника се е грижила за домакинството, осигурявала е всичко
нужно на детето, както за училище, така и за лечението му, така и за
ежедневните му нужди.
Въз
основа на събраните по делото доказателства съдът прави следните изводи: Страните
са бивши съпрузи, като бракът им е прекратен с влязло в сила съдебно решение на
24.03.2015 година.През годините, в който страните са били съпрузи, ответникът е
работил в чужбина и е осигурявал средства за издръжката на семейството си.
Безспорно, е че той е реализирал доходи по-високи от доходите, които
ответницата тук в България е реализирала. Изпратените от него средства обаче,
те не е разпилявала а е използвала за осигуряването на добър живот за нея и
дъщеря им. Тя през това време сама е полага грижи за домакинството и за детето.
Сама се е справяла със здравословните му проблеми, като е съобразявала и
смените си за работа, така че да може да се грижи за детето. Работила е първа
смяна основно, за да може след обяд, когато детето се прибира от училище да е
при него, да му помага за училище. Безспорно се установи, че по време на брака
си съпрузите са придобили недвижим имот и два леки автомобила. Противно на твърденията на ищеца, съдът
споделя становището, че средствата, вложени в закупуването на тези вещи са
семейни, а не лични такива на ищеца. Очевидно за него средствата получени от
положения труд в чужбина са лични, а не семейни, но този извод не може да се
сподели. Този негов извод е в противоречие с разпоредбата на чл.17 от СК, съгласно
която съпрузите са длъжни чрез взаимно разбирателство и общи усилия, съобразно
своите възможности, имущество и доходи да осигуряват благополучието на
семейството и да се грижат за отглеждането, възпитанието, образованието и
издръжката на децата. Работейки в чужбина и изпращайки средства от там на
семейството си, ищецът е изпълнявал именно това свое семейно задължение. Тук в
България от своя страна ответницата е влагала труд и усилия за отглеждането,
възпитанието, образованието на детето, грижила се е за домакинството. Тя,
макар и с прекъсване също е работила и е осигурявала
средства за семейството си. Разликата в размера на реализираните от бившите съпрузи
доходи сама по себе си
не може да
изключи съвместния
принос в общото имущество, доколкото съгласно чл. 21, ал.
2 СК, съвместният принос се изразява не
само във влагането на средства,
но и в полагането на труд, грижи
за децата и работа в домакинството. Освен това по
делото няма данни някой от
бившите съпрузи да е използвал доходите си само
за своя лична
изгода. С оглед
установеното по делото фактическо положение, след преценка всестранна на събраните доказателства, съдът приема за
установено, че
всеки от бившите съпрузи според възможностите си, имуществото и доходите си е изпълнявал
задълженията си по чл. 17 СК да осигурява благополучието
на семейството и да се грижи
за отглеждането, възпитанието, образованието и издръжката на детето
от брака.
В чл. 21, ал.
2 СК са заложени
критериите релевантни при изясняване правоотношенията между страните, по отношение на общото
имущество, а именно: влагане на труд, грижи
за децата и работа в домакинството, няма основание приносът на единия
съпруг в придобиването на общото имущество
са се счете
за значително по-голям от приноса
на другия съпруг, единствено и само защото е реализирал по-високи доходи
през годините.Приносът се изразява в осигуряване на доходи, работа
в домакинството и грижа за семейството. На никой от тези
проявени форми на
принос не трябва да се дава приоритет, тъй като
дължимото поведение на всеки от съпрузите в брака, съгласно чл. 17 от СК
е с взаимно разбирателство, общи усилия и съобразно своите възможности,
имущество и доходи да осигуряват благополучието на семейството. По-големият размер на получаваното възнаграждение от един от съпрузите,
по време на брака, само
по себе си
не е основание да се приеме, че съвместния принос в
придобиването на общото имущество е изключен или за придобиването на по-голям дял от имуществената общност, след като
другият съпруг е изпълнявал задълженията си за грижа
за домакинството и семейството, не е разхищавал имущество, а напротив - съобразно възможностите си е внасял такова. Както сам ищецът твърди, а и се
установи безспорно от събраните доказателства, през тези години той е бил далече
от семейството си, като непосредствените грижи за дома, за детето, за
домакинството са се полагали единствено и само от ответницата. През тези години
ищецът се е прибирал при семейството си два пъти в годината в рамките на един месец,
като през останалото време ответницата сама е изпълнявала задълженията си по
чл.17 от СК. С оглед на изложеното и преди всичко с оглед на събраните
доказателства, не може да се приеме, че е оборена презумпцията на чл.21, ал.3
от СК и да се приеме, че ответницата няма принос в придобиването на недвижимия
имот в град Търговище. Поради това предявеният от ищеца иск следва да бъде
отхвърлен.
С
оглед изхода на спора и на основание чл.78,ал.3 от ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати направените от ответницата разноски в размер на 300 лв.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Н.А.А. ЕГН ********** ***, действащ
чрез пълномощника си а..***, офис 220 против Л.А.Щ. ***, действаща чрез
пълномощника си а..А.М. ***, кантора 6 иск за определяне на по-голям дял на Н.А.,
а именно 9/10 ид.ч. от придобитото по време на брака
с Л.Щ. недвижимо имущество: Апартамент в гр.Търговище, кв.“Запад“, бл.63, вх.В,
ет.4, ап.59, с площ от 56.03, с идентификатор № 73626.508.338.3.11, при граници
на същия етаж 73626.508.338.3.10; 73626.508.338.3.12; под обекта
73626.508.338.3.8; над обекта 73626.508.338.3.14, като апартамента е разположен
в сграда № 3, разположена в поземлен имот с идентификатор 73626.508.338, ведно
с избено помещение № 59 с площ от 2.55 кв.м., при граници: от север-изба № 57;
от юг- тр.площи; от изток-абонатна; от запад-коридор,
заедно с 0.985% ид.ч. от общите части на сградата и
правото на строеж и движими вещи лек автомобил марка „Ситроен Ц 5“, с ДК № Т 99
80 ХТ и лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“ с ДК № Т 51 03 МТ, на основание
чл.29, ал.3 от СК, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
Н.А.А. ЕГН ********** ***, действащ чрез пълномощника
си а..***, офис 220 против Л.А.Щ. ***, действаща чрез пълномощника си а..А.М. ***,
кантора 6, направените по делото разноски в размер на 300 лв., на основание
чл.78, ал.3 от ГПК.