Р Е Ш Е Н И Е
№241
гр. Пазарджик, 03.08.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
окръжен съд, гражданска
колегия, в открито
заседание на тридесети юли……………..….………………………
през две хиляди и деветнадесета
година....................... в състав:
Председател:
КРАСИМИР НЕНЧЕВ
Членове: АЛБЕНА ПАЛОВА
МАРИАНАДИМИТРОВА
при секретаря Г.
Младенова..……..........…… .и в присъствието на
прокурор………..…................…….
като разгледа докладваното от
окръжен съдия Албена Палова…..….... в.
гр. дело № 388 по описа
за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 47, постановено по гр.д. № 2898/2019 г. ВКС е отменил решение № 116 по в.гр.д. № 827/2018 г. на Пазарджишкия окръжен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като е дал указания по приложение на материалния закон.
С решение № 19/01.03.2018 г., постановено по гр.д. № 402/2017
г. по описа на РС – П., е признато за установено по отношение на Министерство
на земеделието и храните, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. “Христо
Ботев“ № 55, представлявано от Министъра на земеделието и Община С., с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. С., пл. “Дружба“ № 2,
представлявано от Кмета С.П.Ч., че към датата на сформиране на ТКЗС в гр.С.
през 1946 г., нива с площ от 12 декара, в местността „Скумсале“, в землището на
гр. С., при граници: запад- път, юг- път, изток- дере и север- гора, който имот
към настоящия момент представлява поземлен имот с проектен № 666000, с площ от
12,633 дка в м.„Скумсале“, при граници: имот № 100002 - гора на МЗХ, имот № 000036,
имот № 000036 и имот № 041011, е собственост на Г.Л.П., ЕГН**********,***, в
качеството му на наследник на Г. И. П., бивш жител на гр.С., починал на
06.12.1970 г. в гр.С..
Осъдени са
Министерство на земеделието и храните и Община С., да заплатят солидарно на Г.Л.П.
деловодни разноски в размер на 1032,00 лв., която сума представлява сбор от
адвокатско възнаграждение 400 лв., 627 лв.- възнаграждение на вещото лице по
техническата експертиза и 5 лв. - държавна такса за издаване на съдебно
удостоверение.
Против така
постановеното решение в закониня срок е постъпила въззивна жалба от старши
юрисконсулт К.Й.К. при Областна дирекция „Земеделие“ гр. Пазарджик, в
качеството му на пълномощник на Министъра на земеделието, храните и горите, с
изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че постановения
съдебен акт е недопустим и неправилен.
По отношение на
недопустимостта се твърди, че първоинстанционния съд е решил въпрос за спорно
материално право, без да е налице правото на иск. Установителният иск за право
на собственост по реда на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ бил недопустим поради липса на
правен интерес за ищеца. Жалбоподателят твърди, че за да е допустим този иск,
следвало земеделските земи да са заявени за възстановяне от повече от едно
лице, претендиращо самостоятелни права върху имота и процедурите по
възстановяване не са завършени. В конкретният случай имот № 666000 е заявяван
единствено от наследодателя на ищеца, като не били налице данни други лица да
са претендирали права върху имота. В практиката на ВКС по чл.290 от ГПК се приемало,
че искът по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е допустим в случаите, когато земеделските
имоти са заявени за възстановяване повече от едно лице претендиращо
самостоятелни права. Правният интерес се обуславял от сезиране и на двете
страни по спора на общинската служба по „Земеделие“ с искане за възстановяване
на правото на собственост върху имота. В случая липсвала друга страна, която да
е подавала искане за възстановяване на имота, което от своя страна водело до
недопустимост на иска.
Сочи се, че друга
предпоставка за допустимостта на иска по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е да има решение
на Общинската служба по земеделие за възстановяване на земеделска земя, но и
висящо производство по искане на друго лице за възстановяване на същата земя.
От исковата молба и представени доказателства към нея се установявало, че по
делото липсва висящо производство по искане на друго лице за възстановяване на
имот под № 666000 по КВС на гр.С.. Твърди се още, че дори и да се приемело, че
има решение на поземления орган, не била налице другата предпоставка за
допустимост на иска - висящо производство по искане на друго лице за
възстановяване на имота.
При липсата на правен
интерес от водене на подадения иск, както и при евентуално уважаване на
претенцията липсвала правна възможност чрез уважаването му да бъде постигнат
целения правен резултат.
Искането е обжалваното
решение да бъде обезсилено, а производството по делото – прекратено.
По отношение на
неправилността на постановения съдебен акт се твърди, че същия не съответствал
на действителното правно положение, като били налице пороци при установяване на
фактите и пороци при извеждането на правните последици.
По делото липсвали
доказателства, че призната площ от 12 дка в местността „Скумсале“, Община С. е
идентична с проектен имот № 666000, по КВС на гр.С. и наследодателят на ищеца е
бил собственик на имота към момента на одържавяването му. Не били представени и
доказателства по какъв начин е придобит имотът и на какво основание се
легитимира като собственик наследодателят на ищеца към 1946 г. Събраните такива
били неотносими към предмета на иска и не доказвали права на собственост на
наследодателя на ищеца върху идентичен имот през 1946 г.
Искането е обжалваното
решение да бъде отменено, като се отхвърли като неоснователен и недоказан искът
на Г.Л.П. за установяване по отношение на Министерство на земеделието, храните
и горите и Община С., че наследодателят му Г. И. П. е бил собственик на нива от
12дка в местността „Скумсале“, Община С. към момента на образуване на ТКЗС през
1946 г. Претендират се съдебни разноски.
В срока по чл.263,
ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от Г.Л.П., чрез пълномощника му адв. М.П.
с твърдение, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Изводите на районния съд били правилни, а предявеният иск бил допустим и
основателен. Тезата на жалбоподателят за неправилност на решението не можела да
бъде споделена. Първостепенният съд бил събрал и коментирал относимите за
правилното решаване на спора доказателства, като надлежно и аргументирано
обсъдил всички факти от значение за спорното право.
Искането е да бъде
постановено решение, с което да се потвърди решението на първоинстанционния съд
с присъждане на направените разноски.
Против Решение № 19/01.03.2018
г., постановено по гр.д. № 402/2017 г. по описа на РС- П. е постъпила и въззивна
жалба от Община С. с твърдение, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като било постановено в противоречие с материалния
закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, също така е и
необосновано, немотивирано и недопустимо.
За да уважи предявения
иск, районният съд бил приел, че предявения от Г.Л.П. установителен иск по
чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ е допустим, но този извод бил изцяло неоснователен и
необоснован. Липсвали каквито и да е било законови аргументи за допустимостта
на иска по реда на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Съдът бил приел иска за допустим в
пълно противоречие на установената съдебна практика, обективирана в ТР № 1 от
07.10.1997 г. по гр.д. № 1/1997 на ОСГК, съответно в ТР № 4 от 14.03.2016 г. по
т.д. № 4/2014 г., ОСГК. За да уважи предявения иск, районният съд бил приел, че
той е основателен, но този извод също бил необоснован.
Искането е да бъде
постановено решение, с което да бъде отменено обжалваното решение, като се
постанови нов съдебен акт, с който да се прекрати съдебното производство като
недопустимо. Алтернативно, ако се приеме, че искът е допустим, да се отмени
обжалваното решение, като се отхвърли изцяло предявения установителен иск по
реда на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ. Претендират се разноски.
В срока по чл.263, ал.
1 от ГПК е депозиран писмен отговор на жалбата на Община С. от адв. М.П., в
качеството й на пълномощник на Г.Л.П. с твърдение за неоснователност и и искане
да бъде оставена без уважение. Изложени са съображения, идентични с тези писмения
отговор на жалбата на Министерство на земеделието, храните и горите. Претендира
разноски.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като взе предвид доказателствата, приложени към делото, становищата, изразени в съдебно заседание, указания по тълкуване и прилагане на материалния закон, дадени в отменителното решение на ВКС и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
В исковата
си молба против ответниците ищецът е твърдял, че ищецът е наследник на Г. И. П. - негов дядо, роден на *** г. и починал
на 06.12.1970 г. Последния
бил собственик на нива от 12 дка в местността „Скумсале“, в землището на гр. С.,
който имот обработвал до 1946 г., когато земята била включена в масивите на
ТКСЗ - с. С. със Заявление- декларация от 16.03.1946 г., подадена от дядото на
ищеца. Този имот бил заявен за възстановяване след 1990 г. от Л.Г. П. - баща на
ищеца Г.П., със заявление № 73 от 04.01.1992 г. до Поземлена комисия гр. С. и
вписан под № 7 като нива от 12 дка в м.„Скумсале“.
С Решение № 166 от
12.06.1995 г. за признаване и възстановяване правото на собственост на земи в
съществуващи или възстановими стари реални граници, издадено от Поземлена комисия
гр. С., в раздел І било признато правото на собственост на н-ци на Г. И. П.,
общо на 23 броя земеделски земи, а в раздел ІІ на същото решение било
възстановено правото на собственост на общо 22 броя земеделски земи, сред които
и процесния недвижим имот, описан под № 6, като нива от 12 дка, седма
категория, в м.„Скумсале“ в землището на гр.С..
За всички земеделски
земи били издадени скици от Общинска служба по земеделие П., като само за
процесната нива ОСЗ- П., офис С. отказала издаването на скица, въпреки, че
ищецът П. бил заявил и заплатил услугата. Последният е подал жалба пред
АС-Пазарджик, където било образувано адм.дело № 994/2016 г. срещу отказа на
ОСЗ- П., офис С. за издаване на скица, но съдът отхвърлил жалбата, тъй като
имотът попадал върху имоти, които по картата на възстановената собственост били
отразени като собственост на Държавата и Община С.. Това решение било обжалвано
пред ВАС, като заседанието било насрочено за разглеждане на 14.03.2018 г.
Ищецът е твърдял, че
от фирма „Геоинженеринг“ Пазарджик му била издадена скица - проект № Ф 03957 от
09.06.2014 г., в която имало оскъдни данни за процесния недвижим имот, където бил
посочен с № 666000, но нямало реквизити за начин на трайно ползване, вид на
собсвеността, местността, границите, съседите, печат и подпис на скицата.
Процесният имот към момента на образуване на ТКЗС, включително и към настоящия
момент, се ползвал, обработвал, пазил и наглеждал от наследодателя, а след
неговата смърт - от наследниците. Незаконосъобразно имотът бил включен в
държавния фонд със собственик Министерство на земеделието и храните и в
общинския фонд, като за собственик е отразена Община С., тъй като този имот не бил
отчуждаван по надлежния ред, нито от държавата, нито от общината.
Искането е да бъде
постановено решение, с което да се признае за установено по отношение на
Министерство на земеделието и храните, представлявано от Министъра Р.П. и
Община С., представлявана от Кмета С.Ч., че Г. И. П., бивш жител на гр.С.,
починал на 06.12.1970 г., към момента на образуване на ТКЗС в с.С. през 1946 г.
е бил собственик на нива с площ от 12 дка, в местността „Скумсале“, в землището
на гр. С., при граници: запад - път, юг - път, изток - дере и север - гора,
който имот към настоящия момент представлява поземлен имот № 666000, с площ от
12,633 дка в м.„Скумсале“, при граници: имот № 100002 - гора на МЗХ, имот № 000036,
имот № 000036 и имот № 041011.
В срок от страна на
Община С. е представен писмен отговор с твърдение, че исковата претенция е
недопустима, неоснователна и недоказана.
Твърди се, че
недвижимият имот, представляващ нива от 12 дка, седма категория, в местността
„Скумсале“, в землището на гр.С., била с възстановено право на собственост на
наследниците на Г.П. с Решение № 166 от 12.06.1995 г. Представената скица -
проект с работен № 666000 не била заверена по надлежния ред и в заснетия имот
попадали следните общински земеделски имоти: ПИ № 000036 - полски път,
представляващ публична общинска собственост; ПИ № 000041 - полски път,
представляващ публична общинска собственост и ПИ № 041011, представляващ гора в
земеделски земи - частна общинска собственост.
Твърди се, че полските
пътища са собственост на Община С. по силата на КВС в землището на гр.С. и
служат за обслужване на съответните недвижими имоти, като за тях не е съставян
акт за общинска собственост, а по отношение на имот № 041011 - гора в
земеделски земи имало съставен АЧОС № 729 от 18.09.2012 г., на основание чл.56,
във връзка с чл.2, ал.1, т.2 от Закона за общинската собственост, във връзка
със Заповед на директора на ОД Земеделие Пазарджик № РД-06-69 от 8.6.2011 г.
Искането е да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена исковата
претенция на Г.Л.П., като неоснователна и недоказана.
В законоустановения
срок от Областна дирекция „Земеделие“ - Пазарджик е представен писмен отговор,
в който се твърди, че предявеният иск е недопустим и неоснователен.
Относно
недопустимостта се твърди, че за предявяването на иск с правно основание
чл.114, ал.4 от ЗСПЗЗ липса правен интерес. За да бъдел допустим такъв иск,
следвало земеделските земи да са заявени за възстановяване на повече от едно
лице, претендиращо самостоятелни права върху имота и процедурите по
възстановяване да не са завършени, а в случая имот № 666000 бил заявяван
единствено от наследодателя на ищеца, като не били налице данни други лица да
са претендирали собствеността на този имот. В конкретният случай липсвала друга
страна, която да е подавала искане за възстановяване на имота, което от своя
страна водело до недопустимост на иска.
Твърди се още, че
друга предпоставка за допустимостта на този вид искове била да има решение на
ОС Земеделие за възстановяване на земеделска земя, но и висящо производство по
искане на друго лице за възстановяване на земеделската земя. На наследодателят
на ищеца било възстановено правото на собственост в съществуващи /възстановими/
стари реални граници на имот от 12 декара, но не била налице другата
предпоставка за допустимост на иска, защото трябвало да има висящо производство
по искане на друго лице за възстановяване на имота.
Исковата молба била
недопустима и противоречала на задължителните указания на Тълкувателно решение
№ 1/1997 г., тъй като за допустимост на иск по смисъла на чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ било
необходимо да съществува правен интерес, произтичащ от наличието на образувани
производства по реда на чл.14 от ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността, като
органът по поземлената собственост да е променил кръга от лица, в чиято полза е
признато правото на възстановяване.
Алтернативно се
приема, че искът е неоснователен, тъй като предмет на подобен иск е правото на
собственост върху земи към момента на одържавяването или на включването им в
ТКЗС или други подобни организации, като липсват доказателства, че признатата
площ от 12 дка в м. „Скумсале“ е идентична с проектен имот № 666000 по КВС на
гр. С. и наследодателят на ищеца е бил собственик на имота към момента на
одържавяването му. Сочи се, че към настоящият момент проектният имот
представлявал дървопроизводствена горска площ - в едната си част, гора в
земеделски земи - в другата си част и полски път - в останалата му част, а в
представеното заявление - декларация за членство в ТКЗС липсвал имот с подобни
характеристики, като одържавените имоти били ниви, ливади, лозя, розови или
овощни градини.
Не били представени
доказателства, които да установяват по какъв начин бил придобит имотът и на
какво основание наследодателят на ищеца П. се е легитимирал като собственик към
1946 г. и било недоказано, че към тази дата покойния Г. И. П. е бил собственик
на имот идентичен с имот № 666000. Представеното заявление- декларация за
членство в ТКЗС не представлявало доказателство за правото на собственост на
наследодателя, нито пък доказвало основанието за придобиване на собствеността.
Във връзка с постановено
Определение №57/06.02.2019 г., постановено по в.гр.д.№ 827/2018 г. по описа на
ОС- Пазарджик е оставена без движение исковата молба на Г.Л.П., като му е
указано в едноседмичен срок да отстрани констатирани нередовности по исковата
му молба изразени в това да приведе исковата си молба в съответствие с
изискванията на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 от ГПК, като изложи обстоятелства към
мои момент претендира установяване на собственост, а именно: към момента на
приемане на процесния имот в ТКЗС или към настоящия момент, както и по
отношение на кои ответници се предявява иска па чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ.
С молба, подадена в
срока за отстраняване на нередовностите, ищецът чрез своя пълномощник е
посочил, че претендира установяване на собствеността към момента на приемане на
процесния имот в ТКЗС. Съответно, че искът се предявява по отношение на
Министерство на земеделието, храните и горите за 11,141 дка - негова
собственост, съгласно протоколно решение № 5/03.05.2011 г. на Комисията по
чл.19, ал.2 от ЗСПЗЗ, одобрено със Заповед №РД-06-69/08.06.2011 г. на Директора
на ОД „Земеделие“- гр.Пазарджик, както и че искът се предявява по отношение на
Община С. за 1,489 дка - нейна собственост, съгласно Акт №729 за частна
общинска собственост, вписан в Службата по вписванията- гр.П. на 05.11.2012 г.,
на основание чл.56 от ЗОС, във вр. с чл.2, ал.1 от ЗОС и Заповед по чл.45в,
ал.7 от ППЗСПЗЗ.
Изменена и уточнена е
обстоятелствената част на исковата молба абзацът: „Твърдя, че процесния имот и
към момента на образуване на ТКЗС, включително и към настоящия момент винаги се
е ползвал, обработвал, пазил и наглеждал от наследодателят ни, а след неговата
смърт от наследниците му.“- 3 стр., като същия се чете: „Твърдя, че процесния имот към момента преди образуване на ТКЗС се е
ползвал, обработвал, пазил и наглеждал от наследодателят ни Г. И. П.. След
издаване на Решение № 166 от 12.06.1995 г. на Поземлената комисия - гр.С. - за
две години съм обработвал имота - гледах картофи. Имотът е работен от
наследниците на Г. И. П. от пролетта на 1998 г., когато по време на оран
служител на МЗХГ /горски служител на района/ лично ми забрани да работя и
ползвам същия за в бъдеще, тъй като имотът бил на Държавата и Община С..
Фактически от пролетта на 1998 г. или години преди подаване на ИМ, както и към
настоящия момент наследниците на Г. И. П. не владеем, не ползваме и не
обработваме процесния имот, тъй като разбрахме, че имотът е собственост на МЗХГ
и Община С.. За възстановяването правото ни на собственост съм подавал много
документи пред институции и учреждения, за да си придобием и върнем
/наследниците на Г. И. П. собствеността върху процесния имот“.
Видно от приложеното по делото Заявление-декларация от Г. И. П., подадена на 16.03.1946 г., наследодателят на ищеца е станал член на ТКЗС, като е внесъл животни, талига, плугове, ведно със земеделски имоти, един от които представлява нива с площ от 12 декара, V категория, в местността „Скумсале“ в землището на град С.. По делото е представено заявление до Общинска поземлена комисия С. № 33 от 04.01.1992 г., от което се установява, че Л.Г. П. – наследодател на ищеца Г.Л.П., е заявил за възстановяване, като наследник на Г. И. П.,***, общо 23 имота, като в декларацията под точка 7 е записана нива с площ от 12 дка, шифър 11, в местността“Скумсале“, представляваща нива, при съседи – гора и Ф.Донков.
От приложеното по делото Решение № 166 издадено на 12.06.1995 г. от Поземлена комисия С. се установява, че в раздел ІІ – Възстановява правото на собственост на наследниците на Г. И. П. в стари реални граници, под пункт 6, е вписана нива от 12 дка, VІІ категория, местност „Скумсале“, в землището на град С., съгласно пореден номер 7 от заявлението, който имот е установен с протокол на ТКЗС № 33/16.03.1946 г.
Видно от приложеното по делото удостоверение за наследници изх. № 482/26.06.2016 г., издадено от Община С. е, че Г. И. П. е починал на 06.12.1970 г., като е оставил за свои наследници Е.Г.М. – дъщеря, Л.Г. П. – син – починал на 23.09.2006 г. и оставил за свой наследник ищеца Г.Л.П. – син, както и К. Л.П. – син.
Съгласно приложеното по делото уведомително писмо изх. № РД-13-681 от 02.11.2016 г., издадено от Общинска служба по земеделие П., процесният недвижим имот, представляващ нива от 12 дка, в местността „Скумсале“, е заявен за възстановяване на правото на собственост на наследници на Г. И. П. по реда на ЗСПЗЗ, като Поземлената комисия в С. е постановила Решение № 166, с което е признато правото на собственост. Общинската служба по земеделие е указала на ищеца Г.П., че след подадено от него заявление № 32/22.02.2014 г. е извършено установяване и заснемане на имота по Наредба № 49 от ПКВС, като въз основа на геодезическото замерване от фирма ЕТ „Геоинженеринг – Н.Киров“ е изработена скица- проект, от която е видно, че имот от 12,633 дка попада в по-голямата си част върху имот № 100002 – представляващ дървопроизводителна горска площ за нуждите на Горското стопанство и собственик – МЗГ – Държавно лесничейство и този имот представлява държавна частна собственост, а 1,170 дка от него попадат в отдел 432/502/Г, 9,940 дка и в отдел 433/502/Д по картата на възстановената собственост. Сочи се, че на терена идентифицираният имот представлява голина, без дървестна растителност. Посочено е също, че с писмо изх. № 24-00-2 от 26.09.2016 г. на Директора на Районна дирекция по горите Пазарджик и писмо изх. № 1291 от 26.09.2016 г. на Директора на Държавно горско стопанство - П. се отказва да бъде предоставена площ от имот № 100002 по картата на възстановената собственост на гр. С., поради което на ищеца не може да бъде издаден административен акт и да бъде извършено надлежно комплектоване на преписка, която да бъде разгледана от компетентната комисия по смисъла на чл.60а от ППЗСПЗЗ.
Съгласно приложеното по делото удостоверение изх. № РД-13-651 от 02.06.2015 г. на ОбСЗ П. е установено, че идентифицираният контур на скица проект № Ф 03957 от 09.06.2014 г. попада в части в имот № 100002 – дървопроизводителна горска площ, държавна частна собственост, съществуваща собственост преди възстановяване; имот № 000036 – полски път за нуждите на селското стопанство, публична общинска собственост на Община С. и имот № 041011 – гора в земеделски земи, представляваща общинска частна собственост на Община С. - за нуждите на селското стопанство, при съществуващи стари реални граници – всички в местността „Скумсале“, в землището на гр.С..
В същия смисъл е и отправеното до директора на Дирекция „СА“ писмо изх. № РД-13-452 от 03.04.2015 г. на ОбСЗ гр.П., както и писмо изх. № РД-13-681 от 07.09.2016 г. на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Пазарджик, отправено до директора на ДГС П., Директора на РДГ Пазарджик и ищеца Г.Л.П..
С уведомително писмо изх. № С-1285 от 29.04.2015 г. до наследниците на Г. И. П.,***, представената скица от ищеца Г.П. за заверяване на молба- декларация № 1285/16.03.2015 г. - за признаване на правото на собственост върху недвижим имот, чрез извършване на обстоятелствена проверка, е отказано извършването на процедурата, тъй като скицата - проект е с работен № 666000 на процесния недвижим имот и не става ясно кои имоти са били заснети.
Ответната Община С. е изпратила още едно писмо до ищеца Г.П., в което се сочи, че процесния недвижим имот е актуван като частна общинска собственост – „гора в земеделски земи“ в местността „Скумсале“ като поземлен имот № 041011 и няма основание този имот да бъде деактуван. Община С. със същото писмо изх. № С-6686 от 25.02.2016 г. сама признава, че съгласно удостоверение с изх. № РД-13-651 от 02.06.2015 г. на Началника на ОбСЗ П., е налице спор за материално право, който съгласно чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ следва да бъде разрешен по съдебен ред.
Като доказателство по делото е приложено Протоколно решение № 5 от 03.05.2011 г. на Общинска служба по земеделие – град С., с което комисията е определила имотите по чл. 19, ал.1 от ЗСПЗЗ по землища, включително придобитите преди влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на ЗСПЗЗ. Установява се, че в извлечението от съпътстващия решението списък, под № 1305 е вписан имот № 41011 с площ от 16.23 дка, представляващ гора в земеделски земи. Това Решение на Общинската служба по земеделие е одобрено със Заповед № РД-06-69 от 08.06.2011 г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“.
Видно от приложения по делото Акт за частна общинска собственост № 729 от 18.09.2012 г., издаден от Община С., въз основа на Заповед за одобрение № РД-06-69 от 08.06.2011 г. на директора на Дирекция „Земеделие“ гр.Пазарджик, процесният недвижим имот е актуван като частна общинска собственост и е описан като гора в земеделски земи, с обща площ от 16,227 дка, VІІ категория, представляваща поземлен имот № 041011 в землището на гр. С., при съседи: имот № 100002 – дървопроизводителна площ на север, от изток – имот № 100005 – дървопроизводствена площ, на юг – поземлен имот № 100005 – дървопроизводствена площ и на запад имот № 000036 – полски път.
Видно от приложената по делото Преписка № ПО-06-632 на ОбСЗ П., ищецът Г.Л.П. е обжалвал изричния отказ на Началника на ОбСЗ П. за издаване на скица относно процесния недвижим имот. Същият е предявил и касационна жалба пред ВАС, като първоначалната жалба е била отхвърлена от Пазарджишкия административен съд с Решение № 112/06.05.2017г.
За изясняване на спора от
фактическа страна по делото е назначена и изслушана първоначална и допълнителна
техническа експертиза, от заключенията на която се установява, че процесният
имот с проектен № 666000 в местността „Скумсале“, в землището на гр.С., е със
статут на проектен имот в картата на възстановената собственост, с площ от
12,633 дка и се състои от четири имота с различен начин на трайно ползване и
различна собственост – държавна и общинска, като включва имот № 000036 – полски
път от север, имот № 000041 – полски път от юг, имот № 041011 – гора в
земеделски земи от север и имот № 100002 – дървопроизводителна площ от изток,
юг и запад. Проектният имот с № 666000 припокрива следните имоти от действащата
карта на възстановената собственост, а именно: част от имот № 000036 – полски
път с площ от 0,035 дка, представляващ собственост на Община С.; част от имот №
000041 – полски път с площ от 0,265 дка, собственост на Община С.; част от имот
№ 041011 – гора в земеделски земи с площ от 0,106 дка, собственост на Община С.;
част от имот № 041011 – гора в земеделски земи с площ от 1,083 дка, собственост
на Община С.; част от имот № 100002 – дървопроизводителна площ собственост на
МЗГ – Държавно лесничейство П., с площ от 6,836 дка; част от имот № 100002 –
дървопроизводителна площ собственост на МЗГ – Държавно лесничейство П., с площ
от 1,162 дка; част от имот № 100002 – дървопроизводителна площ собственост на
МЗГ – Държавно лесничейство П., с площ от 3,146 дка. Вещото лице заявява, че
няма данни в Община С. за проведена отчуждителна процедура по отношение на
процесния земеделски недвижим имот. При
извършен оглед на място вещото лице установява, че на терена не съществуват
частите от имоти № 000041 с площ от 0,385 дка и имот № 000036 с площ от 1,127
дка, макар те да са отразени и регистрирани в КВС като действащи полски пътища,
собственост на Община С.. Констатацията на вещото лице е, че имотът е бил
обработван преди години, тъй като е терасиран, което не е естествено природно
явление.
В заключението си вещото лице е посочило, че към момента в имота има единични дървета круши, сливи, ябълки, габер и храсти от къпини, шипки, глог и др., а на южната граница на имота се намират плодни сливови дървета, на видима възраст над 50 години, като в средата на северната граница на процесния земеделски имот стърчат скали. От изток и от север имотът граничи с гора.
В съдебно заседание, вещото лице е пояснило, че терасите в недвижимия имот са успоредни от посока юг, а на самия терен има стари сливови дървета, които са били посадени на синура на обработваната преди време нива и те са създавали защитен пояс за самия недвижим имот. Най-хубавият от пътищата, който се намира на юг към имота, не бил отразен в КВС, като е отразен само по-лошият път, водещ до имота, но и двата се намират извън процесната нива.
От разпита на свидетелката М.С.Г., се установява, че тя познава нивата от своето детство, тъй като е обработвана от вуйчо й. Била водена през годините в процесната нива, когато възрастните са събирали картофи, а тази култура се била наложила за засаждане на терена, тъй като нивата била стръмна. Свидетелката сочи, че други култури в нивата били отглеждани по-късно, през 1946-47 година, когато вуйчо й засадил ръж. Установява, че през 1946 година родителите й и лелите й са станали част от основателите на ТКЗС в гр.С., като в ТКЗС са внесени както останалите ниви, собственост на наследодателя на ищеца, така и притежаваните от тях животни. Описва съседите на съществуващия тогава недвижим имот – гора, от изток дере, и от двете страни – пътища. Заявява, че път никога не е минавал през нивата и такъв не преминава и в момента. Твърди, че през периода 1995 – 1997г. ищецът Г.П. е обработвал процесната нива, като няма спомен някога в нивата да са раснали дървета. Твърди също, че непосредствено до нивата има път, който бил като южна граница на недвижимия имот. Сочи, че през 1996 г., след възстановяваоне на правото на собственост върху този недвижим имот, ищецът П. е садил картофи.
От показанията на свидетеля Д.П.Д. се установява, че Д. познава имота от края на 30-те години на миналия ХХ век, когато е бил ученик в Копривщенската гимназия и отивайки на училище е преминавал покрай процесния недвижим имот. Сочи, че имотът е бил орна нива, в която през различно време са се садяли картофи или ръж. Сочи, че винаги тази нива е била собственост на рода П., като разкрива, че по-късно с покойния баща на ищеца Г.П. - Л.Г. П., са били колеги, а често, тъй като са били ловци в една и съща ловна дружинка - са ходили в нивата на лов. Заявява, че именно той е започнал работа в ТКЗС С. при формирането му като деловодител и в канцеларията е завеждал всички заявления за членство в ТКЗС. Свидетелят установява, че нивата е най-малко 10 дка, като има почти квадратна форма. Твърди, че през всички години от както знае имота, той винаги е бил нива, никога не е ставал гора, а само е съседен на гора, тъй като и сега един от съседите на недвижимия имот е горска площ. Твърди, че нивата никога не е оставала да обрасте изцяло с храсталаци или с горска растителност.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не се установяват пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост. Спорният въпрос за допустимостта на иска е разрешен в правния мир с решение № 47/22.06.2020 г., постановено по гр.д. № 2898/2019 г. по описа на ВКС, поради което съдът не следва да се произнася по възраженията за недопустимост на иска, въведени във въззивните жалби.
Разгледана по същество въззивните жалби са неоснователни по следните съображения:
В своето отменително решение ВКС е указал,
че в настоящия случай процедурата по възстановяване на
собствеността върху процесния имот е инициирана от ищеца и не е приключила, тъй
като към решението по чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ не е издадена скица, с която той да е
индивидуализиран по КВС, т.е. налице е висящо производство пред ОСЗ. Нормата на
чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ в редакция след ДВ бр. 45/ 16.05.1995 г./ изисква за да
приключи реституционната процедура и решението да породи конститутивно
действие, то да е придружено със скица на възстановения имот. Решение № 166 от
12.06.1995 г. е издадено при действието на тази редакция. Същевременно общината
претендира правото на собственост на основание чл. 19 ЗСПЗЗ, т.е. оспорва, че
ищецът е заявил имота и признатото право на ищеца. На основание чл. 19 ЗСПЗЗ тя
може да придобие право на собственост само на имоти, които са подлежали на
реституцшия по ЗСПЗЗ, но не са заявени. Съгласно чл. 10, ал.5 ЗСПЗЗ, на
възстановяване по ЗСПЗЗ, с решение по чл. 14, ал.1 т.1 от този закон подлежи
правото на собствениците върху залесени и самозалесили се земеделски земи,
включително и върху земеделските земи, за които собствениците не са възмездени
и те са включени в Държавния горски фонд. Изключение от това правило е уредено
само за горските разсадници и полезащитните горски пояси. Основният спор между
страните е за това дали наследодателят на ищеца е притежавал процесния имот на
местото, на което е ситуиран сега, индивидуализиран като имот № 666000.
Положителен отговор на този въпрос изключва основанието по чл. 19 ЗСПЗЗ за
общината и възможността да се включи в държавния горски фонд, като неподлежащ
на реституция.
Несъмнено от събраните по делото доказателства се установява, че прекият наследодател на ищеца – Л.Г. П. през 1992 г. е подал заявление до ОПК-С. за възстановяване на земеделски земи, между които и спорният имот, т.е. не е налице една от предпоставките на чл.19 от ЗСПЗЗ, за да може общината или държавата да придобие собствеността върху незаявения имот. Съдебната практика е изяснила предмета и характера на иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ. Приема се, че предмет на този иск е за установяване правото на собственост към минал момент - момента на включване на имотите в ТКЗС, защото това е релевантния момент на възстановяване правото на собственост, посочен в чл. 10, ал. 1 ЗСПЗЗ. В този спор всяка от страните следва да установи, че заявителя, или наследодателя на заявителя е притежавал заявения имот към момента на включването му в ТКЗС. Когато се притендира възстановяване в съществуващи реални граници следва да се докажат и пространствените предели на правото на собственост, както и съществуващи сега на место топографски знаци или стари карти, чрез които да се установят възстановимите на место граници. В производството по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ доказателствената сила на решението на ПК, с които се признава, респективно се възстановява правото на собственост, се преценява с оглед всички доказателства и поддържаната теза на страните. /Р 506/10 от 6.11.2010 г. по гр. д. № 107/2009 г. на ІІ гр. о./ В производството по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ всяка страна следва да докаже твърдяното от нея право на собственост на правоимащия реституция към момента на внасянето на имота в ТКЗС., като актът за признаване, респективно за възстановяване правото на собственост има значение за допустимостта на този иск, но правото на собственост към момента на релевантния за реституцията момент – образуване на ТКЗС подлежи на доказване с допустимите по ГПК способи, като се съобразяват и доказателствените средства, посочени в ЗСПЗЗ.
В своята пракника ВКС приема, че земеделският имот, чиято защита се търси чрез иска по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, следва да бъде индивидуализиран до степен, която отговаря на обема на възстановеното с административния акт право на собственост. Доколкото към момента на неговото обобществяване и включване в ТКЗС не са били налице достатъчно конкретни данни за пълната индивидуализация - картен или друг писмен материал за съседи, местност, площ, то няма основание да не бъдат ползвани свидетелски показания. В тези хипотези крайният извод на съда не би могъл да не се съобрази с актуалния регулационен статут на имота.
Съгласно чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ правото на собственост се доказва с нотариални актове, делбени протоколи, протоколи на трудовокооперативни земеделски стопанства, емлячни регистри, молби-декларации за членство в трудовокооперативно земеделско стопанство, счетоводни книги за заплащане на рента, протоколи и решения за оземляване, в това число и по Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г. и правилника за неговото приложение и други писмени доказателства. Изброяването на документите в чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ макар да не е изчерпателно, насочва към изискването за представяне на писмени доказателства, които макар и по косвен път да индицират правото на собственост. Извлеченията от емлячните и данъчните регистри принадлежат към категорията несамостоятелни /косвени/ доказателствени средства, на които, с оглед отдалечения момент на придобиването на собствеността и състоянието на документацията, е придадена доказателствена стойност с цел улесняване на собствениците при възстановяване на имотите им, по съображения, че те съставляват документи, съдържащи индиции за правото на собственост. От друга страна съгласно чл.14, ал.5 от ЗСПЗЗ в производството пред районния съд са допустими и всички доказателства, предвидени в Гражданския процесуален кодекс. За целите на установяването на право на собственост към един отдалечен във времето минал момент, какъвто е създаването на ТКЗС в различните части на Република България, практиката по спорове за материално право по чл.14, ал.4 от ЗСПЗЗ еднозначно и безпортиворечиво приема, че гласни доказателства са допустими както за идентифицирането на спорния имот, така и за установяване на неговата собственост.
В конкретния случай ищецът е представил заявление-декларация за членство в ТКЗС от 16.03.1946 г., подадена от наследодателя Г. И. П., в която е описана нива от V категория в м.“Скумсале“ в землището на с.С. с посочена стойност 46 000 лв. По делото няма нито твърдения, нито доказателства че стойността на имота е била заплатена на собственика както към момента на внасянето на нивата в ТКЗС, така и в по-късен момент. Разпитаните по делото свидетели също единодушно установяват, че собственик на тази нива е бил Г.П. и той я е внесъл в ТКЗС, поради което при съвкупната преценка на гласните и писмените доказателства настоящият съдебен състав приема, че собственик на спорния имот към 1946 г. е бил именно Г.П..
Разпитаните по делото свидетели единодушно заявяват, че нивата е граничела с гора и път от две страни, както и че през имота не е минавал път. Тези факти безспорно се установяват и от приетата по делото допълнителна техническа експертиза, съгласно която път през имота не минава, а видно от изготвената скица имотът граничи от изток и от юг с път. От друга страна отразените в КВС части от имот № 000041 с площ 0.385 дка и имот № 000036 с площ 1.127 дка, представляващи полски път и попадащи върху имот № 666000, не съществуват на място, а от изток имотът граничи с гора. С оглед анализа на така установените със свидетелки показания трайни топографски знаци /пътища и гора/, потвърдени с експертиза, настоящият съдебен състав приема, че идентичността на имот № 666000 по КВС на гр. С. с нива от 12 дка, в м.“Скумсале“ в землището на гр.С., която е била собственост към 1946 г. на наследодателя на ищеца Г.П., е доказана.
Ирелевантен за настоящия спор е въпросът дали наследодателят е владял имота в продължение на 20 години преди внасянето му в ТКЗС, както и на какво правно основание го е придобил, тъй като ответниците не твърдят, че са имали права върху същия имот към 1946 г., а обосновават своите права с чл.19 от ЗСПЗЗ, а както беше посочено по-горе, безспорно се установи по делото, че имотът е заявен за възстановяване още през 1992 г. От друга страна както заявлението-декларация за членство в ТКЗС, така и свидетелските показания не са оборени от ответниците в първоинстанционното производство, а пред въззивния съд не са ангажирани доказателства в тази връзка, поради което следва да се приеме, че предявеният иск е основателен и доказан.
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да бъдат присъдени деловодни разноски за всички инстанции в общ размер на 1555 лв., от които 600 лв. – за предходното разглеждане на делото пред ПОС, 355 лв. – за разглеждането на делото пред ВКС и 600 лв. – за настоящото разглеждане на делото.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВРЪЖДАВА № 19/01.03.2018 г., постановено по гр.д. № 402/2017 г. по описа на РС – П..
ОСЪЖДА
Министерство на земеделието и
храните, със седалище гр.София, бул.“Христо Ботев“ № 55, представлявано от
Министъра на земеделието и Община С., с ЕИК: *********, със седалище гр.С.,
пл.“Дружба“ № 2, представлявано от кмета С.П.Ч. да заплатят на Г.Л.П. с ЕГН ********** *** сторените съдебно
деловодни разноски в размер на 1555 лв./хиляда
петстотин петдесет и пет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: