Р Е
Ш Е Н
И Е № 88
гр.
Пловдив, 07 юни 2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесети май две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛИНА АРНАУДОВА
ЧЛЕНОВЕ:МАРИЯ ПЕТРОВА
РУМЯНА ПАНАЙОТОВА
с участието на секретаря Стефка
Тошева и прокурор от АП – Пловдив Ясенка
Шигарминова, като разгледа докладваното от съдията Панайотова в.гр.д. № 172/2019
г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба вх.№ 6017/22.02.2019г. от ОП като представител на ПРБ против
решение № 150/05.02.2019 г.,постановено по гр.д.376/2018 г. по описа на ОС – Пловдив
в частта ,в която ПРБе осъдена да заплати на Е.Н.А. сумата от 12 000 лв. ,представляваща
обезщетение на неимуществени вреди от
незаконно воденото срещу него наказателно производство,както и сумата от
9 000 лв. представляваща обезщетение за имуществени вреди..По
съображения ,изложени в жалбата
жалбоподателят ответник моли решението в обжалваната му част да бъде
отменено и бъде постановено друго ,с което исковете ,предявени от А. с правно
основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ бъдат отхвърлени ,евентуално размерът
на присъденото обезщетение за неимуществени
и имуществени вреди да бъде намален.
Постъпила
е жалба вх.№ 6544/27.02.2019 г. от Е.Н.А. против решение № 150/05.02.2019 г.,постановено
по гр.д.376/2018 г. по описа на ОС – Пловдив в частта,в която е отхвърлен предявения
от него иск против ПРБза заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди,в резултат на незаконно
воденото против него наказателно производство над размера от 12 000 лв.
до предявения размер на 150 000 лв.
,както и претенцията за заплащане на законна лихва за периода 04.03.2013 г. до
12.02.2015 г. По съображенията ,подборно изложени във въззивната жалба, заявява
искане решението в тази част да бъде отменено и предявеният от него иск да бъде
уважен в пълен размер като претендира
присъждане на законна лихва ,считано от 04.03.2013 г. до окончателното
изплащане ,както и присъждане на разноски.
От Е.Н.А. е постъпил отговор на въззивната жалба ,депозирана от ПРБ,с който счита същата
за неоснователна и заявява искане да бъде оставена без уважение.
От ПРБне е постъпил отговор на
въззивната жалба на А. .
Контролираща страна АПП взема
становище присъденото обезщетение за неимуществени и имуществени вреди да бъде
намалено .
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че
жалбите са подадени в срок, изпълнени са и останалите законови изисквания по
отношение на тях и същите като ДОПУСТИМИ следва да бъдат разгледани по
същество.
С обжалваното
решение първоинстанционният окръжен съд е приел за безспорни между
страните следните факти :
С постановление от 10.05.2002г., постановено
по следствено дело №109/2002г. по описа на ОСС – гр.С. З., Е.Н.А. е бил
привлечен като обвиняем за това, че през
периода м.януари – м.февруари 2002г. в гр.С. З. в съучастие с друго лице като
съизвършител чрез използване на документ с невярно съдържание е направил опит
да получи без правно основание пари на стойност 114 300,00 лева,
собственост на Д. Ж. В.с намерение противозаконно да ги присвои, като измамата
е в особено големи размери и представлява особено тежък случай. Взета е била
мярка за неотклонение „подписка“. В съдебната фаза делото е било образувано
последно под №1287/2011г. на Районен съд – гр.С. З., по което с присъда от
21.05.2012г. ищецът е бил оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл.211, пр.1, вр. с чл.209, ал.1, вр. с чл.18, ал.1 НК. С
присъда от 14.11.2012г., постановена по ВНОХД №1240 по описа на Окръжен съд –
гр.С. З., присъдата на първоинстанционния съд е отменена изцяло и А. е признат
за виновен по така повдигнатото обвинение. С решение от 04.03.2013г.,
постановено по КНОХД №41/2013г. на Върховен касационен съд присъдата по ВНОХД
№1240/2012г. е отменена и Е.А. е оправдан.
Гореустановеното не е било спорно между страните ,а и се установява от приложеното НОХД №1287/2011г.
по описа на Районен съд – гр.С. З..
На база на тези безспорни обстоятелства и
във връзка със събраните по делото доказателства за претърпени от ищеца болки и
страдания в резултат на гореизложеното съдът е приел ,че са налице всички
елементи от фактическия състав на чл.2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на
Държавата за репариране на неимуществените
и имуществени вреди ,претърпени от ищеца от незаконно воденото против него
наказателно производство и като е съобразил
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД е приел ,че дължимото обезщетение е в размер
на 12 000 лв. – за неимуществените вреди и 9 000 лв. – за
имуществени,представляваща заплатен адвокатски хонорар в наказателното
производство,в който размер е уважил предявените искове ,а за разликата до пълния предявен такъв първият
от тях е отхвърлен.Присъдил е горните
обезщетения ,ведно със законна лихва ,считано от 13.02.2015 г. като е зачел
направеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на лихвите.
Описаната
по-горе фактология не е оспорена с
въззивните жалби като със същите се атакува обжалваното решение в частта на
обезщетението за имуществени и неимуществени
вреди ,дължими от Държавата в хипотезата
на чл. чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ като жалбоподателят ПРБправи оплакване за недоказаност
на тези вреди по размер ,а по отношение на заплатеното адвокатско
възнаграждение в наказателното производство поддържа възражението за
прекомерност. Жалбоподателят Е.Н.А. релевира оплаквания за неправилност относно
определяне размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди като претендира
такова в пълния му предявен размер,ведно със законна лихва ,считано от увреждането
като оспорва възражението за изтекла давност по отношение на тази
претенция..Следователно и на основание
чл.269 от ГПК това са пределите на въззивното обжалване.
По отношение на неимуществените вреди ,претърпени от ищеца в резултат на
незаконно повдигнатото и водено срещу него наказателно производство по делото
са събрани гласни доказателства ,както и
експертни заключения по две съдебно
психологични експертизи.Така свидетелите Т. Г.А. и Г.А. Б. ,които са близки приятели на ищеца
от повече от 20- 30 години установяват
,че преди да започне наказателното дело
срещу него същият бил спокоен и
уравновесен човек ,занимавал се е с
бизнес ,бил е строителен предприемач.След като започнало делото станал
неспокоен ,притеснен, с влошено психическо състояние. Почти през
цялото време не можел да работи ,от което бизнесът му западнал ,банката му продала
на безценица хотела ,което станало през
2012 г. Воденото срещу него наказателно
дело му подронило авторитета ,почувствал се много обиден, изнервен, настъпил срив
в отношенията с родителите и съпругата му,
която заминала за Англия при дъщеря си да гледа внучета и повече не се
върнала.Отдръпна ли се приятелите му ,а С.
З. е малък град и хората започнали да
говорят и да се съмняват в него.Установяват също така ,че за воденето
против ищеца наказателно дело имало публикации в печата и в
интернет , а по време на целия процес
ищецът вземал „валидол „ за успокоение.
Така обсъдените свидетелски показания следва да бъдат кредитирани доколкото
са дадени от лица с преки и непосредствени впечатления от фактите ,които
установяват .
По делото са
изслушани и приети две заключения на съдебно психогочини експертизи ,които
установяват ,че воденото срещу ищеца наказателно производство се е отразило
негативно
върху всички сфери на неговия живот като довело до поведенчески и
емоционални промени, засилена тревожност, засягане на чест и достойнство,
професионални и лични неудачи.
Установяват ,че от наказателното дело ищецът преживял психичен шок, изразяващ се в
обърканост, силен страх, безпомощност.
Като трайно съществуващи последици към настоящия момент от воденото срещу А.
наказателно производство експертите отчита нарушения в семейното му,
психо-социално и емоционално функциониране, изразяващо се в постоянен страх за
членовете на семейството му, чувство за вина, съзнателна социална изолация,
срам от негативната атестация в обществото, усещане за липса на справедливост,
недоверие, понижено самочувствие, хронична депресивност.
Обезщетението за неимуществени вреди ,претърпени в резултат на незаконно
повдигнато и поддържано обвинение ,приключило с оправдателна присъда се
определя от съда ,съблюдавайки принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД .Както
се приема в категорично наложилата се касационна практика понятието "справедливост", по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица
конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които
следва да се вземат предвид при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства
са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Такива правно релевантни обстоятелства - критерии за
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, са: тежестта на
повдигнатото обвинение,; продължителността на наказателното производство,
включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането
му; вида на взетата мярка за неотклонение,; както и по какъв начин всичко това
се е отразило на ищеца - има ли влошаване на здравословното му състояние и в
каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо -
цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху
живота му - семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен
отзвук и пр.
По делото безспорно се установи на първо място ,че ищецът е претърпял
обичайните вреди за лице ,обвинено в
извършване на престъпление като
притеснение ,страх ,стрес ,несигурност
,накърнено достойнство,оронен авторитет,чувство за онеправданост
,негативни изживявания, свързани с
чувство за вина и срам от негативните
реакции на обществото ,социална изолация .Тези неимуществени вреди дори
не се нуждаят от пълно и главно доказване
доколкото са очевидни и са налице във всеки едни случай на
незаконно водено наказателно
производство ,приключило с оправдателна присъда и са в безспорна причинно
следствена връзка с последното.
За определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди във всеки един конкретен случай следва да бъдат преценявани и т.нар. специфични вреди ,които в случая
ищецът твърди да се влошените семейни отношения и раздялата
на семейството ,срива на бизнеса му ,поради
това че не е можел да работи и широкото медийно отразяване на воденото против
него наказателно производство.Тези специфични вреди обаче останаха недоказани. Обсъдените по –горе свидетелски показания установяват ,че семейството на ищеца се е
разделило по други причини , нямащи никаква
връзка с воденото против него наказателно производство , а крахът на бизнеса ,който се установява да е свързан с необслужване на
банкови кредити също не може да се свърже с наказателното
производство ,водено против А. доколкото
взетата спрямо него мярка за неотклонение е „подписка“ и същият
следователно не е бил обективно възпрепятстван да управлява бизнес делата си и да реализира приходи.Експертите по двете
СПЕ сочат причинна връзка между посочения разрив в семеен и професионален
план и воденото против ищец наказателно
производство ,но доколкото съдът не е длъжен да възприема безкритично
заключенията на вещите лица и преценявайки ги в съвкупност с другите
доказателства по делото намира такава причинна връзка за недоказана.
Не се установи на следващо място наказателното производство
против ищеца да е имало широк медиен отзвук доколкото представените печатни
материали касаят личността на А. ,но не касаят разглежданото тук наказателно
производство против него.
За определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
,резултат от незаконно водено против ищеца наказателно производство
следва да бъдат съобразени и продължителността на същото – общо 11 години
досъдебна и съдена фаза ,който срок е
извън всяко понятие за „разумен „ такъв.Следва да се съобрази и това ,че против
него е взета най-леката мярка за неотклонение „подписка“ ,както и тежестта на повдигнатото
обвинение, което е за тежко умишлено престъпление.
Съобразявайки всичко изложено до тук, съдът намира ,че обезщетение в размер
на 12 000 лв. е адекватна компенсация на
претърпените от ищеца неимуществени вреди , резултат от незаконно воденото
против него наказателно производство ,поради което предявеният иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ се
явява основателен и доказан до този размер ,до който е уважен от Пловдивски
окръжен съд ,чието решение в тази му част като правилно и обосновано следва да
бъде потвърдено.
Предмет на разглеждане е и иск за заплащане на имуществени вреди в размер
на 9 000 лв. ,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за адв.Н.
по НОХД № 1287 / 2011 г. по описа на РС
– С. З. за всичките съдебни инстанции.Доколкото заплатеното в наказателното
производство възнаграждение за адвокатска защита съставлява имуществена вреда
за ищеца ,то за същата ответникът също
носи отговорност като при определяне на обезщетението за репарирането й може да се присъди размер ,по – малък от
действително заплатения ,в
каквато насока е ТР № 1 / 2017 г.
на ОСГК на ВКС. Ответникът е направил възражение за прекомерност ,което първоинстанционният съд
неправилно е отказал да обсъди.В
случая съобразявайки фактическата и
правна сложност и продължителността на
НОХД № 1287 / 2011 г. по описа на РС – С.
З. , по което ищецът е бил представляван от адв.Н. ,а именно 2 години ,заплатеното възнаграждение в общ размер от
9 000 лв.- 2 400 лв. за първа инстанция ,3 600 лв. за въззивна
инстанция и 3 000 лв. за касационна инстанция ,съпоставено с минималния
размер съобразно Наредба № 1 / 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения – 800 лв. за всяка инстанция ,настоящата съд намира заплатеното
адвокатско възнаграждение над сумата от по 1 000 лв. за инстанция за прекомерно и в този смисъл да не е в причинно
следствена връзка с незаконно воденото наказателно производство ,поради което
Държавата не дължи обезщетение за разликата над посочения размер .
Пловдивски окръжен съд е стигнал до различни изводи по въпросна за дължимото обезщетение за имуществени вреди и в този смисъл е
постановил частично неправилно решение.Същото следва да се отвени в частта ,в
която искът на А. за присъждане на такова обезщетение над сумата от общо 3 000 лв. до пълния
предявен размер от 9 000лв. е уважен бъде отменено ,вместо което искът над
този размер бъде отхвърлен ,а в останалата част решение е правилно и следва да
бъде потвърдено.
Предмет на разглеждане е и претенция
за заплащане на законна лихва върху претендираното обезщетение за неимуществени
вреди за периода от увреждането –
04.03.2013 г. до 12.02.2015 г. ,за който период тази претенция е отхвърлена
като погасена по давност.Жалбоподателят ищец прави оплакване ,че лихвата по чл.84 ал.3 от ЗЗД досежно обезщетението за
неимуществени вреди от непозволено
увреждане е компенсаторна ,поради което следва съдбата на главницата и не се погасява
със специалната тригодишна давност .Позовава се на решение № 1048 /
18.07.2001 г. на ВКС ,постановено по гр.д.1022 / 2000 г.Посоченото касационно
решение коментира въпроса за характера
на законната лихва при обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане и началния момент ,от който тя се дължи ,което
напълно се споделя и от настоящата инстанция ,но това не променя характера на
вземането по чл.84 ал.3 от ЗЗД като такова за лихва ,поради което се погасява
със специалната тригодишна давност,до какъвто
извод е стигнал и
първоинстанционният съд и като е отхвърлил претенцията присъждане на законна лихва ,считано от
04.03.2013 г. – 12.02.2015 г. ,зачитайки направеното възражение от ответника за
изтекла погасителна давност , е постановил правилен съдебен акт ,който следва
да бъде потвърден.
На ответника не се дължат разноски предвид изхода от спора.
Ето защо
съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 150/05.02.2019 г.,постановено по гр.д.376/2018 г. по описа на ОС – Пловдив В
ЧАСТТА ,в която ПРБе осъдена да заплати на Е.Н.А. ЕГН ********** *** сумата от 12 000 лв. ,представляваща
обезщетение на неимуществени вреди от
незаконно воденото срещу него наказателно производство,както и сумата от 3 000 лв. представляваща
обезщетение за имуществени вреди ,представляващи заплатен адвокатски хонорар по
НОХД 1287/2011 г. по описа на РС – С. З. за всички инстанции ,ведно законна лихва върху тези обезщетения ,считано
от 13.02.2015 до окончателното изплащане ,КАКТО
и в частта ,в която е отхвърлена претенция от Е.Н.А. за присъждане на законна лихва върху горните обезщетения,считано от 04.03.2013 г.
до 12.02.2015 г.
ОТМЕНЯ решение
№ 150/05.02.2019 г.,постановено по гр.д.376/2018 г. по описа на ОС – Пловдив В
ЧАСТТА,в която ПРБе осъдена да заплати на Е.Н.А. ЕГН ********** ***
обезщетение за имуществени вреди от незаконно воденото срещу него наказателно
производство,представляващи заплатен адвокатски хонорар по НОХД 1287/2011 г. по
описа на РС – С. З. за всички инстанции за сумата над 3 000лв. до пълния уважен размер от 9 000 лв. ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВИ :
ОТХВЪРЛЯ иска ,предявен от Е.Н.А.
ЕГН ********** *** против ПРБда заплащане на обезщетение за имуществени
вреди от незаконно воденото срещу него наказателно производство,представляващи
заплатен адвокатски хонорар по НОХД 1287/2011 г. по описа на РС – С. З. за
всички инстанции за сумата над
3 000лв. до размер от 9 000 лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.