Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. София, 01.06.2017 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД , ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , I - 22 състав, в публичното съдебно заседание на тридесети май през
две хиляди и седемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
при участието на секретаря И.Коцева ,
като разгледа гр.д. №9043 по описа на
СГС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск по чл.119 КМЧП във вр.чл.19-23 от Договор за правна помощ по граждански
дела между Република България и У./Обн.ДВ бр.102 от
2004 г/ ; от М.М.Б.
ид.№********** , гражданин на У., живущ на адрес У., *******,
гр.****, ул.****дом 3 ап.44 ; за признаване на чуждестранно решение от
18.06.2013 г на Оболонски районен съд в гр.К. по дело
№2/756/520/13 , влязло в сила на 19.09.2013 г и постановление от 09.10.2013 г
за поправяне на грешка в посоченото решение ; против К.Т.И. ЕГН ********** ***
, р-н ****ул.1-ва №91.
Ищецът твърди , че чуждестранното
решение е постановено при спазване на нормите на МЧП, тъй като ответникът е
имал местожителство и местопребиваване в гр.К. , У.и е бил надлежно
представляван пред Оболонски
районен съд в гр.К.. Налице се всички предпоставки за допускане на изпълнението
на решението.
Ответникът оспорва иска като
неоснователен тъй като не е налице компетентност на чуждестранния съд по чл.117
т.1 КМЧП . Производството пред украинския съд се е развило единствено поради
това , че ищецът е гражданин на Украйна. Ответникът не е уведомен за
производството и по него му е назначен защитник в последния момент .
Приложените от ищеца документи не отговарят на българския закон за преводи и
легализации. Част от сумите в решението са удържани от заплатата на ответника.
От фактическа страна съдът приема за
установено следното :
Ищецът представя решение от 18.06.2013 г
на Оболонски районен съд в гр.К. по дело
№2/756/520/13 , влязло в сила на 19.09.2013 г и постановление от 09.10.2013 г
за поправяне на грешка в посоченото решение ; против К.Т.И. ЕГН ********** ***
, р-н ****ул.1-ва №91. Решението и постановлението са придружени с превод на
български език и са надлежно заверени .
Според съдебното решение И. е осъден да
заплати сумата от 477 357 гривни главница и сумата от 3219
гривни деловодни разноски. Към решението и постановлението е приложена
справка , че същите са влезли в сила съответно на 19.09.2013 г и на 15.10.2013
г . Отделно е приложена и справка , че ответникът е представляван в съдебно
заседание от представителка „по поръчение“ Е.Б..
Ответникът представя справка №130 от
29.12.2016 г от Частно акционерно дружество „К.Ф.АП“ гр.К. , че е работил в
същото от 14.08.2009 г до 23.06.2015 г като председател на управителния съвет .
В рамките на изпълнително производство по искане на ищеца от заплатата на
ответника са направени удръжки в размер на 887 гривни на 04.11.2014 г и
на 1200 гривни на 03.12.2014 г .
С молба от 28.03.2017 г ищецът посочва ,
че делото е разгледано от Оболонски районен съд в гр.К.,
тъй като ответникът е имал местожителство и местопребиваване в гр.К. , Украйна.
Съгласно писмо от 27.08.2015 г на К.ски градски център на заетостта , считано
от 03.09.2010 г до 03.09.2015 г ответникът е имал разрешително за работа в У.и
е работил като председател на управителния съвет на Частно акционерно дружество
„К.Ф.АП“ гр.К.. Адрес в У.е посочен и в самия договор за заем . На 28.11.2012
ответникът е издал пълномощно на Е.Б.да го представлява по образуваното дело .
Последната е подала молба за отлагане на делото , която е била удовлетворена от
съда ; както и съдът е обединил за общо разглеждане насрещен иск на ответника
срещу ищеца. От ответника са събрани в изпълнителното производство 1791,07 гривни
дълг , 179,11 гривни изпълнителна такса и 116,82 гривни разноски за
държавния бюджет .
Към молбата е приложено писмо от 27.08.2015 г на К.ски градски център
на заетостта , че считано от 03.09.2010 г до 03.09.2015 г ответникът е
имал разрешително за работа в У.и е работил като председател на управителния
съвет на Частно акционерно дружество „К.Ф.АП“ гр.К..
Според договор за паричен заем от
18.09.2009 г между страните ищецът е посочил адрес в гр.К. ул.К.№18.
Ищецът представя пълномощно от
28.11.2012 г , с което ответникът е упълномощил Е.Б.да го представлява пред
съдилищата на У..
Ищецът представя „ходатайство“ /молба/
от 14.12.2012 г за отлагане на делото пред Оболонски
районен съд в гр.К. от представителката на ответника Б..
Ищецът представя решение на Апелативен
съд на гр.К. , с което е отхвърлена жалбата на ответника и е оставено в сила
процесното решение на Оболонски районен съд в гр.К. .
С молба от 03.04.2017 г ответникът прави
възражение за давност на задълженията в процесното решение , като се позовава
на разпоредби от украинското законодателство аналогични /според него/ на чл.117
ал.2 ЗЗД . Счита , че не е ясно дали събраната сума от 1791,07 гривни е удържана
от главницата или от лихвите или от съдебните разноски . Прави доказателствени
искания съдът служебно да събира доказателства .
Според изслушаната по делото експертиза /относно
качество на превод от украински на български език/ доц.А.С. преводът на
представените документи е адекватен , с леки неточности при членуване ,
предлози и глаголни времена , които не влияят на разбираемостта на документите
. Напр. терминът „ходатайство“ означава
„молба“ ; терминът „постановление“ би могъл да се преведе и като „определение“
; „справка“ може да се преведе и като „удостоверение“ .
С определение в о.с.з на 25.04.2017 г
съдът е дал възможност на ответника да представи писмени доказателства за
твърденията си .Вместо да представи такива с молба от 29.05.2017 г ответникът заявява
, че няма възможност да пътува до У.и отново иска съдът служебно да събира
доказателства.
При така събраните доказателства
съдът приема от правна страна следното :
Производството е по производство по чл.119
КМЧП във вр.чл.19-23 от Договор за правна помощ по граждански дела между
Република България и У./Обн.ДВ бр.102 от 2004 г/ . За
краткост този договор за правна помощ по-долу ще се посочва само като „ДПП“.
Ищецът е представил надлежен препис от решението на чуждестранния съд , с превод на български език и удостоверение , че решението
е влязло в сила .
Съгласно чл.17 от ДПП тези официални документи на украинския съд се приемат на
територията на Република България без каквато и да е специална заверка. Спазен е
чл.20 ал.2 т.1 от ДПП.
Ищецът е представил справка , че
ответникът е представляван в съдебно заседание от упълномощената представителка
Е.Б., а от процесното решение и от решения на Апелативен съд на гр.К. е видно ,
че ответникът е участвал в съдебното производство и е обжалвал
първоинстанционното решение . Спазени са чл.20 ал.2 т.2,3 от ДПП.
Страните не спорят , че процесното решение
е било частично изпълнено в У.в съответствие с чл.20 ал.2 т.4 от ДПП.
Налице са и предпоставките по чл.21 ДПП
, които са близки до тези по чл.117 КМЧП :
-
Не е нарушена
изключителна компетентност по чл.21 т.1 от ДПП на българския съд . Поради
наличие на посочения ДПП /за разлика от общата
уредба по чл.117 КМЧП/ съдът следи само за изключителна компетентност на
български съд чл.4-чл.21 КМЧП , но не и дали единственото основание
за чуждата компетентност по имуществени спорове е било гражданството на ищеца или
неговата регистрация в държавата на съда . Само
за пълнота трябва да се отбележи , че ищецът е представил доказателства , че ответникът
е работил и е имал местожителство в гр.К. , У.към датата на завеждане на иска
пред украинския съд ;
-
Ответникът не е
бил лишен от възможност да защитава правата си по делото пред украинския съд
/чл.21 т.2 ДПП/. Нещо повече , имал е упълномощен процесуален представител ,
предявил е насрещен иск и е обжалвал решението на първоинстанционния съд ;
-
Няма данни за влязло в сила
решение на български съд между
същите страни за същото искане
и на същото основание /чл.21 т.3
ДПП/;
-
Решение на украинския съд е съвместимо с българския
обществен ред ;
-
Не са представени
от ответника доказателства , че е изтекъл срок за предявяване на процесното
решение за изпълнение /чл.21 т.4 ДПП/ . Подобно възражение /по същество
възражение за изтекла давност след влизане в сила на решението на украинския
съд / не е ангажирано своевременно – с отговора на исковата молба . Същото се явява
преклудирано , защото е заявено едва с молба от 03.04.2017
г и не е придружено с доказателства . Въпреки дадената възможност до последното
о.с.з на 30.05.2017 г ответникът отново не представи доказателства , че
решението вече не подлежи на изпълнение в У.респ. по тази причина и в България
. От представената от ответника справка №130 от 29.12.2016 г от Частно
акционерно дружество „К.Ф.АП“ гр.К. е видно , че в рамките на изпълнително производство в полза на
ищеца от заплатата на ответника са направени удръжки в размер на 887 гривни
на 04.11.2014 г и на 1200 гривни на 03.12.2014 г . Няма данни това изпълнително
производство да е било прекратено , поради което трябва да се приеме , че
процесното решение все още подлежи на изпълнение в У..
В съответствие с чл.21 ДПП съдът не
навлиза в разглеждане на съществото на
спора , разрешен
от чуждия съд . Съгласно чл.22 от ДПП приложимото право за нарочната
процедура е българското процесуално право – чл.29 КМЧП – като СГС се произнася с решение .
Искът
е частично основателен . Налице са
предпоставките по чл.21 от ДПП за признаване и допускане на изпълнението на
процесното решение , с изключение на тази част от него , която вече е изпълнена
в У.. В противен случай би се допуснало повторно плащане на вече платена сума.
Според представената от ответника справка
№130 от 29.12.2016 г от Частно акционерно дружество „К.Ф.АП“ гр.К. от заплатата
на ответника са удържани общо 2087 гривни .
В молба от 28.03.2017 г ищецът твърди ,
че от ответника са събрани в изпълнителното производство 1791,07 гривни дълг
, 179,11 гривни изпълнителна такса и 116,82 гривни разноски за държавния бюджет
/общо 2087 гривни/ .
В молба от 03.04.2017 г ответникът
признава удържането на 1791,07 гривни дълг , като заявява , че са него
не е ясно дали с тази сума е погасена главница , лихва или съдебни разноски .
При тези данни и при прилагане на
разпоредбата на чл.76 ал.2 ЗЗД във вр.чл.22 ДПП – доколкото се иска изпълнение
в България – съдът счита , че със сумата от 1791,07 гривни са погасени
част от деловодните съдебни разноски в общ размер от 3219 гривни . Процесното
решение трябва да се признае и допусне за изпълнение за сумата от 477 357
гривни главница и за сумата от 1427,93 гривни деловодни съдебни разноски.
Ищецът не е заявил искане за присъждане
на разноски в настоящото производство , поради което такива не се присъждат .
Водим от горното,
СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА И ДОПУСКА изпълнението на територията на Република България ,
на основание
чл.119 КМЧП
във вр.чл.19-23 от Договор за правна помощ по
граждански дела между Република България и У./Обн.ДВ
бр.102 от 2004 г/ на решение от
18.06.2013 г на Оболонски районен съд в гр.К. по дело
№2/756/520/13 , влязло в сила на 19.09.2013 г и постановление от 09.10.2013 г
за поправяне на грешка в посоченото решение ; против К.Т.И. ЕГН ********** ***
, р-н ****ул.1-ва №91 ; в частта , в която К.Т.И. е осъден да заплати на
М.М.Б. ид.№********** ,
гражданин на У., живущ на адрес У., *******, гр.****, ул.****дом 3 ап.44 ; сумата
от 477 357 гривни главница и сумата от 1427,93 гривни деловодни
разноски пред украинския съд .
ОТХВЪРЛЯ посочения иск за признаване и допускане
изпълнението на чуждестранно решение за разликата над 1427,93 гривни до 3219
гривни деловодни разноски пред украинския съд .
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд - София в двуседмичен срок от връчване
на страните .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :