№ 47
гр. Ловеч, 14.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ПОЛЯ ДАНКОВА
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20224300500005 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл. 258 и сл. ГПК (ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
ГПК) вр. чл.422 вр. чл.415 ГПК вр. чл.92 ЗЗД.
С Решение № 102 от 01.12.2021г. по гр.д. № 20214330100449 по описа
за 2021 година на РС – Т. е отхвърлен иск с правна квалификация чл.422, ал.1
във вр. с чл.415 ал. 1 ГПК във вр. с чл.92 ЗЗД, предявен от КР. П. Ш., ЕГН
********** от гр. П., ул. „И.В." № 1, вх.А, ет.3,ап. 9 срещу ответника К. Н. К.
ЕГН ********** от гр. Т., ул. „И.В." № 56, с който се иска да се признае за
установено, че ответницата К. Н. К. дължи на ищеца КР. П. Ш. сумата от 2620
лева (две хиляди шестотин и двадесет лева) представляващи неустойка за
забавено изпълнение (мораторна неустойка) за изработка на два броя ПУП по
договор от 21.10.2020г., поради противоречие на неустоечната клауза с
добрите нрави и нейното обявяване за нищожна, на основание чл. 26, ал. 1,
предл. 3-то от ЗЗД.
С решението ищецът КР. П. Ш., ЕГН ********** от гр. П. , ул. „И.В."
1
№ 1, вх.А, ет.3, ап.9 е осъден да заплати на К. Н. К. ЕГН ********** от гр.
Т., ул. „И.В." № 56, сумата от 300 (триста лева) лева, представляващи
разноски по делото.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба вх.
№4707/13.12.2021г., подадена от КР. П. Ш., ЕГН ********** от гр. П., ул.
„И.В." № 1, вх.А, ет.3,ап. 9 чрез процесуалния му представител адв. С.П.,
САК, със съдебен адрес: гр.София, бул. „М.“ № 10, ет.1, ап.9.
Въззивникът твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно.
Във въззивната жалба се оправят следните оплаквания за неправилност на
обжалваното решение: налице е задължение на въззиваемата страна, в което е
същата е поела уговорка за неустойка по основание и размер, ответницата не
е успяла да докаже правоизключващите си възражения за обективни причини
за забавянето си като и възражението за прихващане. Неоснователно е
възражението й за нищожност на задължението, поради липса на форма на
договора. Във въззивната жалба се твърди, че ответницата сама се е
задължила за процесната неустойка, която е обявена от съда за нищожна. По
никакъв начин ищецът не е виновен за забавата на изпълнението, поради
което догорът не е развален, но е изпълнен със забава от 131 дни. Твърди, че
поетата от въззиваемата страна мораторна неустойка е в пъти по-малка от
вредите, които въззивникът е претърпял, вследствие на забавата, поради което
същата не е прекомерна и не противоречи на добрите нрави. Счита, че
неустойката частично възмездява страните, както и по делото е доказано, че
сключеният договор между въззивника и въззиваемата, наличието на
действителна неустоечна клауза в свободно приетия от въззиваемата страна
размер. Няма доказателствени искания. Моли съда да отмени решението като
неправилно и незаконосъобразно и да постанови решение, с което да уважи
предявения иск.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият е изразил становище за
неоснователност и недоказаност на жалбата, а постановеното решение за
законосъобразно, правилно и обосновано. Позовава се, че забавата на
изпълнението е зависило от дейността на други лица, за които същата не
отговаря. Твърди, че между нея и въззивника никаго не е сключван договор в
изискуемата форма, поради което няма и неустойка. Навежда доводи, че
ищецът не е доказал твърдението си, че по договора за изработка е уговорено
2
възнаграждение в размер на 2400 лева, което не й е било заплатено. Счита, че
правилно съдът е приел, че неустоечната клауза е нищожна, поради
противоречие на добрите нрави и предвид неплатеното възнаграждение от
страна на ищеца. Оспорна въведеното ново обстоятелство от въззивника, че е
претърпял вреди, повече от уговорената неустойка. Твърди, че същото не е
излагано от исковата молба и го счита, за процесуално недопустимо. Няма
доказателствени искания. Моли съда да остави жалбата без уважение и да
потвърди първоинстанционното решение.
Въззивникът КР. П. Ш. се явява лично в открито съдебно заседание
(о.с.з.) и с процесуален представител адв. С.П.. Поддържат въззивната жалба.
Твърдят, че неустойката не е нищожна. Твърди, че цените на материалите за
строителство са поскъпнали, поради което забавата на длъжника е довела до
по-големи разходи. Претендира разноски.
Въззиваемият К. Н. К. редовно призована за о.с.з. не се явява и не се
представлява. Чрез процесуалния си представител депозира писмени бележки,
в които счита жалбата за неоснователна и недоказана. Прави възражение, че
забавата се дължи на наети от нея хора, които били ангажирани с
изробатката на ПУП. Прави възражение за липса на сключен договор с
насрещната страна, въз основа на който да се е задължила за неустойка за
забава. Прави възражение за липса на писмен форма между нея и въззивника.
В отговора на исковата молба е направена възражение за прихващане в
размер на 2511 лева.
ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от
обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от
ГПК са: да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното
решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
3
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност,
поради което е валидно. Налице са всички положителни и липсват
отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и
упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение,
които обуславят неговата допустимост. Атакуваният съдебен акт е допустим,
поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.
От фактическа страна:
КР. П. Ш. е бил собственик на 855/1905 идеални части от поземлен
имот (ПИ) с идентификатор 62579.502.40 по КККР, представляващ УПИ III –
373, кв. 43 по ПУП на с. Р.. Същият се е легитимирал като собственик с
нотариален акт, вписан под № 1, том 6, вх. рег. № 1843 от 10.09.2020г. по
описа на СВ – Т.. Същият е бил собственик и на 810/1890 на ПИ с
идентификатор 62579.502.39 по КККР, представляващ УПИ IV-373, кв.43 по
ПУП на с. Р., съгласно нотариален акт № 2, том ., вх. рег. № 1844 от
10.09.2020г. по описа на СВ – Т.. Останалите идеални части от двата имота са
собственост на К.Ц.В. и П.В.В., като наследници на В.В.В., съгласно
нотариален акт № 160, том 1, дело 278/14.06.1971г. и ВЕЛЮ ВАСИЛЕВ
ВЕЛЕВ, съгласно нотариален акт № 148, том 1, дело 291/06.07.1972г.
На 21.10.2020г. в гр.Т. между КР. П. Ш., като възложител и К. Н. К.,
като изпълнител е сключен договор за изработка на подробен устройствен
план – план за регулация и застрояване (ПУП - ПРЗ) за УПИ III и УПИ IV,
кв.43 по плана с. Р.. Изработването план за регулация, план за застрояване,
електрически план, план за водоснабдяване и канализация. Цената на
уговореното възнаграждение за изработване на ПУП за двата поземлени
имоти е 1200 лева за всеки един от тях или бощо 2400 лева. Разходите по
административни такси, издаването на документи и книжа се поемали от
възложителя КР. П. Ш.. Направените в този смисъл разходи от изпълнителя
К. Н. К. е следвало да бъдат възстановени на възложителя КР. П. Ш. след
направен отчет. При сключването на договора възложителят К.П. Ш. е дал
100 лева на К. Н. К., представляващи една част от бъдещите разходи по плана,
поемани от възложителя.
С договора изпълнителят К. Н. К. се е задължил да представи плановете
в срок до 30.11.2020г, като при неизпълнение на този срок, изпълнителят
4
дължи неустойка в размер на 20 лева на ден от дата 01.12.2020г.
За изпълнение на ВиК и електрическата част от ПУП – ПРЗ, както и по
изменение на КККР, изпълнителят е сключил договор с Ю.Т., инж. Т.Ф., инж.
Й.Т..
Със заповед № 788/17.11.2020г. на кмета на община Т. е започнала
процедура по изработване на проект за изменение на ПУП – ПРЗ на УПИ III-
373 и УПИ IV-373, кв. 43 по ПУП на с. Р., представляващи ПИ с
идентификатори съответно 62579.502.49 и 62579.502.39.
По изпълнението на договора са постъпвали суми на 12.01.2021г.,
19.01.2021г.. Извършени са действия по графични действия на плановете,
окомплектоване на скиците и чертежите 27.04.2021г. Извършени са действия
по изпълнение на електрическата част на проектите на 17.12.2020г.,
заплащани са такси към електроразпредителното дружество на 17.12.2020г.
Заплащани са суми по ВиК частта за изработка. По изпълнението на договора
са изготвени ВиК и Електрически схеми към ПУП-ПРЗ.
За периода ноември 2020 година до април 2021 година не е имало
забавяне в административните производство в СГКК – Ловеч.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на всички писмени доказателства.
От представения ценоразпис за архитуктурни услуги (л.18 от
първоинстанционното дело) съдът установи, че ответникът извършва
свободна професия като архитект с публично обявени цени. От документ с
едностранно волеизвяление (л.58 от първоинстанционното дело) съдът
установи наличието на договор между страните, неговият предмет и
неустоечната клауза. В една част от този лист, доказателството представлява
счетоводно водене на получена, изразходена сума по изработка на проекта и
разбивка на възнаграждението за отделните части от проекта.
От представената заповед на кмета на община Т. се установи, че е
започнала административна процедура за промяна на ПУП на процесните
имоти, чиито съсобственик е въззивникът (ищец) (л.14 от
първоинстанционното дело).
От представените разписки и фактури за заплащане на суми се доказана,
5
че по изпълнение на договора са направени разходи по административно
обезпечеване на промяна на ПУП, както и че са получени суми по договора от
изпънителя, сега въззиваем (л.21-29 от първоинстанционното дело).
От представените фактури от ЧЕЗ (л.29 от първоинстанционното
дело) и писма (л.35-36 от първоинстанционното дело), както и от
представените проекти (л.83-118 от първоинстанционното дело) и
плащанията по тях (л.69,70,74,75 от първоинстанционното дело) се
установиха фактите, че изпълнението на договора е започнало, тъй като са
изградени ВиК и Електрическите части от ПУП.
От правна страна:
Предявен е иск установителен иск с правна квалификация чл.422, ал.1
във вр. с чл.415 ал. 1 ГПК във вр. с чл.92 ЗЗД от КР. П. Ш., ЕГН **********
от гр. П., ул. „И.В." № 1, вх.А, ет.3,ап. 9 срещу К. Н. К. ЕГН ********** от гр.
Т., ул. „И.В." № 56, с който се иска да се признае за установено, че
ответницата К. Н. К. дължи на ищеца КР. П. Ш. сумата от 2620 лева (две
хиляди шестотин и двадесет лева) представляващи неустойка за забавено
изпълнение (мораторна неустойка) от 131 дни, в периода от 01.12.2020г. до
10.04.2021г., въз основа на сключен договор за изработка от 21.10.2020г. на
два броя ПУП – ПРЗ.
При условията на пълно и главно доказване ищецът следва да установи
валидно облигационно отношение за изработка на ПУП – ПРЗ с въззиваемата
страна, наличието на неустоечна клауза, наличието на забава, периода на
забава, претендираните 131 дни, размера на претендираната неустойка от
2620 лева.
Ответникът при условията на насрещно доказване следва да докаже
правоизключващите, правопогасяващите възражения – а именно за липса на
договор, липса на договор, поради неспазена форма, договорът е сключен с
останалите съсобственици, а не само с ищеца, наличието на форсмажорни
обстоятелства, а именно КОВИД разболяване на нея и на другите проектанти,
както и възражение за прихващане за сумата от 2511 лева.
Страните са сключили договор за изработка (чл.258 ЗЗД) за изготвяне
на ПУП – ПРЗ за УПИ III и УПИ IV, кв.43 по плана с. Р., представляващи ПИ
с идентификатори 62579.502.40 и 62579.502.39. Договорът е двустранен,
комутативен, неформален, възмезден, консенсуален.
6
От всички представени доказателства по делото ищецът при условията
на пълно и главно доказване успешно доказа наличието на облигационен
договор между страните с включена неустоечна клауза, забавата и началната
дата на забава.
В този смисъл възражението на ответника, че няма налице сключен
договор е неоснователно. На първо място от представеното едностранно
изявление се установи, че същото носи авторството на ответника К. Н. К.,
както и ще същата се е задължила спрямо ищеца за изработка на плановете за
посочените срокове. Освен това с отговора на исковата молба ответникът е
представил разписки, които установяват плащане от страна на възложителя
към изпълнителя. Per argumentum a contrario след като има направено
плащане, то същото е по повод сключен договор. Получаването на сума от
възложителя по повод изготвяне на ПУП означава извънсъдебно призване на
възникналото облигационно отношение. След като има парично плащане, то
следва същото да е в изпълнение на поетото двустранно задължение, което
обезпечава договора за изработка на ПУП. Изводът за наличие на договор се
допълва и от представените планове за ВиК и електрически схеми, които са
част от общият проект за изменение на ПУП-ПРЗ. От всичко това се
установи, че е започнало изпълнението на договора. От всички доказателства,
тълкувайки ги в тяхната съвкупност, съдът по веригата от косвени
доказателства установи наличието на договор с ищеца за изработка на ПУП-
ПРЗ.
Саморъчната едностранно волеизявление от 21.10.2020г. съдържа
удостоверително изявление на издателя му за неизгодни за него факти. Този
документ има силата на извънсъдебно признание на факти и е
противопоставим на своя издател. В този смисъл Решение № 146/08.05.2014г.
по гр.д. № № 4442/2013 на IV г.о. на ВКС. Посоченият частвен свидетелстващ
документ е издаден от ответника и обективира извънсъдебно признание на
своя издател за начина на формиране на процесната неустойка, поради което
документът е истински и следва да се зачете формалната му доказателствена
сила, относно съдържащото се признание на неизгодни за страна факти. В
този смисъл Решение № 249/27.12.2011г. по гр.д. № 1037/2010 на II г.о. на
ВКС.
По отношение на формата, настоящият състав приема, че договорът за
7
изработка е неформален. Правилно първоинстанционният съд е приел, че в
ЗУТ са регламентирани различни видове задания, включително и задание за
изработка на ПУП (арг. чл.136, ал.1 ЗУТ към раздел III от глава 7 на ЗУТ).
Основната част на заданието е да обоснове необходимостта от изработване на
плана или неговото изменение (чл.125, ал.1-2 ЗУТ). Заданието е нужно за
нуждите на административното производство и следва да бъде в писмена
форма. Същото не е елемент от фактическия състав по сключване на договора
за изработка. Във взаимоотношенията между възложителя и изпълнителя по
договора за изработка на ПУП писмената форма не е форма за
действителност, нито форма за доказване на основание чл.164 ГПК. За
поемането на задължение по чл.258 ЗЗД е необходимо постигане на съгласие
на двете страни. Затова договорът е консенсуален. Този факт се установи не
само от представеното едностранно волеизвяление и плащания от
възложителя към изпълнителя, но и от изработката на допълнителните части
от проекта, писмата от ЧЕЗ България, които в тяхната съвкупност са
свидетелство за започнало изпълнение по договора. Тези факти доказват
наличието на сключен договор. Освен това, както в исковата молба, така и в
отговора на исковата молба се признава факта, че „в течение на изработване
на проектите възникнаха форсмажорни обстоятелства“. Именно в
отговора на ИМ е признат факта по изпълнение на договора, което означава,
че е имало договор. В този смисъл възраженияна за липса договор и липса на
договор, поради неспазена форма, са неоснователни.
Съдът прие наличието на забава от направеното признание на факт от
ответника в отговора на ИМ („в течение на изработване на проектите
възникнаха форсмажорни обстоятелства“). Този факт не се оспорва, тъй
като ответникът се позовава на форсмажорни обстоятелства за неизпълнение
на договора в срока. Не може да се позоваваш на липса на забава, при
наличието на кумулативно възражение за форсмажорни обстоятелства за
изпълнение на договора.
Началният период на забавата е абсолютно определен в написаното от
ответника волеизявление. А именно, че неустойката ще се начислява от дата
01.12.2020г., ако проектът не бъде изготвен до 30.11.2020г. В едностранната
разписка, носеща подписа на ответника, изрично е упоменато размера на
неустойката (20 лева на ден), както и началният период на забава. Така
ищецът успешно е доказал съществуването на договор, наличието на
8
неустоечна клауза, забавата на изпълнителя и началният период на забавата,
именно от 01.12.2020г.
За да бъде уважен искът трябва да се докаже периодът на
претендираната забава, а именно 131 дни, с начална дата от 01.12.2020г. до
крайна дата 10.04.2021г. Ищецът не е успял да докаже крайната дата за
претендираният период, поради което искът се явява недоказан и
неоснователен, само на това основание. Същото е различно от
посоченото в решението на РС – Т.. По делото липсват доказателства, дори
и косвени, кога изпълнителят е изпълнил задължението: дали е 10.04.2021г.,
за която дата се твърди в ИМ; на по-ранна дата; на по-късна дата или
продължава да е в забава до приключване на съдебното дирене във
въззивното производство. Този факт определя дали искът е основателен и
доказан, ако е изпълнил договора на 10.04.2021г. Ако е задължението е
изпълнено преди претендирата дата 10.04.2021г., то искът е частично
основателен. А ако все още изпълнителят е в забава, то ще е налице
хипотезата на частичен иск, с който се претендира част от неустойката, която
е начислена от 01.12.2020г. до дата на подаване на исковата молба. Периодът
на забава е необходимо да се установи силата на присъдено нещо в
диспозитива на решението на съда. От представените доказателства не може
по сигурен и убедителен начин да се направи извод, че ответникът е в забава
до 10.04.2021г., която дата е крайната дата на периода, върху която се
изчислява неустойката. В този смисъл искът е недоказан и неоснователен.
Ищецът не е успял да докаже, при условията на пълно и главно
доказване, периода на забава, а именно крайната дата до която претендира
неустойката, а именно 10.04.2021г.. Не може да се направи извод, че забава
продължава 131 дни, от които да се изчисли размера на неустоечната клауза.
Искът е неоснователен и недоказан на това основание. То е различно от
възприетото от РС – Т. - поради нищожна клауза. Съдът не може служебно да
обяви договор или клауза от него за нищожна, без направено искане или
възражение в хода на производството, с оглед диспозитивното начало (чл.6
ГПК). По този въпрос е образувано тълкувателно дело № 1/2020 на
ОСГТК на ВКС.
В този смисъл, разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Доколкото крайният извод на съда съвпада с крайния извод на
9
първоинстанционното решение то същото следва да се потвърди, но на друго
основание. Ищецът не е доказал периодът на забава, въз основа на който се
начислява претендираната неустойка. В този смисъл не е доказал и размера на
иска си от 2620 лева. Обжалваното решение № 102 от 01.12.2021г. по гр.д. №
20214330100449 по описа за 2021 година на РС – Т. следва да бъде
потвърдено като правилно, на основание чл.272 ГПК.
Доколкото искът не е доказан, съдът не следва да коментира
правоизключващите, правопогасяващите възражения на ответника – за
наличието на форсмажорни обстоятелства на забавата, дали страните по
договора за изработка са съсобственицити на ПИ или само ищецът и
възражението за прихващане в размер на 2511 лева.
По разноските
Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски.
Не е представила списък по чл.80 ГПК. Такива не следва да й бъдат
присъждани.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА, на основание чл.272 ГПК като правилно, изцяло
решение № 102 от 01.12.2021г. по гр.д. № 20214330100449 по описа за 2021
година на РС – Т., с което е отхвърлен, като неоснователен и недоказан,
иск с правна квалификация чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 ал. 1 ГПК във вр. с
чл.92 ЗЗД, предявен от КР. П. Ш., ЕГН ********** от гр. П., ул. „И.В." № 1,
вх.А, ет.3,ап. 9 срещу К. Н. К. ЕГН ********** от гр. Т., ул. „И.В." № 56, с
който се иска да се признае за установено, че ответницата К. Н. К. дължи на
ищеца КР. П. Ш. сумата от 2620 лева (две хиляди шестотин и двадесет лева)
представляващи неустойка за забавено изпълнение (мораторна неустойка) за
изработка на два броя ПУП по договор от 21.10.2020г.,
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11