№ 7
гр. Плевен , 16.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на единадесети февруари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Стефан А. Данчев
Членове:Татяна Г. Бетова
Светла Й. Димитрова Ковачева
при участието на секретаря Анелия Й. Докузова
като разгледа докладваното от Стефан А. Данчев Въззивно гражданско дело
№ 20214400500028 по описа за 2021 година
Въззивно обжалване.
С решение № 260427/ 05.11.2020г. , постановено по гр.д.№ 2459/2020г.,
Плевенски районен съд е осъдил на осн. чл. 144 от СК С. П. П. да заплаща на
А. С. П. месечна издръжка в размер на 60лв., считано от 18.06.2020г. с
падеж до края на месеца за който се дължи издръжката ,до настъпване на
законна причина за нейното изменяване или прекратяване ,ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска , като отхвърлил иска до
пълния претендиран размер от 300 лв. месечна издръжка,като
неоснователен и недоказан. Постановил предварително изпълнение на
решението за присъдената издръжка. Осъдил С.П. да заплати по сметка на
ПлРС д.т. в размер 86,40лв.
Горното решение е съобщено на С. П. П.,чрез пълномощника му адв. Р.И.
на 13.11.2020г.,откогато тече двуседмичният срок за неговото обжалване.
На 23.11.2020г. , е постъпила въззивна жалба от С. П. П.,чрез
пълномощника му адв. Р.И., срещу решението на РС-Плевен в осъдителната
му част .
При проверка, на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът установи следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, имаща правен интерес от въззивно
обжалване, в законоустановения срок по чл.259 ал.1 ГПК, срещу подлежащ на
обжалван съдебен акт, поради което е допустима. Същата е редовна от гл.т. на
1
задължението за внасяне на дължимата д.т. за въззивно обжалване. Жалбата
съдържа твърдения в какво според жалбоподателя се състои порочността на
обжалваното решение и какво е искането .
Срещу тази въззивна жалба е подаден писмен отговор по реда на чл.263
ал.1 ГПК от насрещната въззиваема страна,според която въззивната жалба е
неоснователна .
Пред РС-Плевен е била подадена и въззивна жалба от А. С. П. ,който е
обжалвал тази част от решението с която искът му е бил отхвърлен за
разликата над 60лв. до претендираните 300лв. месечна издръжка , но с
разпореждане № 26 3773 / 01.12.2020г., ПлРС е върнал на осн. чл. 262,ал.2 от
ГПК тази въззивна жалба като просрочена и това разпореждане не е било
обжалвано от А.П. ,поради което то е влязло в сила на 29.12.2020г. Поради
това, частта от решението на РС-Плевен с която предявеният от А.П. иск е
бил отхвърлен за разликата над 60лв. до 300лв. не е предмет на настоящото
въззивно производство и съдът не се занимава с тази горница на претенцията.
Поради това и съображенията на въззиваемата страна А.П. от писмените му
бележки ,обосноваващи по –голям размер на издръжката от присъдените от
РС-Плевен 60 лв. са напълно ирелевантни към правния спор ,който е висящ
пред Плевенски окръжен съд и който касае само присъдените 60лв. месечна
издръжка. В отхвърлителната част –за разликата над 60лв. до първоначално
претендираните с исковата молба 300лв.,решението на ПлРС е влязло в сила
,поради това ,че подадената срещу него въззивна жалба от А.П. е върната от
ПлРС като просрочена с влязло в сила разпореждане.
Плевенски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба С. П. П.,чрез
пълномощника му адв. Р.И., при условията на чл. 268 от ГПК и като извърши
проверка на обжалваното първоинстанционно решение в рамките на
правомощията си по чл. 269 от ГПК и според наведените в жалбите
оплаквания ,намира ,че РС-Плевен е постановил едно валидно и
допустимо,но неправилно решение ,което по тази причина следва да бъде
отменено и вместо това да се постанови друго решение по съществото на
правния спор с което предявеният иск по чл. 144 от СК следва да бъде изцяло
отхвърлен като неоснователен.
За да стане ясно на страните по делото защо Плевенски окръжен съд намира
,че искът по чл. 144 от СК следва да бъде отхвърлен изцяло, като
неоснователен ,следва да се направи ясно разграничение между издръжката
,която се дължи от родител на ненавършило пълнолетие дете по чл. 143 от
СК и издръжката ,която се дължи от родителя на неговото навършило
пълнолетие дете на осн. чл. 144 от СК .
Основната разлика между тези два вида задължения за издръжка се състои в
това ,че докато издръжката за ненавършило пълнолетие дете по чл. 143 от СК
се дължи от родителя БЕЗУСЛОВНО ,то издръжката за навършило
пълнолетие дете ,което продължава своето образование в средно или във
висше учебно заведение ,се дължи само , доколкото родителя може да я дава
2
без особени затруднения. Безусловната издръжка ,която родителите дължат
на своите ненавършили пълнолетие деца произтича от нормата на чл. 47 , ал.1
от Конституцията на Република България ,която сочи ,че отглеждането и
възпитанието на децата до пълнолетието им е право и ЗАДЪЛЖЕНИЕ на
техните родители и се подпомага от държавата. По аргумент за противното /
per argumentum a contrario/ ,след навършването на пълнолетие на
децата,когато те придобиват пълна правосубектност и волята им по никакъв
начин не зависи от техните родители , тяхното отглеждане вече не е
закрепено като задължение на техните родители.Затова и в чл. 144 от СК не е
възпроизведено изискването на чл. 143 , ал.1 от СК че всеки родител е
длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява
условия за живот ,необходими за развитието на детето. След навършване на
пълнолетие ,се предполага вече ,че тези пълнолетни граждани трябва сами
да поемат изцяло грижата за задоволяване на своите потребности .
Действително, за да се стимулира завършването на средно и висше
образование е предвидена възможността ,пълнолетните деца да получават
издръжка от своите родители ,но условие за присъждането на такава е тези
родители да разполагат с такива материални възможности ,които им
позволяват да отделят средства за издръжка на учещото се пълнолетно дете
,след като първо посрещнат собствените си и тези на останалите членове на
семейството си потребности ,след което да им останат свободни средства
,които да бъдат насочени за издръжка на навършилите пълнолетие техни деца
,които продължават своето образование в средни или висши учебни
заведения.
Затова ,при иск по чл. 144 от СК е особено съществено да се изследва
въпросът за материалните възможности на родителя от когото се търси тази
издръжка и само в случай ,че бъде безспорно установено ,че той може да
отдели средства за издръжка ,без да се поставят в опасност неговите и на
семейството му потребности от нормалната за тях издръжка,/т.е. тази
издръжка да може да се дава без особени затруднения от съответния родител /
, то тогава би имало основание за уважаване на такъв иск .
В конкретния случай ,според въззивната инстанция ,това съществено
изискване на чл. 144 от СК не е налице по отношение на родителя – ответник
С.П..
Както се вижда от събраните по делото доказателства, ответникът С.П.
реализира средномесечно възнаграждение по трудов договор с „*** „ ЕООД
в размер на 504,60лв. / видно от удостоверението, вложено на л. 23 от делото
на РС-Плевен /.Няма доказателства за реализиран от него какъвто и да било
допълнителен доход било по друг трудов или по граждански договор . От
представените по делото доказателства / вложени на л. 81 – 101 от делото на
РС-Плевен / става ясно ,че С.П. участва в две дружества с ограничена
отговорност „ *** „ООД в което е съдружник , и „*** „ЕООД на което е
едноличен собственик на капитала ,които обаче видно от представените
декларации на осн. чл. 38 , ал. 2 от Закона за счетоводството, през
3
финансовите 2018 и 2019г. не са осъществявали дейност по смисъла на §1 т.
30 от ЗС. В т.см. очевидно е ,че не е реализиран какъвто и да било приход от
стопанска дейност и от двете търговски дружества ,който да увеличава
материалните възможности на С.П.. Според неговото собствено
признание,същият притежава дворно място с къща в с.*** , Плевенска
община ,в която живее със втората си съпруга Л.П. - обстоятелство ,което се
признава и от пълномощника на въззиваемата страна в съдебно заседание
пред ПлОС. Не е спорно също така между страните по делото ,че С.П. е
собственик и на апартамент в гр.Плевен ,но той притежава само „голата
собственост „/ nuda proprietas / върху това жилище, тъй като
прехвърлителката / неговата майка / си е запазила право на ползване върху
този апартамент и живее в него-обстоятелство ,което не се оспорва от
въззиваемата страна в съдебно заседание пред ПлОС . В т.см. очевидно е ,че
С.П. не разполага със свободно жилище ,което би могъл да отдава под наем
на трети лица за да събира доход ,който да остава свободен и от който да
може да дава на своя пълнолетен син издръжка, без самият той да изпитва
затруднения да посреща собствената и на съпругата си издръжка. Самата му
съпруга пък-Л.П. е с определени 95 % нетрудоспособност ,с чужда помощ
,като отново според признанието на ответника пред РС-Плевен ,съдържащо се
в писмения му отговор на исковата молба, съпругата му получава пенсия по
болест в размер на 250лв. , а заедно с това тя има нужда от рехабилитация и
други грижи ,които също така изискват разноски .Като се съобразят доходите
на двамата –С.П. и съпругата му Л.П. ,следва извода ,че те двамата разполагат
общо месечно със сумата около 750лв. за посрещане на техните ежемесечни
нужди от храна , облекло , други битови разходи ,в т.ч. за рехабилитация на
съпругата . В т.вр. съдът съобрази данните на Националния статистически
институт за 2019г. според които общия потребителски разход на едно лице за
година е в размер на 6 214лв. С.П. ,заедно със съпругата му Л.П. разполагат с
месечен доход от около 750лв.,което прави 9000 лв. за година общо за тях
двамата ,или по 4500лв. за всеки от тях. Както се вижда ,този разполагаем
доход на член на семейството на С.П. е значително по –малък от посочения
по –горе средностатистически общ разход за член на едно домакинство ,който
е 6 214 лв. От тези данни се налага извод , че самият С.П. със
реализирания от него доход не покрива средностатистическите данни на НСИ
за общ средногодишен разход на член на едно домакинство за посрещане на
нуждите си ,т.е. дори неговата собствена нормална издръжка е под въпрос.
В случая следва да се съобрази и обстоятелството ,че с решение на ПлРС по
гр.д.№ 2873/ 2020г. С.П. е осъден да заплаща на осн. чл. 144 от СК месечна
издръжка в размер на 160лв. на дъщеря си В.С.П.,което допълнително
намалява разполагаемите от него средства. Дори условно да допуснем ,че от
01.01.2021г. С.П. ще реализира поне минималната за страната работна
заплата,която съгласно ПМС № 331 / 26.11.2020г.,считано от 01.01.2021г.
вече е в размер на 650 лв. ,то след изплащане на присъдената издръжка за
дъщеря му в размер на 160лв. ,му остава разполагаем доход в размер на 490
лв.,който очевидно го поставя в затруднение да дава каквато и да било
издръжка и на пълнолетния си син.
4
Вярно е ,че от морална гл.т.такъв изход на делото при който ответникът не
дължи издръжка на пълнолетния си син ,който полага значителни усилия да
се развива и да завърши престижно учебно заведение ,изглежда несправедлив
,но самият закон / в случая СК /не може сам по себе си да гарантира социална
справедливост ,както и да гарантира завършването на висшето образование
на всеки пълнолетен гражданин , тъй като това зависи от комплекс от
обществено –икономически условия ,които са динамична величина и които не
могат да се гарантират от закона , а са резултат от повече или по-малко
успешни държавни политики за социално –икономическото развитие на
страната,така че работещите членове на обществото да могат да осигурят не
само собствената си издръжка ,но и тази на пълнолетните си деца.Това ,за
съжаление ,в много голям брой случаи е невъзможно при днешните
обществено-икономически условия в страната.
Поради тези съображения , Плевенски окръжен съд намира ,че въззивната
жалба от Светослав Палащки е основателна и решението на ПлРС в
обжалваното му част следва да бъде отменено ,като вместо това предявеният
иск по чл. 144 от СК бъде отхвърлен и за присъдените от РС-Плевен 60 лв.
месечна издръжка.
Все в т.вр. следва да се посочи и факта ,че с решение от 06.06.2019г. ПлОС
е потвърдил решение № 137/ 23.01.2019г. на ПлРС по гр.д.№ 7084/2018г. с
което предявеният от А.П. иск по чл. 144 от СК отново за сумата 300лв.
месечна издръжка пак е бил отхвърлен като неоснователен ,като
установените по това дело възможности на бащата да дава издръжка не са
били много различни от тези ,които се установяват и по настоящото дело/ 466
лв. по предходното дело и около 500 лв.средномесечно за 2020г.по
настоящото дело/ . В т.см. доходите на ответника ,респ. неговите
възможности да дава на пълнолетния си син каквато и да било издръжка, без
това да съставлява за него особени затруднения, в сравнение с предходното
дело не са се развили в положителна посока.
С въззивната жалба не е направено искане за присъждане на деловодни
разноски в полза на въззивника,поради което ПлОС не присъжда такива.
Поради изложеното , Плевенски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260427/ 05.11.2020г., постановено по гр.д.№
2459/2020г. на Плевенски районен съд ,в обжалваната му от С. П. П. ,с ЕГН-
********** част , с която е осъден на осн. чл. 144 от СК да заплаща на А. С.
П., с ЕГН- ****** месечна издръжка в размер на 60лв. ,считано от
18.06.2020г. с падеж до края на месеца за който се дължи издръжката ,до
настъпване на законна причина за нейното изменяване или прекратяване
,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска,както и в частта с
която е осъден да заплати по сметка на ПлРС държавна такса в размер на
5
86,40лв., като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. С. П. , иск с правно осн. чл. 144 от СК
против С. П. П., да заплаща на А. С. П. месечна издръжка в размер на 60лв.,
считано от 18.06.2020г. с падеж до края на месеца за който се дължи
издръжката ,до настъпване на законна причина за нейното изменяване или
прекратяване ,ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска ,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6