О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………/……….03.2020г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито съдебно заседание на ………………….март две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ЦВЕТЕЛИНА ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдия Кирякова
възз.търг.дело
№ 307 по описа за 2020год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна
жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с
ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Мотописта“,
бул. „България“ №49, чрез пълномощник юрисконсулт Р.И.И.
срещу Решение № 3049 от 04.07.2019г., постановено по гр.д.№ 14271 по описа на
ВРС за 2018г., в частта, в която
1.
е отхвърлен предявения от „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: ********* срещу А.Й.К. с ЕГН ********** иск иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за
приемане за установено, че ищецът има подлежащо на изпълнение вземане срещу
ответника по Заповед за изпълнение на парично задължение № 3169/11.05.2018г.,
издадена по частно гражданско дело № 6566/2018 г., по описа на ВРС за сумата от
3450.90 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за закупен
допълнителен пакет от услуги, които суми са претендирани
по договор за потребителски кредит № ********** от 20.07.2017 г. и Споразумение
за доставяне на допълнителен пакет от услуги от 20.07.2017, като неоснователен,
и
2.
е отхвърлен предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД,
ЕИК: ********* срещу А.Й.К. с ЕГН ********** иск иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане
за установено, че ищецът има
подлежащо на изпълнение вземане срещу ответника по Заповед за
изпълнение на парично задължение №
3169/11.05.2018г., издадена по
частно гражданско дело № 6566/2018 г., по описа на ВРС за
сумата от 1348.11 лева, представляваща неизплатено договорно възнаграждение,
съставляващо договорна (възнаградителна лихва) по смисъла на
чл. 240, ал. 2 ЗЗД, като неоснователен
В жалбата се излага, че решението на ВРС е
неправилно и необосновано. Конкретно развитите доводи са за неправилност на
изводите на съда, че споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги се явява нищожно поради противоречие със закона на осн.чл.10а,
ал.1-4 от ЗПК, при което задължението е прието като недължимо от длъжника по
договора. В тази насока се сочи, че сключването му е предоставено на личната
преценка на кредитополучателя, доколкото за него е налице интерес от
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителски кредит, възможност за
отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж,
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. На следващо
място се изтъква, че на длъжника е дадена възможност по силата на чл.7.1 от ОУ
към договора да се откаже от него, без да дължи неустойка. Сключването на
споразумението е опционално, по избор на потребителя и зависи от неговата воля
и не е задължително за отпускането на кредита. Сочи се, че възнаграждението не
е цената на услугите, а е дължимо за наличието им, за възможността длъжникът да
поиска промяна в договора във всеки един момент в срока на неговото действие.
Изтъква се, че доколкото втората част от определението за ДПК по чл.9, ал.1 от ЗПК предоставя известна свобода за кредитора да предоставя допълнителни услуги,
които са извадени от договора да ПК, то законодателно е допустимо уговарянето
на такива. Изтъква се, че в обхвата на общите разходи, които следва да се
отчитат при формирането на ГПР, попадат разходи за допълнителни услуги, но само
в случаите, когато получаването на такива допълнителни услуги е задължително
условие за сключването на договора за кредит, т.е. дължимото възнаграждение се
дължи от кредитополучателя отделно и независимо от цената на самия кредит и не
следва да се включва при изчисляването на ГПР и не противоречи на чл.19, ал.4
от ЗПК. Оспорва се извода на исковия съд, че договорената възнаградителна
лихва е нищожна като противоречаща на добрите нрави.
Настоява се за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалванота част и уважаване на иска в
цялост с присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото
производство.
В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата
страна чрез особен представител депозира писмен отговор, като развива
доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли
за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.
Страните не са направили искания по
доказателствата.
Постъпилата въззивна
жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от
надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на
производството и на основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление гр.София, ж.к. „Мотописта“, бул.
„България“ №49, чрез пълномощник юрисконсулт Р.И.И.
срещу Решение № 3049 от 04.07.2019г., постановено по гр.д.№ 14271 по описа на ВРС
за 2018г., в частта, в която
1. е
отхвърлен предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: ********* срещу А.Й.К.
с ЕГН ********** иск иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК за приемане за установено, че ищецът има подлежащо на изпълнение
вземане срещу ответника по Заповед за изпълнение на парично задължение №
3169/11.05.2018г., издадена по частно гражданско дело № 6566/2018 г., по описа
на ВРС за сумата от 3450.90 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за
закупен допълнителен пакет от услуги, които суми са претендирани
по договор за потребителски кредит № ********** от 20.07.2017 г. и Споразумение
за доставяне на допълнителен пакет от услуги от 20.07.2017, като неоснователен,
и
2. е
отхвърлен предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК: ********* срещу А.Й.К.
с ЕГН ********** иск иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК за приемане за установено, че ищецът има подлежащо на изпълнение
вземане срещу ответника по Заповед за изпълнение на парично задължение №
3169/11.05.2018г., издадена по частно гражданско дело № 6566/2018 г., по описа
на ВРС за сумата от 1348.11 лева, представляваща неизплатено договорно
възнаграждение, съставляващо договорна (възнаградителна
лихва) по смисъла на чл. 240, ал. 2 ЗЗД, като неоснователен
НАСРОЧВА производството по възз.т.дело № 1055/2019 год. на ВОС за 08.04.2020г. от 14.00 часа, за която дата и час да се
призоват страните, ведно с препис от настоящото определение. Въззиваемият да се призове чрез особения представител.
На въззивника да
се връчи препис от отговора на въззиваемия.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.