Р Е Ш
Е Н И Е
№........
гр. Ловеч, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и четвърти
октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Антоанета Александрова
и с участието на прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия
Вълков адм. дело № 237/2021 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража (ЗИНЗС) във връзка с чл.
203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по иск, предявен от С.Б.Б.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Л. към датата на подаване на
исковата молба, а от 02.08.2021 г. - преместен в Затвора Варна за доизтърпяване
на наказанието. Исковата молба е против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ (ГДИН) гр. София, бул.
„Столетов“ № 21 в качеството на възложител на дейността на Затвора Л. за
нанесените му неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия на
затворническите власти в лицето на Затвора Л. в периода от 22.01.2021 г. до
03.02.2021 г., изразяващи се в отказ на пълномощник на Затвора Л. да получи
предназначената за ищеца лична кореспонденция. Искането на ищеца е да бъде
осъдена ГДИН да му заплати сумата от 1 (един) лев. Претендира присъждане на направените
разноски по делото.
В
исковата молба се твърди, че на 19.01.2021 г. на ищеца e била изпратена лична кореспонденция от гр.
Костенец, като писмото било излъчено за получаване на 22.01.2021 г. и
предложено за приемане от пълномощник на Затвора Л., както и че същото е било
върнато на подателката на 04.02.2021 г., придружено с уведомление, че писмото е
отказано за получаване от Затвора Л.. Твърди се още, че Б. е получил пратка от
друг подател, съдържаща твърд предмет – различен от хартиен носител, като в
този случай писмото било прието от пълномощника на Затвора Л. и предадено на
инспектор „Социална дейност и вътрешен ред“, като писмото му било връчено
заедно с документ относно твърдия предмет. Ищецът Б. счита, че с тези действия
на затворническата администрация са накърнени правата му, регламентирани в
Конституцията на Република България (КРБ) и чл. 8 от Европейската конвенция за
защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), както и че вследствие
на това изпитал усещане за поставяне под допълнителна изолация и ограничаване
на законните средства за общуване, надхвърлящи необходимото за изпълнение на
наложеното му наказание и неговите цели, визирани в чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС.
Ответникът
по делото – ГДИН в писмен отговор на исковата молба чрез пълномощник изразява
становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск, затова моли
същият да бъде отхвърлен. Излага съображения, че съгласно разпоредбата на
чл. 75, ал. 2 от Правилника
за приложение на ЗИНЗС
(ППЗИНЗС), получаваната и изпращаната кореспонденция на
лишените от свобода се контролира в интерес на сигурността, като се цели
предотвратяване извършването на престъпления и внасянето на неразрешени вещи,
предмети и вещества. Във връзка с това
при получаване на кореспонденцията от служител на затвора, ако след външен оглед
се установи, че писмо съдържа твърд предмет, такъв различен от хартиен носител,
служителят е длъжен да откаже да получи писмото. В отговора се сочи още,
че администрацията на затвора няма нормативно установено задължение и не води
регистър на писмата, които са отказани за получаване. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лева на основание
чл. 286, ал.2 от ЗИНЗС във вр. с чл. 78, ал.8 от ГПК.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и поддържа
предявения иск, като развива съображения по съществото на спора.
Ответникът по делото – ГДИН в съдебно заседание чрез
пълномощник изразява становище, че искът е неоснователен и недоказан, поради
което следва да бъде отхвърлен, доколкото по делото не се доказва да е
извършено незаконосъобразно действие или бездействие от администрацията на
затвора, което да е в пряка и непосредствена връзка с претендираните от ищеца
вреди.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано
заключение за неоснователност и
недоказаност на предявения иск, затова моли същият да бъде отхвърлен от съда.
Настоящият
съдебен състав намира за установено следното от фактическа страна:
Със заявление рег. № М-608/15.02.2021 г. до началника
на Затвора Л. (л. 5) ищецът е поискал информация за причините за връщане от
пълномощник на Затвора Л. на адресирано до него писмо от 22.01.2021 г. С
резолюция от 22.02.2021 г. върху самото писмо (л. 5-гръб) Б. е уведомен, че
упълномощеното лице е отказало да получи писмото, адресирано до него, тъй като
е преценило, че съдържа и предмети, които не са част от разрешената писмена
кореспонденция.
По делото са представени и Заповед № Л-1169/22.10.2020
г. на началника на Затвора Л., с която се отменя Заповед № Л-1399/03.12.2019 г.
относно определяне на правилата за вътрешния ред в корпуса на Затвора Л. и ЗОЗТ
„Атлант“ Троян (л. 41-52).
Служебно е приложено и заверено копие от Решение №
232/02.12.2020 г. по адм. д. № 96/2019 г. на АдмС Ловеч (л. 55-57), с което е
обявена нищожността на раздел IX, т. 1, абзац
2 от Заповед № 306 от 22.03.2016 г. на началника на Затвора Л..
По искане на ищеца са допуснати до разпит трима
свидетели, посочени поименно от процесуалния представител на ответника,
упълномощени от затворническата администрация да получават пощенски пратки.
Свидетелят М. Н.И. сочи, че пълномощниците на
затворническата администрация имат право да получават само пратки с хартиен
носител, като в случай, че се установи нещо различно от кореспонденция на
хартиен носител, пратката се връща.
От показанията на свидетеля И. Г. И. се установява
също, че когато в кореспонденцията на лишените от свобода се установи нередност
– наличие на твърд предмет, пратката се връща, като се слага лист с надпис:
„само на хартиен носител“.
Свидетелят П.Д.П. дава показания, че връщат много
писма, когато не са на хартиен носител, като често в тях има мартеници,
химикалки и пр., но не разполага с правомощия да проверява какво точно е
съдържанието, а при констатация за наличие на твърд предмет, връща пратката,
като не се води регистър на върнатите пратки, а в пощенската станция се оформя
обратната разписка и др. документи. Свидетелят пояснява, че служителите в
пощата им предоставят пратките и упълномощените лица проверяват всяко писмо чрез
опипване какво съдържа, като ако се установи твърд предмет се връща на момента,
а ако не – се взима и преминава през скенер.
Съдът кредитира показанията на тримата свидетели,
доколкото същите са дадени след като свидетелите изрично са предупредени за отговорността
по чл. 290 от НК, а и показанията им са последователни и непротиворечиви.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира следното от правна страна:
Ищецът - л.св. С.Б.Б. е изтърпявал наказание лишаване от свобода
в Затвора Л., като видно от уведомление с
рег. № 113-2136/20.08.2021 г. (л. 12), л. св. Б. *** на 02.08.2021 г. за
доизтърпяване на наказанието.
Б. претендира присъждане на обезщетение за претърпени
от него неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни действия на
затворническите власти в лицето на Затвора Л. в периода от 22.01.2021 г. до
03.02.2021 г., изразяващи се в отказ на пълномощник на Затвора Л. да получи
предназначената за ищеца лична кореспонденция. Искането на ищеца е да бъде
осъдена ГДИН да му заплати сумата от 1 (един) лев.
Съгласно
чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС, държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от
свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на
наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от този закон.
В
чл. 12 от ЗИНЗС е регламентирано, че прякото ръководство и контрол върху
дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се
осъществяват от ГДИН, която е юридическо лице към министъра на правосъдието със
седалище София и е на бюджетна издръжка. Затворите и областните служби
„Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на ГДИН.
Според чл. 285 от ЗИНЗС, искът по чл. 284,
ал. 1 от с.з. се разглежда по реда на глава единадесета от АПК. Искът се предявява
пред административния съд по мястото на увреждането или по настоящия адрес на
увредения срещу органите по чл. 284, ал.1, от чиито актове, действия или
бездействия са причинени вредите. В случая към момента на подаване на исковата
молба ищецът е бил с настоящ адрес ***. Възражение досежно местната подсъдност
не е правено по делото от никоя от страните. Б. е предявил иск за причинени
неимуществени вреди срещу ГДИН, която е юридическо лице и е специализиран орган
по изпълнение на наказанията, поради което е надлежен ответник по иска.
С оглед изложеното съдът намира, че исковата
молба е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
В
съответствие с чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС,
изпълнението на наказанията е насочено към постигане на неговите цели чрез
осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото здраве на
осъдените и зачитане на правата и достойнството им. Основни правни принципи са
регламентирани с разпоредбата на чл. 3,
ал. 1 от ЗИНЗС, според която осъдените и задържаните под стража не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Тези принципи са заложени в Европейската конвенция за защита на правата на
човека и основните свободи, която охранява и регламентира основните човешки
права, които са признати като обект на защита и в случаите на законосъобразно
лишаване от свобода на лицата. Ограничаването на правата на лишените от свобода
и задържаните под стража следва да бъде
само в размера и до вида, предвиден в закона и за целите на конкретното
наказание. Няма как обаче лишените от
свобода и задържаните под стража да не търпят ограничения и лишения, свързани
със самото наказание, тъй като това е една от неговите цели. При всеки случай
следва конкретно да се преценява, дали лишенията и ограниченията, които търпят са адекватни на българското и
международното право.
Вредата
представлява накърняване на имуществото на правните субекти или на техните
неимуществени блага. Неимуществените вреди представляват сериозно засягане на
личността и достойнството на пострадалия, изразяваща се в претърпени болки и
преживени страдания.
Предметът
на делото се определя от твърденията на ищеца в исковата молба. Дали те
отговарят на обективната действителност се установява със съдебното решение.
Съгласно чл.144 от АПК във вр. с чл. 154, ал. 1 от ГПК всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Отговорността
на държавата за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража
от специализираните органи по изпълнение на наказанията, се реализира по реда
на ЗИНЗС. Така и Определение № 2178/08.03.2022 г. по адм. дело № 7738/2021 г.
на ВАС. В самата искова молба, по която е образувано настоящото дело, ищецът
изрично е посочил, че е предявил иска си по чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, който е и
приложимият закон в случая. Освен горното, прилагането на реда по ЗИНЗС е и
по-благоприятно за ищеца, тъй като настъпването на твърдените вреди се
предполага до доказване на противното, за разлика от необходимостта от
доказването им в производството по ЗОДОВ.
Отговорността
по чл. 284 от ЗИНЗС във вр. с чл. 203 от АПК е обективна. Фактическият състав на обезвредата включва три
кумулативни елемента: 1. Нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС; 2. Настъпили вреди за
ищеца; 3 Пряка и непосредствена причинна връзка между вредите и нарушението.
Доказването на първият елемент (фактическите основания, причинили вредите) е в
тежест на ищеца съобразно изискванията на общия исков процес, а за останалите
два съдът прилага принципа за кумулативния ефект на всички условия, при които е
пребивавал лишения от свобода и презумпцията за понесени неимуществени вреди в
случай на установено нарушение, съгласно чл. 284, ал. 5 във вр. с ал. 2 от ЗИНЗС. Размерът на неимуществените вреди се определя по справедливост по общото
правило на чл. 52 от ЗЗД.
Държавата е отговорна
за условията, при които осъдените и задържаните под стража изтърпяват
наказанието. Тя има задължението да спазва забраната по чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС
тези лица да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително
отношение, която е в синхрон с тази по чл. 3 от ЕКЗПЧОС, че никой не може да
бъде подлаган на изтезания или нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Съгласно чл. 3, ал. 2
от ЗИНЗС за нарушение на тази забрана се смята и поставянето в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло,
отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за
двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Отговорността
на ответната страна може да бъде ангажирана само при доказано незаконосъобразно
действие от страна на ГДИН. В случая, такова незаконосъобразно действие не е
налице.
В
конкретния случай, видно от заявените основания на исковата претенция ищецът
твърди, че вследствие действия на служители на Затвора Л., изразили се във връщане
на лична кореспонденция, той е претърпял неимуществени вреди през периода от 22.01.2021
г. до 03.02.2021 г. Ищецът сочи, че с действията и бездействията си
затворническата администрация е нарушила правата му по чл. 8 от ЕКЗПЧОС.
Съгласно § 1 от този член: „Всеки има право на неприкосновеност на личния и
семейния си живот, на жилището и на тайната на кореспонденцията“. Целта на
посочените в този текст права е индивидът да бъде защитен срещу произволни
действия от страна на властите. В тази разпоредбата е формулирано съдържанието
на гаранцията, докато в § 2 е допускащата ограничения разпоредба, в която се
излагат както общи условия, така и конкретни основания, с които държавата –
страна по Конвенцията, може да ограничи действието на въпросните права и
свободи. Параграф 2 гласи: „Намесата на държавните власти в упражняването на
това право е недопустима, освен в случаите, предвидени в закона и необходими в
едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност
или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на
безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и
свободите на другите“. Гарантираното от материалноправните норми на чл. 8, § 1
и § 2 от ЕКЗПЧОС право не е абсолютно, видно от редакцията на нормата, което
означава, че на държавите членки е предоставена дискреция за преценка
хипотезите, в които общественият интерес надделява над личния до степен,
позволяваща навлизане в личното пространство на съответен индивид.
За
да се ползва от защитата на чл. 8 от ЕКЗПЧОС, оплакването трябва да попада в
обхвата на някое или някои от четирите измерения, гарантирани от разпоредбата,
а именно личен живот, семеен живот, жилище или кореспонденция. В случай, че се
установи наличие на приложимост на чл. 8 от ЕКЗПЧОС, следва да се прецени дали
е налице намеса в правата по този текст. Ако такава намеса се установи, е
необходимо да се провери дали тя е предвидена в закона, преследва ли легитимна
цел и необходима ли е в едно демократично общество.
В
конкретния случай, ищецът сочи нарушение на правото му на неприкосновеност на
кореспонденцията му. Кореспондентски пратки по смисъла на §1, т.5 от ДР на
Закона за пощенските услуги са писма и/или пощенски карти, съдържащи писмени
съобщения върху хартиен носител.
Действително
контролът върху контактите на лишените от свобода с външния свят, каквато и
форма да приеме той, е до известна степен необходим. Същевременно, не се
поставя под въпрос дали задържаното лице загубва правата си по ЕКЗПЧОС само
заради статута си на лишено от свобода лице вследствие на осъждане. Ето защо,
гаранциите по член 8 се прилагат за лишените от свобода, въпреки че когато
става въпрос за обосноваване или определяне на справедлив баланс, в случаите,
които засягат пенитенциарните институции, очевидно възникват специфични
съображения.
С
разпоредбата на чл. 86, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС се предвижда, че лишените от
свобода имат право на кореспонденция, а съгласно ал. 3 на посочената разпоредба
кореспонденцията на лишените от свобода не подлежи на контрол на писменото
съдържание, освен когато това се налага за разкриване и предотвратяване на
тежки престъпления. Според нормата на чл. 75, ал. 1 от ППЗИНЗС, осъдените на
лишаване от свобода имат право на кореспонденция без ограничение в броя на
писмата, които изпращат или получават. Съгласно чл. 75, ал. 2 от ППЗИНЗС,
получаваната и изпращаната кореспонденция на лишените от свобода се контролира
в интерес на сигурността, като се цели предотвратяване извършването на
престъпления и внасянето на неразрешени вещи, предмети и вещества, като
писменото съдържание на кореспонденцията не подлежи на проверка. В ал. 3 на
същата норма е предвидено, че писмата на и до лишените от свобода се изпращат и
получават от инспектор по социална дейност и възпитателна работа, като пликът
се запечатва или разпечатва по начин, който да убеди служителя, че не съдържа
неразрешени вещи. Съгласно чл. 76 от ППЗИНЗС, кореспонденцията на лишените от
свобода, освен с частни лица, може без ограничение да бъде и с органите на
съда, прокуратурата, Президентството, Народното събрание, министерствата,
политическите партии в страната, представителни органи, дружества, обществени
организации и средства за масово осведомяване, като молбите и жалбите на
лишените от свобода се завеждат в специална книга, в която се отбелязват датата
на получаването и изпращането, името на затворника, органът, до който са
адресирани, предметът и полученият отговор (чл. 77, ал. 1 от ЗИНЗС). Отговорите
на молбите и жалбите, адресирани лично до лишените от свобода или до тях чрез
администрацията, им се предават, а съдържащите се в писма до затвора им се
съобщават срещу подпис, съгласно нормата на чл. 78 от ППЗИНЗС. Анализът на
законодателната уредба на правото на кореспонденция на лишените от свобода,
респективно задълженията на специализираните органи във връзка с приемането и
придвижването ѝ до адресатите и събраните доказателства по делото води до
извод за липса на нарушено право на кореспонденция по отношение на ищеца от
страна на служителите на ответника.
Видно
от събраните по делото писмени и гласни доказателства, се установява, че
адресирано до ищеца писмо е било върнато през м. февруари 2021 г. от
упълномощен служител на Затвора – Ловеч, тъй като същото е съдържало предмети,
различаващи се от разрешената писмена кореспонденция.
Както
вече се посочи, съгласно чл. 86, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, лишените от свобода имат
право на кореспонденция. Това право и ограниченията му са детайлизирани в чл. 75,
ал. 1-4 от ППЗИНЗС. Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ППЗИНЗС дава правото на
затворническата администрация да контролира получаваната и изпращаната
кореспонденция на лишените от свобода в интерес на сигурността, като се цели
предотвратяване извършването на престъпления и внасянето на неразрешени вещи, предмети и
вещества. Целта е служителят да се убеди, че пликът не съдържа неразрешени
вещи, предмети и вещества, а само хартиен носител (ал. 3, изр. второ). Като по
аргумент от чл. 75, ал. 2, изр. последно от ППЗИНЗС, само писменото съдържание
на кореспонденцията не подлежи на проверка.
В
случая е установено по делото, че до ищеца е била адресирана пощенска пратка с
поставен вътре предмет, различен от писмена кореспонденция в разрез с
въведените изисквания на чл. 75, ал. 2 от ППЗИНЗС. Действието на служителя на
администрацията да откаже да получи кореспондентска пратка, съдържаща твърд
предмет е съобразено с действащите законови разпоредби и съответства на целта
на закона. Проверката има за цел единствено да предотврати нарушения на
сигурността и внасянето на неразрешени предмети. Законовото задължение на
администрацията в конкретния случай е да откаже кореспондентската пратка,
съдържаща нещо различно от съобщение на хартиен носител. Следователно
служителят е действал при спазване на регламентираните в ППЗИНЗС правила, които
са задължителни за него. В случая не е било необходимо писмото да стига до ИСДВР, който да
го отваря в присъствието на лишения от свобода само, за да констатира какъв
точно е твърдият предмет, след като такъв не е следвало да се намира в писмото
изобщо.
Обявеният
за нищожен текст от Заповед № 306/22.03.2016 г. на началника на Затвора Л. с
решение № 232/02.12.2020 г. по адм. д. № 96/2019 г. на АдмС Ловеч не води до
различни изводи. Независимо дали връщането на кореспондентска пратка, съдържаща
предмети, различни от хартиен носител е регламентирано в заповед на
административен орган, самият подзаконов нормативен акт по прилагане на ЗИНЗС
съдържа такава забрана, изхождайки от анализа на нормативната уредба по-горе.
Следователно действията на оправомощения служител са извършени в изпълнение на
закона и липсва първата предпоставка за уважаване на процесния иск.
По
делото не се установява настъпването на неимуществени вреди в правната сфера на
ищеца от проявено виновно и незаконосъобразно действие от страна на служители
на Затвора Л., довело до нарушаване на правото му на кореспонденция. При
осъществяване на правнорегламентирана дейност от длъжностните лица от
затворническата администрация не се установява същите да са нарушили чл. 3, ал.
1 от ЗИНЗС във вр. с чл. 278, ал. 1 от ППЗИНЗС. Не е доказано накърняване на
правото на Б., като излежаващ присъда „лишаване от свобода“, на свободна
кореспонденция и опазване на нейната тайна, съответно нарушаване на хуманното
отношение към него и уважението на присъщото на човешката личност достойнство.
Ангажирането
на отговорността на административния орган изисква кумулативното наличие на
предпоставките – незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата при и по повод извършване на административна
дейност, вреда и причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от
посочените елементи от фактическия състав на разпоредбата, отговорността на
държавата в лицето на съответната правосубектна институция, към която
принадлежи органа, не може да бъде ангажирана. В конкретния случай, ищецът не е
доказал незаконосъобразни действия на служители на ответника, които да са
довели до твърдените от него неимуществени вреди.
Тайната
на кореспонденцията е защитена свобода съгласно чл. 8, § 1 от Европейската
конвенция за правата на човека и основните свободи, и цитираната правна уредба
в ЗИНЗС и ППЗИНЗС изцяло кореспондира и осигурява ефективно предоставяната с
Конвенцията защита. Съгласно чл. 8, § 2 от ЕКЗПЧОС тази свобода не е абсолютна
и неограничена, като при прилагане на изключенията по § 2 на чл. 8 от ЕКЗПЧОС
се изисква прилагане на принципа на пропорционалност при намесата в упражняване
на тези права и свободи, т.е. намесата да отговаря на изискването за
необходимост в едно демократично общество. В случая, намесата в правото на
кореспонденцията е предвидена в закона и преследва легитимна цел, а именно
защита на сигурността и предотвратяването на извършването на престъпления, следователно
налице е легитимна цел и ограничение, което е допустимо от § 2 на чл. 8 от ЕКЗПЧОС.
От
събраните по делото доказателства не се установява наличието на
незаконосъобразно действие на затворническата администрация, с което да е
нарушено правото на неограничено получаване на кореспонденция на ищеца.
Националната уредба детайлизира действията, свързани с получаване на
кореспонденцията на и от лишените от свобода, които да гарантират, че
кореспондентските пратки не съдържат неразрешени вещи. В това е и смисълът на
контрола на кореспонденцията по чл. 75, ал. 2 от ППЗИНЗС, който преследва
легитимна цел – опазване на сигурността, на живота и здравето на лишените от
свобода и предотвратяване извършването на престъпления. Тази законова уредба е
ясна, прецизна, достъпна и предвидима, предоставяща възможност както на
лишените от свобода, така и на служителите на затворническата администрация, да
имат единен подход при получаване и предаване на кореспонденцията от и на
лишените от свобода.
При
съобразяване на установените факти и приложимата правна уредба настоящият
съдебен състав намира, че не е доказано действие или бездействие на
администрацията на затвора по отношение на ищеца във връзка с връщането на
адресираното до него писмо, съдържащо пратка, различна от хартиен носител.
При
това положение не може да има настъпили
неимуществени вреди за ищеца, нито пряка и непосредствена причинна връзка между
вреди и незаконосъобразни действия на ГДИН.
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, държавата отговаря
за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3. Съгласно чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС, в случаите по чл. 3, ал. 2 съдът взима
предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е
изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните
под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Следва да се посочи, че ищецът не доказва подлагане на
изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, нито от събраните
писмени и гласни доказателства се установяват такива обстоятелства.
Не се констатираха по настоящото дело не само
предпоставките на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, но и тези на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС,
съгласно която норма, за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
С оглед изложеното, ищецът не успя да докаже наличието
на първата предпоставка обосноваваща основателност на исковата претенция с
правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, а именно наличие на противоправно
поведение от страна на служители на ответника, което по своята строгост и
суровост да надхвърля изискуемия и установен от съдебната практика на ЕСПЧ праг
на суровост, обосноваващ квалифицирането на нарушението като такова по чл. 284,
ал. 1, вр. чл. 3 от ЗИНЗС.
Предвид изложеното, съдът счита, че искът за неимуществени
вреди по чл. 284, ал. 1, вр. чл. 3 от ЗИНЗС е неоснователен и недоказан за посочения
в исковата молба период, което налага да
бъде отхвърлен.
Претенцията на
пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
неоснователно и следва да се остави без уважение. Производството по делото е по
специалния ред, регламентиран в чл. 284-286
от ЗИНЗС. В чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС не е предвидено заплащане на юрисконсултско
възнаграждение.
Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани
в тяхната взаимовръзка се явяват специални по отношение на общите разпоредби на
чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско
възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска означава,
че такова не се дължи.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ изцяло
предявения иск от С.Б.Б., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора Л.
към датата на подаване на исковата молба, а от 02.08.2021 г. преместен в Затвора Варна за доизтърпяване на наказанието срещу
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН) гр. София, бул. „Столетов“ №
21 в качеството на възложител на дейността на Затвора Л. за нанесените му
неимуществени вреди в размер на 1 (един) лев в резултат на незаконосъобразни действия на
затворническите власти в лицето на Затвора Л. в периода от 22.01.2021 г. до
03.02.2021 г., изразяващи се в отказ на пълномощник на Затвора Л. да получи
предназначената за ищеца лична кореспонденция.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на пълномощника на ГДИН
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му
по реда на глава дванадесета от АПК пред тричленен състав на Административен
съд Ловеч.
Препис от него да се изпрати на страните по
делото и Окръжна прокуратура Ловеч.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: