Р Е Ш Е Н И
Е
№ 43
гр.Силистра, 11.05.2009 година
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди и девета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЕРИ РАДАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА МАРИНОВА
СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ
при секретаря ИНДИРА ЗАНОВА и с участието на прокурор СВИЛЕН
ТОДОРОВ, като разгледа докладваното от съдия СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ КАНД № 41 по
описа за 2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1, изр.
2 ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Постъпила е жалба от ***, с ЕГН: **********,***,
против Решение № 828/06.02.2009 год. постановено по АНД № 845/2008 г. по описа
на Силистренски районен съд, с което е потвърдено наказателно постановление № 5409/01.09.2008
год. на Началника на РУ на МВР – Силистра, с което на основание чл. 175, ал. 1,
т. 5 от ЗДвП, за нарушение на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП, му е наложено административно
наказание "глоба" в размер на 200 лева, и наказание „лишаване от
право да управлява МПС за срок от три месеца”. Съдът е оставил без разглеждане
жалбата на **** и прекратил поради недопустимост на същата в частта с която е
обжалвано наказателното постановление в която на основание чл. 183, ал.2, т.11,
предл.”първо” от ЗДП му е наложено наказание гроба в размер 20 лева, за
извършено нарушение на чл. 40, ал.1, предл.”първо” от ЗДП.
Касаторът моли съдът да отмени решението
на СРС и да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.
Ответната в производството страна – РУ на
МВР - Силистра, редовно призована за откритото съдебно заседание, не изпраща
представител и не ангажират становище.
Представителят на Окръжна прокуратура - Силистра
дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита постановеното от СРС
решение за правилно и законосъобразно.
Касационната жалба е процесуално
допустима - подадена е от надлежна страна и в законоустановения срок.
По същество, жалбата е неоснователна.
Административен съд Силистра, като
прецени допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в
нея касационни основания, предвидени в чл. 348, ал. 1 от НПК, съгласно
разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира за установено
следното:
В оспореното решение районния съд е
приел от фактическа страна, че на 14.08.2008 г., около 22,00 ч. жалбоподателят ****
се намирал с автомобила на ул.”****” в гр.Силистра. При извършвана от него
маневра „движение назад”, без да се е уверил, че пътят зад превозното средство е
свободен, е допуснал пътно-транспортно произшествие с паркиран лек автомобил
марка „****” с рег. №*****. След допуснатото произшествие, жалбоподателя, сега
касатор, е напуснал местопроизшествието без да уведоми службите за контрол. На
място пристигнали служители на РУ на МВР – Силистра които извършили оглед при
който открили следи от участие в ПТП. Предвид това, че участника в произшествието
го напуснал без да уведоми съответните служби, това обстоятелство е било
основание за предприемане на издирвателни мероприятия с цел установяване
извършителя на нарушението. На следващият ден е установен извършителя на
нарушението и съставен АУАН в който жалбоподател **** е записал своето
обяснение, а именно, че причината за напускането на местопроизшествието се
дължи на уплаха. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното пред районния съд
наказателно постановление, в което при същата фактическа обстановка, като
нарушение е посочено, че след допуснато ПТП, не спира и не установява последиците
и не уведомява службите за контрол за него, и при идентична правна квалификация
на нарушението е наложил административна санкция по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП.
Съдът от правна страна е приел, че
жалбоподателят извършил нарушението, за което е била ангажирана административнонаказателната
му отговорност, като правилно е преценил, че ****. има качеството на
"участник в пътно-транспортно произшествие", както този институт е
дефиниран в § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП, понеже е безспорно, че е допринесъл за
неговото настъпване с поведението си. Приел е, че като участник в ПТП в
легалния смисъл на това понятие, за него е съществувало задължението по чл.
123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, в което се състои нарушението според акта и
наказателното постановление. По изложените съображения, правилно районният съд
е приел, че административнонаказаният е участник в ПТП по смисъла на ЗДвП и за
него е възникнало задължение да спазва предвидените в закона задължения на
участниците в ПТП
Тези изводи на съда са правилни и при
постановяване на обжалваното решение не е допуснато соченото в касационната
жалба отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за отмяна на
съдебното решение, поради неправилно приложение на закона. За яснота, следва да
се посочи, че съдът не разглежда релевираното в жалбата касационно основание
необоснованост, поради непълнота на доказателствата, тъй като не е сред
изчерпателно изброените такива в нормата на чл. 348, ал. 1 от НПК, приложима
съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Мотивиран така и на основание чл. 63,
ал. 1 ЗАНН, във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 828/06.02.2009 г. постановено
по АНД № 845/2008 г. по описа на Силистренски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.