РЕШЕНИЕ  

 

             №260001                  31.08.2020г.      град  Пазарджик

 

 

        В   И  М  Е  Т  О     Н А   Н  А  Р  О  Д А

 

          ПАЗАРДЖИШКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение

на    единадесети август  две хиляди и  двадесета  година

В   публично  заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА  РАЛИНОВА

 

секретар:Нели Въгларова

като разгледа докладваното от съдия Ралинова

търговско дело №202  по описа за   2019 година

 

Производството е по реда на чл.432 във вр. с чл.380,чл.493а ал.1,ал.3 и ал.4 от КЗ, от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД.

Производството по настоящето дело е образувано по искова молба, предявена от Ф.И.И. с ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетния Б.Е.И. с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес ***, със съдебен адрес ***, срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С. бул.“Черни връх“ №51Д, представлявано от П.С.М.Г., Г.Н.Г. и П.В.Д., за обезщетение за имуществени вреди по реда на чл.432 от КЗ.

            Твърди се, че ищецът Б.И. е син, представляван от законния си представител Ф. И.  и наследник по закон на Е.Я.И., а баща му е починал при ПТП на 19.04.2016 г. в района на 33 км + 900 на път II 84 в гр.В.. Смъртта му е била причинена от водача на лек автомобил с марка „*****", модел „*****" с peг. № **********- М.С. М., който удря отзад спрелия в дясно от пътното платно автомобил с марка „***" и модел „*****", с peг. № *********в момента, в който Е.се е опитвал да излезе от колата. В резултат на удара починал бащата на Б.И.. За настъпилото събитие бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица №31/19.04.2016 г. Образувано било и наказателно производство, като с присъда №338/12.06.2017г. на Окръжен съд Пазарджик, постановена по н.о.х.д.   №388/2017г., М.С.М.бил признат за виновен за причиняване на ПТП по непредпазливост. Присъдата е потвърдена с решение № 203/04.10.2017г. на Апелативен съд Пловдив, постановено по в.н.о.х.д. №396/2017 г. и решение №303/07.03.2018 г. на ВКС, I н.о., постановено по к.д. №1200/ 2017 г.

          Твърди се от ищеца, че на основание чл.143, ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Б.Е.И. към момент на ПТП е бил 7-годишен, за детето били необходими специални грижи предвид възрастта му, той посещавал и училище, а следвало да се има предвид, че нуждите на ищеца от храна, облекло, учебни, спортни и културни занимания нараствали с всеки изминал ден.Твърди се, че следвало да се има предвид и изменената икономическа обстановка в страната, поскъпването на стоките и услугите, възрастта на детето, а от там нарастването на неговите нужди и потребности за храна, облекло, образование и др., само средствата на майка му Ф.И., която се грижела за него, били крайно недостатъчни за покриването дори на минимална част от месечните разходи на Б., още повече, че към настоящия момент същата била безработна.

Сочи се, че ищецът е лишен от правото му на издръжка, в следствие на смъртта на баща си. Налице била вреда в имуществената му сфера, представляваща загуба на издръжка, която следвало да бъде компенсирана от застрахователя в обема, в който е съществувало имущественото право преди настъпване на увреждането.Сочи се задължителната практика на ВКС, изразена в т.10 на ППВС №4/ 23.XII.1968 г.Твърди се още, че съгласно чл.380 от КЗ, отправили покана до застрахователя на  04.06.2019 г.,но не били получили плащане в срока определен от закона.

Във връзка с изложеното се моли съдът да постанови съдебно решение, с което да осъди ЗК „ЛЕВ ИНС", с ЕИК ********* да заплати обезщетение на Б.Е.И., представляван от неговата майка и законен представител Ф. И. претърпени имуществени вреди от непредоставяне на издръжка от неговия баща, /починал  в резултат на ПТП от 19.04.2016 г./ от 258.92 лв. месечно, считано от датата на настъпване на увреждането - 19.04.2016 г. до навършване на 18-годишна възраст на ищеца/23.09.2026г./ или общо 32365 лева, ведно със законната лихва от датата на ПТП - 19.04.2016 г. до окончателното й изплащане. Претендират се направените съдебни разноски.

В  законния срок е постъпил отговор на исковата молба от ЗД „ЛЕВ ИНС" АД с ЕИК *********,  чрез пълномощника юрк. Р.Ч., като се оспорва изцяло предявеният иск, правят се възражения.

Сочат, че ищецът нямал правен интерес от водене на исковото производство, тъй като във връзка с претърпените вреди е отправил доброволна претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от настъпило застрахователно събитие на 19.04.2016 г.  като им е било указано да представят доказателства от НОИ за доход на наследодателя, което не е сторено по доброволната претенция. Претенцията била заведена в хода на ликвидационната дейност по щетата. Не бил налице отказ от страна на представляваното дружество за изплащане на застрахователно обезщетение, поради изложеното, се счита, че настоящата искова претенция е заведена без правен интерес и следвало да бъде прекратена, алтернативно да бъде спряно производството за постигане на извънсъдебна спогодба.

Оспорва се иска по основание и размер. Оспорва се стореното фактическо твърдение, че е настъпило пътнотранспортно произшествие на посочената дата - 19.04.2016г., при което е настъпила смъртта на Е.Я.И. единствено по вина на посоченото лице М. М.. Оспорва се описания механизъм на настъпване на пътнотранспортно произшествие, за който не се съдържат изобщо данни в писмените доказателства по делото.

Оспорва се описания механизъм на настъпване на пътнотранспортно произшествие, с оглед на стореното твърдение л.а. „***** *****" да е управляван с посочената несъобразена скорост от страна на посоченото лице М. М..

Прави се възражение за съпричиняване, тъй като при проявено минимално внимание от страна на пострадалия, травматичните му увреждания не биха били настъпили със същата тежест и същите биха били предотвратими според ответника, поради което се счита, че на основание чл.51 ал.2 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде намалено, като поради изключителната вина на наследодателя на ищците и водача на л.а. „***" за настъпване на вредоносния резултат, справедлив размер в настоящия случай би бил  90% от определеното обезщетение.

Сочи се, че по делото не били ангажирани доказателства относно трудовата ангажираност и размера на получаваните суми от пострадалия с летален изход. Нямало данни относно периодичността и естеството на заеманите от него длъжности.Оспорват се всички направени твърдения за търпени от ищеца имуществени вреди - вреди от получен доход. Оспорва се претенцията за дължима издръжка, тъй като не са представени документи, от които да е виден въобще или конкретен размер на доход на пострадалия с летален изход, както и домакинството на ищеца Я. И. от кой биологичен родител е отглеждано и издържано - от майката или от бащата.

По отношение на акцесорния иск за изтекли лихви: Оспорва се дължимостта на претендираните акцесорни искове за изтекли лихви, като дължима за посочения период, тъй като следвало да бъде приложена разпоредбата на чл.409 от КЗ, като поради липса на представени документи по образуваната щета.

На основание чл.372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът допълва първоначалните си твърдения. Сочи се, че ответникът е оспорил факти, установени с влезли в сила присъда и решения на АС и ВКС, които потвърждават вината на М. М., а  и по безспорен начин установявали механизма на ПТП-то. В допълнителната искова молба се сочи, че е неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника относно скоростта, с която е управлявал водача на л.а. „***** *****" М. М.. Сочи се нормата по чл. 300 от ГПК.

Възразява срещу наведеното възражение за съизвършителство от страна на водача на л.а. „***" М.К., изразяваща се в неподсигуряване на авариралото от него МПС. Сочи се, че водача К. не е допринесъл за настъпване на ПТП като не е поставил обезопасителен триъгълник. Напротив - при възникване на опасността, а именно: излизащ от лек автомобил „***" пушек, същия е пуснал аварийните светлини, намалил скоростта и спрял автомобила плътно в дясно на платното за движение -  до банкета.

Оспорва се твърдението на процесуалния представител на ответника, че произшествието е настъпило при условията на съпричиняване от страна на пострадалия Е.Я.И..

Оспорва се твърдението, че липсва трудовата ангажираност на Е.И., като се представя трудов договор. Поддържа се наведеното в исковата молба твърдение, че починалия приживе И. е извършвал дейност като общ работник, като същевременно е работил и на строежи без сключен трудов договор и общо е реализирал доход от около и над 600 /шестстотин/ лева месечно.

Оспорва се, че липсват доказателства кой е отглеждал и издържал ищеца - майката или бащата, поддържа се наведеното становище в исковата молба, че за издръжката на домакинството на семейство И. се е грижел главно бащата Е.. Ф.И. не е реализирала доход, тъй като е била ангажирана с отглеждането на ищеца.

Постъпил е и отговор на допълнителната искова молба. С нея се поддържа, че  се оспорват  изцяло предявените искове за неимуществени вреди по основанието, а с оглед предявения размер е взето становище,че същият е прекомерен, изключително завишен по размер и несъобразен е трайната съдебна практика по сходни казуси.

          В проведените съдебни заседания страните поддържат становищата и възраженията си.

Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба,писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,прие за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.432 от КЗ.

Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ със сключването на договор за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.477, ал. 1 и 2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства. В тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по  чл. 432, ал. 1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди. С оглед обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в цитираните разпоредби, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.

         С влязла в сила присъда 338/12.06.2017г. по в.н.о.х.д.388/17г. на Окръжен съд Пазарджик, М.С.М.е признат за виновен за причиняване на ПТП по непредпазливост. Присъдата е потвърдена с решение № 203/04.10.2017г. на Апелативен съд Пловдив, постановено по в.н.о.х.д. №396/2017 г. и решение №303/07.03.2018 г. на ВКС, I н.о., постановено по к.д. №1200/ 2017 г.

От така влязлата в сила присъда се установява,че М.С.М.е бил признат за виновен в това, че на 19.04.2016 г. на път ІІ-84 на територията на РУ В., км. 33+900, в посока от с. В.към гр. В., при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „***** *****“, с рег. № *** е нарушил правилата за движение по пътищата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП като при възникване на опасността – излизащ от лек автомобил „***“ пушек не е намалил скоростта и спрял и по непредпазливост е причинил смъртта на Е.Я.И. *** поради и което на основание  чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК и чл. 58а, ал. 1 от НК във вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК е осъден на две години и четири месеца лишаване от свобода.

      Постановената присъда е със задължителна сила за гражданския съд на основание чл.300 от ГПК, установяваща факта на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. В тази връзка всички оспорвания на ответника са несъстоятелни, тъй като механизма на ПТП е установен.

Настъпилите вреди /фактът на смъртта/, както и причинно-следствената връзка между деянието и вредите също са установени от постановената присъда.

Безспорно е между страните,че ищецът е син на починалият при ПТП Е.Я.И..

От представеното писмо до ЗК „Лев инс“ АД се установява,че на 4.06.2019 година ищецът е отправил претенция за заплащане на имуществени вреди в размер на 27 092 лева или 250 лева месечно /представляващи дължима издръжка/. Към тази молба са представени изискуемите по закон документи – влязла в сила присъда, удостоверение за банкова сметка ***.

Представени са доказателства,че майката на ищеца е полагала труд като за периода май-октомври 2017г. е получила общо – 255.30 лева.По делото са разпитани свидетели/св.И. и св.И./, чийто показания са непротиворечиви и от които се установява,че от малък Б. е имал здравословни проблеми, претърпял е 4 операции, а за нормалният му живот в момента и занапред са необходими средства за лекарства и лечение. Посочено е, че починалият баща на ищеца е имал около 1000 лева доходи, а Ф. се грижела предимно за ищецът е домакинството.Св. показания установяват,че Б. спазва диета и трябва да се храни изключително здравословно, след претърпяната операция на дебелото черво.

От допуснатата и неоспорена от страните СИЕ, се установява, че за периода от настъпване на инцидента - 19.04.2016г. до навършване на пълнолетие - 23.09.2026г. общата сума за издръжка на ищеца от единият родител е в размер на 32 365 лева. Вещото лице е посочило и детайлно периодите.

По делото се претендира дължима по закон издръжка на дете до навършване на пълнолетието му, като ищецът изрично уточнява,че се претендират пропуснати ползи за целия период до навършване на пълнолетие.Предвид това претенцията изчерпва всички пропуснати ползи, представляващи неполучена издръжка,без възможност да се променя в зависимост от новонастъпили обстоятелства.

  Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.2 от СК родителите дължат издръжка на непълнолетните си деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.Съгласно чл.142 ал.2 от СК размерът на минималната издръжка  е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата за всяко дете.Според заключението на вещото лице дължимата издръжка за Б.  от датата на произшествието до навършване на пълнолетие е  32 365 лева.Пропуснатата полза следва да се присъди като глобална сума, тъй като губи типичния си характер на дължима ежемесечна издръжка от родител на дете,а придобива характер на обезщетение за пропуснати ползи, претендирани от момента на деликта до навършване на пълнолетие на детето Б.- всички бъдещи пропуснати ползи.

Във връзка с възражението за съпричиняване, съдът счита,че следва да го уважи, тъй като от мотивите на присъда 338/12.06.2017г. по в.н.о.х.д.388/17г. на Окръжен съд Пазарджик, се установи,че починалият в ПТП Е.И. е излизал или е бил извън автомобила по време на удара, с което е нарушил чл.95 от ЗдвП/пътниците на превозно средство, спряно за престой или паркирано, могат да се качват или слязат, да отварят вратата, след като се уверят,че няма да създадат опасност за останалите участници в движението./Съдът приема,че поради наличието на гъст черен дим, пострадалият не е следвало да излиза от лява врата към пътното платно и да напуска автомобила, в случай на слизане е трябвало да стане от дясна врата. Освен това от разпита на св.Д .Р. която е била пътник в движещият се автомобил в който е бил И. се установи,че техният шофьор се е отклонил изцяло в другото пътно платно,а автомобилът в който е бил И. не е бил изцяло върху банкета половината от него е бил на пътното платно, това заедно с внезапното излизане на пострадалия и много черен пушек е довело до фаталният иницидент.

Съдът с оглед дължимото поведение на пострадалия и направеното възражение за съпричиняване, намира същото за основателно, поради което определеното от СИЕ, обезщетение следва да бъде намалено с 10 % или да бъде в размер на 29 129 лева.

 Във връзка с така предявената претенция иска следва да се уважи като глобална сума за 29 129 лева обезщетение и да се отхвърли за разликата до претендираният размер от 32 365 лева.

 По отношение на претендираната лихва за забава-спорен е момента от кога следва да дължи застрахователя лихва за забава.Съгласно чл.429 ал.1 ал.2 т.2 от КЗ в застрахователното обезщетение по ал.1 се включват лихви за забава,когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. Съгласно ал.3 от текста лихвите за забава на застрахования по ал.2 т.2 се дължат от застрахователя, считано от датата на уведомяване.

В случая съдът приема,че законна лихва се дължи от датата на отправяне на претенцията - 4.06.2019 година, когато са били представени и всички изискуеми документи.  

              При така изложеното и с оглед обстоятелството,че претенцията е частично основателна, на всяка от страните се полагат разноски.

Ищецът е представил списък по чл.80 от ГПК, съобр. който се иска определяне на разноски по реда на чл.38 ал.1 т.2 ат ЗАдв. и 100 лева депозит за в.л. Според така осъществената безплатна адвокатска помощ, което е обективирано в договора за правна защита и съдействие, процесуалният представител има право на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, в размер не по нисък от предвидения в наредбата по чл.36, ал. 2 ЗАдв. Съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните адвокатски възнаграждения, и уважената част от материалния интерес, ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищецът адв.Р.И.М. сумата от 1239.09  лева с вкл. ДДС.

         Ответникът също е направил разноски които съобразно представения списък по чл.80 от ГПК са 300 лева – юриск.възнагр., 100 лева - СИЕ, 30 лева разходи за свидетел и 5 лева справка за адрес или общо 435 лева.Съобразно отхвърлената част от исковете, на ответника се полагат разноски в размер на 48.32 лева.

        Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият   Окръжен съд,

 

                     Р     Е     Ш     И:

 

         ОСЪЖДА  ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С. бул.“Черни връх“ №51Д, представлявано от П.С.М.Г., Г.Н.Г. и П.В.Д., чрез юрк.Р.Ч. да заплати на Ф.И.И. с ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетния Б.Е.И. с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес ***, със съдебен адрес ***, обезщетение по реда на чл.432 от КЗ, за неимуществени вреди, причинени от смъртта на баща му – Е.Я.И., в резултат на ПТП, състояло се на 19.04.2016 година в района на 33 км + 900 на път II 84 в гр.В. /за което има влязла в сила присъда 338/12.06.2017г. по в.н.о.х.д.388/17г. на Окръжен съд Пазарджик /, в размер на 29 129 лева, ведно със законната лихва, считано от 4.06.2019 година, до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 29 129 лева до претендираният размер от 32 365 лева и за законна  лихва върху главницата за периода от 19.04.2016г. до 4.06.2019 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

       ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД,със седалище и адрес на управление гр.С. бул.“Черни връх“ №51д, представлявана заедно от изп.директори М.М.Г.и П.Д.,чрез юрк. Р.Ч., да заплати по сметка на Окръжен съд Пазарджик на основание чл.78 ал.6 от ГПК, държавна такса в размер на 1165.16 лева.

          ОСЪЖДА ЗК „Лев инс“ АД,със седалище и адрес на управление гр.С. бул.“Черни връх“ №51д, представлявана заедно от изп.директори М.М.Г.и П.Д.,чрез юрк. Р.Ч., да заплати на адв.Р.И.М. с адрес ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.38, ал.2 от ЗАдв, възнаграждение в размер на 1239.09   лева с ДДС /съобразно уважената част от исковете/.

ОСЪЖДА Ф.И.И. с ЕГН **********, като майка и законен представител на малолетния Б.Е.И. с ЕГН ********** и двамата с постоянен адрес ***, със съдебен адрес *** да заплати  на ЗК „Лев инс“ АД,със седалище и адрес на управление гр.С. бул.“Черни връх“ №51д, представлявана заедно от изп.директори М.М.Г.и П.Д.,чрез юрк. Р.Ч. разноски  в размер на 48.32 лева,съобразно представения списък по чл.80 от ГПК и отхвърлената част от иска.

              Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд гр.Пловдив.

                Препис от решението да се връчи на страните.

 

                                       ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: