Р Е
Ш Е Н И Е №
260409
гр. Пловдив, 18.03.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия:Атанаска Букорещлиева
при участието на секретаря Тодорка Мавродиева, като разгледа докладваното гражданско дело №1107 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба, подадена от М.Ж.П., ЕГН
**********,***1, против С.Г.Г., ЕГН **********, с
адрес-***, А.Т.К., ЕГН **********, с адрес ***, и М.В.К., ЕГН **********, с
адрес ***.
Изложени са в исковата молба обстоятелства, че на ***г. между ищеца, в качеството на дарител, и ответника С.Г., в качеството на дарен, бил сключен договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 10, том II, рег. № 2113, дело № 186 от 23.05.2014 г. по описа на нотариус Т. Б.- Д., рег. № ***и район на действие ПРС, вписан в СВ с вх. рег. № 12937, акт № 88, том № 37, дело № 6423 от ***г., на следния недвижим имот: СОС с идентификатор 56784.523.2212.1.11 по КККР на гр. ***, одобрени със Заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес: гр. *** ***, район „***“, ул. „***“ № ***, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор 56784.523.2212, с предназначение: жилище, апартамент, състоящ се от три стаи и кухня, брой нива – едно, с посочена в документа площ: 79,91 кв.м, ведно с прилежащите към обекта части- избено помещение № 83, с площ от 4,90 кв.м, таванско помещение № 70 с площ от 5,72 кв.м, ведно с 1,227% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: СОС с идентификатор 56784.523.2212.1.12, под обекта – СОС с идентифи-катор 56784.523.2212.1.1, над обекта-СОС с идентификатор 56784.523.2212.1.21. Описа-ната сделка била само част от поредица сделки, сключени при особена фактическа обстановка и по-точно: на *** починал бащата на ищеца, а няколко дни по-късно на ***- и майка му. Предвид внезапността на случилото се и младата си възраст, ищецът изпаднал в тежко психическо състояние, без никакви доходи и без близки роднини, на които да разчита. Непосредствено след смъртта на родителите си същият установил, че е наследил недвижими имоти в местността „***“, гр. ***, равняващи се на близо 8 000 000 евро, както и гореописаното жилище, находящо се в гр. ***, което станало повод за редица опити за измама и заплашително отношение спрямо него. Твърди се, че едно от лицата, които се възползвали от положението му, бил Д. Д. Последният спечелил доверието на ищеца, като го уверявал, че изпитва съчувствие към положението му на пълен сирак и желаел да му оказва помощ и подкрепа като приятел. При една от срещите им Д. предложил на ищеца да участва с финансиране в дейност по строителство на сгради, но той не проявил интерес. Ищецът бил представен от Д. на лицето Р. Р.и заедно провели няколко срещи, при които бил увещаван да участва с пари в бъдещата сделка. В края на месец април 2014 г. отново се видели в офиса на Д. в района на стадион “***“. Д. бил узнал по някакъв начин, че ищецът е собственик на гореописания имот – апартамент и поискал от него да го продаде и да му даде получената сума, но П. отказал. На следващия ден отново се срещнали, в присъствието на Р., и Д. му съобщил, че е намерил на кого да бъде прехвърлен апартамента – на ответника С.Г., който работил в ***. Ищецът отказал да продаде жилището си и това ядосало Д., който се насочил заплашително към него с лозарска ножица в ръце, която доближил към едното му ухо, и на висок тон му казал: „Давай да продаваме апартамента, че иначе ще ти отрежа ушите.“ След това Р. Р. упражнил физическо насилие спрямо ищеца – започнал да го души и му казал, че ако не прехвърли имота „ще стане още по-лошо“. Ищецът твърди, че много се уплашил и се съгласил да подпише всичко, само да го оставят жив. След описаната среща той обиколил заедно с Р.и Д. различни институции, за да се снабдят с необходимите документи за сделката, която била сключена с лицето С.Г. пред нотариус. Впоследствие ищецът разбрал, че на ***г. Г. продал процесния имот на ответницата А.Т.К., по време на брака й с М.В.К., за сумата от 35 000 евро. Твърди се, единствената причина, мотивирала ищеца, за сключване на оспорения договор за дарение е упражненото спрямо него физическо насилие от трето за сделката лице-Р.Р. Обективираното пред нотариуса волеизявление не почивало на действи-телната воля на ищеца, а било направено в резултат на физическата принуда. Освен това се сочи,че П. не е имал никакъв личен мотив да дарява имот на значителна стойност на напълно непознат човек.
С оглед изложените факти и обстоятелства, се иска от съда да постанови решение, с което да се прогласи за нищожен, поради липса на съгласие, договора за дарение на недви-жим имот, сключен с нотариален акт №10 том II, рег. № 2113, дело № 186 от 23.05.2014 г. между ищеца и С.Г.Г., а при условията на евентуалност- да се прогласи нищожността договора поради липса на основание, както и да се признае за установено по отношение на А.Т.К. и М.В.К., че процесният имот- СОС с идентификатор 56784.523.2212.1.11 е собственост на М.Ж.П. и се осъдят ответниците да му предадат владението на същия. Допълнителни съображения по спора са изложени в писмена защита. Направено е искане за присъждане, на основание чл.38, ал.2 от ЗА, на адвокатско възнаграждение в полза на адвокат Ч.- пълно-мощник на ищеца.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника С.Г.. От същия е изразено становище, че предявените против него искове са неоснователни. Съображения по спора са развити в писмени бележки на адвокат А.- пълномощник на ответника. Направено е искане за присъждане на разноски.
В едномесечния срок по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответниците А.Т.К. и М.В.К., чрез упълномощения процесуален представител- адвокат З.Н., с който е изразено становище за неоснователност на предявените искове. Поддържа се, че твърденията на ищеца за упражнено физическо насилие върху него са много общи, голословни и неподкрепени с каквито и да е доказателства. За да е налице липса на съгласие, е необходимо да няма две насрещни свободни и осъзнати съвпадащи волеизявления, а в случая ищецът не е ангажирал доказателства, че има мислена уговорка, шега или насилие спрямо него. По отношение на предявения, при условията на евентуалност, иск за прогласяване нищожността на договора за дарение поради липса на основание ответниците сочат, че основанието на договора е причината страните да се задължат, обвържат с последиците от него. По отношение на предявения против тях ревандикационен иск заявяват, че действително са придобили собствеността върху процесния имот от другия ответник по делото- Г.. Твърдят, че от известно време живеят в ***, но ежегодно пребивават по няколко месеца в ***. Възложили на своя позната Г. Т. М. да им търси апартамент с цел закупуване. Агенция „Естейт 2007“ ЕООД била обявила въпросния имот за продан. Заявяват, че не са познавали ищеца П., нито знаят спрямо него да е осъществено насилие, а с Г. се срещнали по повод планираната сделка, по която заплатили изцяло продажната цена. Ответниците твърдят, че закупеният апартамент бил в лошо състояние, поради което след придобиването му, в рамките на два-три месеца, извършили редица ремонтни работи в него, подробно описани в отговора, като първоначално са определили общата им стойност на 28 000 лв. Сочат, че оттогава и до настоящия момент владеят имота необезпокоявано. С оглед на гореизло-женото, заявяват, че са придобили процесната вещ на правно основание, годно да ги направи легитимни собственици, поради което считат предявения против тях иск за неоснователен, а в условията на евентуалност - в случай че съдът уважи иска, претендират да получат сумата от 21 989,36 лв., с която се е увеличила стойността на имота, вследствие на извършените от тях през 2014 г. подобрения, уточнени с молба вх. №4785/11.02.2020г., и да им бъде признато право на задържане на имота до заплащането на тази стойност, като с определение от публично съдебно заседание на 12.02.2020г. са приети за съвместно разглеждане с предявения иск по чл.108 ЗС заявените от ответниците възражения по чл.72, ал.1 и ал.3 ЗС. Допълнителни съображения по спора са изложени в писмени бележки на процесуалния представител на ответниците К.- адвокат Н.. Претендира се присъждане на разноски.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Не е спорно по делото и се установява, че на ***г., с нотариален акт № 10, том 2, рег. № 2113, дело № 186/2014 г., е сключен договор за дарение, с който М.П. е дарил на ответника Г. недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.523.2212.1.11 по КККР на гр. ***, с адрес на имота: гр. ***, ул. „***“ № ***, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, с площ от 79,91 кв.м, ведно с прилежащите към имота части- избено помещение № 83, таванско помещение № 70, ведно с 1,227% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху ПИ с идентификатор 56784.523.2212.
Не е формиран спор и по соченото придобивно основание на ищеца по отношение на процесния имот. При сключване на договора за дарение същият се е легитимирал като собственик на имота въз основа на настъпило наследствено правоприемство. Видно от представения нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден имот за мероприятия по ЗТСУ, с №26, том 2, н.д. №706/1982г., П. Й. К. е признат за собственик на недвижим имот- жилище №11, на трети етаж в жилищна сграда на ул.”***” №***, с площ от 79,91 кв. м, състоящо се от три стаи и кухня, ведно с таванско помещение №70 и избено помещение №83, както и 1,227% идеални части от правото на строеж върху мястото. Според приетите удостоверения за наследници, П.К .е починал на ***г., а неговата съпруга В.К. П., чийто единствен наследник по закон е синът й П. - на ***г., при което след смъртта на последната ищецът е станал собственик на имота.
На 19.06.2014г. е сключен договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №160, том 2, рег.№2545, н. д. №309/2014г., с който ответникът С.Г. е продал на А.К. гореописания недвижим имот за сумата от 35 000 евро, като към датата на покупката К. е имала сключен граждански брак с М.К..
По делото са представени съдебни решения по гр. д. №707/2017г., гр. д. №708/ 2014г., гр. д. №709/2017г., от които става ясно, че от ищеца са инициирани съдебни производства срещу различни лица, на които е прехвърлил свои имоти през 2014г. Видно от решение №875/22.06.2018г., постановено по гр. д. №709/2017г. на ПОС, по предходен спор между същите страни съдът е отхвърлил предявените от П. искове с правно основание чл. 30 ЗЗД и чл.108 ЗС, като силата на пресъдено нещо на това решение за отхвърляне на иска за унищожаемост на договора за дарение от ***г. обхваща само въведеното от ищеца основание за недействителност и свързаното с него произнасяне по обусловения иск за собственост. Доколкото в настоящото производство ищецът е предявил искове за нищожност на същия договор, поради липса на съгласие и евентуално- липса на основание, то с определение, постановено по реда на чл.140 и чл.146 ГПК в закрито заседание на 13.12.2019г., съдът е приел, че тези искове, а и обусловеният от тях нов ревандикационен иск са допустими.
Във връзка с твърдението на ищеца за упражнено спрямо него физическо насилие от трето лице- Р.Р., поради което е сключил оспорения договор, по делото са изслушани показанията на свидетелите Д.М.А.и А.А.А.
Свидетелите депозират показания, че се познават с М.П. от деца, в близки приятелски отношения са. До 2013г. М. живял в апартамента, находящ се на ул.”***”, а след това бил принуден от две лица- Р.и Д. да го дари на непознат мъж на име С. или А.. Свидетелите заявяват, че са придружили ищеца до офиса на Д., с когото той имал среща, за да говорят за съвместен бизнес в областта на строителството. М. влязъл в офиса, а те останали навън да го чакат, като слушали разговора през включен телефон. Чули някой да казва: „Ще дадеш апартамента, иначе ще ти отрежа ушите!”, след това друг глас казал: „Ще дариш апартамента, защото може да стане много лошо за теб!”. М. излязъл след около 10 минути силно притеснен, имал следи по врата,“където са го натискали“, бил зачервен. Не пожелал да отиде в полицията, тъй като се страхувал за живота си. След още няколко проведени срещи ищецът дарил апартамента на посочения от Р.и Д.човек. Свидетелите заявяват, че не познават последните, чули гласове по телефона, но не знаят на кого са.
Ответниците са ангажирали гласни доказателствени средства чрез разпит на свиде-телите Г.Т.М.-П.и К.И.З. за устано-вяване на обстоятелствата, свързани със закупуване на процесния апартамент, както и на твърдения факт, че в имота са извършвани подобрения в съответния период.
Свидетелката Г.П.заявява, че работи като *** в **** и познава А.К. от 20 години. Ответницата търсила апартамент за внука си М. и се обърнала към нея за съдействие. Апартаментът на ул. ”***” бил обявен за продажба от агенция „Естейт 07”. Преди закупуването му направили два огледа на жилището, то било старо, с много вещи и стари мебели, нуждаело се от ремонт, но А. го харесала, защото било в „супер център” на града. Огледите се извършили в присъствието на продавача Г.. След покупката на имота К. направили ремонт, в банята и кухнята всичко било подменено, сменили и подовите настилки.
Свидетелката К.З., която е братовчедка на ответницата, излага, че преди около шест години А. ***. Тъй като имотът бил в лошо състояние се наложило да се направи ремонт- сменили всички врати вкл. входната, демонтирали старата дограма и поставили нова, премахнали подовите настилки, които били заменени с ламинат и плочки, сменили ел. и В и К инсталациите, извършили шпакловка на целия апартамент, боядисали всичко. Различни бригади изпълнявали отделните ремонтни работи. А. и съпругът й заплащали за извършваните ремонтни дейности в апартамента.
По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице В.Р., от което се установява, че в процесния апартамент са извършени описаните СМР. В заключението са определени стойността на извършените подобрения в имота към 2014г.- 21 088,17 лв., пазарната стойност на процесния недвижим имот към 2014г. -104 600 лв. и увеличената стойност на имота от подобренията-18 710,99 лв. Според експертизата, към 2020г. стойността на извършените подобрения в имота възлиза на 17 214,11лв., пазарната стойност на имота- 118 700 лв., а увеличената стойност на имота вследствие на подобренията- 17 214 лв.
При така събраните доказателства и установени обстоятелства, от правна страна съдът намира следното.
По иска за прогласяване нищожността на договора за дарение на основание чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД :
Липсата на съгласие, по см. на чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, е основание за обявяване на един договор за нищожен. Такава е хипотезата, когато външно е обективирана воля чрез надлежно поведение, но зад изявлението не стои вътрешно волево решение. Неизчер-пателно сочени в правната теория и съдебната практика примери за липса на съгласие са, когато изявлението на субекта изобщо не е направено или същото е направено при насилие, несериозно, на шега и др., но във всички случаи без съзнателно намерение на страната да се обвърже със съглашението. Приема се, че волеизявление, направено в резултат на упражнено физическо насилие срещу лицето, което го извършва, е равнозначно на липса на волеизявление, респ. липсва сделка. Липсата на съгласие, като основание за нищожност, следва да е налице към момента на сключването на сделката.
При доказателствена тежест, лежаща върху ищеца, същият не установи по кате-горичен начин в хода на производството твърденията си, че разпореждането с процесния имот е извършено вследствие упражнено спрямо него пряко физическо насилие от посоченото в исковата молба лице. Липсват непосредствени впечатления на изслушаните свидетели за осъществена по отношение на ищеца физическа принуда, която го е мотиви-рала да подпише атакувания договор. Освен това показанията им са твърде общи и неконкретни и от тях не се установяват относимите за спора факти. Въз основа на изнесеното от свидетелите, по повод среща на П. с посочените от него лица- Д. и Р., не може да се приеме нито че са извършени действия, представляващи форма на физическо насилие спрямо дарителя, нито от кого са предприети такива действия и кога е станало това. Същевременно по делото липсват други доказателства, установяващи факти, от които да се направи извод за осъществено физическо въздействие във връзка със сключване на оспорената сделка. Няма данни ищецът или двамата свидетели да са подали сигнали до правоохранителните органи, с които да ги уведомят за противоправни действия спрямо П., не са представени и медицински документи, от които да се установява наличието на упражнено физическо насилие върху него. Следователно, не би могло да се обоснове извод, че въпросният договор страда от твърдения порок. Видно е от отразеното в представения нотариален акт №10/2014г., че при сключване на договора ищецът е присъствал лично при нотариалното изповядване, било му е прочетено от нотариуса съдържанието на договора и са му били разяснени правните последици от сключването му, той се е съгласил с тях и е подписал договора, което дава основание да се приеме, че същият е направил съзнателно волеизявление за разпореждане с имота чрез дарението му на ответника Г..
Изложеното води на извод за неоснователност на предявения иск за прогласяване нищожността на договора за дарение, поради липса на съгласие, и затова същият следва да се отхвърли като неоснователен.
Поради отхвърлянето на главния иск по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД, следва да разгледа съединения с него, при условията на евентуалност, иск за прогласяване нищожността на договора да дарение от ***г., поради липса на основание.
Според чл.26, ал.2, пр. 4 ЗЗД, нищожни са договорите, при които липсва основание.
Основанието /каузата/ е обичайната цел на сделката, която обуславя и оправдава сключването й. Съгласно чл. 225, ал.1 ЗЗД, с договора за дарение, дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. При договора за дарение основанието е да се прехвърли собствеността върху някаква ценност на някой без насрещна престация. Извън основанието остава намерението, поради което е извършено дарението. Въпросът дали това е проява на щедрост или е мотивирано от други обстоятелства няма отношение към основанието по см. на чл.26, ал.2, пр.4 ЗЗД. На намерението или мотива на дарителя законодателят е придал особено значение, доколкото, ако то се окаже противно на закона или добрите нрави, договорът за дарение би бил нищожен, но на основание чл.226, ал.3 от ЗЗД. Това значение, което е отдадено в закона, на мотива на дарението обаче не го превръща в основание на договора. В този смисъл реализираното намерение за дарение е достатъчно основание на сделката, а този, който твърди, че тя е сключена с мотиви, противни на закона и добрите нрави, следва да докаже тези мотиви.
Разпоредбата на чл. 26, ал.2, изр.2 от ЗЗД създава оборима презумпция за наличие на основание при сключване на всяка каузална сделка, което означава, че страната, която се позовава на липсата на основание, носи тежестта да я докаже, като в конкретния случай това е ищецът. Такова доказване по делото не е проведено от него. Доводите му, че не е познавал ответника Г., поради което липсва причина да желае да му подарява имот на значителна стойност, са неоснователни. Обстоятелството дали ищецът познава надарения ответник е изцяло неотносимо при преценка наличието на типичното за договора за дарение основание, тъй като законът не поставя изискване дарението да е извършено в полза на лице, което дарителят познава. Валидно дарение може да се извърши и в полза на непознато лице. Сделката в случая е сключена при наличието на основание, тъй като с нея е извършено безвъзмездно прехвърляне на собственост. Безспорно се доказва, че ищецът е подписал нотариалния акт, в който е обективиран договора, и е формирал воля да извърши дарствения акт на разпореждане. Ето защо и доколкото по делото не са ангажирани убедителни доказателства, въз основа на които да се направи извод за липсата на дарствено намерение от страна на дарителя, то и този иск подлежи на отхвърляне.
По предявения ревандикационен иск:
Според разпоредбата на чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.
За да бъде уважена ревандикационната претенция, следва да се докаже кумула-тивното наличие на определените от закона предпоставки: ищецът да е собственик на спорната вещ на посоченото основание и ответниците да упражняват фактическата власт върху нея без правно основание.
В разглеждания случай се установи, че ищецът е придобил собствеността на процесния имот по силата на наследствено правоприемство, но той е бил собственик на същия до датата на извършеното дарение – ***г., когато се е разпоредил с него в полза на ответника Г.. Доколкото в настоящото производство се прие, че договорът за дарение, сключен с нотариален акт № 10/2014 г., не е нищожен, то той е произвел вещноправния си ефект и спорният имот е преминал в патримониума на ответника Г., който посредством последващата продажба е прехвърлил собстве-ността на имота на ответниците К.. Няма спор, че К. са тези, които понастоящем упражняват фактическата власт върху имота, като същите се легитимират като негови собственици с представения по делото нотариален акт №160/2014г., в който е обекти-виран договорът за продажба. Следователно, не са налице предпоставките за уважаване на ревандикационния иск и последния, като неоснователен, ще се отхвърли.
С оглед неоснователността на ревандикационния иск, не се е сбъднало условието за разглеждане на възражението на ответниците К. за признаване на право на задържане до заплащане от ищеца на увеличената стойност на имота от извършените в същия подобрения, при което съдът не следва да коментира приетото заключение на СТЕ и събраните в тази връзка гласни доказателства.
Предвид неоснователността на предявените искове, не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от ЗА в полза на адвокат Ч., осъществила безплатно процесуалното представителство на ищеца.
Този изход на спора обуславя присъждане на разноски в полза на ответниците на основание чл. 78, ал.3 ГПК. По делото са представени от тях списъци за разноски по чл.80 ГПК, с които се претендират разноски от ответника Г. в размер на 350 лв.- за заплатено адвокатско възнаграждение, а от ответниците К.- в размер на 2 750 лв., от които 2 500 лв.- за адвокатски хонорар и 250 лв. - заплатен депозит за СТЕ. Доколкото ответниците не са представили доказателства да са заплатили адвокатско възнаграждение на упълномощените от тях процесуални представители, то няма основание претенди-раните възнаграждения да им бъдат присъдени под формата на разноски. На основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът П. следва да бъде осъден да заплати на ответниците К. само сумата от 250 лв., представляваща заплатен депозит за допуснатата СТЕ.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Ж.П., ЕГН **********,***1, против С.Г.Г., ЕГН **********, с адрес-***, иск за прогласяване за нищожен, поради липса на съгласие, договора за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 10, том II, рег. № 2113, дело № 186 от 23.05.2014 г. по описа на нотариус Т. Б.- Д., рег. № ***и район на действие ПРС, вписан в СВ с вх. рег. № 12937, акт № 88, том № 37, дело № 6423 от ***г., с който М.Ж.П. дарява на С.Г.Г. следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.523.2212.1.11 по КККР на гр. ***, одобрени със Заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. *** ***, район „***“, ул. „***“ № ***, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.523.2212, с предназначение: жилище, апартамент, състоящ се от три стаи и кухня, брой нива - едно, с посочена в документа площ: 79,91 кв.м, ведно с прилежащите към обекта части- избено помещение № 83, с площ от 4,90 кв.м, таванско помещение № 70 с площ от 5,72 кв.м, ведно с 1,227% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: СОС с идентификатор 56784.523. 2212.1.12, под обекта - СОС с идентификатор 56784.523.2212.1.1, над обекта - СОС с идентификатор 56784.523.2212.1.21, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Ж.П., ЕГН **********,***1, против С.Г.Г., ЕГН **********, с адрес-***, при условията на евентуалност, иск за прогласяване за нищожен, поради липса на основание, договора за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 10, том II, рег. № 2113, дело № 186 от 23.05.2014 г. по описа на нотариус Т. Б.- Д., рег. № ***и район на действие ПРС, вписан в СВ с вх. рег. № 12937, акт № 88, том № 37, дело № 6423 от ***г., с който М.Ж.П. дарява на С.Г.Г. следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.523.2212.1.11 по КККР на гр. ***, одобрени със Заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. *** ***, район „***“, ул. „***“ № ***, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.523.2212, с предназначение: жилище, апартамент, състоящ се от три стаи и кухня, брой нива - едно, с посочена в документа площ: 79,91 кв.м, ведно с прилежащите към обекта части- избено помещение № 83, с площ от 4,90 кв.м, таванско помещение № 70 с площ от 5,72 кв.м, ведно с 1,227% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: СОС с идентификатор 56784.523.2212.1.12, под обекта - СОС с идентификатор 56784.523. 2212.1.1, над обекта - СОС с идентификатор 56784.523.2212.1.21, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от М.Ж.П., ЕГН **********,***1, против А.Т.К., ЕГН **********, и М.В.К., ЕГН **********,***, иск за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищецът М.Ж.П. е собственик на следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.523.2212.1.11 по КККР на гр. ***, одобрени със Заповед № РД-18-48 от 03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес: гр. *** ***, район „***“, ул. „***“ № ***, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, който самостоятелен обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.523.2212, с предназначение: жилище, апартамент, състоящ се от три стаи и кухня, брой нива – едно, с посочена в документа площ: 79,91 кв.м, ведно с прилежащите към обекта части- избено помещение № 83, с площ от 4,90 кв.м, таванско помещение № 70 с площ от 5,72 кв.м, ведно с 1,227% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: СОС с идентификатор 56784.523.2212.1.12, под обекта- СОС с идентификатор 56784.523.2212.1.1, над обекта- СОС с идентификатор 56784.523.2212.1.21, и за осъждането на ответниците А.Т.К. и М.В.К. да предадат владението върху гореописания имот.
ОСЪЖДА М.Ж.П., ЕГН **********,***1, да заплати на А.Т.К., ЕГН **********, и М.В.К., ЕГН **********, и двамата с постоянен адрес ***, сумата от 250 /двеста и петдесет/ лв., представляваща разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: