№ 652
гр. Пловдив, 29.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330208132 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 21-1030-
007062/27.07.2021г. на Началник Група към ОДМВР – Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“ - Пловдив, с което на В.М.И., ЕГН **********, с адрес: ......,
са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 750 лв. и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 3 месеца, на
основание чл.182 ал.1 т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП, като наред с това на основание Наредба N Iз-
2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.
Жалбоподателят Илинчева, по съображения, изложени в жалбата, моли
съда да отмени процесното НП като неправилно и незаконосъобразно.
Редовно призована, не се явява лично в съдебно заседание, а се представлява
от адв. С.П., който поддържа жалбата и претендира разноски.
Въззиваемата страна Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив,
редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител. В
депозираното писмено становище Началникът на Сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР - Пловдив моли за потвърждаване на атакуваното НП. При
евентуално уважаване на жалбата прави възражение за намаляване размера на
адвокатския хонорар до минимума, предвиден в Наредба № 1/2004г. на
Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
1
страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна, при наличие на правен интерес, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 20.12.2020г. в 13:30ч. в гр. Пловдив, на бул. „Цариградско шосе” –
пътен възел „Скобелева майка“, южно платно, в посока изток е бил
управляван л. а. „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с рег. № ***, който се движил със
109 км/ч при разрешена скорост за населено място от 50 км/ч. Посоченото
нарушение било установено и заснето с автоматизирано техническо средство
ATCC ARH CAM S1 с № 11743СА и фиксирано в снимка на клип №
0426721, в който била отразена скорост от 113 км/ч, като след пирспаднат
толеранс от минус 3 % в полза на водача на наказуема била приета скоростта
от 109 км/ч. Процесното техническо средство е одобрен тип с издадено
Удостоверение № 17.09.5126/07.09.2017г., валидно до 07.09.2027г., като
същото преминало и последваща проверка, обективирана в Протокол № 65-С-
ИСИС/28.09.2020г. на БИМ, със срок на влаидност до 28.09.2021г.,
включително. Случаят бил поет от св. СТ. Г. В., на длъжност „инспектор“ при
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР - Пловдив. Извършена била справка в
информационната система на МВР, като били изпратени снимков материал на
заснетото нарушение и декларация по чл.188 от ЗДвП на собственика за
предоставяне на информация за действителния водач на МПС в конретното
време и място, с оглед на което е било установено, че към момента на
нарушението прозесният автомобил е бил управляван от В.М.И..
Превишението на скоростта било 59 км/ч.
Предвид установеното срещу Илинчева бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ с бл. №
АА974789/08.07.2021г. за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП. Жалбоподателят
се запознала със съдържанието на акта и го подписала, като посочила, че има
възражения. В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени
възражения срещу АУАН, като въз основа на него било издадено и
обжалваното НП.
Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото и приложени по преписката
писмени доказателства - АУАН с бл. № АА974789/08.07.2021г.,
Удостоверение № 17.09.5126/07.09.2017г., Приложение към Удостоверение №
17.09.5126/07.09.2017г., писмо АУ-000029/64140/11.12.2017г. на БИМ,
снимков материал, Протокол за използване на АТСС рег. № 1030-
40718/21.12.2020г., справка за регистрация и собственици на л. а. „Мерцедес
Ц 220 ЦДИ“ с рег. № ***,декларация за предоставяне на информация във
връзка с разпоредбата на чл.188 от ЗДП от 08.06.2021г., справка за
нарушител/водач относно В.М.И., Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. и
Заповед № 8121з-825/19.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи,
2
Протокол № 65-С-ИСИС/28.09.2020г. на БИМ, както и от гласните
доказателства - показанията на актосъставителя СТ. Г. В., разпитан в съдебно
заседание в качеството на свидетел. Същият потвърждава авторството на
АУАН и направените в него констатации. Съдът кредитира показанията му
като достоверни, логични, последователни и съответстващи на писмените
доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
По делото са налице категорични и безспорни доказателства за
извършено от жалбоподателя Илинчева административно нарушение на чл.21
ал.1 от ЗДП, тъй като на 20.12.2020г. в 13:30ч. в гр. Пловдив, на бул.
„Цариградско шосе”, пътен възел „Скобелева майка“, южно платно, в посока
изток се е движила със скорост от 109 км/ч при разрешена в населеното място
скорост от 50 км/ч. Превишението на разрешената скорост за управление на
МПС в населено място било с 59 км/ч, който извод следва от аритметично
изчисление на разликата между установената скорост и разрешената.
Безспорно е и обстоятелството за собствеността на автомобила, видно от
приложената по делото справка на КАТ за регистрация на МПС. Ангажиран е
правилният субект на нарушението, с оглед представената от собственика
Илинчева декларация по чл.188 ал.1 от ЗДП, че действителният водач на
процесния автомобил по това време и място е била именно тя, като този факт
не се и оспорва.
Както АУАН, така и атакуваното НП са издадени от компетентни лица,
доказателство за което са приложените Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. и
Заповед № 8121з-825/19.07.2019г. на Министъра на вътрешните работи.
Както в АУАН, така и в издаденото въз основа на него НП, ясно са
посочени конкретните факти, които съставляват описание на нарушението и
на обстоятелствата по извършването му. Със съставянето на акта са очертани
фактическите рамки на административнонаказателното производство, а с
посочването им в постановлението, административнонаказващият орган ги е
приел за установени и за съставомерни за нарушението по чл.21 ал.1 от ЗДП.
Нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да
възприеме в цялост признаците на същото и да организира адекватно правото
си на защита.
Спазен е срокът по чл.34 от ЗАНН при съставяне на АУАН. В случая
нарушението е извършено на 20.12.2020г. В този момент, чрез заснетия
видеоклип, на административнонаказващия орган са били известни
елементите от обективната страна на деянието, но все още е нямало
информация за нарушителя. В тази връзка следва да се отбележи, че
тримесечният срок за съставяне на АУАН важи за нарушенията, при които
нарушителят е бил известен. Настоящото нарушение не е от тази категория,
тъй като по същността си при установяване на нарушения от видео-радарни
системи за наблюдение, авторството на нарушението се предполага от закона
и се придава на собственика на МПС до изпълнение на предвидената в закона
процедура за посочване на действителния нарушител. В случая не може да
3
бъде съставен електронен фиш и автоматично да се ангажира отговорността
на собственика на автомобила, поради което следва да бъде установено
авторството на нарушението. Същото е осъществено чрез попълване на
нарочна декларация от страна на собственика на процесния автомобил на дата
08.06.2021г., от който момент следва да се приеме, че нарушителят е бил
известен. АУАН е съставен на 08.07.2021г. и според изложените съображения
тримесечният срок по чл.34 от ЗАНН, броен от откриване на нарушителя,
което е станало след попълване на декларацията по чл.188 от ЗДП, е спазен.
Същевременно АУАН е бил съставен в едногодишния срок от извършване на
нарушението, а НП издадено в шестмесечен срок от съставяне на АУАН.
Неоснователно е направеното в съдебно заседание възражение, че
АУАН е бил съставен в нарушение на чл.40 ал.2 от ЗАНН, т.е. в отсъствие на
нарушителя. Видно от акта същият е съставен на 08.07.2021г., на която дата е
бил предявен на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му и да го
подпише, от което следва да се приеме, че е сътавен в негово присъствие.
Нарушението e било заснето с автоматизирано техническо средство
АТСС ARH CAM S1 № 11743са. Същото е одобрен тип средство за
измерване, за което е издадено Удостоверение № 17.09.5126/07.09.2017г.
ATСС е преминало метрологична проверка, обективирана в Протокол от
проверка № 65-С-ИСИС/28.09.2020г. на БИМ. Съгласно чл.43 ал.4 от Закон за
измерванията, периодичността на проверките по ал.2 се определя със заповед
на председателя на ДАМТН, която се обнародва в ДВ и се обявява в
официалния бюлетин на агенцията. Съгласно Заповед № 616/11.09.2018г. на
Председателя на ДАМТН, обнародвана в ДВ, периодичността на проверка на
скоростомери е една година. Видно от представения Протокол № 65-С-
ИСИС/28.09.2020г. от проверка на мобилната система за видеоконтрол АТСС
ARH CAM S1 № 11743са е, че на уреда е била извършена последваща
проверка на 28.09.2020г., т. е. уредът е бил валиден до 28.09.2021г., а
процесното нарушението е било установено на 20.12.2020г. От тази проверка
се установено, че уредът е съответствал на одобрения тип към момента на
нарушението. Предвид това следва да бъде прието, че измерването на
скоростта на автомобила е било извършено с годно техническо средство.
Неоснователно е и възражението, че не било доказано чия е била
измерената от техническото средство скорост на движение, тъй като на
представената снимка имало две МПС-та. В конкретния случай системата за
видеоконтрол обективно и недвусмислено е посочила, че автомобилът,
движещ се с превишена скорост за съответния пътен участък, е този,
управляван от жалбоподателя. Касационната инстанция вече е имала повод да
изясни, че АТСС автоматично фиксира допуснатите нарушения за скорост.
Принципът на работа на системата е основан на лазерен модул, който може да
произведе стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от
преминаващите превозни средства, като измерванията се документират от две
конструктивно идентични камери, оборудвани с обективи с различни фокусни
разстояния и след всички измервания и направените изчисления устройството
предоставя една валидно измерена текуща скорост на всяко от наблюдаваните
4
МПС. Всички заснети МПС, индексирани с превишена скорост, се съхраняват
в устройството с възможност за автоматично предаване в цифров вид на
разпознатите регистрационни табели, придружени със снимков материал и
данни – така изрично Решение № 2356/19.11.2019г. по к. а. н. д. №
2125/2019г. на Административен съд – Пловдив.
В конкретния случай е бил съставен и протокол по чл.10 от Наредба №
8121з-532/12.05.2015г., в който отразените данни съответстват на процесното
време и място, както и на номера на статичното изображение. Налице е ясна
връзка между процеснoто НП и приложения към него клип от ARH – CAMS1
с № 11743СА. Последният съдържа всички необходими реквизити,
включително и точното място на нарушението, както и регистрационният
номер на МПС-то, който се вижда достатъчно ясно от самия клип. По делото
е наличен и снимков материал, относно разположението на процесното
АТСС. Съгласно посочената разпоредба за всяко използване на мобилно
АТСС за контрол се попълва протокол за всяко място за контрол, който се
съпровожда със снимка на разположението на уреда. Наредбата не изисква
направената снимка на разположението на уреда да съдържа каквито и да е
други данни. Съгласно чл.5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. уникален
идентификационен номер притежават автоматизираното техническо средство
и изготвените статични изображения във вид на снимков материал и/или
динамични изображения /видеозаписи/ на нарушението, а не снимковият
материал на разположението на техническото средство. В протокола по чл.10
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е положен и подпис на длъжностното
лице, което е удостоверило настройването на АТСС съобразно нормативните
и техническите изисквания. Положен е подпис и на длъжностното лице, което
е извършило проверка за верността на данните, посочени в протокола. По
този начин в пълнота е било гарантирано, че АТСС е било законосъобразно
използвано. Във връзка с гореизложеното, следва да се отбележи и че според
константната практика на Административен съд - Пловдив, когато
нарушението е извършено в рамките на населено място и се изразява в
превишаване на общото ограничение на скоростта от 50 км/ч, какъвто е
процесният случай, точното място на разполагане на АТСС е без съществено
значение, доколкото деянието се явява съставомерно на цялата територия на
населеното място.
Също така следва да се посочи, че действително на снимката,
удостоверяваща разполагането на АТСС, няма номер и дата. Изготвянето на
дигитална снимка на АТСС обаче е изрично отбелязано в протокола по чл.10
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., удостоверяващ разполагането и
използването на АТСС именно на процесната дата, на посочените в АУАН и
НП време и място, поради което в достатъчна степен е доказана връзката
между представения снимков материал и конкретното разполагане и
използване на АТСС. Така Решение № 1913/21.10.2021г. по к. а. н. д. №
1650/2021г. на XIX с. на Административен съд - Пловдив, Решение №
1911/21.10.2021г. по к. а. н. д. № 1375/2021 г. на XIX с. на Административен
съд – Пловдив, като в цитираната практика изрично се сочи, че законодателят
не е поставил изискване за дата и номер на снимковия материал, доказващ
5
разполагането на АТСС, доколкото тези обстоятелства се установяват
успешно от отбелязванията в протокола по чл.10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г.
Неоснователно е възражението, че не бил посочен пътният знак
въвеждащ ограничението на скоростта, защото такъв изобщо не е необходим,
тъй като е ноторно известно, че в населени места, скоростта е 50 км/ч, като
пътен знак може да е необходим само, ако тя е по-ниска от 50 км/ч.
Наложените на жалбоподателя Илинчева наказания глоба в размер на
750 лв. и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 3 месеца съответстват на предвиденото в чл.182 ал.1 т.6 от ЗДП, съгласно
която разпоредба за превишаване над 50 км/ч се налага глоба в размер на 700
лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч глобата се увеличава
с 50 лв., както е станало и в случая, тъй като са отчетени допълнителни 9 км/ч
превишение над превишените вече 50 км/ч. Наложените наказания са в
съответствие със санкционната норма, поради което и съдът приема, че
същите са законосъобразно и правилно определени в съответствие с
изискванията на чл.27 от ЗАНН.
Спрямо установеното нарушение не намира приложение разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят, дори разкрива по-висока степен на
обществена опасност от типичните случаи на този вид нарушение. Отчетено е
недопустимо управление на МПС с превишена скорост от 59 км/ч над
разрешените 50 км/ч. Отделно от това от представената по делото справка за
нарушител/водач прави впечатление, че установеното нарушение не е
инцидентна проява, а тенденция на жалбоподателя да нарушава правилата за
движение по пътищата. Следва да се отбележи, че установеното нарушение е
умишлено такова, с висока степен на обществената опасност, по отношение
на което е налице изключително висока обществена чувствителност и
нетърпимост, поставяйки в опасност човешки животи.
Съдът не констатира допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са засегнали правото на защита на
жалбоподателя.
Ето защо и предвид всичко изложено, съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, следва да се
потвърди изцяло.
По аргумент от чл.3 ал.1 от Наредба № Iз-2539/17.12.2012 г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на
контролни точки и съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Съгласно чл.63д ал.1 от ЗАНН в съдебните производства страните имат
право на разноски по реда на АПК. Въпреки изхода на делото, а именно
потвърждаване на обжалваното НП, доколкото от въззивамата страна не е
6
направено искане за присъждане на разноски и не са представени писмени
доказателства за осъществена юрисконсултска защита, съдът не следва да се
произнася по тях. Предвид потвърждаването на обжалваното НП,
неоснователна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на
разноски.
По изложените съображения, предвид липсата на основания за
отменяване или изменяване на наказателното постановление, и на
основание чл.63 ал.2 т.5 вр. ал.9 вр. ал.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1030-
007062/27.07.2021г. на Началник Група към ОДМВР – Пловдив, Сектор
„Пътна полиция“ - Пловдив, с което на В.М.И., ЕГН **********, с адрес: ......,
са наложени административни наказания ГЛОБА в размер на 750 лв. и
ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС за срок от 3 месеца, на
основание чл.182 ал.1 т.6 от Закона за движение по пътищата /ЗДП/, за
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДП, като наред с това на основание Наредба N Iз-
2539 на МВР са отнети 12 контролни точки.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7