№ 6531
гр. София, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в закрито
заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20231100511969 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 26.06.2023 г., гр.д. 34279/2022 г., СРС, 138 с-в отхвърля
предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу В. И. М. искове с правна
квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.59 от ЗЗД вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД
за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата от 102,13 лева - главница за доставена топлинна енергия за периода от
м. 07.2018 г. до м. 04.2020 г. за аб.№ 410195, ведно със законна лихва за
периода от 19.05.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за
периода от 31.08.2018 г. до 12.05.2021 г. в размер на 22,86 лева, сумата от
19,00 лева - главница за услуга дялово разпределение за периода от м.
05.2018 г. до м. 03.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 19.05.2021 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 01.07.2018 г. до
12.05.2021 г. в размер на 3,16 лева, за които е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК от 27.12.2021 г. по ч.гр.д. № 27970/2021 г. на СРС, 138 с-в,
отхвърля предявените от „Топлофикация София” ЕАД срещу Н. В. М. искове
с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл.59 от ЗЗД вр. с чл.149 от ЗЕ и чл.86
от ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумата от 102,13 лева - главница за доставена топлинна енергия за
1
периода от м. 07.2018 г. до м. 04.2020 г. за аб.№ 410195, ведно със законна
лихва за периода от 19.05.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна
лихва за периода от 31.08.2018 г. до 12.05.2021 г. в размер на 22,86 лева,
сумата от 19,00 лева - главница за услуга дялово разпределение за периода от
м. 05.2018 г. до м. 03.2020 г., ведно със законна лихва за периода от
19.05.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
01.07.2018 г. до 12.05.2021 г. в размер на 3,16 лева, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.12.2021 г. по ч.гр.д. №
27970/2021 г. на СРС, 138 с-в, както и молбата на „Топлофикация София”
ЕАД за присъждане на разноски в исковото и заповедното производства.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищеца „Топлофикация
София” ЕАД. Счита, че притежаваното право на собственост от ответниците
се установява чрез нот. акт № 56/2005 г. за учредяване право на строеж срещу
строителство на топлоснабденя имот. Иска се отмяна на решението и
постановяване на друго, с което да се уважат исковете.
Въззиваемият – ответникът по исковете В. И. М. не изразява становище.
Въззиваемата – ответницата по исковете Н. В. М. оспорва жалбата.
Третото лице-помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не изразява становище.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59,
ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Обстоятелството, че ответниците по исковете В. И. М. и Н. В. М. са
собственици на топлоснабдения имот се установява от договор за учредяване
право на строеж срещу задължение за строителство от 23.05.2005 г.,
обективиран в нот. акт № 56, т. IV, д 656/2005 г., н-с рег. № 310 НК. По
силата му, ответниците и други трети лица учредяват в полза на „И.П.“ ЕООД
право на строеж върху собствения им УПИ – парцел ХХI, с площ 1920 кв.м. в
2
кв. 13 Б по плана на гр. София, м. „Младост-1“ за изграждане на жилищна
сграда, при запазване право на собственост върху конкретни индивидуални
обекти. Между запазените за ответниците бъдещи обекти са и ателие № 1
/магазин 9/, находящ се на партерния етаж, вх. В, с площ 43.60 кв.м., ведно с
0,81 % ид.ч. о.ч. сградата и правото на строеж върху мястото. Имотът е
идентичен с процесния топлоснабден такъв с административен адрес: гр.
София, ж.к. ******* абонатен № 410195, както е индивидуализиран в
заявлението по чл. 410 ГПК.
Независимо от изложеното, липсват каквито и да било други конкретни
оплаквания в жалбата относно правнорелевантните факти, свързани с
възникване и дължимост на процесните парични вземания за главница и
мораторна лихва, както и за тяхното доказване по основание и размер. При
съобразяване на чл. 269, изр. 2 ГПК, съдът в условията на ограничен въззив
не дължи служебна проверка за правилност на решението в тази част, поради
което същото следва да се приеме за правилно.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, но поради
напълно различни мотиви. Първоинстанционното решение на основание чл.
271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК следва да се потвърди.
Пред настоящата инстанция въззиваемите не претендират и не
установяват направени разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 26.06.2023 г., гр.д. 34279/2022 г., СРС,
138 с-в.
Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца –
„Т.С.“ ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3