Р Е Ш Е Н И Е
№ 24
гр. Нови пазар,
**.03.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Нови пазар в публичното съдебно заседание
на осемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав :
Районен съдия: СВЕТЛА РАДЕВА
Секретар:БОЙКА АНГЕЛОВА
като
разгледа докладваното от съдия Радева АНХД №366 по описа на съда за 2019 г., за
да се произнесе взе предвид следното :
Делото е образувано по депозирана жалба на основание
чл.59 от ЗАНН от Т.И. С., в качеството му на управител и представляващ „***“ –
ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. В., ул. „***“ №***, чрез
пълномощника му адвокат М.М.от ШАК против наказателно
постановление №27-0000907 от 11.10.2019 г. на Директора на Дирекция “Инспекция
по труда” – гр. Ш..
Жалбоподателят счита, че постановлението е
незаконосъобразно и издадено в нарушение на закона. В същото било отразено,че
на 20.08.2019г.при извършена проверка по спазване на трудовото законодателство
в обект „***“ООД-***гр.К.,ул.“***“№** ,било установено,че работодателят „***
„ООД ,при осъществяване на дейността си,не е уредил като трудови
правоотношения,отношенията при предоставяне на работна сила с лицето Д. Н.Ш.с
ЕГН:**********,като го е приел на работа в цитирания обект ,без да е сключил
трудов договор в писмена форма.С това било вменено нарушение по чл.62 ал.1 от КТ във вр.с ал.1,ал.2 от КТ.
С акта за установяване на административното нарушение
било констатирано нарушение на чл.62, ал.1 от КТ, но не били посочени конкретните елементи на
трудовия договор, заради които актосъставителят приел
за осъществено това нарушение. Проверяващият се позовал на попълнена от лицето Д.
Ш.декларация, но данните от същата не водели до извод за нарушение по чл.62,
ал.1 от КТ. Действително Ш.се намирал в обекта на жалбоподателя в деня на
проверката, но за да пита дали може да бъде нает на работа, да му бъде обяснено
какви документи следва да подготви. Също така по време на проверката той не бил
на работно място, с работни дрехи, или в двора на дружеството, а се намирал зад
сграда в двора. Подадената декларация от Ш.била съставена в нарушение на ЗЛС,
тъй като той бил непълнолетен, а липсвало изразено съгласие на родител. Поради
това декларацията не удостоверявала валидно волеизявление. При установяване на
нарушението и в хода на събирането на доказателствата административният орган
не установил родители или попечители на Д. Ш., а липсата на участие и съгласие
на такова водела до съществено процесуално нарушение. Също така в хода на
административното производство имало други процесуални нарушения – не било ясно
за какво е наложено административното наказание, тъй като описанието на
нарушението представлявало смесване на три отделни хипотези на три отделни
задължения. Актът и наказателното постановление не съдържали надлежно описание
на нарушението, с което не били изпълнени изискванията на чл.42, т.4 и чл.57,
ал.1 т.5 от ЗАНН. По тези съображения, развити подробно в жалбата,
представителят на дружеството моли наказателното постановление да бъде
отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят не се
явява.Представлява се от пълномощника си адв.М.
,който поддържа изцяло депозираната жалба.
Въззиваемата страна, чрез представителя си юрисконсулт Д.В.И. счита,
че в случая от събраните доказателства безспорно се доказва осъществен състав
на административно нарушение. Счита, че наказателното постановление е законосъобразно
и правилно. Поради тези съображения, моли постановлението да бъде потвърдено.
Съдът като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения
срок,от надлежно легитимирано лице,при наличие на правен интерес и се явява
процесуално допустима,а разгледана по същество-неоснователна,поради следните
съображения:
С акт за установяване на административно нарушение
№27-0000907 от 13.09.2019 г.,съставен от
М.М.М. ***/, в присъствието на свидетелите С. Радослававова К. и Г.П.П. е констатирано,че при извършена проверка на 20.08.2019 г. по
спазване на трудовото законодателство в обект на „***“ – ООД – ***в гр. К., ул.
„***“, №**, дружеството,в качеството си на работодател, е нарушило разпоредбите
на трудовото законодателство с това, че не е уредило като трудови
правоотношения отношенията при предоставяне на работна сила и е приело на
работа в обекта, без да е сключило трудов договор в писмена форма лицето Д. Н. Ш.с
ЕГН:**********.
С това била
нарушена разпоредбата на чл.62, ал.1, във вр. с чл.1,
ал.2 от Кодекса на труда.
За извършената
проверка е съставен констативен протокол №ПР1927559/20.08.2019г.
АУАН е връчен на визирания в него нарушител,като в законоустановения срок той е депозирал срещу него писмени
възражения,които не са били уважени от административно-наказващият орган.
Въз основа на така съставения и връчен акт за
административно нарушение Директорът на Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Ш.е
издала наказателно постановление №27-0000907 от 11.10.2019 г., с което за установеното нарушение, на жалбоподателя
„*** „ООД,представлявано от Т.И. С., на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от Кодекса на труда, е наложена имуществена
санкция в размер на 1 500 лв.
Наказателното постановление е връчено на посочения
нарушител на 4.11.2019г.и в законоустановения срок
той го е обжалвал пред съда.
Съдът констатира, че актът за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени от съответните длъжностни лица,в рамките на тяхната териториална,материална и функционална компетентност,като същите отговарят на императивните изисквания на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Както в АУАН,така и в НП е налице пълно описание на обстоятелствата от значение за състава на нарушението. Ясно е за какво нарушение е ангажирана отговорността на жалбоподателя. Квалификацията на нарушението също е правилно определена. Предвид това смята за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения.
От показанията на разпитаните свидетели
:, М.М.М., С.Р.К., Г.П.П., З.
С. Ф., Б. Б.Н., П.В.Т.,М.Г.Ц., Н.С.Г. и С.В.С.,както и писмените доказателства,
представени в заверени копия – протокол за извършена проверка №ПР 1927559,
съставен на 13.09.2019 г.; декларация по чл.402, ал.1, т.3 от КТ от 20.08.2019
г. и копия на страници от книга за начален инструктаж по безопасност, хигиена
на труда и противопожарна охрана, съдът намира, че безспорно по делото са
установени следните факти:
На 20.08.2019 г. в обект на
дружеството-жалбоподател – **** находяща се в гр. К.,
обл. Ш., ул. „***“, №**, била извършена съвместна проверка
от страна на служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – Ш.- свидетелите С.Р.К.,
М.М.М. и Г.П.П. и
полицейските служители П.В.Т.,М.Г.Ц., Н.С.Г., Г.И.Г.,С.В.С.,П.С.Н.,С.С.С..Проверката била по повод сигнал, че във фабриката
работят хора без сключени трудови договори. Около 10,00 часа проверяващите били
на входа на обекта, където се представили на служителя на портала на
дружеството. Те, обаче не били допуснати в обекта, а им било обяснено да
изчакат, за да бъде уведомено ръководството на фабриката. Около половин час
проверяващите чакали пред обекта, след което управителят на дружеството отворил
и заедно, с друг служител на фабриката допуснали проверяващите вътре.
Служителите на ДИТ се разделили на три екипа, като към всеки от служителите на
инспекцията имало и представител на полицията. Започнали обход на обекта в
различни посоки из производствените помещения.При извършения от него обход,на
св.П. забелязал,че в помещение ,намиращо се зад складовете,между
сградата/производствените помещения / и оградата,в тревната площ се намират
около 60-70 души.Повикал на место колегите си и полицейските служители,като
започнали да извършват проверка на лицата,които се намирали там.Лицата били с
дрехи,видимо работно облекло,имали найлонови ръкавици,шапки,а някои и ботуши.
Инспекторите се представили и попитали намиращите се там хора какво правят
там,а те на висок глас им отговорили,че няма да им дават обяснения.Някои от тях
споменали,че заради проверяващите „щели да останат без работа.Служителите от
„Криминална полиция“ им заявили,че трябва да съдействат на контролните органи и
да си кажат имената и данните.При снемане на самоличността им,инспекторите
установили присъствието на непълнолетни лица,сред които и Д. Н.Ш.,който бил
разпознат и от св.П.Т..Ш.съобщил на актосъставителя,че
работи във фабриката от две седмици,стекира буркани с
домати,работи от 7 до 17.30часа,плащали му по 150лв.на седмица.Тези свои
изявления,освен,че няма сключен трудов договор,той е вписал
собственоръчно в представената му декларация по
чл.402, ал.1, т.3 от КТ, която съставил в присъствието на инспектор „Детска
педагогическа стая“ при РУ – Н. – свидетелят Н.С.Г.. Проверяващите установили
също така, че непълнолетният няма сключен трудов договор в писмена форма за
работа в „***“ – ООД.
Доколкото
свидетелите З. С. Ф., Б. Б. Н.работят в
дружеството-жалбоподател и са в състояние на служебна обвързаност,съдът не цени
с нужното доверие показанията им в частта,в която твърдят,че всички лица,които
са били намерени в тясното пространство между южната и източната стена,зад
работни помещения не работели в предприятието,а били дошли във въпросния ден да
си подават документи за назначаване,тъй като тези им твърдения противоречат
както на обективираното в подписаната от
непълнолетния Ш.декларация,така и от самата масовост на присъствието им в един
и същи ден и час и както се установи,за целта са били превозвани до там с организиран
транспорт/за което сочат в показанията си св.Н.и Ф./.
От анализа на установените факти съдът счита, че се доказа по несъмнен начин,че на 20.08.2019г.непълнолетният Д. Н.Ш.е бил допуснат в обект на жалбоподателя „*** „ООД-консервна фабрика,ул.“***“№**,където е извършвал дейност, която по всичките си характеристики е била съответстваща на задълженията на работник в консервна фабрика. Същият е имал договорено работно време, трудово възнаграждение,както и място за изпълнение на трудовите си задължения.Доказва се,че към момента на извършване на проверката той не е имал сключен трудов договор с работодателя.Извършваната от непълнолетното лице работа е била със знанието и съгласието на работодателя,защото той е бил допуснат да престира трудови функции на съответното работно място.
Едно от възраженията на жалбоподателя за процесуални нарушения в рамките на административно-наказателното производство е,че декларацията,попълнена от Шеибов, не следва да се отчита като доказателство по делото, защото тя била съставена, без присъствие на негов родител или настойник.. Това възражение съдът намира за неоснователно. Съставената от непълнолетния декларация в случая не представлява извършване на правно действие, от категорията на тези,за които се изисква родителско съгласие, а представлява писмено изявление на непълнолетно лице, което в случая е дадено в присъствието на инспектор „Детска педагогическа стая“ и в случая родителско съгласие не е необходимо.
С оглед на гореизложеното, съдът счита, че в случая с поведението си,жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда, поради което законосъобразно е ангажираната административно-наказателната му отговорност по този законов текст.
При издаване на наказателното постановление,административно-наказващият орган е извършил обоснована преценка на тежестта на нарушението и обстоятелствата при осъществяването му,мотивирал е същото,подвел го е под съответната санкционна норма.Правилно административно-наказващият орган е наложил на жалбоподателя административно наказание на основание чл.414 ал.3 от КТ в минималния размер,предвиден от закона/имуществена санкция в размер от 1500 до 15 000лв./,за всяко отделно нарушение.С оглед характера на обществените отношения,които урежда трудовото законодателство и нормата на чл.415в ал.2 от КТ, съдържаща забранаа за квалификация на нарушенията по чл.62 ал.1 от КТ,съдът не следва да обсъжда въпроса е ли маловажно извършеното административно нарушение или не е.То очевидно не е маловажно и е с висока степен на обществена опасност.
Предвид гореизложеното съдът счита, че обжалваното наказателно постановление, като законосъобразно и обосновано следва да се потвърди.
Ето защо, на основание чл.63 ал.1 предл.първо от ЗАНН,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление
№27-0000907/ 11.10.2019 г. ,издадено
от С. С. М. -Директор на Дирекция ”Инспекция по труда” - гр.Ш./въз основа на
АУАН №27-0000907/13.09.2019г.,/, с което на „***“ – ООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление гр. В., ул. „***“ №***, представлявано от Т.И. С. с ЕГН:**********,
на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от
Кодекса на труда, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв. (хиляда
и петстотин лева) за осъществено административно нарушение по чл.62, ал.1, във вр. с чл.1, ал.2 от Кодекса на труда.
Решението подлежи на
касационно обжалване съгласно пред Шуменския административен съд в
четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: