Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 04.11.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на осемнадесети октомври две хиляди двадесет
и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна Тотева
и в присъствието на прокурора Кирил Петров, като разгледа докладваното от съдия
Христова к.а.н.д. № 123/2022г. по описа на Административен съд Ловеч, за да се
произнесе съобрази:
Производството е по реда на
глава дванадесета от АПК във връзка с чл.63в от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 160 от 22.08.2022г.,
постановено по н.а.х.д. № 786/2021г., Ловешки районен съд, втори наказателен
състав е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление (НП) № 571229-F592888
от 01.04.2021г. на Началник отдел „Оперативни дейности” – Велико Търново при ЦУ
на НАП, с което на „АМ АМ - БГ“ ЕООД с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр. Ловеч, ж.к. „Младост” бл.320, вх.Д, ет.2, ап.4, представлявано
от Р.Т.К., на основание чл.185, ал.2, изр.2 във вр. с чл.185, ал.4, предл. 2-ро
от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), за повторно нарушение на
нормативен акт по прилагането на чл.118 от ЗДДС е наложено административно
наказание – имуществена санкция в размер на 600 лева за извършено нарушение по
чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на Министъра на финансите за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства.
Решението е обжалвано в
законния срок с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – Началник отдел
„Оперативни дейности” – Велико Търново при ЦУ на НАП, страна по н.а.х.д. № 786/2021г.
по описа на Ловешки РС.
В касационната жалба се
твърди, че оспореното решение е неправилно. Доводите за това са, че административнонаказателното
производство е протекло правилно и законосъобразно; нарушението е установено
безспорно от приобщените доказателства; наказателното постановление е издадено
от компетентен орган; АУАН и НП съдържат предвидените в чл.42 и чл.57 от ЗАНН
задължителни реквизити; квалификацията на нарушението е изчерпателна и правилна
и правото на защита на жалбоподателя (ответник в сегашното производство) не е
нарушено. Счита се, че чл.28 от ЗАНН е неприложим в настоящия случай. Иска се
отмяна на съдебното решение и потвърждаване на НП.
Връчен е препис от
подадената касационна жалба на ответника „АМ АМ - БГ“ ЕООД, който в
предоставения му 14-дневен срок е депозирал отговор чрез адв. В.Н..
В съдебно заседание
касаторът, редовно призован, не се представлява и не ангажира становище. В
представено по делото писмено становище поддържа касационната жалба на
заявените в нея основания.
Ответникът, редовно
призован, в съдебно заседание се представлява от упълномощен адвокат, който
ангажира становище за неоснователност на жалбата и за правилност на оспореното
решение. Претендира сторените по делото разноски, като представя списък.
Представителят на Окръжна
прокуратура Ловеч дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Административен съд Ловеч, втори
касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното
решение при спазване разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено
следното:
Касационната жалба е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63в от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по
принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци
на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът
намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, първоинстанционният съд приел за
установено, че на 18.02.2021г. от служители при ТД на НАП
гр. Велико Търново била извършена проверка в търговски обект – закусвалня
„Ловешки кебап“, намираща се в гр. Ловеч, площад „Автогара“, стопанисван от „АМ
АМ - БГ“ ЕООД с ЕИК *********. В обекта било въведено в
експлоатация фискално устройство модел „DATECS
DP-150”, с индивидуален номер на устройството DT 763110 и индивидуален номер на фискалната памет
02763110. В хода на проверката служителите на НАП констатирали, че от
фискалното устройство в обекта е разчетена касова наличност на парични средства
в размер на 260,36 лева, видно от дневния финансов отчет с №
0028554/18.02.2021г., пуснат в 14:57 часа. Общата касова наличност на паричните
средства, установена в обекта, преброена по банкноти и монети и вписана в
съставения от продавачката Цветелина Станева Маркова опис, възлизала на 288,15
лева. По този начин проверяващите установили положителна разлика между разчетената наличност от фискалното
устройство и фактическата наличност към момента на проверката в размер на
+27,79 лева (в това число влизала и сумата от 1,19 лева от неиздадена фискална
касова бележка от извършена преди началото на проверката контролна покупка,
както и сумата от 1,79 лева заплатена от друг клиент, за която също не е била издадена
ФКБ), или сумата от 24,81 лева не е била отразена в наличното в обекта ФУ, чрез
операция „служебно въведени” в касата суми.
За
резултатите от проверката бил съставен протокол № 0449517 от 18.02.2021г., в
присъствието на продавач-консултанта в обекта Ц.М.. Последната също подписала
протокола от проверката. В графата забележки и възражения вписала, че не е
издала касова бележка в бързината, а не с цел да скрие оборот. В така издадения
протокол, на основание чл.13, ал.1 и чл.37, ал.3 от ДОПК представляващият
търговеца или негов упълномощен представител бил поканен да се яви на
22.02.2021г. в офиса на НАП в гр. Плевен за съставяне на АУАН.
На
указаната в протокола дата в офиса на НАП Плевен се явила В.Р.К., в качеството
на пълномощник на управителя на „АМ АМ - БГ" ЕООД. В нейно присъствие
свидетелката В.П. съставила АУАН серия AN № F592888 на
дружеството. Относно констатираното в деня на проверката за касовата наличност
в обекта актосъставителят приел, че не всяка промяна на касовата наличност,
извън случаите на продажби/сторно операции, се регистрира във фискалното
устройство чрез операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми в
касата. Така установеното било квалифицирано като нарушение на разпоредбата на
чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Актът бил връчен на
пълномощника на дружеството В.К. веднага след съставянето му, която го
подписала, като в графата за възражения посочила, че ще представи писмени
такива. На 01.03.2021 г. било представено писмено възражение от пълномощника В.К..
Въз основа на цитирания АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление.
При така установеното от
фактическа страна, районният съд приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни
лица, съдържат предвидените в чл.42 и чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити, като
е била спазена процедурата по съставяне и връчване на акта и НП. За да приеме
незаконосъобразност на НП, решаващият състав изложил, че при издаването на
наказателното постановление е бил нарушен и приложен неправилно материалния
закон. Първоинстанционният съд установил, че в
обстоятелствената част на процесното НП, е посочено че нарушението е извършено
„...за втори път, макар и не при условията на повторност...”, което е в колизия
с възприетото и посочено в диспозитива на постановлението, че нарушението се
санкционира като повторно и е приложена санкционна норма, включваща този
квалифициращ признак (чл.185, ал.4 от ЗДДС), което безспорно е нарушило правото
на защита на наказаното лице, предвид невъзможността да разбере какво точно
нарушение му се вменява, че е извършило и съответно да организира защитата си.
Съдът приел още, че използваната в обстоятелствената част формулировка
„извършено за втори път” не намира опора в закона, тъй като ЗДДС не борави с
подобен институт, а единствено с понятието „повторно”, в какъвто смисъл е и
дадената в допълнителните му разпоредби дефиниция. Първоинстанционният съд
установил, че дори и в хипотезата на безспорно установена
повторност, при която е извършено нарушението, то отново е приложен неправилно
материалния закон, тъй като основният състав на чл.185, ал.2, изр. 2-ро от ЗДДС
е даден в привръзка с разпоредбата на чл.185, ал.4, предл. 2-ро от същия, която
предвижда имуществена санкция в размер от 1000 до 4000 лева. Наложената такава
в случая, обаче е в размер на 600 лева, каквато ал.4 на чл.185 от ЗДДС не предвижда
за ЮЛ и по този начин наказващия орган е наложил имуществена санкция в размер под
предвидения минимум, при положение, че както общия закон (ЗАНН), така и
специалния в случая (ЗДДС) не му дават подобни правомощия. С горните мотиви РС отменил
като незаконосъобразно оспореното пред него НП.
Касационният състав намира
първоинстанционното решение за постановено при напълно изяснена фактическа
обстановка. Относимите факти са възприети въз основа на допустими
доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите
изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото
доказателства.
Първоинстанционният съд е
установил по безспорен начин от събраните писмени и гласни доказателства
фактическата обстановка, като е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни
лица, съдържат предвидените в чл.42 и чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити,
като е спазена процедурата по съставяне и връчване на акта и НП, което се
споделя от касационния състав.
Неоснователно се явява
твърдението на касатора, че квалификацията на нарушението е изчерпателна и
правилна и правото на защита на настоящия ответник не е нарушено.
Съдът споделя изводите на
решаващия състав, че с издаденото НП и наложената санкция е нарушен и
неправилно е приложен материалния закон, като без да са налице условията за
повторност е наложена неправилно имуществена санкция на ответника. В
разпоредбата на § 1,
т.35 от ДР от ЗДДС е дадена легална дефиниция за повторно нарушение, а именно:
нарушение, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателно
постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение. Цитираната
дефиниция е категорична и пределно ясна – наказателното постановление следва да
е влязло в сила и новото нарушение да е от същия вид, както и да е извършено в
едногодишен срок от влизането в сила на НП. В случая наказващият орган се е
позовал на издадено срещу дружеството НП № 272048-F295660/13.06.2017г., като през 2017г. „АМ АМ – БГ” ЕООД е било санкционирано за
нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/2006г. на МФ. Това НП е било
обжалвано от дружеството, като видно от Решение № 259 от 26.08.2018г. по
н.а.х.д. № 1050/2017г. по описа на PC Ловеч, съдът го е отменил изцяло. Решението на районния съд е било
потвърдено с Решение № 235 от 14.11.2018г. по к.а.н.д. № 234/2018г. по описа на
Административен съд гр.Ловеч. В процесното НП, наказващият орган сам е посочил,
че НП № 272048-F295660/13.06.2017г.
е отменено от съда и въпреки това е издал оспореното НП при условията на
повторност, без да е налице един от кумулативните елементи, посочени в ДР от
ЗДДС – влязло в сила наказателно постановление. Още повече, че наказващият
орган не е използвал и законово регламентираното понятие повторност, като е
установил, че нарушението е извършено за втори път и то не при условията на
повторност, но е приложил санкционна норма, включваща този квалифициращ признак
(чл.185, ал.4 от ЗДДС).
Правилни
са и изводите на районния съд, че наказващият орган в нарушение на материалния
закон при прилагане санкционната норма за повторност по чл.185, ал.4, предл.
2-ро, предвиждаща имуществена санкция в размер от 1000 до 4000 лв., е наложил с
процесното НП имуществена санкция в размер на 600 лв., която се явява под
законово определения минимум. Последното е нарушение както на общия закон
(ЗАНН), така и на специалния в случая (ЗДДС), след като тези нормативни
документи не предоставят на наказващия орган такива правомощия.
Настоящият
съдебен състав счита, че е неотносимо да разглежда възражението, че нарушението
не е маловажно и не следва да се прилага чл.28 от ЗАНН. Допуснатите от АНО съществени
нарушения при прилагането на материалния закон, са установени правилно и по
безспорен начин от решаващия състав и са достатъчни основания НП да бъде
отменено като незаконосъобразно.
По изложените съображения
настоящият състав намира за неоснователни доводите, изложени в касационната
жалба, а решението на Ловешки районен съд като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи
касационни основания по смисъла на НПК, които да водят до неговата отмяна.
Предвид изхода на спора и с
оглед направеното своевременно искане за присъждане на разноски по представения
списък като се съобрази, че не е направено от касатора възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар, проведено е едно съдебно заседание, в
което е присъствал процесуален представител на ответника, и е изготвен по
делото писмен отговор на касационната жалба, на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН
във връзка с чл.18, ал.2 във връзка с чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ще следва да бъдат
присъдени на ответника направените разноски по делото в размер на 300 лева,
представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение по Договор за правна
защита и съдействие от 10.10.2022г.
Водим от горното и на основание
чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Ловешки
административен съд, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 160 от 22.08.2022г., постановено по н.а.х.д.
№ 786/2021г. по описа на Ловешки районен съд.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите гр. София, да заплати на „АМ АМ – БГ” ЕООД с ЕИК
********* и седалище и адрес на управление гр. Ловеч, ж.к. „Младост” бл.320,
вх.Д, ет.2, ап.4, представлявано от Р.Т.К.,
сумата от 300 (триста) лева, разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.