№ 177
гр. Стара Загора , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Антония Тонева
при участието на секретаря Теодор В. Петков
като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело №
20215530101875 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.12 и сл., вр. с чл.4 от Закона за защита от домашното
насилие.
Молителката СТ. ХР. З. лично и като законен представител на малолетните деца АЛ.
М. и КР. М., твърди в молбата се, че ответниците са – К. Н. Д. – нейна майка, а Н. ХР. З. –
нейна сестра и обитават жилища на различни етажи на един адрес в ***. Твърди, че на
18.04.2021г. и на 20.04.2021г. пострадали от извършено от ответниците домашно насилие по
смисъла на чл.2 ал.1 и ал.2 от ЗЗДН, изразяващо се в побой и заплахи спрямо нея,
извършено в присъствието на децата.
За акта на домашно насилие на 18.04.2021г. молителката сочи в молбата си, че около
19 часа нейната майка К.С. посетила жилището й и й вдигна скандал пред децата за това, че
излизала на кафе в града. С. М. я помолила да си отиде и да не се меси в личния й живот, но
майка й започнала пред децата да я удря, скубе, дере, рита и обижда със следните обиди:
„Боклук! Курва! Ти си лоша майка, не заслужаваш да имаш деца! По-добре да не те бях
раждала, да те бях убила като се роди!”. Опитала се да я души, като я хванала за гърлото с
една ръка, а с другата за косата. Заплашвала, че ще й вземе децата още на следващия ден, че
ще прати Социалните служби да вземат децата от училище и тя повече няма никога да ги
видя. Същото започнала да говори на децата с думите: „Спокойно, леля ви ще ви осинови и
ще се грижи за вас!”. Децата се стресирали много, започнали да треперят, К. започна да
повръща от притеснение, двете деца плачели и я молели да престане да удря молителката и
да я тормози, но тя не престана. Тогава А застана между майка си и баба си, плачела и с
ръце се мъчела да отблъсне баба си от майка си, като казвала: „Бабо, моля те, махни се,
1
остави мама на мира!” Ответницата К.С. блъснала детето А и продължила да удря дъщеря
си. След това слязла при сестра й Н.З. и след 2-3 минути в жилището и дошли майка й,
сестра й Н., нейния партньор Ерин с техните две деца, а по-късно и баща й. Сестра й
започнала да крещи, че ще й вземе децата, че ще посвети живота си на това, да съсипе живот
й, обиждала я с думите „Курва! Уличница! Ти не заслужаваш да имаш деца! Не съществува
толкова обидна дума, за да те нарека с нея! На децата сестра й казала да не се притесняват,
че тя щяла да ги вземе да ги осинови и да се грижи за тях. Ответниците казали на
молителката да си взема багажа и да напуска дома, но да остави децата. Н.З. взела телефона
на С. М., за да провери съдържанието му. След като всички си тръгнали С. и децата се
заключили в къщи и дълго не могли да се успокоят и да заспят. Децата били стресирани и се
притеснявали, че баба им ще ги вземе от майка им и отново ще нанесе побой над майка им.
Също се страхували и от леля си, която категорично им казала ще повече няма да видят
майка си.
Молителката заявява също, че на 20.04.2021 година около 13,45 часа се прибирали с
децата от училище и ответницата К.С. ги пресрещнала пред апартамента №1, който е на
сестра й Н., хванала децата и започнала да ги дърпа да ги вкара в апартамента на сестра й.
Децата пищяли, дърпали се е и плачели, хванали я за ръцете, искали да са при нея.
Откопчили се от баба си и избягали нагоре към техния апаратамент, но докато К. отключи,
тя ги настигнала, изблъска молителката С. и отново влязла в дома им, без разрешение.
Помолила майка си да напусне, но тя отказа и помолила детето А да се обади на тел. 112 за
помощ, но детето било като вцепенено и не успяло да мръдне изобщо, а К. стоял и пищял от
ужас на стълбите пред апартамента. Майка й се ядосала и започнала да я удря, скубе, блъска
в парапета на стълбите. При едно силно блъскане тя политнала много силно и полетяла
надолу по стълбите с гръб към надолнището. Успяла да се хване при падането за парапета и
се задържала, като се разминала само с удряне на ръката. После майка й си тръгнала и те с
децата се прибрали, заключили. Децата пожелали да се махнат от апартамента, защото се
страхували. Събрали си най-необходимите вещи и напуснали апартамента в момент, в който
нямало никой от роднините им. Заявява, че съпругът й е наясно с цялата ситуация и с негово
знание и одобрение тя и децата напуснали жилището.
Моли съда да постанови решение, с което да издаде заповед за защита, с която да
наложи на ответниците следните мерки: задължаване на извършителите да се въздържа от
извършване на домашно насилие, забрана на извършителите да приближават молителите СТ.
ХР. З., ЕГН **********, АЛ. М., ЕГН ********** и КР. М., ЕГН **********, жилището на
молителите, находящо се в *** ет.2 ап.2, училището на детето АЛ. М. – НУМСИ „Х.М.“
Ст.Загора и детската градина на детето КР. М. – детска градина към НУМСИ „Х.М.“
Ст.Загора, за срок от 18 месеца. Претендира направените по делото разноски.
Ответницата по молбата К. Н. Д. взема становище, че оспорва изцяло изложеното в
молбата, както и че е извършила физическо, психическо или емоционално насилие спрямо
молителката и нейните деца. Заявява, че на 18.04.2021г. е извършено физическо насилие от
2
страна на молителката СТ. ХР. З. към нея.
Ответницата по молбата Н. ХР. З. взема становище, че оспорва молбата и заявява, че
не е извършила акт на домашно насилие спрямо молителката и децата й. Моли съда да
отхвърли молбата за защита. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, ведно със становищата и доводите на страните, намери за установено
следното:
Не е спорно по делото и се установява от представените писмени доказателства
/удостоверения за раждане и удостоверение за родствени връзки/, че страните са роднини по
права и съребрена линия, като ответницата К. Н. Д. е майка на молителката СТ. ХР. З. и баба
на молителите АЛ. М. и КР. М., а ответницата Н. ХР. З. е сестра на молителката СТ. ХР. З. и
леля на молителите АЛ. М. и КР. М.. Не е спорно също, че страните по делото обитават
жилища на различни етажи на един адрес в ***.
По делото е представена декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗДН, в която са отразени
обстоятелствата, изложени в молбата за закрила. Посочената декларация по естеството си
представлява изходящ от страната частен документ, в който се съдържат твърдения за
изгодни за молителката факти. Подобен документ в гражданския процес няма
доказателствена стойност, но чл.13 ал.3 от ЗЗНД му придава такава при липса на други
доказателства. Декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН е доказателство за осъществяването на акт
на домашно насилие спрямо молителя и достатъчно основание за издаването на заповед за
защита на пострадалото лице само, когато няма други събрани доказателства. В настоящия
случай за изясняване на обстоятелствата по делото са снети обясненията на молителката,
ответниците по молбата, събрани са писмени и гласни доказателства.
От представеното съдебномедицинско удостоверение на живо лице №52/2021г. е
видно, че при извършен на 19.04.2021г. преглед на СТ. ХР. З. са установени травматичен
оток и охлузвания на лява предмишница и ляво бедро; кръвонасядания и оток на гърба в
ляво. В удостоверението е посочено, че описаните увреждания са от действието на твърди
тъпи предмети и могат да бъдат получени по време и начин съобщени от пострадалата.
Посочените травматични увреждания са причинили на пострадалата болка и страдание.
По делото е представено и съдебно-медицинско удостоверение №28-I/2021г., от
което е видно, че при извършен на 29.04.2021г. преглед на К.Н. Д. - С-М. е установено
наличие на белезникав ръбец от първично зараснало нараняване в областта на челото в
дясно; кръвонасядане от оток по първи пръст на левия долен крайник. В удостоверението е
посочено, че описаните увреждания отговарят да са от действието на твърди тъпи предмети
и могат да бъдат получени по време и начин съобщени от пострадалата, като травмата на
челото е от първично зараснало засягане на кожата, а травмата на първи пръст на левия крак
е от удар. Посочените травматични увреждания са причинили болка и страдание.
3
В обясненията си молителката заявява, че родителите й желаят да осъществяват
пълен контрол над живота й и отдава възникналия между нея и майка й конфликт на
властническия характер на майка си. Като конкретна причина за скандала посочва
излизането й на кафе в града. Оспорва твърденията на ответницата К.С., че й е нанесла
побой и заявява, че я блъснала назад, тъй като детето А е било между тях и молело баба си
да остави майка му на мира. Заявява, че детето А се опитало да потуши конфликта между
майка си и баба си, а К. се уплашил от случващото се, треперел, плачел, повръщал в банята.
В обясненията си ответницата К.С. изнася данни за взаимоотношенията в
семейството. Отдава възникналия помежду им спор на агресивното поведение на дъщеря си
С., което счита, че е в резултат на изразеното от К.С. неодобрение по отношение
споделеното от дъщеря й желание за прекратяване на брачната връзка, настройването на
децата против баща им и установената от дъщеря й извънбрачна връзка. Сочи, че на
посочените в молбата дати физическо насилие е имало, но от страна на СТ. ХР. З. спрямо
ответницата К. Н. Д. в присъствието на децата А и К.. Уточнява, че на 18.04.2021г. С.
скочила със стола в ръце, уцелила майка си в пръста на левия крак, минала зад гърба й,
яростно я хванала с две ръце за гърлото, очилата й хвръкнали, била я с юмруци в главата и в
стената. Заявява, че малко по-късно същата вечер, при повторното посещение в апартамента
на С., заедно с дъщеря й Н.З., Е. М. /съжител на Н.З./ и Х.З. /бивш съпруг на К.С. и баща на
молителката и другата ответница/ молителката стояла спокойно с телефона си, не обърнала
никакво внимание; не се оплакала на близките си; не показала, че е бита. За 20.04.2021г.
ответницата заявява, че срещнала С. и децата на стълбището, опитала се да прегърне и
целуне децата, но С. я изтласкала, шмугнала се зад нея и се скрила в апартамента си.
В обясненията си ответницата Н. ХР. З. заявява, че на 18.04.2021г. майка й К.С.
слязла от жилището на сестра й С. с раздърпани дрехи и кръв по челото. При проведения
след това разговор с молителката, в присъствието и на К.С., Е. М. и Х.З., тя била спокойна и
не пожелала да сподели защо е посегнала на майка си и нито децата, нито С. се оплакали от
К.С.. Изразява негативно отношение към обявеното от сестра й, че има друг човек в живота
си. По отношение на 20.04.2021г. заявява, че чула единствено разговор между майка си и
сестра си. Нямало викове и заплахи.
В подкрепа на становищата си ответниците по молбата ангажират гласни
доказателства. В показанията си св. Е. М. /съжител на Н.З./ заявява, че си бил в къщи, когато
синът му дошъл и споделил, че С. бие К, след което видял, че К има кръв по челото. Качили
се в апартамента на молителката, но било заключено и почукали няколко пъти. Дъщерята на
С. се появила и държала очилата на К. После молителката и двете ответници отишли да
разговарят, Стела била седнала и пишела нещо на телефона си. Свидетелят сочи, че не е чул
Н. да повишава тон и да употребява грозни думи по адрес на сестра си. Заявява също, че не
говори български език, но разбира някои думи.
Св.Х.З. /бивш съпруг на К.С. и баща на молителката и ответница Н.З./ заявява, че на
4
18.04.2021г. потърсил малката си дъщеря Н.З. на първия етаж, но след като не открил никого
решил, че всички са при другата му дъщеря С. М.. Като отишъл там К била на дивана, С.
била на стол срещу нея, а Н. права говорела нещо на С.. Присъствал и съжителят на Н. - Е.
М.. Децата играели. К показала какво й е сторила С. – имала драскотина на челото и кръв.
Свидетелят заявява, че С. не се е оплаквала от майка си. Заявява също, че обидни думи в
негово присъствие не са разменяни от страните по делото, както и че чул единствено Н. да
пита сестра си какво ще стане с децата. Свидетеля също укорява поведението на С. и
изразява притеснения за бъдещето на семейството й и децата.
Василка Малакова /съседка/ свидетелства, че познава Н.З. като любезен, отзивчив,
търпелив човек, както и че никога не е чувала тя да отправя обидни думи към своята сестра
С.. Заявява, че при отворени прозорци е чувала обидни думи от С. към нейния баща и
крясъци към децата. Сочи, че й е правело впечатление, че често децата на С. били оставяни
на грижите на тяхната леля Н..
Съдът възприема показанията на свидетелите относно описаните по-горе
обстоятелства, тъй като са непротиворечиви, логични, отразяват преки впечатления и
кореспондират с представените по делото писмени доказателства.
От представения по делото Социален доклад на ДСП Стара Загора се установява, че
при проведена самостоятелна среща-разговор с малолетните деца А и К. М социалните
работници са констатирали, че децата са във видимо добро здравословно състояние и в
добър външен вид. А е по-спокойна, докато К. е видимо притеснен и гледа да е по-близо до
сестра си. Разговора се водел предимно от А, докато К., гледайки напред повтарял
непрекъснато думата - „да", като потвърждение на казаното от сестра си, без да я изчака да
довърши мисълта си. А разказала, че преди са живеели в къща с баба си и леля си, но сега
живеят тримата с майка си и брат си в апартамент в гр.Стара Загора, но не знае адреса.
Двамата с брат си спят заедно, а майка им в другата стая. Баща им знае. Като причина за
преместването си казала, че се страхуват от баба си и леля си ..."да не ни направят още нещо
лошо". Когато детето е помолено да обясни, замълчало и не отговорило. По-късно разказала
припряно, че баба им е дошла и е започнала да се заяжда с майка им и после й е ударила
шамар. Не знае защо. След това са започнали да се бият, като баба й хванала майка й за
косата и я е удряла в стената. Почти през целия разговора К. повтарял - „да, да, да",
прекъсвайки думите на сестра си. А споделила, че К. е повръщал, когато е бил конфликта
между баба им и майка им, като вечерта „не можахме да се успокоим". После са дошли дядо
й и леля й, и тя е крещяла на майка им и им е казала, че ще ги осинови и вземе. Обиждала е
майка им - „нямало по-долна дума да й каже". На въпроса дали след това се е случило нещо,
А след кратко мислене казала, че на стълбите баба й ги е дърпала, после е скубала майка им
и я е хвърлила на парапета. В хода на разговора А видимо се притеснила и разказвайки се
задъхвала. Допълнила, че на баба й нищо й е нямало, а после като се е качила при тях е
имала рана на челото. Децата споделили, че в подготовката за училище им помага майка им,
тя ги води и ги взема и следобед са заедно. Когато с брат си направят беля, майка им им
5
вземала таблетите и им се карала. През почивните дни ходели на разходки или си играели с
братовчедите. Гостували и на леля си, която живее в къщата и ходели и с нея на разходки и
си играели. Спали са при леля си, няколко нощи, „тя ни извика", както и братовчедите им. А
казала, че майка им винаги е в къщи, дори когато спят при леля си. На въпроса от къде знае,
детето казало ...."качваме се през 20 минути горе при нея", като брат й отново повтарял
..."да, да". Без да е питана А казала, че дори и да спят вечерта при леля си, през деня са с
майка си. За дядо си А споделила, че идвал при тях да яде, като уточнила - сутрин, обед и
вечер. Излизали са на разходки. За баба си казала, че си идва рядко и не им носи подаръци за
рождените дни. При проведените разговори с класните ръководители на децата същите
споделили за А, че нямало наблюдения за нещо притеснително при детето, спокойно било,
играело с другите деца и нищо не е споделяло, а за Кристиян - за кратко се е наблюдавало
леко напрежение при детето, което класния ръководител определил като нормално, предвид
ситуацията, но отшумяло.
В заключение в Социалния доклад се сочи, че в интерес на малолетните деца АЛ. М.
и КР. М. е да растат и да се възпитават в спокойна семейна среда. Важно е присъствието на
всеки един от възрастните и на всички заедно, взаимоотношенията между тях да бъдат
пълноценни и да гарантират тяхната сигурност. Във всеки един момент от живота си децата
трябва да чувстват обичта и подкрепата на родителите си и разширените си семейства, за да
са спокойни и щастливи, за пълноценното им физическото й и психоемоционално развитие.
Съгласно разпоредбата на чл.3 от ЗЗДН, защита по този закон може да търси всяко
лице, пострадало от домашно насилие, извършено от възходящ /чл.3, т.4/, както и от лице, с
което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен /чл.3 т.6 от ЗЗДН, като
съгласно чл.8 т.1 и чл.10 ал.1 от ЗЗДН производството по издаване на заповедта може да се
образува по молба на пострадалото лице в едномесечен срок от акта на домашно насилие,
какъвто е настоящият случай.
Съгласно разпоредбата на чл.2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо,
сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова
насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права,
извършени спрямо лица, които се намират родствена връзка, които са или са били в семейна
връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Съгласно ал.2 на същия текст за
психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие,
извършено в негово присъствие. От формулировката на чл.2 е видно, че обхвата на
актовете, квалифицирани като домашно насилие е изключително широк, като закона
предвижда защита не само при осъществен акт на насилие, но и при опит за такова. В закона
липсва легална дефиниция на понятието „психическо насилие“, както и дефиниция за
понятието „емоционално насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички
действия, които са предприети умишлено и имат за цел да въздействат върху психиката на
друго лице, като пораждат отрицателни за него емоции и/или го принуждават да ги подтиска
и да не ги изразява. Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат
6
вербалното насилие, отхвърляне на присъствието, унижение, предизвикване на страх,
паника, чувство на унизеност, на зависимост и др. подобни. Преценка дали е налице
емоционално или психическо насилие следва да се направи конкретно, като се изследват
отношенията между страните, техните физически и психически особености и съответните
следи, останали в съзнанието на пострадалото лице.
При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства съдът намира за
безспорно установено по делото, че на 18.04.2021г. между молителката С. М. и нейната
майка К.С., в присъствието на децата А и К., е възникнал конфликт, прераснал във
физическа разправа, при която двете са си разменили удари, дърпали са се, блъскали са се,
скубали са се. За това свидетелстват представените от двете страни медицински документи,
с които кореспондира, изложеното в декларацията по чл.9 ал.3 ЗЗДН за получените от
молителката телесни увреждания и установеното от събраните гласни доказателства за
получените от ответницата К.С. увреждания. Възникналия в присъствието на децата
конфликт несъмнено се е отразил на тяхното емоционално състояние, като е предизвикал у
децата тревога, стрес, страх, а при К. и физическо неразположение. В подкрепа на този
извод е отразената в Социалния доклад констатация на класния ръководител на К., че за
кратко се е наблюдавало леко напрежение при детето, както и описаните в социалното
проучване при разговора с децата техни реакции и емоционално състояние.
От събраните по делото доказателства, съдът счита, че може да се направи извод за
осъществено на 18.04.2021г. физическо насилие от страна на ответника К.С. над
молителката С. М. и извод за осъществено психическо и емоционално насилие по смисъла
на чл.2 ал.2 ЗЗДН, по отношение на малолетните деца А и К.. С оглед на това молбата в
тази й част следва да бъде уважена.
Съдът намира, че по делото не се събраха убедителни доказателства за осъществен от
ответницата К.С. на 20.04.2021г. акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 ал.1 и ал.2
ЗЗДН.
Не се събраха доказателства и за осъществен от ответницата Н.З. спрямо нейната
сестра и децата й, на 18.04.2021г. акт на домашно насилие. Изложеното в декларацията по
чл.9 ал.3 ЗЗДН, че ответницата Н.З. е крещяла на молителката, обиждала я, отправяла закани
да й вземе децата се опроверга от показанията на тримата разпитани свидетели – очевидци
на разговора между двете сестри, които потвърдиха, че е проведен разговор, в който
ответницата З. обаче единствено е изразила притеснение за бъдещето на децата. Не се
събраха доказателства за отправяне на обидни квалификации и заплахи за отнемане на
децата по отношение на молителката. За пълнота следва да се отбележи, че не всяко
повишаване на тон и отправяне на обиди при възникнал конфликт може да се квалифицира
като акт на домашно насилие, а само тези, които трайно негативно въздействат върху
психиката на лицето, каквото въздействие не се наблюдава у молителката. Предвид
изложеното молбата по отношение на ответницата Н.З. следва да бъде отхвърлена.
7
Съдът намира, че за гарантиране на адекватна защита следва да се наложат следните
мерки - задължаване на нарушителя К.С. да се въздържа от извършване на домашно насилие
и забрана да приближава молителката и децата й за срок от три месеца, който срок съдът
приема за достатъчен както за молителката и нейната майка да преосмислят поведението и
отношението си една към друга, така и за децата да преодолеят травмата от конфликта.
Съдът счита, че не следва да налага мярката по чл.5 т.3 от ЗЗДН – забрана на извършителя да
приближава жилището на молителите, тъй като по делото се установи, че молителката и
нейната майка /когато е в страната/ обитават жилища на различни етажи в една сграда и
тази мярка би довела до ограничаване на ответника в ползването на жилището, което
обитава при престоя си в страната. Не следва да се налагат и мерките по чл.5 т.3 от ЗЗДН –
забрана на извършителя да приближава училището и детската градина на децата, тъй като с
налагането на първата мярката ще се постигнат целите на защитата.
На основание чл.5 ал.4 от ЗЗДН на извършителя К.С. следва да се наложи глоба в
размер на 200 лв.
На основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН К.С. следва да бъде осъдена да заплати държавна
такса в размер на 25 лв.
Съобразно изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 и ал.3 ГПК на страните следва
да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, както следва:
в полза на молителката следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение
съразмерно уважената част от молбата в размер на 250,00 лв.; на ответницата Н. ХР. З.
следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената по
отношение на нея молба в размер на 550лв.
Предвид гореизложеното и на основание чл.15 във връзка с чл.5 ал.1 и ал.4 от ЗЗДН,
съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА К. Н. Д., ЕГН **********, гр.***, да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо дъщеря си С.Х. З. – М., ЕГН ********** и внуците си АЛ. М.,
ЕГН ********** и КР. М., ЕГН **********, всички с адрес гр.***.
ЗАБРАНЯВА на К. Н. Д., ЕГН **********, гр.*** да приближава молителите С.Х. З.
– М., ЕГН ********** и АЛ. М., ЕГН ********** и КР. М., ЕГН **********, малолетни,
действащи чрез законния си представител С.Х., всички с адрес гр.***, за срок за срок от три
месеца, считано от постановяване на решението.
ОСЪЖДА К. Н. Д., ЕГН **********, гр.*** да заплати в полза на Държава по
Бюджета на съдебната власт глоба в размер на 200,00 лв. и държавна такса в размер на 25,00
лв.
8
ОСЪЖДА К. Н. Д., ЕГН **********, гр.*** да заплати на С.Х. З. – М., ЕГН
**********, гр.*** направените разноски по делото за възнаграждение за адвокат
съразмерно уважената част от молбата в размер на 250,00 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявената от С.Х. З. – М., ЕГН **********, лично и като законен
представител на малолетните деца АЛ. М., ЕГН ********** и КР. М., ЕГН **********,
всички с адрес гр.*** против Н. ХР. З., ЕГН **********, гр.***, молба за издаване на
заповед за защита, като неоснователна.
ОСЪЖДА С.Х. З. – М., ЕГН **********, гр.*** да заплати на Н. ХР. З., ЕГН
**********, гр.***, направените по делото разцноски за възнаграждение за адвокат в размер
на 550,00лв.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за защита, като препис от същата да се изпрати на РУП
гр.Стара Загора за сведение и изпълнение.
ПРЕДУПРЕЖДАВА К. Н. Д., с п.а., че при неизпълнение на заповедта, същата ще
бъде задържана от органите на РУП и ще бъде уведомена незабавно Прокуратурата.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от днес, пред Старозагорския
окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
9