Определение по дело №492/2020 на Окръжен съд - Плевен

      ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

                                            гр.Плевен, 02.07.2020год.

 

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито заседание на втори юли през две хиляди и двадесетата година, в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА ПАНОВА

                   ЧЛЕНОВЕ: МЕТОДИ ЗДРАВКОВ

                                         ЖАНЕТА ДИМИТРОВА

 

при секретаря …………………...……………….……. и в присъствието на  прокурора ………………………...……….. като разгледа докладваното от ……………. член-съдията Здравков …………. В.ч.гр. дело № 492 по описа за 2020год. и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 и сл. ГПК вр. чл.126 ал.2 от СК.

С определение № 266 от 23.03.2020г. по ч.гр. дело № 155/2020г. на РС – Левски съдът е определил ДА СЕ ИЗЗЕМАТ по административен ред на основание чл.126 ал.2 от СК малолетното дете А. М. Б. М., ЕГН ********** и малолетното дете Г. Б. М., ЕГН ********** от домът на техните баба и дядо по бащина линия, находящ се в *** или където и да се намират те на територията на Република България и да се ВЪРНАТ на тяхната майка Е.Г.Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***.

Постановил да се издаде заповед със съдържанието посочено по-горе, и ЗАПОВЕДТА да се изпълни незабавно по административен ред със съдействието на органите на РУ на МВР гр.ЛЕВСКИ, а в случай, че децата се намират на територията на друго районно управление, заповедта да се изпълни със съдействието на ОД „Полиция” на територията, на която се намират посочените по-горе деца.

Въззивна жалба срещу  определението  е  постъпила от М.В.М. от гр.Левски, ЕГН ********** – баба на децата по бащина линия, в която се възразява, че определението е неправилно. Съдът неправилно приел, че бащата Б. М. Б. след като е заминал на 20.02.2020г. в чужбина не живее с децата – отсъства за кратко, а не с цел да живее и работи в чужбина. Грижи за децата е полагала жалбоподателката, а и те са били с постоянен и настоящ адрес до м.март 2020г. този на бащата – ***. Оплаква се, че завръщането на дядото на децата по бащина линия М.Б.М., ЕГН ********** на 15.03.2020г. от чужбина и поставянето му под карантина не застрашава децата, т.к. той има и друго жилище, в което може да е далеч от Анна М. и Г..

Навежда доводи, че връщането на децата на майката е откъснало същите от средата им, а момичето е спряло да посещава водените онлайн учебни занятия, съдът не е изслушал децата, не е изследвал дали след като майката се е завърнала от чужбина на 07.03.2020г. системно е пътувала преди това, характеристични данни, доходи и възможност да се грижи и възпитава децата. Твърди, че в случая е налице изключението когато важни причини налагат децата да живеят отделно от родителя. Прави искания да се изиска Справка за пътуванията на майката в последните пет години, както и дали детето А. М. посещава учебни занятия в СОУ К. П. гр.Левски от 23.03.2020г.

Претендира се отмяна на постановеното  определение и постановяване на друго, с което да се  отхвърли молбата.

Жалба срещу определението е подадена и от Б. М. Б. от гр.Левски, ЕГН ********** – баща на малолетните деца, който не е страна по ч.гр. дело № 155/2020г. по описа на РС гр.Левски, поради което настоящия състав на въззивния съд приема, че не дължи произнасяне по същата, както и от дядото на децата по бащина линия – М.Б.М. от гр.Левски, ЕГН **********, в която се твърди, че адресът на който са живели съпрузите и децата до момента на раздялата е *** в гр.Левски.

Майката на децата Е.Г. Г., ЕГН ********** е заживяла с друг мъж без брака между нея и съпруга й да е прекратен и докато Б. М. Б. е в чужбина. Подала е молба за връщане на децата докато той е поставен под карантина в Германия и не може да защити правата си на родител. Оплаква се, че към 28.05.2020г. майката отново е напуснала страната, а бащата Б. М. Б. е в Р България, работи и е лишен от възможността да полага грижи за децата си. След връщането на децата момичето А. М. не е посещавала онлайн занятията в СОУ К.П..

Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови връщане на децата на ***, да изиска справка за пътуванията на майката и дали към момента на подаване на жалбата – 28.05.2020г. същата е в страната, както и да изиска справка от СОУ К.П. кога последно детето А. М. е посещавала учебни занятия.

Въззиваемата страна оспорва жалбата като недопустима – подадена след срока, и като неоснователна. Възразява, че РС е обсъдил всички обстоятелства по делото и е постановил правилно и законосъобразно определение. Посочва, че децата са имали нужда от родителска грижа, поради което правилно РС е уважил молбата. Отговорът й на жалбата на дядото на децата е нотариално заверен от дата 09.06.2020г. за установяване на твърдението й, че към момента на подаването му е в страната, а наред с това представя съдебно у-ние, че в РС гр.Левски е образувано гр.д. № 153/2020г. по искове с правно основание чл.127 ГПК между родителите на малолетните деца, както и удостоверение за завършен първи клас на детето А. М. ведно с грамота.

Подала е и отговор на жалбата на бабата на децата със същите оспорвания, като е приложила и служебна бележка от СОУ К.П. гр.Левски за предприетите от нея мерки за наваксване на учебния материал от детето А. М..

Моли съда да потвърди атакуваното определение на РС и да й присъди разноски, за което прилага Списък.

Въззивният съд, като обсъди оплакванията в жалбите, взе предвид направените доводи, прецени събраните доказателства и се съобрази  със законовите изисквания, намира за установено следното:    

         ЖАЛБИТЕ са ДОПУСТИМИ, НО НЕОСНОВАТЕЛНИ.

Видно от обжалваното определение съдът е постановил, че същото подлежи на обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД гр.Плевен в 7-дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено. В изпълнение на задължението си по чл.7 ал.2 ГПК да връчи съдебния акт, подлежащ на самостоятелно обжалване, ЛРС е сторил това на 21.05.2020г. и в указания със самото определение срок – на 28.05.2020г. - жалбите са постъпили в ЛРС – подадени са в срока, указан от съда. Съображенията в Отговорите за узнаване на определението при привеждане в изпълнение на издадената въз основа на същото Заповед, както и за приложението на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, а дори и за разпоредбите на ЗИД Закона за здравето, не могат да се приемат – арг. от чл.62 ал.3 ГПК – когато съдът определи по-дълъг от установения в Закон срок, извършеното действие след законния, но преди изтичане на определения от съда срок, не се смята за просрочено.

За да постанови обжалваното определение РС е приел, че от представените удостоверения за раждане на децата Анна М. Б. М. и Г. Б. М. се установява, че същите имат за свои родители – майка Е.Г. Г. и баща – Б. М. Б..

Приел също така, че по делото е постъпила Справка от РУ МВР Левски, от която се установява, че във връзка с разпоредено от съда установяване местонахождение на лице е проведен разговор с майката на Б. М. Б., която е заявила, че синът й Б. Б. е в чужбина, след което е извършена проверка и в АИС „Задграничен контрол” и е установено, че Б. М. Б. е напуснал Р България на 27.02.2020 г. през ГКПП „Дунав мост” – Видин и до момента – 23.03.2020г., когато е постановено обжалваното определение, няма влизане обратно.

Поради данните по делото, че бащата на децата се намира в чужбина и не живее с тях, съдът е приел, че за майката е налице интерес да приведе местоживеенето на децата в съответствие с чл. 126 ал.1 от СК.

Съгласно разпоредбата на чл.126 ал.1 от СК родителите и ненавършилите пълнолетие деца живеят заедно, освен ако важни причини не налагат да живеят отделно.

Намерил, че по делото няма данни за наличие на каквито и да било важни причини, които да налагат децата да не живеят със своята майка, която към момента е единственият им родител, намиращ се на територията на Р България, който проявява загриженост и интерес към тях и желае да се грижи за същите.

От приложеното ч.гр.д. 154/2020г. на ЛРС възприел писмо и социален доклад от ДСП Левски, от които намерил за установено, че спрямо децата Анна М. Б. М. и Г. Б. М. не е предприемана мярка за закрила по реда на Закона за закрила на детето и до настоящия момент Отдел „Закрила на детето” не е работил с посочените деца, че след извършена Справка е получена информация, че Е.Б. се е завърнала от чужбина на 07.03.2020г., а дядото на децата по бащина линия – М. М. се е завърнал от чужбина на 15.03.2020г., поради което посочените лица са били поставени под карантина в домовете си, което наред с усложнената епидемиологична обстановка в страната се е оказало още една предпоставка за невъзможността да бъде извършено домашно посещение от ДПС – ОЗД гр.Левски.

За Е.Б. приел, че към 23.03.2020г. по отношение на нея е изтекъл 14-дневния карантинен период, а от представените към молбата медицински документи, приел че същата е клинично здрава, без данни за заболяване в момента. Медицинското свидетелство е издадено на 22.03.2020г. Отчел представените фишове за извършените прегледи на Е.Г.Б., на Г. Г.Г. и П. Г. – всички с посочен адрес – този на молителката на *** с отразяване, че лицата са клинично здрави. 

По отношение на дядото по бащина линия към 23.03.2020г. 14-дневния карантинен период не е изтекъл, поради което съдът приел, че в случай че е вирусоносител и предвид обстоятелството, че при евентуални контакти с децата, каквито неминуемо биха могли да се осъществят при престоя им в неговия дом,  децата са поставени в риск от евентуално заразяване.

Поради това намерил, че не само са налице основанията за приложение разпоредбата на чл.126 ал.2 от СК, но и изцяло в интерес на децата е, същите да бъдат върнати на тяхната майка.

              Определението на РС е  законосъобразно, при подробни мотиви, които се споделят от въззивната инстанция.

             Пред ПлОС не са събрани доказателства, които да водят до извод различен от този на първоинстанционния съд. Оплакванията и в двете жалби са неоснователни – въззиваемата представя писмени доказателства, с които опровергава съмненията, че не е в страната към момента на подаване на отговора, както и че детето А.М. не е завършило успешно първи клас поради отсъствия.

          Пребиваването на бащата в пределите на РБ към настоящия момент не променя наличието на предпоставките, съществували към момента на  подаването на молбата – 23.03.2020г. - за приложението на чл.126 ал.2 от СК, за което съобразно съдебната практика приоритет има интереса на децата, в съответствие с който е постановено определението на ЛРС. Отчитайки критериите, предвидени в ППВС № 1/12.11.1974г. по гр.д. № 3/1974г., РС Левски е преценил интереса на децата към момента на постановяване на обжалваното определение в съответствие със съдебната практика. В този смисъл са Определение № 34/13.01.2014г. от 13.01.2014г. по ч.гр.д. № 6343/2013г. на четвърто г.о., както и Определение № 838/26.11.2010г. по ч.гр.д. № 874/2010г. на второ т.о. на ВКС на РБ.

                    При този изход на делото следва да се осъдят въззивниците да заплатят деловодни разноски в размер на 406лв. за тази инстанция на другата страна.

          Водим от горното, съдът

                                                    О  П  Р  Е  Д  Е Л  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 266 от 23.03.2020г. на Районен съд гр. Левски, постановено по ч.гр.д. № 155/2020г. по описа на ЛРС, като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА М.В.М., ЕГН ********** и М.Б.М., ЕГН **********,*** да заплатят на Е.Г.Б., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, направените по делото разноски в размер на 406лв.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

  2.