РЕШЕНИЕ
№ 21293
гр. София, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20211110129305 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от М. С. Е. против И. К. Н., в която са изложени
твърдения, че по силата на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит
по давност № ***************г., том **, рег. № ****, нот. дело № ****** г., по описа на
нотариус З. Т., и договор за дарение, обективиран в нот. акт № ****, том *, рег. № ****, нот.
дело № ******* г. по описа на нотариус З. Т., ищецът притежава право на собственост върху
сграда с идентификатор ******************** и сграда с идентификатор
*******************, които сгради са разположени в поземлен имот с идентификатор
********************по КККР, находящ се в гр. **********************. С молба-
уточнение от 02.09.2025 г. ищецът поддържа, че към 2018 г. в негова полза била изтекла
десетгодишна придобивна давност, която била надлежно установена с постановление на
нотариус при издаване на констативния нотариален акт. В исковата молба са изложени
твърдения, че М. С. Е. притежава право на собственост и върху 200/935 ид.ч. от поземления
имот, в който са изградени процесните сгради, по силата на наследство оставено му от
неговата майка Г. И., като правото на собственост върху поземления имот е предмет на спор
по гр. д. № 14507/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 35 състав. Ищецът поддържа,
че ответникът по делото държи процесните имоти без правно основание. По изложените
твърдения е направено искане да бъде признато за установено, че М. Е. притежава право на
собственост върху сграда с идентификатор *************** и сграда с идентификатор
*******************, които сгради са разположени в поземлен имот с идентификатор
***************** по КККР и ответникът да бъде осъден да предаде владението върху
процесните сгради.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адвокат С. М.
оспорва исковата претенция. С депозирания отговор са оспорени поддържаните от ищеца
фактически твърдения и формулираните правни изводи. Ответникът поддържа, че по силата
1
на договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № ***, нот. дело № ***********г.,
Е. Б. Т., в качеството на единствен наследник за своята майка Г. И. съгласно удостоверение
за наследници № ****************/************** г., прехвърлил в полза на П.Ц.Д.
правото на собственост върху поземления имот, в който са изградени процесните сгради,
като приобретателят и съпругата му през 2016 г. прехвърлили в полза на И. Н. правото на
собственост върху недвижимия имот по силата на договор за покупко-продажба,
обективиран в нот. акт № ***, нот. дело № ***/*****г. В отговора на исковата молба са
изложени твърдения, че считано от 2008 г. поземленият имот се владее и ползва като
собствено семейно жилище първо от Д., а впоследствие считано от 2016 г. от И. Н. и
нейното семейство. Ответникът поддържа, че имотът винаги е бил ограден и достъп до
същия са имали единствено живеещите в него, поради което не е било възможно М. С. Е. и
Е. Б. Т. да придобият право на собственост върху процесните сгради по силата на упражнено
давностно владение. При условията на евентуалност е направено възражение за изтекла в
полза на ответника придобивна давност по отношение на процесните сгради, тъй като
същите попадат в имота, който от 2008 г. се владее и ползва като собствен от прехвърлителя
П. Д., а впоследствие от 2016 г. от И. Н.. По изложените доводи е направено искане исковата
претенция да бъде отхвърлена, като в тежест на ищеца бъдат възложени сторените по
делото съдебни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от
фактическа страна следното:
Като писмено доказателство по делото е приет договор за покупко-продажба от
25.10.1968 г., обективиран в нот. акт № **, том ****, нот. дело № ****/****г., по силата на
който Г. Г. И. е придобила право на собственост върху 200/935 ид.ч. от дворно място,
находящо се в землището на кв. О., гр. С., състоящо се от 935 кв.м., за което е отреден
парцел III-15/32 от кв. 35 по плана на гр. С., с. О., заедно с първи етаж от жилищна сграда,
състоящ се от две стаи, хол, кухня, антре и баня.
Като писмено доказателство е прието удостоверение №
*****************/**************г., издадено от Столична община, район „В.“, съгласно
което в УПИ **************, кв. ** по плана на гр. С., ж.к. „О.-1“, са изградени лятна
кухня със застроена площ от 18 кв.м., състояща се от антре, стая и баня с тоалетна, и гараж с
площ от 25 кв.м., които постройки са изградени от Г. Г. И., а през 1976 г. и които сгради са
търпими съгласно § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, не подлежат на премахване и забрана за
ползване, и могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки.
Като писмено доказателство по делото е прието удостоверение за наследници №
*********/******* г., издадено от Столична община, район „В.“, съгласно което
приобретателката Г. Г. И. е починал на 23.05.2005 г., като след смъртта си е оставила за
единствен законен наследник Е. Б. Т. (син).
Като писмено доказателство по делото е приет договор за покупко-продажба от
20.05.2008 г., обективиран в нот. акт № ****, том *, нот. дело № ***/**** г. по описа на
нотариус Ч. Б., по силата на който Е. Б. Т. е прехвърлил на П. Ц. Д. правото на собственост
върху първи етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. С., кв. „О.“, ул. „****“ №
**, състоящ се от две стаи, хол, кухня, антре и баня, без мазе и таван, заедно със съответните
идеални части от общите части на сградата, построена в поземлен имот 692, без гаражите
построени в поземления имот, заедно с 200/935 ид.ч. от дворното място с площ от 891 кв.м.,
съставляващо поземлен имот 692 с площ от 456 кв.м. и поземлен имот 693 с площ от 435
кв.м., които имоти попадат в УПИ ************** в кв. ** по плана на гр. С., местност
квартал О.. Представен е и договор за учредяване на ипотека, обективиран в нот. акт № ***,
том *, нот. дело № ***/**** г. по описа на нотариус Ч. Б., за учредяване на ипотека върху
описания в договора за покупко-продажба от 20.05.2008 г. недвижим имот.
2
Като писмено доказателство по делото е приет договор за покупко-продажба от
13.06.2016 г., обективиран в нот. акт № ***, том ***, нот. дело № ****/**** г. по описа на
нотариус В. Б., по силата на който П.Ц. Д. и А. С. Д. са прехвърлили в полза на И. К. Н.
правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор
**************, представляващ първи етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в
гр. С., кв. О., ул. „******“ № **, състоящ се от две стаи, хол, кухня, антре и баня, без мазе и
таван, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата, построена в
поземлен имот 692, без гаражите построени в поземления имот, заедно с 200/935 ид.ч. от
дворното място с площ от 891 кв.м., съставляващо поземлен имот 692 с площ от 456 кв.м. и
поземлен имот 693 с площ от 435 кв.м., които имоти попадат в УПИ ***************** в
кв. **, който урегулиран поземлен имот, съгласно КККР е заснет като поземлен имот с
идентификатор ********************** и имот с идентификатор
***********************.
Като писмено доказателство по делото е прието удостоверение за наследници №
***/************** г., издадено от Столична община, район „В.“, съгласно което след
смъртта си Г. Г. И. е оставила за законни наследници Е. Б. Т. ( син) и М. С. Е. ( син).
Съдът служебно е изискал заверен препис от искова молба от М. С. Е. против П. Ц.
Д., А. С. Д. и И. К. Н. с вх. № 2005027/09.03.2017 г., по която е образувано гр. д. №
14507/2017 г. по описа на Софийски районен съд, 35 състав, с която е направено искане да
бъде признато за установено, че ищецът притежава право на собственост върху ½ ид.ч. от
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *********************, представляващ
първи етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. С. кв. О., ул. „*************“
№ **, състоящ се от две стаи, хол, кухня, антре и баня, без мазе и таван, заедно със
съответните идеални части от общите части на сградата, както и върху ½ ид.ч. от 200/935
ид.ч. от поземлен имот с идентификатор **********************и поземлен имот с
идентификатор ******************, и е направено искане ответниците да предадат
владението върху имотите.
Като писмено доказателство по делото е приет заверен препис от нот. дело №
234/2019 г., по описа на нотариус З. Т., образувано по молба-декларация на Е. Б. Т. и М. С. Е.
за извършване на обстоятелствена проверка за признаване правото на собственост на
молителите върху процесните имоти с идентификатори ****************** и
********************. В производството са събрани гласни доказателствени средства чрез
разпит на свидетелите Е. Н. Х., Р.Т.Б. и С. Х. А.. С постановление от 28.08.2019 г.
молителите са признати за собственици на процесните имоти по силата на изтекла в тяхна
полза придобивна давност, като въз основа на постановлението е издаден нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по давност № ***/*************** г., том *,
рег. № ****, нот. дело № ***/****г., по описа на нотариус З. Т. Като писмено доказателство
по делото е приет договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нот. акт № ****, том
*, рег. № ****, нот. дело № ***/****г. по описа на нотариус З. Т., по силата на който Е. Б. Т. е
прехвърлил в полза на ищеца правото на собственост върху ½ ид.ч. от процесните имоти с
идентификатори ******************* и *****************.
Като писмено доказателство по делото е приета нотариална покана, отправена от
ищеца до ответника, съдържаща искане за предаване на владението върху процесните
недвижими имоти, връчена на И. К. Н. чрез сина й К. Т. на 19.04.2021 г.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля Е.
Х., която разкрива, че родната къща се намира в дворно място с номер 693, което е
разделено с прогледна мрежа от дворно място с номер 692, в което се намират процесните
обекти. Свидетелката сочи, че откакто се помни в процесното дворно място са изградени
следните обекти: двуетажна жилищна сграда, две летни кухни и три гаража, като първият
етаж от двуетажната жилищна сграда се ползва от семейството на ответницата, вторият етаж
3
от двуетажната жилищна сграда се ползва от свидетеля С. А. и семейството му, които
ползват едната лятна кухня и един от гаражите, като средният гараж и другата лятна кухня
са собствени на братята М. и Е. От събраните гласни доказателствени средства се
установява, че свидетелят С. А. и съпругата му са придобили право на собственост върху
описаните втори етаж от къща, лятна кухня и гараж през 2008 г. По отношение на
останалите обекти Е. Х. сочи, че първият етаж от двуетажната жилищна сграда е бил
собственост на лица с имена П. и А., които не са ползвали гаражите или летните кухни,
изградени в дворното място. Свидетелката е категорична, че до 2019 г. ищецът и неговия
брат са ползвали посочените от нея на скица на лист 56 от делото лятна къща и гараж (
обекти с номер 3 и 6), като са държали свои вещи в помещенията и са ги посещавали
няколко пъти месечно. Е. Х. разкрива, че до 2019 г. многократно е виждала братята М. и Е.,
като последните 4-5 години достъпът на ищеца до дворното място, откъдето са входовете на
описаните лятна къща и гараж, е ограничен. Свидетелката сочи, че извън братята М. и Е.
никой не е ползвал процесните постройки, като и след 2019 година когато достъпът на
ищеца до дворното място бил ограничен, не е виждала ответницата да ползва гаража или
лятната кухня. Свидетелката разкрива, че се е явила пред нотариус във връзка със
снабдяване на ищеца и неговия брат с нотариален акт за процесните имоти.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля С.
А., който сочи, че притежава право на собственост върху втори етаж от двуетажна жилищна
сграда, лятна кухня и два етажа, находящи се в гр. С., кв. „О.“, ул. „****“ № **, като от 2007
година със семейството си живее на посочения адрес. Свидетелят поддържа, че синът на
ответницата К. и семейството му са собственици на първия етаж от къщата и ползват
втората лятна кухня и средния гараж, изградени в дворното място. С. А. сочи, че лятната
кухня и гаража се ползват като складови помещения, като покривът на лятната кухня е пред
разпадане, поради което обитаването на обекта за жилищни нужди е невъзможно.
Свидетелят разкрива, че средният гараж е в занемарено състояние и не се ползва за
паркиране на автомобили. С. А. сочи, че семейството на ответницата е придобило право на
собственост върху процесните гараж и лятна кухня от предишните собственици А. и П.,
които от своя страна са придобили право на собственост от лице на име Е.. Свидетелят
поддържа, че до дворното място и до обектите изградени в него имат достъп единствено
неговото семейство и семейството на ответницата, като нито ищеца, нито друго лице са
ползвали някои от самостоятелните обекти в дворното място.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля К. В.
– приятел на свидетеля С. А., който сочи, че синът на ответницата К. живее от около десет
години на първи етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в гр. С., кв. „О.“, ул.
„****“. Свидетелят разкрива, че етажът от къщата бил закупен от П., а преди това е бил
собственост на лице с име Е. и съпругата му А.. Свидетелят разкрива, че в дворното място
освен двуетажната жилищна къща има изградени три гаражи, от които С. А. ползва два от
тях за складови помещения. К. В. поддържа, че не е виждал някой да ползва средния гараж,
като собственикът на първия етаж К. паркира автомобила си на улицата. Свидетелят сочи, че
в двора има изградени и две постройки, от които С. А. ползва едната. К. В. разкрива, че се е
явил пред съда по молба на свидетелят А., тъй като собственикът на първия етаж от къщата
„имал проблеми“.
От събраните по делото гласни доказателствени средства по категоричен начин се
установява броя и вида на постройките изградени в имот с идентификатор
*********************, а именно двуетажна жилищна сграда, три гаража и две
самостоятелни постройки. Съдът намира, че по въпроса относно лицата, упражнявали
фактическа власт върху процесните гараж и лятна кухня следва да даде вяра на показанията
на свидетелката Е. Х.. Следва да бъде отбелязано, че свидетелката има дългогодишни преки
наблюдения върху дворното място, отделните самостоятелни обекти и лицата, които са
ползвали имотите в различните периоди от време, като изложените от свидетелката
4
релевантни за спора обстоятелства са логични, последователни и подкрепяни от приетите по
делото писмени доказателства. Свидетелката Х. познава отлично както бившите
собственици на самостоятелните обекти, изградени в дворното място, така и лицата, които
към настоящият момент упражняват фактическа власт върху тях. Необходимо да бъде
посочено, че Е. Х. не е пряко заинтересована от изхода от правния спор, респ. изнесената от
нея информация следва да бъде ценена като обективно и безпристрастно дадена. Налага се
извод, че свидетелят С. А. е заинтересован от изхода от настоящия спор доколкото именно
той е помолил свидетеля К. В. да се яви пред съда. К. В. изрично сочи, че С. А. му е
споделил, че „неговите проблеми са по-малки“, но проблемите на К. ( синът на ответницата)
били по-големи. От изложеното следва, че при констатирано противоречие между изнесена
от свидетелите Х. и А. информация касателно лицата, упражнявали фактическа власт, върху
процесните имоти, вяра следва да бъде дадена на изложените от Е. Х. обстоятелства. Е. Х. е
категорична, че процесните постройки са били собственост на Г. И., а след нейната смърт до
2019 г. ищецът и неговия брат Е.Б.Т. в са упражнявали спокойна, явна и необезпокоявана
фактическа власт върху самостоятелните обекти, като са ги посещавали регулярно,
използвайки ги за складови помещения. От свидетелските показания на Е.Х. се установява,
че нито праводателите П. и А. Д., нито ответницата И. Н. са упражнявали фактическа власт
върху процесните самостоятелни обекти. Довеният от ответната страна свидетел К. В.
заявява, че не знае дали ответникът притежава право на собственост върху някоя от
постройките в дворното място извън първия етаж от жилищната къща, както и поддържа, че
не е виждал някой да ползва средния гараж или другата процесна постройка.
При така установеното от фактическа страна по спора се налагат следните
правни изводи:
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 108 ЗС
е да установи при условията на пълно и главно доказване, че притежава право на
собственост върху сгради с идентификатор ****************** и идентификатор
*************** по КККР на соченото в исковата молба правно основание – изтекла
придобивна давност и дарение, както и че ответникът упражнява фактическа власт върху
имотите. Във връзка с направеното от ответника възражение за изтекла в негова полза и в
полза на праводателя му придобивна давност, ищецът следва да докаже обстоятелства,
довели до нейното прекъсване или спиране или наличието на валидно правно основание,
изключващо теченето на давността.
В доказателствена тежест на ответника е да проведе насрещно доказване по
обстоятелствата възложени в доказателствена тежест на ищеца, респ. да докаже
възраженията си по отговора, като установи, че праводателят му и той самият
необезпокоявано, постоянно, непрекъснато и явно са упражнявали фактическа власт върху
имотите с намерение за своене, считано от 2008 г.
Съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 11/2012 г. по тълк. дело №
11/2012 г. на ОСГК издаването на констативен нотариален акт за собственост е
предшествано от проверка дали молителят е собственик на имота, каквато нотариусът
задължително прави и при съставянето на нотариален акт за сделка - чл. 586, ал.1 ГПК, респ.
чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./. След преценка на събраните по нотариалното делото доказателства
нотариусът прави своя извод относно принадлежността на правото на собственост като
издава мотивирано постановление, а въз основа на него, ако признава собствеността, издава
нотариален акт. Поради това, като резултат на специално уредено от закона производство за
проверка и признаване съществуването на правото на собственост, констативният
нотариален акт, както и нотариалният акт за сделка, притежава обвързваща доказателствена
сила за третите лица и за съда като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е
собственик на имота. В това се изразява легитимиращото действие на нотариалния акт за
принадлежността на правото на собственост. Правният извод на нотариуса за
5
съществуването на това право се счита за верен до доказване на противното с влязло в сила
решение.
Съгласно чл. 79, ал.1 ЗС вещно право на собственост може да се придобие въз основа
на осъществено десетгодишно владение, което следва да е явно и необезпокоявано, като ал.
2 на текста предвижда, че ако владението е добросъвестно правото на собственост се
придобива с непрекъснато владение в продължение на пет години. Легална дефиниция на
понятието владение е дадена в чл. 68, ал. 1 ЗС, определяща го като упражняване на
фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя. От
съдържанието на разпоредбата са изводими двете предпоставки, чието кумулативно наличие
характеризира владението: обективната, изразяваща се в упражняване на фактическа власт и
субективната- намерението вещта да се държи като своя собствена. Именно вторият елемент
отграничава владението от държането, което според чл. 68, ал. 2 ЗС представлява
упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя. Според
презумпцията на чл. 69 ЗС предполага се, че този, който упражнява фактическа власт върху
вещта я държи за себе си, докато не се установи, че я държи за другиго.
Съдът намира, че от събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетелката Е. Х. по категоричен начин се установява, че след смъртта на Г. И., ищецът и
брат му Е. Б. Т. явно, спокойно и необезпокоявано са упражнявали фактическа власт върху
процесните обекти, изградени от тяхната майка, до 2019 година, респ. към момента на
издаване на нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност №
***/********г., том *, рег. № ****, нот. дело № ***/*****г., по описа на нотариус З. Т., в
тяхна полза е изтекла десетгодишна придобивна давност. Във връзка с поддържаните от
ответника доводи следва да бъде отбелязано, че предмет на договор за покупко-продажба от
20.05.2008 г., обективиран в нот. акт № ***, том *, нот. дело № ***/****г. по описа на
нотариус Ч. Б., респ. договор за покупко-продажба от 13.06.2016 г., обективиран в нот. акт №
***, том ***, нот. дело № ****/****г. по описа на нотариус В. Б., е единствено първи етаж от
двуетажна жилищна сграда и идеални части от дворното място, като изрично е отбелязано,
че изградените в дворното място гаражи не са предмет на прехвърлителните сделки. По
делото не е спорно, че процесната лятна кухня е самостоятелен обект на правото на
собственост, поради което и доколкото същата не е предмет на посочените договори за
покупко-продажба, нито прехвърлителите, нито приобретателят ответник са придобили
право на собственост върху нея на деривативно правно основание. В тази връзка изнесената
от свидетеля С. А. информация, че ответницата е придобила по силата на договор за
покупко-продажба право на собственост върху процесните гараж и лятна кухня не отговаря
на действителния предмет на прехвърлителната сделка. Свидетелката Е. Х. е категорична,
че нито П. и А. Д., нито ответницата и или членове на нейното семейство са упражнявали
фактическа власт било върху процесния гараж, било върху лятната кухня. Дори и да се
приеме, че след 2019 г. когато достъпът на ищеца е бил ограничен ответницата и нейното
семейство да са започнали да упражнявали фактическа власт върху самостоятелните обекти
с намерение за своене, то към датата на подаване на исковата молба не е изтекъл
законоустановения десетгодишен срок, поради което наведеното възражение за изтекла в
полза на праводателите на ответника и самия ответник придобивна давност се явява
неоснователно.
Съдът намира, че събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпит
на свидетели доведени от ответната страна не опровергават изводите на нотариуса при
съставяне на констативния нотариален акт за изтекла в полза на молителите в
производството десетгодишна придобивна давност. Както бе посочено по-горе съдът не дава
вяра на показанията на свидетеля С. А. в частта относно изложените от лицето
обстоятелства свързани с лицата, упражняващи фактическа власт върху процесните гараж и
постройка, а свидетелят К. В. по същество не разкрива никакви релевантни за спора
обстоятелства. Както бе обърнато внимание по-назад в изложението свидетелят В. сочи, че
6
не знае дали ответницата и нейното семейство притежават право на собственост върху някоя
от постройките, изградени в дворното място, както и, че не е виждал ответницата или
нейното семейство да ползват някои от изградените в двора гаражи или самостоятелни
постройки. Предвид изложеното съдът намира, че ищецът притежава право на собственост
върху процесните самостоятелни обекти на соченото в исковата молба правно основание –
изтекла към 2018 година десетгодишна придобивна давност и дарение, респ. и доколкото
ответникът поддържа, че осъществява фактическа власт върху имотите, предявеният
ревандикационен иск се явява основателен.
С оглед изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва
да бъдат възложени сторените от ищеца съдебни разноски за внесена държавна такса за
разглеждане на спора 159,39 лева и заплатено в брой адвокатско възнаграждение, като
ищецът претендира съдебни разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 4000 лева.
При своевременно заявено възражение за прекомерност на претендирани от насрещната
страна разноски съдът е задължен да определи размера им с оглед действителната правна и
фактическа сложност на делото, като съгласно възприетото с Решение от 24.01.2024 г. по
дело С-438/22 на СЕС виждане член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3
ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1,
националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. От изложеното следва, че съдът не е
обвързан от праговете разписани в Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнагражденията за
адвокатска работа, а следва да определи дължимото адвокатско възнаграждение за всеки
отделен случай след извършване на преценка относно правната и фактическа сложност на
производството и извършените от процесуалния представител действия. Правната сложност
е предпоставена от броя и основанието на исковете, съдържанието и броя на въведените в
спора факти и обстоятелства от всяка от страните, правните институти, приложими при
разрешаването на спора, относима задължителна съдебна практика, а фактическата – от
необходимите за доказване и обосноваване тезите на страните процесуални действия, в
съответствие с въведените за относими факти и обстоятелства, вкл. необходимите за
преодоляване защитата на противната страна процесуални действия и продължителността на
производството. Съдът намира, че уговореният и заплатен съгласно разписка на лист 30 и
разписка съставена в открито съдебно заседание от 21.10.2025 г. на лист 171 адвокатски
хонорар в размер общо на 4000 лева отнесен към цената на исковата претенция се явява
прекомерен, поради което следва да бъде намален до сумата в размер на 600 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от М. С. Е., ЕГН **********, със
съдебен адрес в гр. С., ул. „К.“ № *, ап. *, против И. К. Н., ЕГН **********, със съдебен
адрес в гр. С., ул. „Р. Д.“ № **, ет. *, иск с правно основание чл. 108 ЗС, че ищецът по силата
на изтекла в негова полза към 2018 година десетгодишна придобивна давност и дарение
притежава право на собственост върху сграда с идентификатор ******************* по
КККР, одобрени със Заповед РД-1839/20.07.2011г. на ИД на АГКК, с адрес на имота в гр. С.,
район „В.“, ул. „***“ № **, разположена в поземлен имот с идентификатор
*********************, със застроена площ от 25 кв.м., брой надземни етажи: 1, брой
подземни етажи: няма данни, с предназначение на имота-хангар, депо, ГАРАЖ, при съседи:
7
поземлен имот с идентификатор *********************, сграда с идентификатор
***********************, поземлен имот с идентификатор **********************,
сграда с идентификатор ******************** и върху сграда с идентификатор
********************* по КККР, одобрени със Заповед РД-1839/20.07.2011г. на ИД на
АГКК, с адрес на имота в гр. С., район „В.“, ул. „***“ № ***, разположена в поземлен имот
с идентификатор **************************, със застроена площ от 18 кв.м., брой
надземни етажи: 1, брой подземни етажи: няма данни, с предназначение на имота-
ЖИЛИЩНА СГРАДА-ЕДНОФАМИЛНА, при съседи: от три страни поземлен имот с
идентификатор ******************* и поземлен имот с идентификатор
********************, и ОСЪЖДА И. К. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. С.,
ул. „Р. Д.“ № ****, ет. *, да предаде на М. С. Е., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. С.,
ул. „К.“ №**, ап.**, на основание чл. 108 ЗС, владението върху сграда с идентификатор
****************************по КККР, одобрени със Заповед РД-1839/20.07.2011г. на ИД
на АГКК, с адрес на имота в гр. С., район „В.“, ул. „********“ № ***, разположена в
поземлен имот с идентификатор **************, със застроена площ от 25 кв.м., брой
надземни етажи: 1, брой подземни етажи: няма данни, с предназначение на имота-хангар,
депо, ГАРАЖ, при съседи: поземлен имот с идентификатор **********************, сграда
с идентификатор ****************, поземлен имот с идентификатор ******************,
сграда с идентификатор **************** и върху сграда с идентификатор
*****************по КККР, одобрени със Заповед РД-1839/20.07.2011г. на ИД на АГКК, с
адрес на имота в гр. С., район „В.“, ул. „******“ № ***, разположена в поземлен имот с
идентификатор ********************, със застроена площ от 18 кв.м., брой надземни
етажи: 1, брой подземни етажи: няма данни, с предназначение на имота-ЖИЛИЩНА
СГРАДА-ЕДНОФАМИЛНА, при съседи: от три страни поземлен имот с идентификатор
******************* и поземлен имот с идентификатор *********************.
ОСЪЖДА И. К. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. С., ул. „Р. Д.“ № ***, ет.
*, да заплати на М. С. Е., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр. С., ул. „К.“ № *, ап. *, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата в размер на 759,39 лева, представляваща сторени по
делото съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от съдебния акт на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8