№ 7363
гр. София, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20241110167120 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 238 и сл. ГПК.
Ищецът Д. Д. С. е предявил срещу ответника „Център за
автоматизация на проектирането и конструирането Прогрес Груп“ АД
осъдителен иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на
дължимото за периода от м. октомври до м. декември 2021 г. и от м. януари до
м. август 2022 г., но неплатено трудово възнаграждение в общ нетен размер от
9201.50 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 11.11.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че по силата на трудов договор №***г. и допълнително
споразумение от 03.04.2020г. към него, ищецът заемал при работодателя
„Център за автоматизация на проектирането и конструирането Прогрес Груп“
АД длъжността „***“ на 4-часов работен ден, с основна месечна заплата в
размер на 1000лв., дължима авансово до 5-то число от месеца.
Със заповед № ***г. трудовото правоотношение на ищеца било
прекратено на основание чл. 327, ал.1, т.2 от КТ - поради съкращаване на
щата.
Сочи, че за месеци октомври, ноември и декември 2021г., както и
месеци от януари до август включително за 2022г. - т.е общо за 11 месеца,
работодателят, не е изплатил дължимото му трудово възнаграждение в нетен
размер от по 836,50лв./месец или общо сумата от 9201,50лв.
Моли ответникът да бъде осъден да му заплати дължимото трудово
възнаграждение за посочените месеци. Претендира разноски.
В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК от ответника
„Център за автоматизация на проектирането и конструирането Прогрес
1
Груп“ АД не е постъпил отговор, въпреки че препис от исковата молба, ведно
с разпореждането на съда по чл. 131 ГПК, съдържащо разяснение за
възможността да бъде постановено неприсъствено решение срещу ответника,
са били редовно връчени на последния регистриран в ТРРЮЛНЦ адрес на
управление.
На 25.04.2025 г. по делото е проведено първо редовно открито съдебно
заседание, за което ответникът е бил редовно призован.
В призовката за насроченото съдебно заседание повторно му е
разяснена възможността при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване
в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, да бъде постановено неприсъствено решение по искане на
другата страна.
Независимо от посоченото, ответникът не е изпратил процесуален
представител, който да го представлява в откритото съдебно заседание на
25.04.2025 г., и не е направил искане за разглеждане на делото в негово
отсъствие.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът е поискал съдът да
се произнесе с неприсъствено решение срещу ответника при наличие на
законовите предпоставки за това.
Съдът, като съобрази изложените от ищеца доводи, взе предвид
данни по делото и събраните доказателства, намира от правна страна
следното:
Съгласно 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК, за да бъде постановено
неприсъствено решение срещу ответника, е необходимо кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1/ ответникът да не е представил в срок
отговор на исковата молба; 2/ да е редовно призован и да не се яви лично, или
чрез представител в първото редовно открито съдебно заседание; 3/ да не е
направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие; 4/ на ответника да
са му указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и
от неявяването му в първото редовно открито съдебно заседание; 5/ ищецът да
е поискал постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, както и
6/ предявеният иск да е вероятно основателен, съобразно изложените от
ищеца твърдения в исковата молба и ангажираните доказателства.
В настоящия случай, видно от изложената по-горе фактология, съдът
намира, че всички изброени предпоставки са налице, поради което следва да
бъде постановено неприсъствено решение, с което предявените искове да
бъдат уважени изцяло, без съдът да излага мотиви по същество на спора /чл.
239, ал. 2 ГПК/.
По отговорността за разноски:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на
ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ размер
на 750 лева – заплатено по банков път адвокатско възнаграждение за
исковото производство, съгласно представения договор за правна защита и
съдействие и платежен документ.
2
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Софийски районен съд дължимата държавна такса върху
уважената част от иска, а именно – 368.42 лева.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Център за автоматизация на проектирането и
конструирането Прогрес Груп“ АД, ЕИК *********, да заплати на Д. Д. С.,
ЕГН **********, на основание чл. 128, т. 2 КТ, за заплащане на дължимо, но
неплатено трудово възнаграждение за периода от м. октомври до м. декември
2021 г. и от м. януари до м. август 2022 г., в общ нетен размер от 9201.50 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
11.11.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Център за автоматизация на проектирането и
конструирането Прогрес Груп“ АД, ЕИК *********, да заплати на Д. Д. С.,
ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 750 лева –
разноски в първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА „Център за автоматизация на проектирането и
конструирането Прогрес Груп“ АД, ЕИК *********, да заплати на
Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, сумата от 368.42
лева – разноски в първоинстанционното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Решението да се връчи на страните, като в съобщението до ответника
се укаже възможността в 1-месечен срок от връчването да подаде пред
Софийски градски съд молба по чл. 240, ал. 1 ГПК за неговата отмяна.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3