№ 20343
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20231110152817 по описа за 2023 година
Предявени са от ищеца „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД срещу
ответника А. В. Д. по реда на чл. 422 ГПК обективно съединени установителни искове
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл.
6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено по отношение на ответника
А. В. Д., че дължи на ищеца сумата от сумата 1 600,00 лв., представляваща главница
по Договор за потребителски кредит с № SO3311/25.11.2022 г., ведно със законната
лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК – 13.04.2023г. до окончателното
изплащане, сумата 79,20 лв., представляваща договорна лихва за периода от 09.01.2023
г. до 09.01.2023 г., сумата 41,33 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
10.01.2023 г. до 12.04.2023г., сумата 73,00 лв., представляваща такса за експресно
разглеждане, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело №
20036/2023г. по описа на СРС, 81 състав.
Ищецът „Интернешънъл Саламанка Капитал“ ООД твърди, че на 25.11.2022г.
между страните бил сключен Договор за потребителски кредит с №
SO3311/25.11.2022г. при предвидените условия за договор от разстояние. Поддържа, че
при сключване на договора са използвани средства за комуникация, като договорът
отговарял на изискванията на ЗЕДЕП. На ответника била отпусната сумата в размер на
1 600 лв., като същата била предоставена на кредитополучателя на датата на сключване
на договора, чрез превод по личната му банкова сметка. Твърди, че договорът е
сключен онлайн, като кредитополучателят го е подписал в профила си, в платформата
1
на кредитодателя, въвеждайки с текстово съобщение /смс/ персонален
идентификационен шестцифрен код, изпратен от автоматичната система, с който
кредитополучателят потвърдил съгласието си за сключване на договора. Поддържа, че
така съгласуван има силата на саморъчен подпис на основание чл. 13, ал. 4, вр. ал. 1
ЗЕДЕП. Посочва, че съобразно условията на сключения договор след получаването на
сумата кредитополучателят е получил правото да я ползва, като съгласно клаузите на
договора се е задължил да я върне в срок от 45 дни след получаването на една
погасителна вноска с падеж - 09.01.2023 г. Поддържа, че длъжникът се е задължил да
върне сума в размер на 2159,20 лв., ведно с такса за експресно разглеждане. Уточнява,
че в настоящия договор ответникът се е задължил да върне договорна лихва размер на
79,20 лв., която сочи като печалба на дружеството, начислена за периода от 25.11.2022
г. - 09.01.2023 г.; такса за експресно разглеждане в размер на 73.00 лв., като с оглед на
настъпилата изискуемост на задължението и неизпълнение от страна на ответника
твърди, че последният дължи и мораторна лихва в размер на 41,33 лева за периода
10.01.2023 г. - 12.04.2023 г. С оглед изложеното обосновава основателността на
предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът А. В. Д. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК,
с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че
възникналите облигационни отношения, касаят физическо лице, което има качеството
на потребител, съгласно параграф 13 от ДР на ЗЗП. Сочи, че процесният договор за
кредит е недействителен, поради нарушаване разпоредбата на чл. 22 ЗПК, сключен в
нарушение на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, сред
които точното определяне на ГПР и на възнаградителната лихва. Поддържа, че
въпреки че в договора е посочен годишен, фиксиран лихвен процент по кредита -
40,15 %, това не е довело до формиране на ясна представа за условията на прилагането
му и за базата, върху която е начислена заетата сума. Нарушени са и изискванията на
ЗПК и по отношение начина на формиране на ГПР. Счита, че договорът е
недействителен поради непредоставяне на необходимата информация. Излага
подробни съображения и по отношение на претенцията за сумата 480 лв.,
представляваща такса за експресно разглеждане, като счита същата за нищожна.
Оспорва законосъобразността и на разпоредбата на чл. 8 от договора, уреждаща такса
за удължаване на срока за връщане на отпуснатия кредит с 30, 45, 60 или 75
календарни дни, която е в размер, съгласно Тарифата на ищцовото дружество.
Противопоставя се по отношение клаузите на договора като намира същите за
неравноправни, поради липсата на индивидуално уговаряне. Моли за отхвърляне на
исковете.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
2
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР, вр. с чл. 240 ЗЗД
в доказателствената тежест на ищеца е да установи, че между страните е възникнало
валидно правоотношение по договор за предоставяне на финансови услуги от
разстояние по договор за потребителски кредит при спазване изискванията на ЗПК и
ЗПФУР, по което заемодателят е предоставил на ответника в заем посочената сума,
срещу задължение за връщане ведно с възнаградителна лихва и нейния размер и
изпадането на ответника в забава.
В тежест на ответника е да установи основанията, обуславящи недействителност
на процесния договор, а при доказване на горните факти положителния факт на
погасяване на дълга на падежа.
По иска с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава, както и размера на
претендираната мораторна лихва.
Безспорно е между страните, че по силата на договор за потребителски креди
„Happy Credit до заплата“ SO № 3311/25.11.2022 г. ищецът е предоставил на ответника
сумата от 1600 лв. срещу задължение на последния да върне сумата на една
погасителна вноска с падеж 09.01.2023г., при ГПР от 47,98 % и ГЛП от 40,15 %. Видно
от представения договор за потребителски кредит „Happy Credit до заплата“ SO №
3311/25.11.2022г., в същия е уговорена такса „експресно разглеждане“ на документи в
размер на сумата 480 лв. при главница по кредита в размер на 1600 лв.
Съдът намира, че е налице нарушаване на императивното изискване на чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит се изготвя на
разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно
чл.19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.
В представения договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
47,98 %, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер
не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява
действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно –
разходите за допълнителната услуга „експресно разглеждане“ на документи, които се
3
включват в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
ЗПК.
По силата на § 1, т.1 от ДР на ЗПК „Общ разход по кредита за потребителя“ са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните
такси.
Възнаграждението за допълнителна услуга „експресно разглеждане“ на
документи отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в общия
разход по кредита. При това положение се налага извод, че договорът за
потребителски кредит не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК , тъй като в
него липсва действителният процент на ГПР. Текстът на последната норма не следва
да се възприема буквално, а именно - при посочен, макар и неправилно определен
ГПР, да се приема, че е изпълнено изискването на закона за съдържание на договора.
Годишният процент на разходите е част е същественото съдържание на договора за
потребителски кредит, въведено от законодателя с оглед необходимостта за
потребителя да съществува яснота относно крайната цена на договора и
икономическите последици от него, за да може да съпоставя отделните кредитни
продукти и да направи своя информиран избор. След като в договора не е посочен
ГПР при съобразяване на всички участващи при формирането му елементи, което води
до неяснота за потребителя относно неговия размер, не може да се приеме, че е
спазена нормата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК (в посочения смисъл – решение № 264616 по
в. гр. д. № 9991/2020 г. на СГС; решение № 721 от 15.02.2023 г. по в. гр. д. №
13296/2021 г. на СГС; решение № 262394 от 15.07.2022 г. по в. гр. д. № 3657/2021 г. на
СГС и др.). Последицата, свързана с неспазване изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, е
уредена в нормата на чл.22 ЗПК, която предвижда, че когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл. 26, ал. 4 ЗЗД
от императивни правила досежно максимално допустимия размер на договорната
лихва, нито да бъде прието, че частично недействителна е единствено клаузата за
уговорената допълнителна услуга „експресно разглеждане“ на документи,
представляващи по съществото си договорна лихва, невключена в ГЛП и ГПР. Ако
съдът изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи, съдържащи се в
4
потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната цел,
предвидена в член 7 от Директива 93/13, тъй като продавачите и доставчиците биха
останали изкушени да използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и последните да
бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може да бъде допълнен в
нужната степен от националния съд, така че да се гарантират интересите на тези
продавачи и доставчици / в т.см. – решения от 14 юни 2012 г., Banco Espaсol de Crйdito,
C: 618/10, EU: C: 2012: 349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kбsler и Kбslernй Rбbai, C: 26/13,
EU: C: 2014: 282, т. 79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporaciуn Bancaria и Bankia, C:
70/17 и C: 179/17, EU: C: 2019: 250/.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита. Ако тази недействителност се установи в производството по чл.
422 ГПК, съдът следва да установи с решението си дължимата сума по приетия за
недействителен договор за потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по
отношение на ЗЗД и в цитираната разпоредба на чл. 23 ЗПК е предвидено
задължението на потребителя за връщане на чистата сума по кредита. Това следва от
характеристиката на договора за потребителски кредит, посочена по-горе и
задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се приеме, че
установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и осъждането на
потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно производство, по
предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, то би се достигнало до неоснователно
обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по недействителен
договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и позоваване от
страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би противоречало на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл е и
въвеждането на разпоредбата на чл.23 ЗПК в специалния ЗПК. /в посочения смисъл –
решение № 50174 от 26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV
ГО/.
С оглед на гореизложеното на основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят заплаща само чистата
стойност на кредита – в процесния случай сумата 1600 лева, по отношение на която
ответникът не твърди и не доказва погасяване, като съответно не дължи лихва или
други разходи по кредита. Ето защо искът за главница по Договор за потребителски
кредит с № SO3311/25.11.2022г. в размер на 1600 лева следва да бъде уважен, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 13.04.2023г.
до окончателното изплащане, а в частта по исковете за сумата 79,20 лв.,
представляваща договорна лихва за периода от 09.01.2023 г. до 09.01.2023 г., за сумата
41,33 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 10.01.2023 г. до 12.04.2023г.,
както и засумата 73,00 лв., представляваща такса за експресно разглеждане, като
5
неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Ищецът претендира разноски за заповедното и за исковото производство за
заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
От страна на ответника е заявено възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, като взе предвид вида и обема на осъществената правна защита в
заповедното и исковото производство, липсата на фактическа и правна сложност на
спора, броя на проведените в исковото производство открити съдебни заседания –
едно заседание, както и минималния размер на адвокатското възнаграждение,
определено по чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, намира възражението по чл.78, ал.5 ГПК за
основателно, поради което адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до
сумата 479 лв. за исковото производство и до сумата от 200 лева за заповедното
такова.
С оглед изложеното, в полза на ищеца следва да се присъди, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, сумата от 209,92 лв. разноски за заповедното и сумата 584,85 лв.
разноски за исковото производство, съобразно уважената част от исковете.
Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от исковете, но
доколкото не претендира такива и не ангажира доказателства за извършването им,
разноски не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, по
предявените установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал.
1 и ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че А. В. Д., ЕГН
********** ДЪЛЖИ НА „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД,
ЕИК *********, сумата 1 600,00 лв., представляваща главница по Договор за
потребителски кредит с № SO3311/25.11.2022 г., ведно със законната лихва от датата
на заявлението по чл.410 ГПК – 13.04.2023г. до окончателното изплащане, за която
сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 20036/2023г. по описа на СРС,
81 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 79,20 лв., представляваща договорна лихва
за периода от 09.01.2023 г. до 09.01.2023 г., за сумата 41,33 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 10.01.2023 г. до 12.04.2023г., както и за сумата 73,00
лв., представляваща такса за експресно разглеждане.
6
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК А. В. Д., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на „ИНТЕРНЕШЪНЪЛ САЛАМАНКА КАПИТАЛ“ ООД, ЕИК
*********, сумата от 209,92 лева, разноски за заповедното производство и сумата
584,85 лева, разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му чрез връчване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7