№ 446
гр. Перник, 09.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря САШКА ИЛ. МАРКОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20241720104448 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от П. Р. Й. срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ” ЕАД, уточнена с молби от 26.08.2024 г., 29.07.2024 г., 22.10.2024 г., с която е
предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Ищецът извеждат съдебно предявените субективни права при твърденията, че
не дължи сумите, за които е издаден изпълнителен лист на лист на 22.11.2011 г. по ч.
гр. д. № 1139/2011 г. по описа на Районен съд-Радомир. Изложени са доводи, че
правото на принудително изпълнение за вземанията по посочения изпълнителен лист е
погасено поради изтекла погасителна давност. Съобразно изложеното е направено
искане да бъде признато за установено, че вземането на ответника срещу ищеца по
издадения изпълнителен лист на 22.11.2011 г. по гр. д. № 1139/2911 г. по описа на
Районен съд-Радомир, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
5312/2023 г. по описа на ЧСИ Г. К., не подлежи на принудително събиране поради
погасяването му по давност. Претендира разноски. Сочи, че общия размер на
вземането по процесния изпълнителен лист възлиза на сума в размер на 3 401 90 лв.,
която се формира, както следва: главница в размер на 1193.49 лв., представляваща
задължение по договор за потребителски заем, 209,62 лв., възнаградителна лихва за
периода от 20.08.2009 г. до 20.01.2010 г., 262.26 лв, мораторна лихва за периода от
18.09.2009 г. до 02.09.2011 г., както и законната лихва от датата на подаване на
заявлението-13.10.2011 г. до изплащане на вземането и сумата от 33.31 лв.,
представляваща разноски по делото- заплатена държавна такса, и 100 лв. -
юрисконсултско възнаграждение, ведно със законна лихва в размер на 1603.22 лв. за
периода от 13.10.2011 г. - 22.07.2024 г., начислена от ЧСИ Г. К. със запорно съобщение,
с изх. № 52302 / 08.07.2024 г.
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор на исковата молба от ответника, в който е изложено становище за
1
неоснователност на предявените искове. Изложени са доводи, че е налице процесуална
активност на кредитора, с която е поддържана висящността на изпълнителния процес с
регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способни. Предвид изложените
доводи, че вземанията не са погасени по давност, е направено искане предявените
искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни. Позовава се на съдебна практика,
която намира за относима. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е предявен от ищеца отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено
спрямо ответника, че правото на принудително изпълнение на вземането на „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД спрямо него за главница в размер на 1 193,49 лв. по
изпълнителен лист от 22.11.2011 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение №
824/13.10.2011 г. по ч. гр. д. № 1139/2011 г. по описа на Pайонен съд - Радомир, въз
основа на който е образувано изпълнително дело № 20239240405312 по описа на ЧСИ
Г. К., прехвърлено в полза на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********,
от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК *********, с Договор за покупко-
продажба на вземания /цесия/ от 15.05.2015 г., не подлежи на принудително
изпълнение поради изтекла погасителна давност. Производството по делото в частта,
касаеща останалите вземания по посочения изпълнителен лист, е прекратено с влязло в
законна сила протоколно определение от 26.03.2025 г. /л. 120 – гръб и сл./.
Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред,
след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание, т.е. предпоставка за допустимостта на исковете е да е
налице годно изпълнително основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника
да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. Следователно,
релевантните факти, обуславящи основателност на исковата претенция, са свързани с
установяване по безспорен начин от ищеца на възникнал след издаването на съдебния
акт юридически факт, довел до погасяване на вземането по него. В конкретната
хипотеза ищеца се позовава на изтекла погасителна давност.
Между страните не е спорно и от материалите по делото се установява, че на
22.11.2011 г. е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 1139/2011 г. по описа на
Районен съд – Радомир, въз основа на влязла в законна сила заповед за изпълнение №
824/13.10.2011 г., с който ищецът П. Р. Й. е осъден да плати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД за сумите, посочени в исковата молба.
Между страните не е спорно и от представените по делото писмени
доказателства – договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 15.05.2015 г. /л.
37 и сл./, сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, в качеството на
продавач, и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, в качеството на купувач, и
представеното извлечение от Приложение № 1 към него, се установява, че вземанията
по процесния изпълнителен лист от 22.11.2011 г. са прехвърлени на ответника.
С определението с рег. № 138/12.01.2025 г. за насрочване на делото за
разглеждане в открито съдебно заседание, на ответника са дадени указания, че негова е
доказателствената тежест да установи, при условията на пълно и главно доказване, че
разполага с правото на принудително изпълнение за вземанията, за които е издаден
процесния изпълнителен лист, включително настъпването на факти, които имат за
последица прекъсване и/или спиране на погасителната давност за вземанията по
2
обсъждания изпълнителен лист.
За установяване на твърденията, че разполага с право на принудително
изпълнение за процесните вземания, по искане на ответника към доказателствата по
делото е приобщен заверен препис от изпълнително дело № 20239240405312 по описа
на ЧСИ Г. К., с рег. № 924 към КЧСИ /л. 75 и сл./.
От съдържанието на депозираното писмо от ЧСИ Г. К. с вх. № 1474/21.01.2025 г.
/л. 74/ се установява, че първоначално за събиране на вземанията по процесния
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 1105/2012 г. по описа на ЧСИ
А. В., но същото не е възможно да бъде изпратено, тъй като на 05.06.2017 г. е внесено
в архив и с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 5 т. 1 от Наредба № 4/06.02.2006 г. за
служебния архив на частните съдебни изпълнители е унищожено на 21.07.2022 г.
При анализ на въпроса погасено ли е правото на принудително изпълнение за
непогасените вземания по процесния изпълнителен лист, съдът съобрази, че видно от
негово съдържание, същият е издаден на 22.11.2011 г. въз основа на влязла в законна
сила заповед за изпълнение. По аргумент от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да се счита приложима и за вземания,
установени с влязла в сила заповед за изпълнение /в този смисъл: решение № 37/2021
г. по гр. д. № 7047/2020 г. на ВКС, ІV ГО и решение № 118 от 07.07.2022 г. по гр. д. №
4063/2021 г., Г. К., ІІІ ГО на ВКС/.
Видно от печата, поставен върху гърба на изпълнителния лист /л. 76 - гръб/ от
ЧСИ А. В. по изпълнително дело № 1105/2012 г., се установява, че последното
изпълнително действие пред ЧСИ В. е извършено на 16.11.2012 г., поради което
изпълнителното производство е прекратено на 16.11.2014 г., на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК. Прекратяването е настъпило по силата на закона и без правно значение за
това е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това, и не рефлектира върху датата, от
която се отчита началото на давностния срок за вземането. Датата на прекратяването е
преди постановяването на тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС и
обявяването за изгубило сила на ППВС № 3/1980 г., при което по отношение на
погасителната давност е приложимо тълкуването, дадено с ППВС № 3/1980 г. и новата
давност започва да тече от датата на прекратяване на изпълнителното производство –
16.11.2014 г. /решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС, VІ г. о. и
мотивите към т. 3 от ТР № 2 от 4.07.2024 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2023 г., ОСГТК,
включително решение № 78 от 2.04.2025 г. на ОС - П. по в. гр. д. № 82/2025 г. и др./, а
не от датата 26 юни 2015 г. според нововъзприетото тълкуване в ТР № 2/26.06.15 г. по
тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС.
Като съобрази изложеното, настоящият съдебен състав намира, че следва да
изследва въпроса погасено ли е правото на принудително изпълнение за процесното
вземане в периода след 16.11.2014 г. С оглед данните от приетия по делото заверен
препис от изпълнително дело № 20239240405312 по описа на ЧСИ Г. К., с рег. № 924
към КЧСИ /л. 75 и сл./, съдът намира, че е налице процесуална активност на
кредитора, във връзка с която погасителната давност за процесното вземане е
прекъсвана многократно след тази дата и не е изтекла към датата на депозиране на
исковата молба. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:
На 03.05.2017 г. е депозирана молба за образуване на изпълнително дело до
ЧСИ А. М. В. за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист, като в
молбата взискателят – ответник по делото, е възложил на частния съдебен
изпълнителн правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, включително и определяне на начина на
изпълнение, както и е направил искане за прилагане на конкретен изпълнителен
3
способ – опис на движими вещи на длъжника.
На 15.06.2018 г. е депозирана молба от взискателя за извършване на справка за
банкови сметки на длъжника и за налагане на запор върху същите, във връзка с която е
изпратено на 20.09.2018 г. запорно съобщение за наложен заповр върху вземания по
банкови сметки на длъжника до „Прокредит Банк България“ АД, връчено на
27.09.2018 г.
На 16.10.2019 г. е депозирана молба от взискателя за насрочване на дата за
извършване на опис, оценка и публична продан на вещи в дома на длъжника.
На 11.03.2021 г. е депозирана молба от взискателя за извършване на справка в
НОИ за регистрирани трудови договори на името на длъжника и налагане на запор
върху негови вземания.
На 17.05.2021 г. е изпратено от частния съдебен изпълнител запорно съобщение
за наложен запор върху вземания за трудово възнаграждение на длъжника до
„Приорити Билдингс“, връчено на 06.03.2021 г.
На 08.09.2022 г. е депозирана молба от взискателя за извършване на справка в
Електронния регистър на БНБ на името на длъжника за банкови сметки и вземания от
финансови и платежни институции. Направено е искане в случай че не бъдат
наложени запори, да бъде насрочена дата за опис на движими вещи, находящи се в
дома на длъжника.
На 08.07.2024 г. е изпратено запорно съобщение за наложен запор върху
вземания по банкови сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД, което е връчено на
12.07.2024 г. На 12.07.2024 г. е връчено уведомление на длъжника за актуалния размер
на задължения по изпълнителното дело, в което е обективирана покана за доброволно
изпълнение на вземанията по изпълнителния лист.
При така установените факти, съдът намира, че правото на принудително
изпълнение за непогасените вземания по процесния изпълнителен лист не е погасено
по давност, тъй като с депозирането на молбата за образуване на изпълнително дело с
вх. рег. № 10757/03.05.2017 г. от „Кредит Инкасо Инвестмтс БГ“ ЕАД, в която е
обективирано искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ – насрочване на
опис на движими вещи в дома на длъжника, е започнала да тече нова петгодишна
погасителна давност, като от датата на последното валидно изпълнително действие по
предходното изпълнително дело – 16.11.2012 г., отбелязана на гърба на изпълнителния
лист, включително и от датата на прекратяването на същото – 16.11.2014 г., не е
изтекъл период от пет години. За да достигне до този извод, съдът съобрази и
разясненията, дадени в т. 10 от тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС, съгласно които искането да бъде приложен определен
изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен
да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с
предприемането на всяко действие за принудително изпълнение, както и
обстоятелството, че впоследствие – след 03.05.2017 г. регулярно са депозирани молби
от взискателя с искане за прилагане на изпълнителен, от които дати е започнала да
тече нова петгодишна погасителна давност, включително са налагани и запори върху
вземания на длъжника /вкл. и 27.09.2018 г./. Във връзка с последните съдът съобрази и
че запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с
получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от
изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от
който запорът поражда действие, като законът не свързва това действие със
съществуването на вземането, съгласно разнясненията, дадени в т. 5 от Тълкувателно
решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК. Следва да бъде
4
съобразно и обстоятелството, че на гърба на изпълнителния лист са отбелязани
постъпили плащания за погасяване на вземанията по него на 28.11.2016 г., на
19.12.2016 г. и на 23.01.2017 г.
В обобщение, по изложените съображения, съдът намира, че предявения от П. Р.
Й. срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на разноски
има ответника, който претендира такива за юрисконсултско възнаграждение, което
съдът определя в размер на 100 лв. по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл.
25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед изхода на спора,
искането на ищеца за присъждане на разноски е неоснователно.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от П. Р. Й., ЕГН **********, със
съдебен адрес: град П., ул. „Р. Д.“ 4/4/, срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Панчо
Владигеров“ № 21, Бизнес Център „Люлин 6“, ет. 2, отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване на установено, че
вземането на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, спрямо него по
изпълнителен лист от 22.11.2011 г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение от
13.10.2011 г. по ч. гр. д. № 1139/2011 г. по описа на Pайонен съд - Радомир, за
главница в размер на 1 193,49 лв., представляваща задължение по договор за
потребителски заем, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
20239240405312 по описа на ЧСИ Г. К., прехвърлено в полза на „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД,
ЕИК *********, с Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 15.05.2015 г.,
не подлежи на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, П. Р. Й., ЕГН **********,
със съдебен адрес: град П., ул. „Р. Д.“ 4/4/, да плати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул.
„Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес Център „Люлин 6“, ет. 2, сума в размер на 100 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от същото на известните по делото съдебни адреси на
страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5