Решение по дело №10324/2018 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 27.08.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и първи юни, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                             

Съдия: Евгени Г.

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от  съдия Г. гр. д. № 10 324 по описа за 2018 г. и

 

Р Е Ш И:

[1] ОСЪЖДА З. „ Л.И.” АД да заплати следните суми:

1. на К.Н.Г. - 10 000,00 лева на основание чл. 223, ал. 1, връзка с чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговия брат Г.Г. вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 29.03.2014 г., плюс законната лихва от 29.03.2014 г. до окончателното изплащане;

2. на СГС – 400,00 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса. К.Г. е със съдебен адрес – адвокат Г.В., гр. София, ул. «*****, а З. „Л.И.” АД е с адрес ***.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 223, ал. 1, връзка с чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм) на К.Г. срещу З. „Л.И.“ АД за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 20 000,00 лева до пълния предявен размер от 200 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА К.Г. да заплати на З. „Л.И.“ АД 190,00 лева на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК юрисконсултско възнаграждение.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 200,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищецът не дължи държавна такса.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа инстанция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

       

[6] В искова молба от 30.07.2018 г. К.Г. заявява, че на 29.03.2014 г. неговият брат Г.Г. е починал вследствие на ПТП, предизвикано от Б.С., чиято гражданска отговорност (ГО) е била застрахована при ответника З. „Л.И.“ АД (Л.И.). От смъртта на брат си ищецът е претърпял неимуществени вреди, които той оценява на 200 000,00 лева. Ответникът не му е заплатил обезщетение. Затова ищецът моли съда да осъди Л.И. да му заплати: 200 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди; законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от 29.03.2014 г. до окончателното изплащане (исковата молба, л. 2-3).

 

2. На ответника

 

[7] Ответникът Л.И. е подал писмен отговор, като е оспорил предявените искове. Л.И. заявява, че:

1. Б.С. не е причинил ПТП;

1. ищецът не е имал трайна и дълбока връзка с починалия си брат и не е претърпял продължителни болки и страдания от смъртта му;

2. търсеното обезщетение е прекомерно;

3. пострадалият е допринесъл за настъпването на: а) ПТП, защото е предприел завой наляво въпреки изричната забрана за това; б) на смъртта си, защото е бил без поставен обезопасителен колан (писмения отговор, л. 51-52).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[8] Г.Г. е бил роден на *** г., а брат му К.Г. е бил роден на *** г. Те не са имали други братя и сестри (удостоверението за родствени връзки, л. 47).

[9] Двамата със семействата си са живеели в къщата на баща си и леля си. Те заедно са работили в чужбина, като са били разделени единствено в периода 2000-2005 г., когато Г.Г. е работил в Испания, а К.Г. е бил в гр. Петрич. Те взаимно са си помагали, били са много задружни (показанията на свидетелката О., л. 120-121).

 

[10] На 29.03.2014 г., около 18:00 часа Г.Г. е потеглил от бензиностанция «ЛУКОЙЛ» в гр. Петрич, като е управлявал лек автомобил «Опел». Той е предприел завой наляво към гр. Петрич по път III-198 вместо да завие надясно, каквото е указвал пътният знак. Г.Г. е бил без поставен обезопасителен колан.

 

[11] В същото време по път III-198 от гр. Петрич към Кулата Б.С. е управлявал лек автомобил «Мерцедес» с 98 км/ч при максимално разрешена скорост от 90 км/ч. Б.С. не е възприел като опасност лекия автомобил «Опел», докато е бил още в района на бензиностанцията, въпреки че е имал видимост към него, отреагирал е късно на опасността и лекият автомобил «Мерцедес» е ударил лекия автомобил «Oпел» От удара Г.Г. е получил увреждания, от които е починал. Удар не би настъпил, ако Г.Г. е предприел завой надясно, както е било указано на пътния знак, а не наляво (присъдата и решението на ВКС, л. 72-91 и л. 41—45). Дори да е бил с обезопасителен колан, смъртта му отново би настъпила (това настоящият съд е установил по делото на сина на Г.Г. срещу Л.И.). Не се спори, че към този момент ГО на Б.С. е била застрахована при ответника Л.И..

 

[12] След смъртта на брат си К.Г. се грижи за племенника и снаха си. Той не може да прeодолее загубата на брат си, все още му е тежко и продължава да чака брат му да се прибере (показанията на свидетелката О., л. 120-гръб).

 

[13] Не се спори, че Л.И. не е изплащал обезщетение на К.Г.. Ищецът не дължи държавна такса и разноски. Той е бил представляван от адвокат, но липсват доказателства да е заплатил адвокатско възнаграждение или да е уговарял безплатно представителство. Затова съдът приема, че ищецът не е заплатил на адвокат и не е договарял безплатно представителство. Л.И. не е направил разноски, но е бил представляван безплатно от адвокат.

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

       

[14] Ищецът е предявил иск по чл. 223, ал. 1, връзка с чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм) за заплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от смъртта на неговата сестра. Искът е частично основателен.

 

1.            По иска по чл. 223, ал. 1, връзка с чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм)

 

[15] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм), с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм)). Право на обезщетение имат:

- родителите, децата, съпругът на починалия, лицето, с което той е живял на съпружески начала, отглежданите от него деца, отгледалият го (ПП на ВС 4/1961 и 5/1969);

- лицата, с които починалият е имал трайна и дълбока емоционална връзка само ако те търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания (ТР на ОСНГТК на ВКС от 21.06.2018 г. по т. д. 1/2016 г.).

 

[16] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са:

1. братът на ищеца да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило смъртта на брата на ищеца;

3. виновно за настъпването на това застрахователно събитие (ПТП) да е било трето лице;

4. ГО на третото лице да е била застрахована при ответника;

5. ищецът да е имал трайна и дълбока емоционална връзка с пострадалия;

6. вследствие на смъртта на пострадалия ищецът да търпи продължителни болки и страдания;

7. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[17] Съдът установи, че:

1. братът на ищеца е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие е причинило смъртта на брата на ищеца;

3. виновен за настъпването на това застрахователно събитие (ПТП) е бил Б.С.;

4. ГО на Б.С. е била застрахована при ответника;

5. ищецът е имал трайна и дълбока емоционална връзка с пострадалата;

6. вследствие на смъртта на пострадалия ищецът е търпял продължителни болки и страдания;

7. ответникът не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[18] Налице са предпоставките за уважаване на иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение. 

 

[19] Съгласно чл. 52 ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Съгласно пар. 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ, обн. ДВ, бр. 101/2018 г.,  до влизането в сила на наредбата за утвърждаване на методиката по чл. 493а, ал. 2 от КЗ, обезщетението за претърпените неимуществени вреди на лицата по чл. 493а, ал. 4 от КЗ се определя в размер до 5 000,00 лева. Ищецът е точно такова лице. Затова би следвало съдът да определи обезщетение за неимуществените му вреди до 5 000,00 лева.

 

[20] Съдът не прави това, защото приема, че нормата на пар. 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ противоречи на правото на Европейския съюз. Това е така, защото в свое решение С-277/2012 Съдът на Европейския съюз е приел, че държавите-членки не могат да се отклоняват от правото на Европейския съюз, предвиждащо максимални размери на застрахователните суми (чл. 3, пар. 1 от Директива 72/155/ЕИОД и чл. 1, пар. 1 и 2 от Директива 84/5/ЕИО, кодифицирани с Директива 209/103/ЕО), като предвиждат максимални размери на обезщетения за вреди по-малки от тези застрахователни суми.  Решението на СЕС е било постановено по преюдициално запитване и за идентичен случай – преценка дали държава на Европейския съюз може да определя максимални размери по застраховка ГО на обезщетения за неимуществени вреди от смърт на близък роднина.

 

[21] Решенията на СЕС, постановени по преюдициални запитвания, са задължителни за българските съдилища (чл. 633 от ГПК). Ето защо настоящият съд съобразява решението си с цитираното решение на СЕС и приема, че нормата на пар. 96, ал. 1 от ПЗР на ЗИДКЗ противоречи на правото на Европейския съюз и не я прилага.

 

[22] Съдът определя по справедливост размера на обезщетението за неимуществени вреди. Преди да определи размера на обезщетението обаче, съдът следва да даде отговор на въпроса към кой момент се определя обезщетението за неимуществени вреди.

 

[23] От 2009 г. насам, съдебната практика приема, че моментът на определянето на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решения на ВКС: 95-2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]; 658-2010-IV Г. О. по гр. д. 1 781/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на застрахователното събитие (ПТП) – 29.03.2014 г.

 

[24] Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при смърт са 1. възрастта на увредения; 2. общественото му положение; 3. отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди (т. II от ППВС 4/1968 г.). 

 

[25] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчита още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.[2]; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

 

[26] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело.[3] Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[27] Съдът установи, че към 29.03.2014 г. Г.Г. е бил на 33 години, а брат му К.Г. е бил на 30 години. Те не са имали други братя и сестри. Двамата със семействата си са живеели в къщата на баща си и леля си. Те заедно са работили в чужбина, като са били разделени единствено в периода 2000-2005 г., когато Г.Г. е работил в Испания, а К.Г. е бил в гр. Петрич. Те взаимно са си помагали, били са много задружни. След смъртта на брат си К.Г. се грижи за племенника и снаха си. Той не може да продолее загубата на брат си, все още му е тежко и продължава да чака брат му да се прибере.

 

[28] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от смърт на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ(отм)), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).

 

[29] Икономическата обстановка в страната през 2014 г. все още не е била толкова благоприятна. Така например минималната работна заплата е била 340,00 лева от 01.01.2014 г. до 31.12.2014 г.

 

[30] В правно-информационната програма Сиела, сайта на САС и сайта на ВКС съдът не откри решения на САС и ВКС, чиито предмет да е бил присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на пълнолетен брат от смъртта на починала негова пълнолетна сестра. Съдът взема предвид всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението. Така съдът приема, че 20 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищеца.

 

[31] Затова съдът осъжда Л.И. да заплати на К.Г. 20 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди и 1 075,00 лева обезщетение за имуществени вреди от смъртта на неговата сестра. Съдът отхвърля исковете за разликите до предявените размери.

 

[32] Л.И. е възразил, че Г.Г. е допринесъл за настъпването на ПТП (предприел е завой наляво въпреки ограничената видимост, отнел е предимство на Б.С. и не се е съобразил с неговата скорост) и за настъпването на смъртта си (бил е без поставен обезопасителен колан). Наказателният съд е отчел като обстоятелство, смекчаващо вината на Б.С., това, че Г.Г. е предприел неразрешен завой наляво, с което е съпричинил ПТП. В тази ѝ част присъдата на наказателния съд е задължителна за настоящия съд. Затова съдът приема, че Г.Г. е допринесъл за настъпването на ПТП и определя 50% съпричиняване. Г.Г. не е допринесъл за настъпването на смъртта си, като е бил без обезопасителен колан, защото дори да е имал такъв, отново би получил смъртоносни увреждания.  

 

[33] Предвид приетия процент на съпричиняване съдът уважава иска на К.Г. срещу Л.И. за 10 000,00 лева. Съдът отхвърля иска за разликата над 10 000,00 лева до пълния предявен размер.

 

2. По разноските

 

[34] Ищецът търси разноски. Той не е направил такива. Затова съдът не му присъжда разноски. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, съдът осъжда Л.И. да заплати по сметка на СГС 400,00 лева държавна такса.

[35] Л.И. също търси разноски. Той не е направил такива, но е бил представляван от юрисконсулт.

 

[36] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 190 000,00 лева при предявен размер от 200 000,00 лева. Затова съдът осъжда К.Г. да заплати на Л.И. 190,00 лева юрисконсултско възнаграждение (200,00х190 000,00/200 000,00).     

Съдия: