Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.12.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-29 състав, в публично съдебно заседание на втори
октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТ БОШНАКОВА
при секретаря Мария Методиева, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 6136
по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл. 119 от
КМЧП във вр. с чл. 47 и сл. от Договор между Народна република България и Съюза
на съветските социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни
и наказателни дела (ратифициран с Указ № 784 на Държавния съвет от 15 април
1975 г. - ДВ, бр. ЗЗ от 1975 г., в сила от 18 януари 1976 г.).
Ищецът А.С. излага твърдения
за наличие на влязло в сила решение на Головинския РС на гр. Москва в Руската
федерация за извършена на делба на придобитото през време на брака между него и
ответника С.С. имущество и присъждането му на суми за компенсиране на дяловете
в поделеното имущество и за разноските по делбеното производство. Иска признаване
и допускане изпълнението на чуждестранното решение поради липса на извършени от
ответника плащания. Претендира разноски.
Ответникът С.С. в срока по чл.
131 от ГПК оспорва иска, възразявайки че приложените към исковата молба преписи
не са надлежно заверени и не удостоверяват влязло в сила решение и верността на
извършения му превод, не е постоянно пребиваващ на територията на Република
България и неправилно е посочена левовата равностойност на присъдените с решението
суми. Прави евентуално възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. Няма искане за разноски.
Съдът, като прецени всички
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
следното:
Предявен е иск по чл. 119 от
КМЧП във вр. с чл. 47 и сл. от Договор между Народна република България и Съюза
на съветските социалистически републики за правна помощ по граждански, семейни
и наказателни дела
В чл. 117 от КМЧП са
регламентирани условията за признаване и допускане на изпълнението на решения
на чуждестранните съдилища. Съгласно посочената законова разпоредба решенията
на чуждестранните съдилища се признават и изпълнението им се допуска: когато чуждестранният
съд е бил компетентен според разпоредбите на българското право; на ответника е
бил връчен препис от исковата молба, страните са били редовно призовани и не са
били нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита;
ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма влязло в
сила решение на български съд; ако между същите страни, на същото основание и
за същото искане няма висящ процес пред български съд, образуван преди чуждото
дело, по което е постановено решението, чието признаване и изпълнение се иска, и
признаването или допускането на изпълнението не противоречи на българския обществен
ред.
По искането за признаване и
допускане на изпълнението на чуждестранното решение в тежест на ищеца е да
докаже: наличието на влязло в сила чуждестранно решение, чието признаване и
допускане се иска; връчването на ответника на препис от исковата молба и
страните да са били редовно призовани за съдебното заседание пред органа,
постановил чуждестранното решение.
В тежест на ответника по
молбата съобразно наведените от него обстоятелства е да установи неверността на
удостовереното влизане в сила на чуждестранното решение и на представения
превод на документите, а в случай, че ищецът установи посочените релевантни
факти, за които носи тежестта на доказване по производството, следва да докаже
обстоятелства, погасяващи задълженията му по чуждестранното решение, настъпили
след неговото влизане в сила. Ответникът следва да докаже, но в производството
не навежда, и други възражения от регламентираните в чл. 117 от КМЧ и
изразяващи се в: компетентността на чуждестранния съд; наличието на влязло в
сила решение на български съд между страните на същото основание и за същото
искане; висящ процес между страните пред български съд, образуван преди делото,
решението по което се иска да бъде признато и изпълнението му допуснато, и
признаването или допускането на изпълнението да противоречи на българския обществен
ред, като за тези условията съдът проверява и служебно – арг. от чл. 120 от КМЧП.
Между Република България и
Руската федерация е действащ Договор за правна помощ по граждански, семейни и
наказателни дела (ратифициран с Указ № 784 на Държавния съвет от 15 април 1975
г. - ДВ, бр. ЗЗ от 1975 г., в сила от 18 януари 1976 г.). Съгласно чл. 47 и сл.
от този договор договарящите страни взаимно признават и изпълняват издадените
на територията на другата договаряща страна и влезли в сила решения на органите
на правосъдието по граждански дела от имуществен характер, като решението за
допускане на изпълнението се издава от органа на правосъдието на договарящата
страна, на територията на която трябва да се извърши изпълнението. Към молбата
за допускане на изпълнението се прилагат: заверен от съда препис от решението и
удостоверение, че то е влязло в сила и подлежи на изпълнение, ако това не
следва от текста на самото решение; документ, от който се вижда, че е била
връчена своевременно и по надлежния ред поне една призовка на неучаствувалия в
делото ответник или на неговия пълномощник; заверен превод на молбата и на
посочените в този член документи.
Представени са по настоящото
дело заверени преписи от решение от 28 октомври 2014 г. по гр. дело № 2-2201/2014
г. на Головинския районен съд на гр. Москва, Руска федерация, чието признание и
допускане на изпълнение в осъдителната му част се иска в настоящото производство,
съдържащо удостоверяване от постановилия го съд за влизането му в законна сила,
определение от 20 януари 2015 г. по гр. дело № 33-1276/2015 г. на Московски
градски съд, Руска федерация, което е постановено при обжалване на посоченото
решение пред горестоящия съд, и удостоверение за призоваване на страните за
открито съдебно заседание по производството, в което са участвали и двете
страни. Легализация на посочените документи противно на наведените от ответника
възражения в тази насока не е необходима. На основание чл. 3, ал. 2 от Конвенцията
за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове (ратифицирана
със закон, приет от XXXVIII Народно събрание на 25 май 2000 г. - ДВ, бр. 47 от
2000 г., в сила от 29 април 2001 г. ) формалната процедура, удостоверяваща
истинността на подписа и качеството на лицето, подписало документа, установена
от Конвенцията, не може да се изисква в случаите, в които закон, правилник или
утвърдилата се практика в държавата, в която се представя документът, или
договореност между две или повече договарящи държави я изключват, опростяват
или освобождават документа от легализация. В чл. 12 от Договора за правна помощ
по граждански, семейни и наказателни дела съществува именно такава договореност
между двете договарящи държави – Република България и Руската федерация, която
изключва необходимостта от формалната процедура по легализация на документите,
съставени и заверени от компетентни органи съгласно установената форма, а
официалните документи на територията на Руската федерация, каквито са
представените в настоящото производство, имат доказателствена сила на официални
документи на територията на Република България, която е територията на другата
договаряща страна и на която е направено искането по чл. 119 от КМЧР за решението
в частта му, която подлежи на изпълнение и изпълнението на която следва от текста
на самото решение.
Ответникът С.С. не е ангажирал
доказателства, които да опровергават удостоверяването от чуждестранния съд за
влизане в законна сила на решението и верността на неговия превод, поради което
наведените възражения в тази насока се явяват неоснователни. Не прави и възражение,
че не е участвало в производството, по което решението е постановено (а и от представените
документи се установява участието на съделителя С.С. в производството) и че не
му връчено по надлежния ред, както други възражения от допустимите такива по
чл. 121, ал. 2 и 3 от СМЧР, поради което и при наличие на предпоставките на чл.
117 от КМЧП искът подлежи на уважаване, като следва решението да бъде признато в
частта му за присъдените в полза на ищеца суми и изпълнението му в тази му част
да бъде допуснато на територията на Република България, за която е и
направеното искане, предвид характера на имуществения спор, предмет на
решението – прекратяване на съществувалата между страните имуществена общност,
придобита от тях през време на брака им, и уравнението за получените дялове от
съсобствеността.
Неоснователни са и
възраженията на ответника С.С. за неоснователност на иска поради липсата й на
статут на постоянно пребиваващ на територията на Република България и неправилно
посочване на левовата равностойност на присъдените с решението суми. Статут й в
Република България не предпоставя основателността на искането, предмет на
настоящото производство, а и съдът допуска изпълнението на решението за сумите
във валутата, присъдени с решението на чуждестранния съд.
С оглед изхода на спора и
своевременно направеното от ищеца искане на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата 1050 лева, представляваща
разноски по производството за държавна такса от 50 лева и адвокатско възнаграждение
от 1000 лева. Съдът намира за неоснователно наведеното от ответника възражение
по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение, за което е представен договор за правна защита и съдействие от
09.08.2019 г. Предметът на производството и международния му елемент обуславят
несъмнено по-голяма сложност, респ. по-голям размер на адвокатското
възнаграждение над размера, определен в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
По изложените съображения Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА И ДОПУСКА изпълнение на територията на Република България на
решение от 28 октомври 2014 г.
по гр. дело № 2-2201/2014 г. на Головинския районен съд на гр. Москва, Руска
федерация, в частта, с която е постановено да се съберат от С.В.С., гражданин
на Руската федерация, родена на *** г. в гр. Москва, с адрес: гр. Москва, Руска
федерация, **********, в полза на А.В.С., гражданин на Руската федерация, роден
на *** г., със съдебен адрес: ***. **********сумата 130000 руски рубли, сумата
15019 щатски долара, сумата 13869.58 евро и сумата 30000 руски рубли - разноски.
ОСЪЖДА С.В.С., гражданин на Руската федерация, родена на ***
г. в гр. Москва, с адрес: гр. Москва, Руска федерация, **********, в полза на А.В.С.,
гражданин на Руската федерация, роден на *** г., със съдебен адрес: ***. **********на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 1050 лева – разноски по производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните,
като на ответника да се връчи на адрес: гр. Св. Влас, местност Юрта, сграда 1, ет.
1 ап. 3, и на известния по делото адрес на територията на Руската федерация след
представяне на заверен превод на решението от ищеца в същия срок и по реда на
Договора между Народна република България и Съюза на съветските социалистически
републики за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела.
СЪДИЯ: _________
Р. Бошнакова