№ 390
гр. Пазарджик, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:В. Г. Петров
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
като разгледа докладваното от В. Г. Петров Гражданско дело №
20245200100365 по описа за 2024 година
Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 45
от ЗЗД от Б. Д. Н., ЕГН **********, А. Д. Н., ЕГН ********** и Р. Д. Н., ЕГН
**********, всички представлявани от своя законен представител и майка Ж.
А. А., ЕГН **********, с адрес: с. Д., област П., ул. ***, чрез адвокат Р. от АК
– Пазарджик, против В. И. С., ЕГН **********, с адрес: с. Д., област П., ул.
***, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на по
50 000 лева за всеки един от ищците, настъпили в резултат на причинена на
11.06.2019 г. смърт на техния наследодател Д. Г. Н., за което ответникът е
признат за виновен съгласно влязла в сила на 31.03.2021 г. присъда № 260000
от 15.03.2021 г. по ВНОХД № 23/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив, ведно
със законната лихва от 11.06.2019 г. до окончателното плащане. Претендират
се разноски.
Ищецът основава иска на следните фактически твърдения:
Твърди се, че пострадалият Д. Г. Н. е бил баща на малолетните ищци Б.
Д. Н., А. Д. Н. и Р. Д. Н. и се е грижел за тях. На 11.06.2019 г. ответникът В. С.
е причинил смъртта на Д. Н. поради немърливо изпълнение на занятие,
представляващо източник на повишена опасност, за което е осъден с вляза в
сила присъда по НОХД № 389/2020 г., която има задължителна сила за
гражданския съд, на основание чл. 300 от ГПК. В резултат на смъртта на баща
си децата му загубиха най-близкия си човек, който преди всичко им е бил
опора в живота както морална, така и финансова. В резултат на смъртта
живота на децата се е променил изключително много. Тази мъка и скръб от
загубата на баща си представлява неимуществена вреда, която всеки ищец
1
оценява в размер на 50 000 лева. Обезщетението се претендира заедно със
законната лихва върху главницата от 11.06.2019 г. до окончателното плащане.
Моли се за уважаване на исковете.
В срока по чл. 131, ал. 1 вр. чл. 60, ал. 6 от ГПК ответникът е депозирал
отговор на исковата молба, в която заявява, че исковете са недопустими
поради липса на положителна материалноправна легитимация на ищците.
Оспорва се, че ищците са деца на Д. Н., с оглед изявлението на майка им Ж. А.
по време на досъдебното производство № 42/2019 г. на ОСО към Окръжна
прокуратура – Пазарджик, че те не са били припознавани от Н.. На това
основание за бащино име на всеки от ищците е определено нейното собствено
име, а за фамилно – нейното фамилно име. С оглед на това, оспорва
отразеното в представените удостоверения за раждане на ищците
обстоятелства, че Д. Н. е техен баща. Също така счита, че претендираните
размери са силно завишени. Прави се и възражение за съпричиняване от
пострадалия, който изрично е бил предупреден от ответника, преди да започне
рязането на дървото, да се отдалечи. Пострадалият му казал да започва да
реже. При падането на дървото клоните на същото достигнали мястото,
където се намирал пострадалия. Моли за отхвърляне на исковете.
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищците.
Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 от ГПК.
Исковете са допустими.
Съдът приема от фактическа страна следното:
От приетите по делото удостоверения за раждане е видно, че ищците Б.
Д. Н., А. Д. Н. и Р. Д. Н. са деца на Ж. А. А. и Д. Г. Н., ЕГН **********,
починал на 11.06.2019 г.
С постановена Присъда № 260000/15.03.2021 г. по ВНОХД № 23/2021 г.
на Апелативен съд – Пловдив ответникът В. И. С. е признат за виновен в това,
че на 11.06.2019 г. в землището на с. П., област П., местността ***, в гората, в
отдел 338, подотдел „А“ в ДГФ към ДГС – гр. Пазарджик е причинил смъртта
на Д. Г. Н., поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо
източник на повишена опасност /правнорегламентирана дейност при
осъществявана сеч на дървета/, като е нарушил Правила за здравословни и
безопасни условия на труд в горските територии, издадени от министъра на
земеделието, храните и горите, обн. ДВ бр. 38/10.05.2019 г., а именно чл. 12,
чл. 118, ал. 4, чл. 123, ал. 1 и 7 – престъпление по чл. 123, ал. 1 от НК, като му
е наложено съответното наказание.
Свидетелят Л. В. В. дава показания, че познава семейството на Ж.
2
(майката на ищците) много добре, още от времето, когато е била нейн учител.
Сочи, че от 2007 г. досега е кмет на с. Д. и поради тази причина познава
всички в селото. Познава децата и заявява, че след смъртта на баща им е
видно, че са доста потиснати и нещастни. В момента са разпилени, понеже ги
гледа ту едната баба, ту другата. Излага, че и от учителите в детската градина
е получила информация, че децата са по-потиснати от другите деца, което е
видно. Преди смъртта на Д. семейството е било много задружно. Винаги
всички били заедно, когато се разхождали в селото, това правело впечатление.
Сега се разхождат само с майка си. Бедничко живеели. Били подпомагани от
различни места с дрехи, учебни помагала и други.
Правни изводи:
Предявени са искове по чл. 45 от ЗЗД.
Правният спор възлага в тежест на всеки ищец да докаже следните
кумулативно дадени предпоставки от фактическия състав на непозволеното
увреждане, а именно: противоправно деяние; претърпяна вреда; причинно-
следствена връзка между противоправното деяние и настъпилата вреда; вина,
която при установено авторство се предполага на основание чл. 45, ал. 2 от
ЗЗД до установяване на противното.
Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици
от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
Възражението, направено от ответника, за съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия остана голословно, доколкото по делото
не се събраха доказателства в насока на изложеното.
Предвид че по делото е установено с влязла в сила осъдителна присъда,
че ответникът е умъртвил наследодателя на ищците, настоящият състав е
длъжен да приеме на основание чл. 300 ГПК, че на 11.06.2019 г. В. С. е
извършил противоправното деяние. Обективният критерий, според който се
определят подлежащите на обезщетяване вреди, е пряката и непосредствена
причинно - следствена връзка между смъртта на пострадалото лице и
конкретните неблагоприятни последици, настъпили в правната сфера на
засегнатите негови близки. Аргументи за това разрешение се съдържа в
разпоредбата на чл. 51, ал. 1 ЗЗД, която постановява, че при непозволено
увреждане се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Законодателят не обуславя
обезщетяването на вредите от изискване за едновременното им проявление с
осъществяването на увреждащото действие или бездействие, респ. с
настъпването на смъртта на пострадалия. Единственото условие, с което чл.
3
51, ал. 1 от ЗЗД обвързва обезщетяването на дадена имуществена или
неимуществена вреда, е тя да съставлява пряк и непосредствен резултат от
деликта, в каквато насока са и разясненията в т. 1 от ППВС № 4/1968 г.
Кръгът от лица, които имат право на деликтно обезщетение по
правилата на чл. 45 ЗЗД в случаите на смърт, е изяснен с приетите от Пленума
на ВС постановления № 4/1961 г., № 5/1969 г. и № 2/1984 г. В цитираните
постановления е прието, че правото на обезщетение следва да се признае в
полза на най-близките на пострадалия, които поради биологично
предопределени родствени връзки или житейски създадени емоционални и
духовни връзки действително търпят преки и непосредствени имуществени
и/или неимуществени вреди от неговата загуба. Сред лицата с право на
обезщетение са и децата на починалия, които в най-висока степен са
засегнати от смъртта му, бидейки лишени завинаги от неговата родителска
обич и морална подкрепа, а до определена възраст – и от дължимата по закон
финансова подкрепа под формата на издръжка. Макар да не е изрично уредено
в закона, правото на обезщетение принадлежи както на децата, които са били
родени и живи към момента на смъртта на родителя, така и на заченатите, но
все още неродени към този момент негови деца. В последната хипотеза, при
условие, че детето се роди живо и жизнеспособно, правото на обезщетение по
чл. 45 ЗЗД възниква в момента на раждането, от който детето придобива
гражданска правосубектност /чл. 1 ЗЛС/ и започва да търпи в правната си
сфера неблагопрятните последици от непозволено причинената смърт на своя
родител. От гледна точка на въведения в чл. 51, ал. 1 ЗЗД обективен критерий,
връзката между противоправно причинената смърт и търпените от детето
неблагоприятни последици е пряка и непосредствена, тъй като непозволеното
отнемане на живота на родителя препятства възможността детето да получи
полагащите му се по закон и справедливост родителска любов, закрила и
подкрепа – в този смисъл Решение № 254 от 29.01.2013 г. на ВКС по т. д. №
32/2012 г., II т. о.
От момента на своето раждане, поради нормално присъщото на
биологичната връзка помежду им съдържание, детето най-осезателно и най-
интензивно понася отрицателните последици от безвъзвратната загуба на
родителя си.
Връзката между дете и родител започва от момента на раждането и с
всяка изминала година до пълнолетието същата се заздравява и задълбочава.
В хода на тези отношения първоначално родителите са тези които осигуряват
физически и материални грижи за децата си, участват при формиране на
техните морални ценности и виждания за живота, градят планове за живота на
порастващите им наследници и обвързват своите такива с тези на децата си.
4
Така към 18-та година в съзнанието на всяко едно дете неговият баща или
неговата майка са най-близките му хора и първите към които то се обръща за
преодоляване на житейски трудности, получаване на съвет и т. н. В
последващия житейски път на детето независимо от създаването на семейство,
раждането на негови деца и т. н. при нормално развитие на отношенията дете-
родител така създадената връзка не отслабва по простата причина, че
родителите като лица с по-голям житейски опит са хората, които винаги
помагат на своите дори и пораснали деца във всеки момент на техния живот.
Внезапното прекъсване на така изградените отношение на любов, обич,
уважение, близост, подкрепа и взаимопомощ /морални и икономически/ е
логично да създаде рязък дискомфорт във всяко едно семейство, при който
семейните отношения са били от типа посочен по-горе. Още по силно е
стресовото състояние от преустановяване на тази близост в случаите, при
които прекъсването е следствие внезапната смърт на един от членовете му.
Нарушаване на нормалната психика идва не само от загубата на близък човек
и състоянието на празнота и безпомощност, но и от факта, че в бъдеще той
няма да е до теб, няма да го виждаш, докосваш, да споделяш с него и да
получаваш синовна подкрепа – в този смисъл Решение № 281 от 05.07.2024 г.
на Апелативен съд – Плодвив по в. т. д. № 243/2024 г.
За установяване отношенията в семейството до настъпване смъртта на
бащата на ищците, както и за търпените от тях неимуществени вреди – болки
и страдания от нелепата смърт е разпитана свидетелката Л. В.. Същата, като
кмет на малко населено място заявява, че познава семейството много добре
както преди смъртта на бащата Д., така и след това. Излага, че значително е
променено емоционално състояние у децата на убития, които са видимо по-
потиснати от своите връстници. Правело й е впечатление, че преди инцидента
семейството е било винаги заедно, задружно и сплотено, всички винаги заедно
са се разхождали в селото. В момента семейството е разпокъсано, грижите за
децата се осъществява от техните баби, за разлика от преди, когато и двамата
родители са се грижели за децата си.
Или, от обективните данни, събрани по делото се установява, че
пострадалите Б. Н. (на 5 години към датата на инцидента), А. Н. (съответно на
3 г.) и Р. Н. (на година и половина) са живели в хармония, разбирателство и
спокойствие преди убийството на техния баща, като с това престъпление те
загубват както родителската обич и морална опора в негово лице, така и
спокойствието, подкрепата, физическата и финансова защита, която той им е
осигурявал и е щял да им осигурява под формата на издръжка и за в бъдеще.
Отчитайки установените по делото критерии, релевантни за определяне на
справедливото обезщетение за неимуществени вреди, вкл. възрастта на
ищците, реакцията на децата след трагичния инцидент и тежкото и болезнено
5
преживяване на внезапната загуба, разклатила емоционалното им състояние и
причинила им силна психична травма, настоящият състав намира, че
паричният еквивалент на понесените от всеки от ищците неимуществени
вреди възлиза на сумата от по 50 000 лева за всеки, която отговаря на
създадения от съдебната практика ориентир (вж. Решение № 212 от 11.01.2018
г. на ВКС по т. д. № 738/2017 г., ІІ т. о. – увреждане 2012 г., обезщетение
неимуществени вреди 110 000 лева – на всяко дете; Решение № 254 от
29.01.2013 г. на ВКС по т. д. № 32/2012 г., II т. о. – увреждане 2008 г.,
обезщетение неимуществени вреди 150 000 лева).
Исковете са изцяло основателни.
При задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана – чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Законната лихва върху дължимото обезщетение има обезщетителен
характер, но тя не е обезщетение за вредите от деликта, а обезщетение за
забавено изпълнение на парично задължение – Решение № 153 от 2.06.2015 г.
на ВКС по гр. д. № 6735/2014 г., IV г. о.
Претенцията за законна лихва от датата на деянието е основателна, на
основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
По разноските:
Процесуалният представител на ищците моли за присъждане на
адвокатско възнаграждение, тъй като ги е защитавал безплатно, на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Многократно в съдебната практика е поставян въпросът за наличието
на предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗАдв и начинът, по който същите
се установяват в производството. Принципът, от който изхожда практиката на
ВКС, е че достатъчно доказателство за осъществяване на основанието по чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв са съвпадащите волеизявления на страните по договора
за правна помощ, т. е., за да упражни адвокатът правото по чл. 38, ал. 2 от
ЗАдв е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна
защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение не е
заплатено от подзащитния, а е безплатно на съответното основание по чл. 38,
ал. 1 от ЗАдв, като не се нуждае от доказване отношението между клиент и
адвокат (Определение № 50163 от 24.08.2023 г. по т. д. № 502/2022 г., II т. о.,
Определение № 2717 от 27.09.2023г. по ч. гр. д. № 3197/2023 г., II г. о. и др.).
Представя се договор за правна защита и съдействие (л. 6 от делото) и
пълномощно (л. 51), от които не е видно договореното адвокатско
възнаграждение, както и че защитата е безплатна. С оглед изложеното по-
горе, съдът не следва да присъжда разноски за адвокатско възнаграждение.
6
Ищците са освободени от задължението за внасяне на държавна такса
по делото на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК,
когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от
разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички
дължащи се такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на
съда. Съдебната практика приема, че и в случаите по чл. 78, ал. 6 от ГПК
осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се такси и разноски, но
съразмерно с уважената част от исковете (Решение № 311/08.01.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 1144/2018 г., ІV г. о., Решение № 321/30.01.2018 г. на ВКС по
гр. д. № 1159/2017 г., IV г. о.). Съразмерно на уважената част от исковете
ответникът следва да заплати такса в полза на съда в размер на 6 000 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. И. С., ЕГН **********, с адрес: с. Д., област П., ул. ***,
да заплати на Б. Д. Н., ЕГН **********, А. Д. Н., ЕГН ********** и Р. Д. Н.,
ЕГН **********, представлявани от своя законен представител и майка Ж. А.
А., ЕГН **********, с адрес: с. Д., област П., ул. ***, обезщетение за
неимуществени вреди в размер на по 50 000 (петдесет хиляди) лева за всеки
един от тях, настъпили в резултат на причинена на 11.06.2019 г. смърт на
техния баща Д. Г. Н., за което ответникът е признат за виновен съгласно влязла
в сила на 31.03.2021 г. присъда № 260000 от 15.03.2021 г. по ВНОХД №
23/2021 г. на Апелативен съд – Пловдив, ведно със законната лихва върху
всяко присъдено обезщетение, считано от 11.06.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 45 от ЗЗД.
ОСЪЖДА В. И. С., ЕГН **********, с адрес: с. Д., област П., ул. ***,
да заплати в полза на Окръжен съд – Пазарджик, сумата в размер на 6 000
(шест хиляди) лева, представляващи държавна такса, на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
7