О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………..
град
ПЛЕВЕН, 29.04.2020година
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско
отделение, І граждански състав, в ЗАКРИТО заседание на двадесет и девети април, през ДВЕ ХИЛЯДИ И
ДВАДЕСЕТА година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
и с участие
на секретаря……………………………………..в присъствие на
прокурора………………………………………………….……..като разгледа докладваното от съдията………ТАТЯНА
БЕТОВА………….ч.гр.д. № 333 по описа на съда за 2020 година, и за да се произнесе,
съобрази:
Производство
по чл.413, ал.2 ГПК.
Производството
пред Плевенския окръжен съд е образувано по
частната жалба, подадена от ”***”ЕООД гр.София, подадена чрез
пълномощника юрисконсулт Н.М.Л. против разпореждане № 2561 на Плевенски РС от
04.03.2020година, постановено по ч.гр.д. № 1236/2020година по описа на същия
съд, с което е отказано да се издаде заповед за изпълнение в полза на
дружеството против К.С.Н., по реда на чл.410 ГПК за сумата 550.44лева - неплатено
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и за сумата 30лв. –
неплатени такси по Тарифа за извъсъдебно събиране на вземането. Заповед за
изпълнение е издадена за сумата 500лв.-главница, 107.29лв. – договрно
възнаграждение, 109.75лв.-лихва за забава и 75.95лв.-разноски. В частната жалба се изтъкват подробни съображения
за незаконосъобразност на обжалваното разпореждане. Частния жалбоподател моли
окръжният съд да отмени разпореждането, като постанови да бъде издадена заповед
за изпълнение и за посочените суми : 550.44лева
- неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и 30лв. –
неплатени такси по Тарифа за извъсъдебно събиране на вземането, с което да бъде
уважено изцяло подаденото от дружеството заявление.
Въззивния съд, като взе предвид изложените в
частната жалба доводи и доказателствата по делото, съобрази изискванията на
закона, намира за установено следното:
Частната
жалба е допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.Видно от приложеното ч.гр.д. № 1236/2020г. със заявление
от 02.03.2020г. „***”ЕООДгр.София е поискало Плевенски районен съд да издаде
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу К.С.Н.
за сумата 500 лева - главница; договорно възнаграждение в размер на 107.29 лева
за периода от 20.11.2018 г. до
27.08.2019 г.; възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги в размер
на 550.44 лева; такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането в размер
на 30 лева за периода от 05.12.2018 г. до 27.08.2019 г.; лихва за забава в
размер на 109.75 лева за периода от 21.11.2018 г. до 27.08.2019 г. и законната
лихва върху главницата, считано от 02.03.2020г. до изплащане на сумата, както и
сумата 25.95 лева разноски по делото, както и 50 лева за юрисконсултско
възнаграждение, претендирани на основание неизпълнено задължение по договор за
потребителски кредит № ********** от 27.09.2018 г.
Съдът е
уважил заявлението по чл.410 от ГПК частично и е издал заповед за изпълнение на
парично задължение за сумата на
главницата, за договорното възнаграждение и за лихвата за забава, както
и за съответните разноски. В частта му относно претенцията за заплащане на 550.44лева
неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги и 30лв. –
неплатени такси по Тарифа за извъсъдебно събиране на вземането, заявлението е отхвърлено като неоснователно, при
приложение на нормата на изменения ГПК /чл.411, ал.2 от ГПК/. Изпълнявайки задължението
си да извърши преценка в заповедно производство, дали искането не се основава
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована
вероятност за това, съдът е приел за нищожна, като противоречаща на чл.10а от ЗПК клаузата от договора с потребителя К.Н. касаеща закупуването на пакет от
допълнителни услуги.Приел е, че договорът попада в приложното поле на Закона за
потребителския кредит, тъй като отговаря на критериите по чл.3 ЗПК и не засяга
изключенията по чл.4 ЗПК. Позовавайки се на чл.21, ал.1 ЗПК, съгласно който всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна, съдът е приел, че уговорката за
възнаграждение по споразумението за допълнителни услуги е нищожно, като
противоречащо на чл.10а от ЗПК.Счел е, че удължаването на просрочено задължение
или други уговорки, не представят допълнителна услуга, а такива биха били
услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните, като
пр.издаване на удостоверения, различни референции и т.н. Съобразявайки уговореното,
съдът е приел, че не се касае за допълнителни услуги, а за забранена такса за
действия, свързани с управлението на кредита, или дори за скрита наказателна
лихва, която е в размер по-голям от размера на кредита и поставя в неравноправно
положение потребителя.
По
отношение на таксата в размер на 30 лева, дължима по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането, съдът също е приел, че се касае за нищожна клауза
противоречаща на добрите нрави, тъй като договореното плащане представлява по
своя характер неустойка, дължима при забавяне на изпълнението на текущите
задължения по кредита, а не за плащане на разходи по събиране на вземането.Приел
е, че с определянето на тези плащания по същество се цели заобикаляне на
ограничението на чл.33 от ЗПК и е възможност за въвеждане на допълнителни
плащания, чиято дължимост е изцяло свързана със случаите на забава на длъжника.
Тези уговорки нямат за цел да покриват разходи за извънсъдебно събиране на
вземанията, тъй като са уговорени като твърдо определени суми в зависимост от
размера на кредита.
Въззивният съд изцяло споделя доводите на районния за отказа да издаде
заповед за изпълнение относно посочената по-горе сума за допълнителен пакет
услуги. Наред с основната цел на заповедното
производството - да се провери дали вземането е спорно, законодателят е
възложил на съда служебно да следи и за нищожни неравноправни клаузи в
договорите, сключени с потребител, като съгл. чл.411, ал.2, т.3, пр.2 от ГПК е
достатъчно да е констатирана обоснована вероятност искането да се основава на
неравноправна клауза, за да бъде отказано издаването на заповед за изпълнение
на паричното задължение. Защитата на потребителя е изградена на принципа за
създаване на равноправни условия за получаване на потребителски кредит и
насърчаване на отговорно поведение от страна на кредиторите при предоставяне на
такива/чл.2 от ЗПК/. Водещо е разбирането да не се допусне прекомерно обременяване
на потребителя, така че да дължи неоправдано висока цена за ползваната
финансова услуга.
Претендираната
като възнаграждение за закупен допълнителен пакет от услуги сума, чрез които
длъжникът кандидатства за отпускане на кредита противоречи пряко на ал.2 на
чл.10а от ЗПК, която забранява на кредитора да иска от потребителя заплащане на
такси и комисионни за действия, свързани с усвояване на кредита. Претендираната
сума за допълнителния пакет е сума, с която кредитополучателя си осигурява
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит. Такова
приоритетно/експресно/ разглеждане на документи и свързаната с него проверката
платежоспособността на длъжника са действия от процедурата по усвояване на
кредита. Следователно липсва предоставяне на допълнителна, различна от
обичайната услуга от страна на кредитора, която да обоснове начисляването на
претендираната от него такса и то в размер на самия кредит. Липсва аргументация
както в т.12 от заявлението, така и в частната жалба какви са тези допълнителните
услуги, за които се претендира възнаграждение в посочения размер и предоставени
ли са, за да се види дали действително са допълнителни по естеството си услуги
или се касае за съществено и неоправдано обременяване на потребителя.
Възможностите,
предоставени като „допълнителни услуги“ са възможности, които представляват
типични за такъв договор права да се измени падежната дата, да се реорганизира
правоотношението, да се адаптира към променените условия и те произтичат от
наличието на договор между равноправни правни субекти. Жалбоподателят твърди,
че тези "възможности" не били задължителни за кредитополучателя и
затова за тях се дължало възнаграждение като за допълнителна услуга и в обхвата
на свободата на договаряне било, той да откаже закупуването на „допълнителен
пакет“.Съдът приема аргумента за неоснователен. Действително договорната
свобода не изключва, а предполага сключване на най-разнообразни договори, в
т.ч. и на такива съдържащи неравноправни клаузи. Фактът на изразено съгласие на
потребителя с такива клаузи, не ги легитимира като законни и не ги изключва от
обхвата на служебната проверка.
Поради
изложеното, съдът приема, че договарянето на обичайни за една финансова услуга
клаузи под формата на „допълнителен пакет услуги“, за които да се дължи
допълнително възнаграждение и то в много висок размер е в несъответствие със
заложената в ЗЗП идея да не се допуска прекомерно обременяване на потребителя и
той да дължи неоправдано висока цена за ползвана финансова услуга. Ето защо
съдът приема, че т.н. допълнителен пакет услуги са услуги по усвояването и
управлението на кредита и поради това не попадат в хипотезите, за които съгл.
чл.10а, ал.1 от ЗПК може да се събират такси и комисионни.
По
отношение на втората сума, за която е постановен отказ, съдът приема следното:
Съгласно чл.410,ал.2 ГПК заявлението трябва да отговаря на изискванията на
чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и 2, т.е.
има препращане към нормите регламентиращи съдържанието на исковата молба и приложенията
към нея. С новата ал.3/ДВ, бл.100 от 2019г./
е въведено и друго изискване-когато вземането произтича от договор,
сключен с потребител, към заявлението да се прилагат договорът, заедно с всички
негови приложения и изменения, както и приложимите общи условия, ако има
такива. В конкретната хипотеза така депозираното заявление е следвало да бъде
придружено и с тарифата, на която се основава искането за заплащане на сумата
от 30лв. Това не е сторено, което от своя страна е основание за отказ да се
издаде заповед за посочената сума. Освен това налице е противоречие и с
разпоредбата на чл.10а, ал.4 от ЗПК, съгласно което видът, размерът и
действието, за което ще се събират таксите следва да бъдат точно и ясно
определени в договора.Наред с това правилен е и извода на ПРС, че клаузата по
своята същност съставлява уговорка за заплащане на неустойка за забава,
уговорена като твърдо определена сума в зависимост от размера на кредита, която
да покрива вредите на кредитора при забавено плащане от страна на длъжника по
събиране на вземането и като такава противоречи на чл.33 от ЗПК.
Поради
изложеното, постановеното от Плевенски РС разпореждане, с което е постановен
отказ за издаване на заповед за изпълнение за сумата 550.44лв. и за сумата
30лв. се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, въззивният съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2561 на
Плевенски районен съд от 04.03.2020г., постановено по ч.гр.дело № 1236/2020г.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: