Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 13.10.2017 г. гр.Т.
В
ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав
На четиринадесети
септември 2017 година
В публично заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
Секретар Жоржета
Христова
разгледа докладваното от
Председателя
т.д. № 126 по описа на съда за 2015 година
и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявен е иск с
правно осн.чл. 415 ал. 1 във вр.
с чл. 422 от ГПК.
Производството по делото е образувано по предявени от „К.К. 1“ ООД ЕИК ********* гр.Ш. СРЕЩУ Й.Л.Б. ***, искове с
правно основание чл. 422 ГПК, за общата сума от 177 400.00лв.
В исковата си молба ищецът твърди, че в негова поза е издаден изпълнителен
лист, по заповед № 647 от 14.08.2015 г. по ч. гр.д. № 1203/2015г. по описа на ТРС, по реда на чл. 417 ГПК, срещу ответника за сумата
от 177 400 лв., представляваща сбор от задължения по запис на заповед от
15.01.2014 г. (135 000лв.) и по
запис на заповед от 12.03.2014 г. (42 400 лв.) Ищецът твърди още, че
първият от двата записа на заповед е издаден във връзка с договор за заем от
15.01.2014 г., сключен между ищеца и „Областен кооперативен съюз“ Т., за сумата
от 135 000 лв., преведена по банков път по сметката на посочената
кооперация. В чл. 6 от този договор между страните е договорено, че връщането
на заемната сума ще бъде обезпечено чрез издаване в полза на „К.К. 1“ ООД на запис на заповед, като в изпълнение на това
задължение ответникът Й.Б., лично и в качеството си на представляващ Кооперация
„Областен Кооперативен Съюз“ Т. е издал и подписал на 15.01.2014 год. в полза
на „К.К. 1“ ООД запис на заповед, съгласно която
безусловно се задължил да заплати сумата от 135 000.00 лв. на 15.03.2014 год.,
т.е. за ответника се е породило солидарното задължение за възстановяване на
сумата. Въпреки настъпването на падежа на 15.03.2014 год. и към настоящия
момент сумата от 135 000.00 лв. не е изплатена или възстановена нито от Й.Б., нито
Кооперация „ОКС“ гр.Т.. Вторият запис на заповед е издаден във връзка с договор
за заем между същите лица от 12.03.2014 г. за сумата от 40 000 лв.,
преведена по банков път от ищеца по сметката на посочената кооперация. В чл.6
от сключения договор за заем е договорено, че връщането на заемната сума ще
бъде обезпечено чрез издаване в полза на „К.К. 1“
ООД, гр.Ш., на запис на заповед. В изпълнение на това задължение Й.Б., лично и
в качеството си на представляващ Кооперация „ОКС ” Т. издал и подписал на
12.03.2014 г. в полза на „К.К. 1“ ООД запис на
заповед, съгласно която безусловно се задължил да заплати сумата от 42 400.00
лв. на 12.05.2014 г., включваща и договорената за двата месеца лихва, т.е. за
ответника се е породило солидарното задължение за възстановяване на сумата.
Въпреки настъпването на падежа 12.05.2014 г. и към настоящия момент сумата от
42 400.00 лв. не е изплатена или възстановена на ищеца нито от Й.Б.,***. Ищецът
сочи, че с подписването на записите на заповед ответникът е станал солидарен
длъжник за посочените суми, поради което и моли съда да признае за установено
по отношение на ответника ,че същият дължи на ищеца сумата от 135 000 лв.
по запис на заповед от 15.01.2014 г. и
във връзка с заем, даден от ищеца на трето лице „Областен кооперативен съюз“ Т.
от 15.01.2014 г. и сумата от 42 400 лв. по запис на заповед от
12.03.2014г. и във връзка със заем, предоставен от ищеца на трето лице
„Областен кооперативен съюз“ от 12.03.2014 г.Претендира разноски.
В постъпилия в срока по чл. 367 ал. 1 от ГПК отговор, ответникът оспорва
иска. По отношение на записа на заповед, издаден на 15.01.2014 г. за сумата от
135 000лв., прави възражение за нищожност, поради липса на форма. Твърди, че е
недопустимо предвид правната същност и природа на записа на заповед като
едностранна сделка да бъде издаван от две лица, какъвто е случаят - от
„Областен кооперативен съюз“ и от
ответника Й.Б. - лично. Освен това записът е нищожен, поради лиса на адрес за
плащане, като място за плащане. На трето место ответникът твърди ,че липсва
воля за издаване на записа на заповед. Оспорва истинността на документа и моли
за откриване на производство по оспорването му, в частта за подписа и
авторството на записа на заповед, с искане за назначаване на графологична експертиза, от което си възражение в хода на
производството (в. о.с.з. от 21.03.2016 г. се е отказал). По отношение на
втория запис на заповед от 12.03.2014 г., издаден за сумата от 42 400лв., прави
същите възражения за нищожност на записа и същите искания за графологична експертиза и откриване на производство по
оспорването му (от което се е отказал- о.с.з. 21.03.16 г.). В писмения отговор е наведено възражение за
нищожност на двата договора за заем, тъй като ищецът не е регистриран като
финансова институция и не може да предоставя по занятие заеми. Ответникът прави
възражение за нищожност на клаузите за неустойка, като накърняваща добрите
нрави и противоречие със закона - договорената неустойка е многократно завишена
и прекомерна. В писмения си отговор ответникът твърди, че е върнал част от
сумата общо 24 050 лв., които следва да бъдат отнесени към главницата, а
не към погасяване на лихви. Претендира разноски.
В съдебно заседание страните са поддържали становищата си.
С определение № 88/21.04.2016 г., постановено по настоящото дело (преразпределено),
първоначалният съдебен състав е отменил определението си от 21.03.2016 г. за
приключване на производството по делото и даване ход по същество и е постановил
СПИРАНЕ на производството до приключване на т.д. № 107/2015 г. по описа на ОС–Т.
с влязло в сила решение. Постановеното по т.д.№ 107/2015 г. на ТОС решение №
22/07.04.2016 г., потвърдено с решение № 224/11.10.2016 г. по В.т.д.№ 459/2016
г. по описа на Варненски апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване – с
опр.№ 378/14.06.2017 г. по т.д. № 436/2017 г. на ВКС,
ТК. Т.д.№ 107/2015 г. на ТОС е приложено към настоящото производство.
След възобновяване на производството по делото с определение №
171/12.07.2017 г., страните не са отправили други искания, в т.ч. и доказателствени. В проведеното о.с.з. от 14.09.2017 г.
ищецът е представил доказателства за прехвърляне на процесното
вземане с договор за прехвърляне на вземане от 29.12.2016 г., сключен между ищеца
и В.М.И. от гр.Силистра, ЕГН **********; както и договор за прехвърляне на
вземане от 02.02.2017 г. между ищеца и Т.Й.Й.от гр.Ш., ЕГН **********, както и уведомление от „К.К. 1“ ООД-Ш. до Й.Б. по чл. 99 ал.3 от ЗЗД. Съгласно
разпоредбата на чл. 226 ал. 1 от ГПК, въпреки така представените писмени
доказателства за прехвърляне на спорното право, доколкото към настоящия момент приобретателят не е изявил желание за встъпване, съответно
не е налице искане за привличане по делото в качеството на трето лице,
съобразно и изявлението на процесуалния представител на ищеца в о.с.з., е приложима
разпоредбата на чл. 226 ал. 3 от ГПК – постановеното решение във всички случаи
съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя.
След като се запозна с исканията и възраженията на страните, приложените
писмени доказателства, съобразно дължимата проверка по чл. 130 ГПК за
допустимостта на предявения иск, съдът намира следното:
По допустимостта на иска:
Предявен е иск, намиращ своето правно основание в разпоредбата на чл. 422
от ал.1 от ГПК - иск за установяване съществуването на вземане, предмет на
издадената в полза на ищеца въз основа на депозирано от него на 14.08.2015 г.
заявление по реда на чл.417 т. 9 и чл. 418 от ГПК заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.д.№ 1203/2015 г. по описа на РС-Т.. С посочената заповед №
647/14.08.2015 г., съдът е разпоредил длъжникът Й.Л.Б., издател по запис на
заповед да заплати на кредитора „К.К. 1“ ООД сумата от 177 400.00 лв., представляваща сбор
от задължения по запис на заповед да по
запис на заповед от 15.01.2014 г. (135 000лв.)
и по запис на заповед от 12.03.2014 г. (42 400 лв.) на осн.чл. 417 т. 9 ГПК, както и направените разноски по
делото 3548 лв.- д.т.; 14,19 лв. - преводна банкова такса и 3200 лв.- адв.възнаграждение, на осн.чл. 78
ал.1 от ГПК.
При извършената самостоятелна проверка, както на общите, така и на
специалните процесуални предпоставки, относно надлежното упражняване на правото
на този установителен иск /съгласно т. 10а от ТР №
4/18.06.2014г. по тълк.д.
№4/2013г. на ОСГТК на ВКС/ исковият съд преценява, че в заповедното
производство ответникът е направил своевременно възражение /в срока по чл. 414 ТЗ/, съответно искът е предявен в преклузивния
месечен срок, течащ от връчване на заявителя на указанията на заповедния съд по
чл. 415 от ГПК, налице е идентитет между
вземането, предмет на заповедното и вземането, предмет на исковото производство
- обуславящи допустимостта на предявения
установителен иск.
След преценката на събраните по делото писмени доказателства и приетата
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. П.С., съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
Видно от представения по делото запис на заповед (л. 10 от ч.гр.д.№
1203/15г. на ТРС), с дата на издаване 15.01.2014 г., място на издаване гр.Т., подписаният
Й.Л.Б. „лично и като представител на ОБЛАСТЕН КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ БУЛСТАТ
********* АДРЕС гр.Т.“ НЕОТМЕНИМО И БЕЗУСЛОВНО се е задължил да заплати по този
запис на заповед на ищеца сумата от
135 000лв. , с уговорен падеж 15.03.2014 г. , място на плащане: гр. Т., адрес ул.“С.К.“ № 4, без предявяване, без протест.
Записът на заповед носи подпис на издателя.
Видно от представения по делото запис на заповед (л. 11 от ч.гр.д.№
1203/15г. на ТРС), с дата на издаване 12.03.2014 г., място на издаване гр.Т., подписаният
Й.Л.Б. „лично и като представител на ОБЛАСТЕН КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ БУЛСТАТ
********* АДРЕС гр.Т.“ НЕОТМЕНИМО И БЕЗУСЛОВНО се е задължил да заплати по този
запис на заповед на ищеца сумата от 42 400.00лв.,
с уговорен падеж: 12.05.2014 г. , място на плащане: гр. Т., адрес ул.“С.К.“ № 4, без предявяване, без протест.
Записът на заповед носи подпис на издателя. В долната част на записа на заповед
(абзац последен) е записано: ПОРЪЧИТЕЛ ПО ЗАПИСА: Й.Л.Б., с посочени ЕГН, номер на л.карта и
адрес, последвано от подпис на лицето и изписано с ръкописни букви, със син химикал Й.Л.Б..
Още с исковата молба, ищецът се е позовал на съществуването на каузално
правоотношение, в обезпечение на което са издадени процесните
два записа на заповед – първият запис на заповед, в обезпечение на сключения
между ищеца и ОКС Т. договор за заем от 15.01.2014 г. за сумата от 135 000
лв. (съгл.чл. 6 от договора); вторият – като обезпечение на задължението на ОКС
по сключения с ищеца договор за паричен заем от 12.03.2014 г. за сумата от
40 000 лв. (съгласно чл. 6 от договора). И двата договора за заем са с нот.заверка на подписите на страните.
По силата на Договор за паричен заем от 15.01.2014 г. /л.9-10 от т.д. №
126/15г. на ТОС), сключен между ищеца „К.К. 1“ ООД
гр.Ш., чрез управителя си Д.Я. и „Окръжен кооперативен съюз“ ООД ЕИК 00875945,
гр.Т., чрез управителя си Й.Л.Б., ищецът е поел задължение да предостави в заем
на „ОКС“ гр.Т. сума в размер на 135
000лв. /чл. 1/ на 15.01.2014 г., от която дата се счита
сключен договора за заем /чл.2/. Заемателят се задължил
да върне в срок до 15.03.2014 г. заемната сума, с уговорката, че за всеки месец
дължи 3 % месечна лихва /чл.4/; при невръщане на заемната сума в договорения
срок, за всеки месец просрочие заемателят
дължи на заемодателя неустойка в размер на 5% на месец върху стойността на
просрочената сума, считано от деня, следващ този, в който е трябвало сумата да
бъде върната, като не е необходимо
заемодателят да изпраща покана за плащане на заемателя
/чл. 12/.
По силата на сключения на 12.03.2014 г. Договор за паричен заем /л. 12-13/,
сключен между ищеца „К.К. 1“ ООД гр.Ш., чрез
управителя си Д.Я. и „Окръжен кооперативен съюз“ ООД ЕИК 00875945, гр.Т., чрез
управителя си Й.Л.Б., ищецът е поел задължение да предостави в заем на „ОКС“
гр.Т. сума в размер на 40 000 лв. /чл. 1/ на 12.03.2014 г., от която дата
се счита сключен договора за заем /чл. 2/. Заемателят
се задължил да върне тази сума в срок до 12.05.2014 г., с уговорката, че за
всеки месец дължи 3 % месечна лихва /чл.4/ при невръщане на заемната сума в
договорения срок, за всеки месец просрочие заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 5% на
месец върху стойността на просрочената сума, считано от деня, следващ този, в
който е трябвало сумата да бъде върната, като
не е необходимо заемодателят да изпраща покана за плащане на заемателя /чл. 12/.
От назначената по делото ССЕ, неоспорена от страните, и приета от съда, се
установява, че сумите по двата договора за заем са преведени от ищеца на „ОКС“ Т.
по банков път от и по посочените банкови сметки, съответно – на 15.01.2014 г.
сумата от 135 000 лв. - превод до договор за заем от 15.01.2014 г; на 12.03.2014г.-
сумата от 40 000лв.- превод по договор за заем от 12.03.2014 г.
Съгласно ССЕ горепосочените суми са отразени в счетоводството на ищеца в сметка
499 „Други кредитори“-ОКС-Т.. „ОКС“ - Т. е осчетоводил получените от ищеца суми
от 135 000 лв. и от 40 000лв. на посочените по-горе дати - в сметка
498 „Други дебитори“ – „К.К. 1“ ООД-гр.Ш..
От приетата ССЕ се установява още,
че заемателят Кооперация „ОКС“ –Т. е погасил част от
задълженията си, като общата сума на извършените плащания от страна на ОКС са в
размер на 81 550 лв., какъвто размер е осчетоводен като погасяване в
счетоводството на ищеца, а в счетоводството на ОКС- са осчетоводени само част
от извършените плащания – 17 050 лв. Вещото лице е изготвило експертизата
в различни варианти, в зависимост от начина погасяванията – главница, възнаградителна лихва, лихва за
забава. В приетата ССЕ вещото лице е дало варианти на размера на задълженията
по договорите, предвид недостатъчната конкретизация на посоченото в преводните
документи /пл.нареждания/ основания за плащане, и при съобразяване с
разпоредбата на чл. 76 от ЗЗД, и клаузите на договорите за заем.
По делото е представено удостоверение № BGR00015 (л. 46), писмо изх.№ БНБ-24831/10.03.2016 г. на БНБ
и заповед № БНБ-105820/20.11.2015 г. (л.
74, 75), от които се установява, че ищецът е вписан в регистъра на БНБ като
финансова институция на 10.09.2009 г. с регистрационен № BGR00015, в периода от
10.09.2009 г. до настоящия момент ищцовото дружество
е вписано като финансова институция в регистъра на БНБ по чл. 3а от Закона за
кредитните институции.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК за установяване
съществуването на вземане, предмет на представените в заповедното производство
два бр. записа на заповед, за които не се спори от страните, че са издадени в
обезпечение на договори за заем,
сключени между ищеца и „ОКС“ Т., съответно на датите, на които са издадени и процесните записи на заповед.
В производството по чл.422 ал.1 от ГПК предмет на разглеждане е иск за
съществуване на вземането, който иск се предявява от кредитора след възражение
от длъжника и в това производство по същество се установява дали вземането
съществува. В тежест на ищеца е да докаже съществуването на това вземане и
неговата изискуемост, а ответникът следва да докаже възраженията си относно
съществуването на вземането, респ.изискуемостта му.
Разгледан по същество предявеният
иск е частично основателен.
Ищецът основава искането си на записите на заповед, представени в
заповедното производство. Исковият съд намира, че записът на заповед от 15.01.2014г.
е редовен менителничен документ, съдържащи
необходимите реквизити по чл. 535 от ТЗ, предвид и препращащата норма на чл.
537 от ТЗ към разпоредбите за менителницата, доколкото са съвместими с
естеството на записа на заповед. Съдържа наименованието „запис на заповед“ в
текста на документа на езика, на който е написан (т.1), съдържа безусловно
обещание да се плати определена сума пари (т.2), падеж (т.3) – на определен ден
– 15.03.2014 г. (чл. 486 ал. 1 т. 4 ТЗ във вр. с чл.
537 ТЗ); място на плащане – посочено (т.4); името на лицето, или на заповедта
на което трябва да се плати (т.5) - като такова лице е посочен заявителя в
заповедното производство; дата и място на издаване (т.6) – 15.01.2014 г., гр.Т.;
подпис на издател (т.7).
Неоснователни са възраженията на ответника за недействителност на записа на
заповед. Същият е издаден от ответника Й.Л.Б. в качеството му на физическо лице
и като управител на „Окръжен кооперативен съюз“ гр.Т. – „лично и като представител на ОБЛАСТЕН КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ БУЛСТАТ
*********…“. - буквалният текст на записа на заповед не поражда съмнения
относно личността на издателите и посочва ясно лицата, поели менителничното задължение – физическото лице Й.Л.Б. и кооперацията
„ОКС“, представлявана от управителя й Й.Л.Б.. Обстоятелството, че ответникът е положил
само един подпис под текста на ценната книга е ирелевантно
за формалната редовност и действителност на записа на заповед. Волеизявлението
за менителнично задължаване е направено от
физическото лице и доколкото той е действал едновременно в лично качество и в
качеството си на законен представител на управляваната от него
кооперация-търговец (чл. 1 ал. 2, т. 2 от ТЗ), подписът му на издател е напълно
достатъчен, за да се счете изпълнено изискването на чл. 535, т. 7 от ТЗ
/изрично в този смисъл решение № 71/03.07.2012 год., постановено по т.д.№
444/2011 год. на ВКС, II т.о.; решение № 20/11.01.2013г. на ВнАС
по В.т.д.№ 239/2012г. и др./.
Отсъствието на указание в текста на записа относно начина на задължаване на
двамата издатели също не опорочава валидността на менителничния
ефект. Последиците от съвместно
задължаване на няколко лица със запис на заповед са уредени законодателно в
разпоредбите на чл. 513, ал.1 ТЗ във вр. с чл. 537 ТЗ, която предвижда възникването на солидарна отговорност на издателите към
приносителя.
Що се отнася до записа на заповед от 12.03.2014 г., от съдържанието на
същия не би могъл да се изведе безспорен извод относно качеството на лицето Й.Б.
– като издател или поръчител е действал, като се има предвид, че в горната част
на ценната книга е посочено лицето като издател – в качеството му и на
физическо лице, и на законен представител на ответната кооперация, при което и
за този запис на заповед важат изложените по-горе съображения. В същото време във
втората част на записа изрично е записано: ПОРЪЧИТЕЛ ПО ЗАПИСА: Й.Л.Б.- с
посочени ЕГН и адрес на лицето.
Не се спори от страните, установява
се и от всички събрани по делото доказателства, че процесните
записи на заповед са издадени в обезпечение на задълженията на „ОКС“ Т. към
ищеца по сключените между тези две юридически лица Договори за паричен заем,
цитирани по –горе – и това изрично е договорено от страните в чл. 6 на всеки
един от договорите за заем. Още в исковата молба ищецът се е позовал на това
каузално правоотношение. В тази насока е и допуснатата ССЕ, неоспорена от
страните, която е изготвена в няколко варианта на изчисляване на задължението,
предвид и констатацията, че в платежните документи заемателят
не е коректно основание какво се погасява (чл. 76 от ЗЗД).
Съобразно заключението на ССЕ вземанията, респ. задълженията са
осчетоводени и при двете страни по договорите за заем , като е налице пълно
съвпадение между водените разчети. Разлика има в счетоводството на заемателя, в което са осчетоводени погасявания в размер
по-малък от тези, осчетоводени при ищеца, респ. по-малък от тези, установени от
вещото лице. Следователно – налице е установен в производството каузален дълг.
Разпоредбата на чл. 6 от всеки от двата договора изрично предвижда, че „Връщането на заемната сума от ЗАЕМАТЕЛЯ ще
бъде обезпечено по следния начин: запис на заповед, която е неразделна част от
договора за заем“. Не се спори между страните, че процесният
запис има характера на обезпечителна ценна книга, издадена в изпълнение на чл. 6
от договорите. Датата на издаване на двете ценните книги съвпада с датата на
сключване на двата договора, съответно: 15.01.2014 г. и 12.03.2014 г. Действително
физическото лице – ответник по настоящото дело не е страна по материалното
правоотношение, но не оспорва връзката на записа с договора. Задължаването на
физическото лице като издател и поетата в тази връзка солидарна отговорност на
практика означава обезпечаване на каузалния дълг и с личната отговорност на
управителя.
Относно спора между страните за начина на погасяване на задълженията -
главница, договорна лихва, лихва за забава, предвид и
установеното от ССЕ, че в проверените от в.л. платежни документи (същите не са
представени по делото, но в о.с.з. от 21.03.2017 г. процесуалният представител
на ответника – адв.Г.М., изрично е заявил , че макар
да не са представени платежните документи и банкови извлечения на страните, не
спорят относно констатациите на вещото лице (л. 113).
Не е спорно между страните,
установява се и от приетата ССЕ, че по задължението, предмет на записите на
заповед, респ. договорите за заем, е
налице плащане, извършвано от „ОКС“ Т. – плащанията са подробно описани от в.л.
в ССЕ (л. 68-69 от делото). Изрично в с.з. от 21.03.2017 г. в лице е уточнило,
че е техническа грешка изписването в ССЕ, че плащанията за извършвани от ответника,
че е проверявано счетоводството на ответника-
употребявайки понятието „ответник“ в.л. е имало предвид „ОКС“ Т. – заемателят по Договорите за паричен заем, а не ответника по
делото - Й.Л.Б..
Спорен е въпросът какъв е размерът на незаплатеното задължение.
По така въведения спор относно начина на погасяване, съгласно разпоредбата
на чл. 76 от ЗЗД, има противоречива
съдебна практика, в т.ч. и на ВКС,
в решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК, довело до образуване на тълк.дело № 3/2017г. на ОСГТК на ВКС, съгласно разпореждане
на Председателя на ВКС от 30.06.2017 г.
Като съобрази тази практика, в настоящия случай, съдът възприема варианта
на ССЕ, съгласно който, съобразявайки извършените погасявания от заемодателя по
договорите за паричен заем – ОКС Т., вещото лице е дало заключение, че по
Договора за заем от 15.01.2014 г. дължимата сума е в размер на 106 950 лв.- главница, а по
Договора за заем от 12.03.2014 г.- са погасени вземанията както за главница,
така и за лихва.
Именно поради погасяване на задължението по каузалната сделка, за
обезпечаването на задължението по която е издаден записът на заповед от 12.03.2014
г. съдът не се занимава с въпроса в какво качество ответникът е издал въпросния
запис на заповед – като издател, солидарно задължен като физическо лице с
издателя „ОКС“ Т. или като поръчител (авалист).
Неоснователно е възражението на ответника за нищожност на договорите за
заем, поради липсата на действащ лиценз за упражняване на дейност по чл. 3 ал. 1
т. 3 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) към датата на сключване на
договорите: От представените от ответника доказателства /цитирани по-горе/
безспорно се установява обстоятелството, че ищецът е вписан в регистъра на БНБ
като финансова институция на 10.09.2009г. с регистрационен № BGR00015, както и
че в периода от 10.09.2009г. до настоящия момент ищецът „К.К.
1“ ООД е вписан като финансова институция в регистъра на БНБ по чл. 3а от ЗКИ.
Следователно условието на чл. 3а от ЗКИ е изпълнено и ищецът е имал право
да предоставя по занятие собствени заемни средства към датите на процесните договори за заем, всички сключени през 2014 г.,
предвид което същите не са нищожни.
Настоящият съдебен състав споделя становището, че възражението за нищожност
на клаузите на договорената неустойка и по двата договора за заем, е неотносимо към настоящия спор, тъй като такива не са претендирани и не са предмет на предявения установителен иск – което освен , че е видно от исковата
претенция, изрично е уточнено и в о.с.з. от процесуалния представител на ищеца
(л. 107).
С оглед изложеното по-горе съдът намира предявеният иск за сумата от 106 950.00
лв. – вземане по запис на заповед от 15.01.214г. и договор за паричен заем от
същата дата, за основателен и доказан. В останалата му част – до предявения размер
от 135 000.00лв. искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предявеният установителен иск относно съществуване на
вземане по записа на заповед от 12.03.2014 г., вр. с
Договор за паричен заем от същата дата- в размер на 40 000лв., е неоснователен,
като погасен поради плащане, извършено преди иницииране на заповедното
производство, и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
По разноските:
Разноски в исковото производство - и двете страни са
направили искане за присъждане на съдебни разноски. Ищецът е представил Списък
по чл. 80 ГПК – в размер на 15 730.08 лв., от които 6 762.19 лв.
сторени в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1203/2015 г. на ТРС. Ответникът
не е представил списък, посочил е в с.з. претенция за разноски в размер на 150
лв.- в.л. и адв.възнаграждение в минималния размер,
тъй като е оказана безплатна правна помощ.
Ищецът е претендирал разноски в исковото производство:
3 562,19лв.-д.такса и банков превод, депозит за вещо лице и банков превод-
302.00лв., куриерски /пощенски разходи/ 3,70лв. и 5100.00лв.- адв.възнаграждение, за чието заплащане е представил
съответните писмени доказателства (л.30, л. 77 вр. с
л.47,58-60; л. 140) . С протоколно определение от 21.03.2017г. съдът е
разпоредил да ищеца да бъде върната сумата от 150лв. (от внесените от него
300лв. за ССЕ ) - като надвнесена, предвид разпореждането на съда за внасяне на
определения за в.л. депозит от 300лв. по-равно от двете страни – по молба вх.№
1221/25.03.17г. на ищеца, сумата от 150 лв. му е преведена от ТОС по посочената
от него сметка – на 26.04.2016 г. (л.121).
С оглед частичната основателност на предявените обективно кумулативно
съединени искове, и и представените доказателства за заплатени разноски, на осн.чл. 78 ал.1 и ал. 3 от ГПК основателно по същество е
искането на страните за присъждане на разноски. Съобразно уважената/отхвърлителната част от исковете, от общо направени
разноски от 8 817,89 лв., основателно направените разноски от ищеца са в
размер на 5 316.08 лв., а от
ответника- в размер на 59,57 лв. Ответникът е претендирал мин.адв.възнаграждение по Наредба 1/2014г. – поради
предоставяне на безплатна правна помощ, но доказателства затова не е
представил. Следователно ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 5 256.51 лв. - разноски в исковото производство - по компенсация.
Разноски в заповедното производство – ищецът е претендирал
тяхното заплащане. Разноските, направени в заповедното производство, не са
предмет на установителния иск. С решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските за заповедното производство
относно размера им, както и разпределя отговорността за заплащането на тези
разноски съобразно с отхвърлената и уважената част от иска – съгласно т.12 от
ТР № 4/18.06.2014г. по т.д.№ 4/2013г. на ОСГТК. Предвид горното неоснователно
се явява възражението на ответника за недопустимост на ищцовото
искане за присъждане на разноски за заповедното производство. По ч.гр.д.№ 1203/2015
г. по описа на ТРС заявителят /настоящ ищец/ е заплатил разноски в размер на 3548,00лв.-д.т.
+ 14,19 лв.-преводна такса и 3 200 лв.- адв.възнаграждение,
или общо 6 762,19 лв.разноски, от които, съобразно изхода на спора в
исковото производство, следва да му се присъдят основателно сторените разноски
в заповедното производство, възлизащи на сумата
от 4 076,75 лева.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземане в полза
на „К.К. 1“
ООД ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Д.Г. Я., с адрес
***, адв.И.Т. ***, срещу Й.Л.Б., ЕГН **********,***, с адрес за призоваване и съобщения по
делото гр.София, бул.“Александър Стамболийски“ № 32, вътрешна сграда 3
етаж, адв.кантора- адв.Г.М. от САК, за сумата от 106 950.00 лв. (сто и
шест хиляди деветстотин и петдесет лева), представляваща солидарно
задължение на Й.Л.Б. по запис на заповед
от 15.01.2014 г. и предоставена на Кооперация „Окръжен кооперативен съюз“ гр.Т.,
представлявана от председателя на кооперацията Й.. Л.Б. в заем сума по Договор за паричен заем от
15.01.2014 г., за което вземане е издадена заповед № 647/14.08.2015
година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 т.
9 от ГПК по ч.гр.д.№ 1203/2015 г. по описа на РС –Т. – на осн.чл. 415 ал. 1 във вр.
с чл. 422 от ГПК, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове в останалата им част до пълния им размер както следва: ОТХВЪРЛЯ искът за сумата над ПРИСЪДЕНИТЕ 106 950 лв. до предявения размер от 135 000 лв.
- по запис на заповед от 15.01.2014 г. ; ОТХВЪРЛЯ
ИЗЦЯЛО предявения от „К.К. 1“ ООД ЕИК *********,гр.Ш.,
срещу Й.Л.Б., ЕГН **********,*** иск за сумата от 42 400.00 лв.
(четиридесет и две хиляди и четиристотин лева), претендирана
като солидарно задължение на Й.Л.Б. по запис на заповед от 12.03.2014 г. и
предоставена на Кооперация „Окръжен кооперативен съюз“ гр.Т. в заем сума по
Договор за паричен заем от 12.03.2014 г., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Й.Л.Б., ЕГН **********,***, ДА
ЗАПЛАТИ на „К.К. 1“ ООД ЕИК *********, седалище и
адрес на управление ***, представлявано
от управителя Д.Г. Я., сумата от 5 256.51 лв.– разноски в
исковото производство по т.д.№ 126/2015 г. на ТОС, по компенсация, на осн.чл. 78
ал.1 и ал.3 от ГПК, както и сумата
от 4 076,75 лв. - разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№ 1203/2015г.
по описа на РС-Т..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: