№ 18426
гр. София, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110100655 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Предявен е от ищеца /фирма/, ЕИК *********, срещу ответника /фирма/, ЕИК
*********, иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание по чл. 411, ал. 1 КЗ за
признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 504,24 лв.,
представляваща главница за регресно вземане по изплатено застрахователно
обезщетение по щета № **************, ведно със законна лихва за период от
29.08.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.10.2023 г. по ч. гр. д. №
48491/2023 г. по описа на СРС, 166-и състав.
Ищецът /фирма/ твърди, че на 29.09.2022 г. в *************, при управление на
лек автомобил марка и модел „************“, рег. № *******, водачът е предприел
маневра на паркинг, в резултат на което е ударил паркирания лек автомобил марка и
модел „***********“, рег. № *******. Вследствие на удара били реализирани щети на
застрахованото при ищеца по сключен договор за застраховка „Каско”, обективирана в
застрахователна полица № ***************, валидна към датата на ПТП. За
процесното ПТП бил съставен двустранен протокол за ПТП от 29.09.2022 г. Твърди се,
че към датата на ПТП отговорността на водача на МПС „************“, рег. №
*******, била покрита по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите при ответното дружество. Сочи се, че за обезщетяване на
причинените вреди на лек автомобил марка и модел „***********“, рег. № *******,
при ищеца е била заведена Щета № **************, като било определено
застрахователно обезщетение в размер на 479,24 лв. в полза на увреденото лице, което
било изплатено с преводно нареждане от 13.10.2021 г. по сметка на сервиза,
отремонтирал вредите. Ищецът предявил регресната си претенция срещу ответното
дружество в размер на 504,24 лв., с включени ликвидационни разноски в размер на 25
лв., като ответникът е отказал да възстанови претендирата от ищеца сума. Моли за
уважаване на предявения иск. Претендират се разноски.
1
В срока по чл. 131 ГПК ответникът /фирма/, ЕИК *********, подава отговор на
исковата молба, чрез юрк. Х. П.а, с който оспорва иска по основание и размер.
Оспорва водачът на МПС „************“, рег. № *******, да има вина за настъпване
на процесното ПТП. Оспорва констатираните вреди по МПС „***********“, рег. №
*******, да са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Оспорва иска и по
размер като необосновано завишен и неотговарящ на действително претърпените
вреди. Счита, че обезщетението надвишава действителната стойност на вредите. Моли
за отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът
прави следните изводи:
Ищецът има правен интерес от предявяване на иска, доколкото в срока по чл.
414 ГПК е постъпило възражение от /фирма/ срещу издадената заповед за изпълнение.
В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК е подадена искова молба с п.к./28.12.2023г./, ето защо
искът е допустим.
За основателността на иска с правна квалификация по чл. 411 изр. 2 вр.с чл.45
ЗЗД е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновното и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при
ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл.154
ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства.
В случая посочените предпоставки са налице.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства и приетото от страните основно и повторно заключение на съдебната
автотехническа експертиза, които съдът кредитира като обективни, безпристрастни и
компетентно изготвени се установява, че причината за настъпването на процесното
ПТП е поведението на шофьора С. Ч. на автомобил марка „*****“, модел „*******“, с
рег. № ******* който на 29.09.2022г. около 10:50 ч в ************** маневрира на
паркинг. При движението си на заден ход, водачът на автомобил „*****“ - Ч. реализира
ПТП с паркирания лек автомобил „***********“, с рег. № ******* в неговата задна
броня в лява част и заден ляв калник. Вещите лица и по двете експертизи установяват,
че двустранният протокол за ПТП е грешно попълнен след т. 9/девета/, като повредите
върху лек автомобил ***********, посочени в двустранния протокол не съответстват
на механизма, посочен в схемата на двустранния констативен протокол за ПТП. Този
извод се подкрепя и извлича от съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства: писмените, в това число заявление за до застрахователя, опис на
претенция № ***********/22/30.09.2022 г. по Щета № **************, снимковия
материал към щетата, както и от гласните доказателства: свидетелските показания на
водача С. Ч., разпитан по делегация пред РС ******, които следва да бъдат
кредитирани като достоверни, като свидетелят сам заявява, че в деня на процесното
ПТП е паркирал на заден ход и със задната броня ударил леко паркирания автомобил
********* на **********, т.е. сам опровергава посочените от него факти и
обстоятелства в протокола за ПТП по отношение на механизма на ПТП, както и от
специалните знания на вещото лице по основното и повторното заключение.
Константната съдебна практика приема, че ищецът, претендиращ обезщетение във
връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което
той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не
2
удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката
им изисква специални познания, които съдът не притежава, което в случая е сторено.
Съгласно чл. 499, ал. 2 КЗ, при вреди на имущество обезщетението не може да
надвиши действителната стойност на причинената вреда. Настъпилите вреди по
автомобил „***********“, с рег. № 0500 КК /задна броня в лява част и заден ляв
калник / и техния размер се установяват от приетото основно и повторно заключение
на САТЕ и приложените по делото писмени доказателства: Опис заключение по
претенция № ***********/22/30.09.2022 г. по Щета № **************, опис на
претенция № *********** от 30.09.2022 г. по Щета № **************, снимков
материал към щетата, възлагателно писмо , Фактура № ******** от 15.02.2023 г. от
**********, като вещите лица по основното заключение и по повторното заключение
установяват, че тези увреждания на автомобила, отразени в описа на застрахователя се
намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на процесното събитие.
Основното и повторното заключение на САТЕ приемат, че е налице грешка при
попълване на двустранния констативен протокол, както по отношение на механизма на
ПТП, посочен в схемата, така и по отношение на щетите на увредения автомобил – в т.
10 грешно е посочена преден ляв калник и предна брооня в лява част, вместо задна
броня лява част и заден ляв калник. Съдът възприема становището на вещите лица
като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, което се подкрепя от
събрания по делото доказателствен материал. Ето защо н***нователно се явява
възражението на ответника, че по делото не била доказана причинна връзка.
Стойността на извършения ремонт на автомобила по средни пазарни цени към
датата на ПТП е 613,20 лева с ДДС. Стойността на нормочас – труд за ремонт по
средни пазарни цени към датата на застрахователното събитие за отстраняване на
уврежданията по лек автомобил „*********“, модел“ ***“ е 20 лева/ час без ДДС.
Обичайните разноски за ликвидиране на щета по риск Каско при ПТП са в границите
на 10 – 25 лева. Принципът на диспозитивното начало задължава съда да даде защита
на правото само в рамките на посочения от ищеца размер (чл. 6, ал. 2 ГПК), поради
което и като съобрази, че искът е предявен за обезщетение за претърпени
имуществени вреди, ведно с ликвидационните разноски в размер на 25 лева за сумата
в общ размер от 504,24 лева, то същият се явява основателен до този размер.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК. Същият е извършил съдебни разноски: 25 лева – държавна такса, 250 лева –
депозити за заключение на САТЕ, 300 лева –адвокатско възнаграждение за исковото
производство и 505 лева разноски за заповедното производство, включващи 25 лева –
държавна такса и 480 лева – адвокатско възнаграждение, които следва да бъдат
възложени в тежест на ответника.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от /фирма/, ЕИК *********
срещу ответника /фирма/, ЕИК ********* иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно
основание по чл. 411, ал. 1 КЗ, че /фирма/, ЕИК ********* дължи на /фирма/, ЕИК
********* сумата от 504,24 лв., представляваща главница за регресно вземане по
изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета №
**************, за вреди изплатени по застраховка „Каско“ на лек автомобил, марка
3
„*********“, модел „***“, с рег. № ******* причинени от ПТП, настъпило на
29.09.2022 г. около 10:50 часа в ************** поради виновно и противоправно
поведение на водача на лек автомобил марка „*****“, модел „*******“, с рег. №
*******, ведно със законната лихва от ведно със законна лихва за период от
29.08.2023 г. момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното погасяване, за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 27.10.2023 г. по ч.гр.д. № 48491/2023 г., СРС, по описа
на 166 състав.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК * /фирма/, ЕИК ********* да заплати на
/фирма/, ЕИК ********* сумата от 575 лева, представляваща разноски за исковото
производство пред СРС, както и 505 лева, представляваща разноски за заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4