О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
Врачанският окръжен съд ,гражданско отделение , в закрито
заседание на 25 март 2019 год. в състав:
Председател:МИРОСЛАВ
ДОСОВ
като разгледа докладваното от съдията Досов гражданско
дело №131 по описа на ОС-Враца за 2019 год.,за да се произнесе,взе предвид
следното:
Гражданско
дело №131/2019 год. е образувано по искова
молба на П.А.П. ***, с която ищецът е предявил против И.С.Р. ***, иск за
признаване за установено,че ответникът не е биологичен баща на детето С.И.С., с
ЕГН **********, родено на *** год. от майка М.Х.Р., с ЕГН **********.
В
исковата молба се твърди, че ищецът и майката на детето са заживели на
съпружески начала след като тя е навършила 16 години /през 2013 год./,като това
им съжителство е продължило около
година. След това М.Х.Р. е заживяла с друг мъж - И.С.Р.,с когото е
сключила граждански брак на 15.01.2015 год.,но е продължила да се вижда с
ищеца,с който са имали интимни отношения.По време на брака си М.Р. е родила
дъщеря си С.И.С.,а скоро след това с
решение на РС-Козлодуй, влязло в законна сила на 02.11.2016 год.,бракът между нея и И.Р. е прекратен, поради
настъпило в същия дълбоко и непоправимо разстройство.Обявено е,че вина имат и
двамата съпрузи,а упражняването на родителските
права е предоставено на майката.
При
навършване на две години от раждането на детето майката споделила с ищеца П.П.,че
С. е негова дъщеря,в което била убедена.Двамата - М.Р. и П.П., решили и
възложили изготвянето на ДНК експертиза.Такава е изготвена и според нея
вероятността ищецът да е баща на детето е 99.999995 %. Междувременно обаче
преклузивните срокове за оспорване на бащинството са изтекли и ищецът като
биологичен баща би могъл да припознае детето само в случай,че по исков ред бъде оборен произходът му , установен с
акта за раждане, с предположението по чл.61 от СК.
Ищецът
сочи,че липсата на законодателна уредба
/в СК/ и на осигурена адекватна защита на правото на биологичния баща да
установи биологичната си връзка с детето не води до отпадане на установеното в
чл.8,ал.1 от ЕКПЧ право на личен живот,както и на установеното в чл.6,ал.1 от
Конвенцията право на достъп до съд.Заявява,че оспорва бащинството на ответника И.С.П.,който
не противоречи /вероятно не оспорва/ на твърдяното от ищеца.
Като правно
основание на иска е посочен чл.8,ал.1
във вр. с чл.6,ал.1 от ЕКПЧ.
При преценка на
допустимостта на предявения иск настоящият съдебен състав намира следното:
Ищецът е предявил
иск за оспорване на бащинството на ответника И.С.Р. спрямо малолетната С.И.С.,
родена на *** год. Към настоящия момент произходът на детето е установен с акта
за раждане и по силата на презумпцията
за бащинство по чл.61,ал.1 СК,доколкото раждането е настъпило по време на брака на майката майка М.Х.Р.
с ответника И.С.Р., който брак понастоящем е прекратен /служебна справка по
посоченото в исковата молба въззивно гр.дело №544/2016 год. на ОС-Враца/. Според
действащия Семеен
кодекс бащинство, основано на презумпцията по чл.61,ал.1, може да се оспори
само от презумптивния баща, от майката или от детето в определени срокове – чл. 62 СК. Установяването на бащинство пък
може да се иска от майката или от детето в определени срокове – чл.69 СК.
Не е предвидена възможност за предявяване на тези искове от трето лице,
претендиращо, че е биологичният баща.
В чл. 66 СК
е предвидено, че бащинство,основано на припознаване, може да се оспори само от
майката, детето, прокурора или дирекция "Социално подпомагане" в
определени срокове.
Налична е обаче
практика на ЕСПЧ - решение от 08.12.2016 год. на ЕСПЧ по делото "Л. Д. и
П. К. срещу България",според която липсата на всякаква възможност в СК за
оспорване на бащинство, основано на припознаване, от лице, претендиращо,
че е биологичният баща на детето, нарушава правото на това лице на зачитане на
неговия личен живот по смисъла на чл.8
ЕКЗПЧОС.Прието е ,че подобна абсолютна забрана представлява
непропорционална намеса в личния живот на това лице през призмата на критериите
по чл.8,ал.2
ЕКЗПЧОС. За допустимо обаче е прието националното законодателство да
въвежда условия и ограничения, вкл. срокове, при които правото на оспорване на
припознаването да бъде упражнено от биологичния баща, стига да е постигнат
справедлив баланс между различните налични интереси и при отчитане на първо
място на висшия интерес на детето. Прието е също,че това не включва непременно
задължение да се позволи на един предполагаем биологичен баща да оспори статуса
на законния баща. Налична е вече и национална съдебна практика,според която в
пряко приложение на чл.8
и чл.6 ЕКЗПЧОС на претендиращия биологичен
баща следва да бъде признато право да оспори припознаването и установи
бащинството си, в 1-годишен срок от извършване на припознаването /по аналогия
на чл.
67 СК/ – определение № 341/2.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3310/2017 г. на ВКС, ІІІ г. о.,
определение № 349/25.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2466/2018 г. на ВКС, ІV г. о.
Тази практика
обаче е относима към правото на лицето,което твърди,че е биологичен баща на
детето,да оспори припознаването и от нея
не следва извод, че на същото основание на претендиращият биологичен
баща следва да се признае и правото на оспорване на бащинство, основано на
презумпцията по чл.61,ал.
1 СК.
В тази насока
липсва национална съдебна практика, а и еднозначна практика на ЕСПЧ. Нещо
повече – в решение от 21.12.2010 г. по делото "Ч. срещу България"
ЕСПЧ е приел за допустима липсата на подобна възможност в българското право от
гледище на чл.8
ЕКЗПЧОС.Установена е липсата на общ подход към въпроса дали биологичният
баща има това процесуално право и при какви условия може да го упражни. Прието
е,че по тази причина единен общоевропейски подход не е възможен, вкл. и през
призмата на ЕКЗПЧОС,като в тази насока ЕСПЧ признава широка дискреция на
националните органи да законодателстват в областта на родствените връзки и
връзките между родители и деца.
Допускането на неограничена възможност на
лице,което претендира да е биологичен баща, да оспорва бащинството, основано на
презумпцията по чл.
61,ал.1 СК, би довело до интервениране в семейния и личен статус на трети
лица в нарушение на техните права на личен и семеен живот по чл.8
ЕКЗПЧОС. За разлика от припознаването, в хипотезата на чл.61,ал.1 СК обичайно се касае до раждане по време на законен брак – както е
настоящия случай. В нормални ситуации бракът води и до възникването на семейни
отношения. Поради това е оправдано легитимацията за оспорване на бащинството да
бъде по-ограничена, като българският законодател е установил в чл.62 СК кръга на легитимираните лица, с
което според настоящия съдебен състав е постигнат справедлив баланс на
интересите съобразно чл. 8, ал. 2 ЕСПЧ.
Приравняването
на оспорването на припознаване с оспорването на презумптивното бащинство не е
оправдано, а и не следва от практиката на ЕСПЧ. Ищецът не е сред легитимираните
лица да оспорват бащинството на ответника И.С.Р., поради което и искът му е
недопустим.
Налице е хипотезата на чл.130 ГПК,при което исковата
молба следва да бъде върната на подателя
й,а производството по делото прекратено.
Предвид горното,Окръжен съд-Враца
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх.№2006/28.02.2019
год. на подателя й П.А.П., с ЕГН **********,*** , поради недопустимост на
предявения с нея против И.С.Р. *** иск за признаване за установено,че
ответникът не е биологичен баща на детето С.И.С., с ЕГН **********, родено на ***
год. от майка М.Х.Р., с ЕГН **********.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №131/2019 год. по
описа на Окръжен съд-Враца.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд-София в едноседмичен
срок от връчването му на ищеца.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: