М О Т И В
И
към
Присъда № 231 от 10.06.2015 г.,
постановена
по НОХД № 4083/2014 г. ПРС, ІII н.с.
Производството по делото е образувано по тъжба на В.С.Т.,
с ЕГН: ********** против Т.Д.П., с ЕГН: **********, с която са повдигнати
обвинения за това, че:
на 15.04.2014 г. в град
Пазарджик, като длъжностно лице – *** на Община Пазарджик, е нанесъл публично
обида на В.С.Т., разгласена чрез електронни медии „Телекабел” АД, град
Пазарджик и „Телемедия” ЕООД, град Пазарджик, а именно: „...и двамата *** тука..., ***..., тях кога и да
ги освидетелстваш, все им е късно...” - престъпление по чл. 148, ал. 1, т.
1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 146, ал. 1 НК, както и за това, че
на 15.04.2014 г. в град
Пазарджик, като длъжностно лице – *** на Община Пазарджик, е разгласил публично
по отношение на В.С.Т., позорящи и неверни клеветнически обстоятелства,
разгласени чрез електронни медии -„Телекабел” АД, град Пазарджик и „Телемедия”
ЕООД, град Пазарджик и чрез печатно издание – в-к „Знаме” от 16.04.2014 г., бр.
74 а именно: „...тоя не плащаше 58
стотинки ток..., той не е платил един лев в живота си на никой..., с В. Т.
стояха на студено и идваха в нашата стая, за да се топлят като ***, защото не искаха
да пускат печки...” - престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2
и т. 4, вр. чл. 147, ал. 1 НК.
По делото от страна на частния тъжител В.Т. са
предявени и приети за съвмествно разглеждане в наказатения процес граждански
искове за причинени от деянията неимуществени вреди, съответно за сумата от
3500 лева и
5000 лева, ведно със законните лихви, като същият е конституиран и като
граждански ищец..
В проведеното съдебно заседание частният тъжител, В.Т.,
не поддържа така повдигнатото обвинение за нанесената обида, като застъпва
тезата, че макар да няма обида в наказателноправен аспект, то е налице такава в
гражданскоправен аспект, поради което моли да бъде уважен предявения от него
граждански иск в пълен размер. По отношение на обвинението, касаещо клеветата,
заявява, че поддържа същото и моли за налагане на максимално наказание, както и
за уважавена на предявения от него граждански иск в пълния претендиран размер,
ведно с присъждане на направените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия, адв. Х.Х., оспорва
обвиненията и моли същите, като недоказани и несъставомерни, да бъдат
отхвърлени, ведно с предявените граждански искове.
Подсъдимият, П., не вмема лично участие в
проведеното съдебно заседание и не изразява становище по така повдигнатите
обвинения.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Т.Д.П. е роден на *** ***, б.,
български гражданин, неосъждан, с висше образование, работещ като *** на Община
Пазарджик, с ЕГН: **********.
Подсъдимият П. и тъжителят Т. се познавали като
колеги – *** от дълги години, като в един период от време през деветдесетте
години на 20 век упражнявали едновременно *** професия към *** в гр. Пазарджик.
В тази връзка в периода 1993 г. - 1998 г. и двамата ползвали ***, находящи се в
сграда общинска собственост на улица “***” № *** в гр. Пазарджик, известна като
***.
В посочената сграда подсъдимият П. делял кантората
си, находяща се в стая на първия етаж, с още трима ***, като обслужващ секретар
на всички била свид. М.С.. На същия етаж в съседна стая била кантората на
тъжителя Т., която същият ползвал заедно с колегата си *** свидетеля В. С..
През 1996 г. тъжителят Т. и свидетелят С.
направили предложение за приватизация до Община Пазарджик, с цел закупуване на
ползваната от тях кантора по реда на ЗППДОП /отм./ По този повод между тъжителя
Т. и свидетеля С., от една страна и Общински съвет-Пазарджик, от друга,
започнали да се водят множество съдебни дела с предмет направеното предложение
и вземаните в тази връзка решения на Общинския съвет. По повод на казуса с
приватизацията на помещенията от *** и водените съдебни спорове се произнасяли
Окръжен съд Пазарджик, Върховен административен съд, Административен съд –
Пазарджик, било завеждано изпълнително дело, дела по ЗОДОВ, като тъжителят и
свидетелят С. завели дело и в ЕСПЧ срещу България.
През 2007
г., подсъдимият П. бил избран и встъпил в длъжността *** на община Пазарджик,
като и към този момент съдебните производства, касаещи т.нар. “***”,
продължавали. Към същата 2007 г. тъжителят и свидетелят С. с решение на
Общински съвет-Пазарджик били определени за купувачи на обекта – ***, като били
определени условията на приватизацията. Това решение по-късно обаче, било
отменено от Общинския съвет, като на 12.03.2014 г. пак по решение на Общински
съвет Пазарджик бил сключен договор със “Заводски строежи – ПС – Пазарджик” АД,
съгласно който Община Пазарджик прехвърлила на дружеството правото на
собственост върху общинския нежилищен имот, находящ се на ул. ”***” № *** в
Пазарджик, или сградата на т. нар. “***”. За Община Пазарджик договорът бил
подписан от подсъдимия П. като *** на общината. Преди подписване на въпросния
договор обаче, тъжителят Т. и свидетелят С. депозирали молби до *** на Община
Пазарджик, с които го уведомявали, че ако подпише такъв договор, ще осуети
изпълнението на съдебни решения, включително и такова, постановено от ЕСПЧ.
Във връзка с дългогодишните съдебни спорове и
позициите на страните по тях, постепенно отношенията между тъжителят Т. и
свидетелят С., от една страна и подсъдимият П., от друга, изключително се
обтегнали. Междувременно въпросите във връзка със съдбата на *** се коментирали
от обществеността, като често били предмет на обсъждане и от местните медии.
На редовна пресконференция на подсъдимия П., в
качеството му на *** на Община Пазарджик, на която били поканени директори на
дирекции от кметството, както и множество журналисти и която се провела в
сградата на Община Пазарджик на 15.04.2014 г., след пространно изложение по
основните теми на пресконференцията, направено от *** - подсъдимия П. - на
въпроси на журналист относно съдбата на *** и по-специално в насока на това
дали е валидна сделката между Общината и дружеството - купувач на къщата, при
което било споменато името на представляващия Т., подсъдимият П. обяснил, че
сделката е изповядана, че къщата е прехвърлена, че вече му е омръзнало и не му
се занимава с нея и Т. следва да се занимава, че петнадесет години тази къща му
“виси на главата“. Когато диалогът с журналиста продължил на въпрос дали няма
опасност къщата да “виси на главата” и на следващ ***, подсъдимият П.
отговорил, като казал следното “...дано
да не му виси на него, разбираш ли? Т'ва е ужас. И двама *** тука, където В. Т.,
тоя не плащаше педесе и осем стотинки ток, бе колега, разбираш ли ме? Аз съм
работил с него, той не си плащаше педесе и осем стотинки ток. Той не е платил
един лев на никой в живота си за нищо. И с В. С. стояха на, на студено и идваха
в нашата стая като *** да се топлат, щото не искаха да пускат печка, разбираш
ли? Ама то кво ми говориш за тия хора. ***... Ами, за законността следят. Нали
съм работил и с двамата, са. Тях кога и да ги освидетелстват, все ще им е
късно.”
На въпросната пресконференция присъствала и
поканената *** от вестник „***“ – гр. Пазарджик, свидетелката Б.Т., която записала
цялата пресконференция на диктофона си. Части от пресконференцията с изказвания
на подсъдимия П. относно организацията на изборния процес, които били записани
на видеозапис от “Телемедиа” ЕООД гр. Пазарджик, били използвани и излъчени в
рамките на журналистически репортаж на местната телевизия в Пазарджик
“Телекабел“.
На
16.04.2014 г. на стр. 1 и стр. 4 на брой 74 на вестник “Знаме”, регионален
всекидневник за Пазарджик и областта, била публикувана статия, изготвена от
свидетелката Т. и озаглавена “*** Т.П.: *** – Т. да й бере белята.” В
съдържанието на статията свидетелката Т. посочила, че *** Т.П. бил заявил
конкретика относно сделката с ***, като вписала, но не като дословен цитат, а перифразирано
и с известни уточнения и съкращения изказването на подсъдимия П. от
пресконференцията, касаещо и споменаване името и на тъжителя В. Т. по случая, като на стр. 4 от вестника, като
част от статията, бил публикуван, като изказване на *** Т.П. текстът: “Двама *** – В.Т. и В. Т., обжалват. Т. не
искаше да плати 58 стотинки ток. Аз съм работил с него. Той не е платил един
лев в живота си за нищо. С В. Т. стояха на студено, защото не искаха да пускат
печка, и идваха в нашата стая да се стоплят. Те ли ще следят за законността?!”.
В деня на излизане на вестника със статията на
свидетелката Т. тъжителят Т. и свидетелят С. се запознали със съдържанието на
въпросната статия и двамата много се разгневили. Тъжителят се свързал със
свидетелката Т. на местоработата й и разговарял с нея, като я попитал дали е
истина написаното в статията, при което Т. потвърдила, че това е истина, както
и че описаните думи на *** са били казани на пресконференцията от 15.04.2014
г., на която тя е присъствала лично и е записвала с диктофон. Въпреки
настояването на тъжителя Т., свидетелката Т. отказала да му даде записа, който
била направила на въпросната пресконференция, заявявайки, че същият е за лично
ползване, като в впоследствие същата изтрила записа. В крайна сметка тъжителят Т.
успял да се сдобие с такъв, който му бил оставен без свидетелят да разбере от
кого, но след като го прослушал, установил, че съдържанието на същия съдържа
обидни реплики и клеветнически твърдения по негов адрес и по адрес на свид. С..
И двамата били много гневни и възмутени от изказването на подсъдимия П. по
техен адрес, като решили, че следва да подадат тъжби в съда за извършените от
страна на последния престъпления с изказванията си на въпросната
пресконференция.
Въз основа на подадена от В.Т. тъжба било
образувано настоящото дело, с което същият повдигнал обвинения против Т.П. за
престъпления по чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 146, ал. 1 НК и по
чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 147, ал. 1 НК, а по
подадена от свидетеля В. С. тъжба против Т.П. било образувано НЧХД № 3048/2014
г. по описа на ПРС, X н.с., имащо същия предмет.
Горната фактическа обстановка, Съдът приема за
установена от събраните по делото доказателства:
Като свидетели по делото са били разпитани: свид. В.
С., *** Б.Т.,*** – свид. Г. Г. (*** на финансова дирекция към Община Пазарджик)
и свид. М.С. (*** в Община Пазарджик), свид. Д. М. (упражняващ *** професия) и Р.
Ч. (*** на тъжителя).
В своите показания свид. В. С. е посочил, че се познава с тъжителя и с подсъдимия от
дълги години, тъй като са колеги-***, а с тъжителя са и дългогодишни приятели и
в един период от време са обитавали една и съща кантора. По отношение на
процесните обстоятелства е заявил, че не знае подсъдимият да е имал кантора в
сгарадата, в която се е намирала тяхната – в град Пазарджик, на ул. „***” № ***
и че единствено е идвал в кантората на колегите им *** – Г., М. и Ж., която
била най-голямата кантора и в която и те самите в тъжителя също посещавали, за
да игратя карти. Заявил е също така, че тъжителят постоянно ходи на екскурзии в
чужбина и едновременно с това подпомага финансова своите близки. По отношение
на отоплението в обитаваната от тях кантора е посочил, че в същата е имало две
електрически печки, а след това и газова, че не са стояли на студено и че
причината да посещават стаята на колегите им била, за да игратя карти. Заявил е
също така, че не са имало проблеми при плащането на тока и че за тяхната
кантора те самите са си плащали тока, а за общият ток се събирали пари от
всички. В своите показания този свидетл е заявили че е запознат с изявленията
на подс. П. в качеството му на *** на проведената пресконференция, както и че
след този случай тъжителят не можел да спи и вземал хапчета за сън. Свидетелят
е посочил също така в своите показания, че самият той е тъжител по дело срещу
подс. П..
Като цяло съдът
възприема показанията на свид. С. като логични, последователни и съответни на
значителна част на събраните по делото докателства. Все пак съдът отчете
установената по делото заинтересованост на този свидетел, доколкото същият се
явява страна /тъжител/ в наказателно производство срещу същия подсъдим за
престъпления против личността на свидетеля, което обосновава иизвода, че и за
него е налице очевидна заинтересованост от изхода и на настоящото дело.
Показателно в това отношение е обстоятелството, че в своите показания
свидетелят говори в множествено число, визирайки себе си и тъжителя, т.е.
очевидно същият се солидализира с позицията на последния по отношение на
процесните обстоятелства: „обидени сме и
възмутени и от П. и от Х. и това продължава от дълъг период от време...”,
което на практика поставя знак на равенство /по отношение на заинтересованост/
между показанията на този свидетел и обвинителната теза, изложена в тъжбата.
В своите показания свид. М.С. е потвърдила изнесената от свид. М. информация, касаеща
злополуките с плащането на тока. Свидетелката е посочила, че е работила като ***
в кантората на подс. П., намираща се в т. нар. „***”, където същият се
помещавал с други *** – М., Г. и Ж.. Сред задълженията й били и събирането на
сумите за дължимата ел. енергия. В тази връзка свидетелката е посочила, че
имало двама ***, които също имали кантора в тази къща и те единствено оказвали
съпротива при плащането на тока и това били адв. Т. и адв. С. и често се
случвало другите *** да заплащат разликата, невнесена от Т. и С., тъй като
дължимите от последните суми били незначителни.
Съдът кредитира тези показания като намира, че
същите предават по един добросъвестен начин възприетите от тази свидетелка
събития, поради което се оценят като достоверни. Видно е, освен това, че
същите са съответни, еднопосочни и неопровергани от събраните по делото писмени
и гласни доказателства, поради което
липсва основание достоверността на същите да се подлага под съмнение.
В своите показания свид. Д. М. е посочил, че познава тъжителят Т. от около 35 години,
тъй като са били съседи, а и тъй като през определен период от време са имали
кантори в една и съща сграда, в което за определено време се помещавал и подс. П.,
който тогава също бил ***. Свидетелят е посочил, че през този период той не е
посещавал кантората на тъжителя, но последният често посещавал тяхната кантора,
където ходел без покана, за да играе карти, в това число и през зимата. В тази
връзка свидетелят е изразил предположение, че причината за това е била, за да
не отоплява тъжителят неговата кантора, тъй като те не били в никакви отношения
и в тази връзка нямало причина да ги посещава. Свидетелят е разказал и за
случай, в който *** М. влязла в кантората му почти разплакана и му съобщила, че
тъжителят Т. не желае да си плати тока и тъй като ставало дума за около един
лев, той дал парите от себе си и й казал да отиде и да му каже да не се
притеснява, „че М. е платил тока”, след което самият Т. дошъл при него и му дал
един лев, но „след като бил направил момичето на нищо”.
Съдът кредитира изцяло тези свидетелски показания,
оценяйки същите като обективни, логични и последователни. Освен, че не се
опровергават от събраните по делото доказателства, показанията на този свидетел
(тези, касаещи съставомерните обстоятелства) се явяват съответни на останалите
доказателствени източници (показанията на свид. С.), което мотивира съда да
приеме същите за достоверен източник на информация. Обстоятелството ходил ли е
тъжителят в дома на свид. М., със или без покана, до колко часа са играли
карти, бил ли е женен тъжителят и пр. са обстоятелства, които нямат нищо общо с
предмета на доказаване и в този смисъл настоящето производство не се интересува
от истинността на същите, поради което и не следва да бъдат обект на коментар.
В своите показания свид. Г.Г. е заявил, че
е присъставал на процесната пресконференция, но не е чул подс. П. да отправя
обидни реплики или клеветнически твърдения по отношение на когото и да било.
Показанията на свидетеля
Г. също се възприемат от съда, като логични и последователни, както и в
по-голямата им част съответни на останалите доказателства по делото. Все пак,
при оценката им съдът взема предвид обстоятелството, че свидетелят работи на
отговорна длъжност в Община Пазарджик, като от изявленията му личи проява на
лоялност и положително отношение към подсъдимия в качеството му на *** на
Общината, с което според съда се обясняват и изявленията му, че няма ясен и
конкретен спомен относно обстоятелства, попадащи в неговия ресор.
В своите показания свид. Б.Т. също е
заявила, че е присъствала напроцесната пресконференция, но не е чула *** П. да
е отправял обидни реплики по отношение на някого, както и че не си спомня някой
да е наричал тъж. Т. и свид. С. „***”. При изказването си във връзка с ***,
същият бил заявил единствено, че това е проблем на новият й собственик, както и
че бил посочил, че двамата ***, които имат претенции по отношение на нея не са
плащали дребни суми за ток, поради което не приемал такива хора да следят за
законността. Свидетелката е посочила също така, че на следващия ден тъж. Т. я
посетил и поискал запис от въпросната пресконференция, но тя му отказала, тъй
като записът бил за лична употреба, а и тъй като го била изтрила, тъй като
паметта била препълнена.
Съдът кредитира тези показанията,
като оценя същите като логични, последователни и като цяло съответни на
останалите доказателства по делото.
В своите показания свид. Р. Ч. е посочила, че се познава с тъжителя, тъй като му е ***,
както и по повод това, че същият е водел нейни семейни дела във връзка с
упражняваната от него *** професия. Свидетелката е заявила, че има лични
наблюдения от това как тъжителят е помагал финансово на семейството си. Във
връзка с процесните събития е заявила, че е прочела въпросната статия, както и
че тъжителят й споделил, че във връзка с казаното от подс. П., не можел да спи
и се разстройвал.
Съдът намира, че тези показания също следва да се
кредитират, доколкото не се опровергават от останалите доказателствени
източници.
Изводите си по присъдата
съдът основа и на приетите по делото веществени
доказателства – компакт дискове с аудио и аудио-видеозаписи, проверени от
експертиза.
От заключението на приетата по делото аудио-техническа и гласово-идентификационна
експертиза се установява съдържанието на текстовете от звукозаписите и
звуковия съпровод, както и че не се откриват признаци за монтаж и манипулация
по звукозаписа от изследвания оптичен носител
диск, представен от тъжителя, наименован „веществено доказателство № 2”,
който е бил обект на изследването. Установено е още от експертизата, че
звуковият съпровод на видеофайла е идентичен по съдържание с файл “***_20140415.MP3”,
като в този интервал има пълно съответствие и синхронизация на двата записа в
аудио частта и е налице пълна идентичност на записаните реплики. Установено е
също така от експертизата, че звуковият съпровод на файла “***.avi” с обща
продължителност от 12 мин. и 7 сек. от компакт диск с надпис “Телекабел ТВ
Пазарджик файл “***” – 12 мин. и 7 сек. запис от пресконференцията на *** Т.П.
от 15.04.2014 г.” е идентичен като съдържание с файл “***_20140415.MP3” /с обща продължителност от
22 минути и 22 секунди/ от компакт диск
с надпис “Аудио запис представен от
тъжителя” в частта му от 12-та секунда до 12-та минута и 19-та секунда, като в
този интервал има пълно съответствие и синхронизация на двата записа в аудио
частта и е налице пълна идентичност на записаните реплики и изказвания. Освен
това, от експертизата е установено и че лицето, обозначено като М1 в “Текст на
звукозаписа и звуковия съпровод” във файл “***_20140415.MP3” от компакт диск с
надпис “Аудио запис представен от
тъжителя”, лицето обозначено като ТП в “Текст на звукозаписа и звуковия
съпровод” във файл “***.flv” от компакт диск с надпис “Телекабел ТВ репортаж
15.04.2014 г.” и лицето, обозначено като М1 във файл “***.avi” от компакт диск “Телекабел ТВ Пазарджик файл “***” – 12 мин.
и 7 сек. запис от пресконференцията на *** Т.П. от 15.04.2014 г.” са едно и
също лице. Видно от експертизата, в изследвания звукозапис /в неговия край/,
лицето, обозначено като М1 е казало следните реплики: “...дано да
не му виси на него, разбираш ли? Т'ва е ужас. И двама *** тука, където В. Т.,
тоя не плащаше педесе и осем стотинки ток, бе колега, разбираш ли ме? Аз съм
работил с него, той не си плащаше педесе и осем стотинки ток. Той не е платил
един лев на никой в живота си за нищо. И с В. С. стояха на, на студено и идваха
в нашата стая като *** да се топлат, щото не искаха да пускат печка, разбираш
ли? Ама то кво ми говориш за тия хора. ***... Ами, за законността следят. Нали
съм работил и с двамата, са. Тях кога и да ги освидетелстват, все ще им е
късно.”
Съдът дава вяра на това експертно заключение, като
намира същото за обективно, всестранно, незаинтересовано, отговарящо на поставените
въпроси, компетентно изготвено, с необходимите професионални знания и опит, в
съответствие с материалите по делото. Същото допринася за изясняване на
обстоятелствата по делото, подлежащи на установяване, поради което и доколкото
не е оспорено от страните, се кредитира изцяло.
Съдът кредитира и събраните делото писмени
доказателства, тъй като същите са относими, допустими и допринасят за
установяването на фактическата обстановка и разкриване на обективната истина - копия от решения и
определения на ВАС, копие от страници на вестник “Знаме” и самия бр.74 на
вестника, копие от титулна страница на
вестник “Знаме” от 03.07.2014 г., копия от молби до Кмета на Община Пазарджик,
копие на договор за приватизационна продажба чрез публично оповестен конкурс на
един етап от 12.03.2014 г., писма от “Телемедиа” ЕООД гр. Пазарджик, писмо от
Община Пазарджик, копия на договори за наем на общински имот и анекси към
договори, копия от молби и заповед на кмета на Община Пазарджик, удостоверение
от АК Пазарджик, извлечение от деловодна програма на ПРС, копия на решения на
ОС- Пазарджик, Справка за съдимост.
Тази фактическа
обстановка и анализът на събраните по делото доказателства обосновават следните
правни изводи:
Съдът, след внимателен анализ на всички събрани и
приети в хода на производството доказателства, намира, че не са налице
основанията за ангажиране на наказателната отговорност на подс. Т.П..
Съображенията за това са следните:
На първо място следва да
се посочи, че според настоящия съдебен състав, представеният по делото звукозапис,
приет като веществено доказателство по делото /вещ. доказателство № 2/, доказва
по несъмнен начин както фактът на изречените инкриминирани реплики, така и
авторството на същите. В тази връзка следва да се посочи, че съдът не споделя
възраженията на защитата досежно процесуалната стойност на това доказателство, доколкото
същото е прието по надлежния ред - с определение на съда, предявено на страните
и проверено с назначената по делото експертиза. Това доказателство съдържа
информация, необходима за изясняване на важни за изхода на делото факти и
обстоятелства, поради което и съдът го определя именно като веществено
доказателство - предмет по смисъла на чл. 109 НПК. В тази насока вече е налице
и трайна съдебна практика на ВКС, според която при приобщаването на такива
доказателства, като критерий се извежда, от една страна значимостта на
доказателството за установяване на обективната истина, а от друга, дали при
създаването на звуко или видеозапис това е било известно на записаното лице.
Така в решение № 390 от 02.10.2009 г. по НОХД № 393/2009 г. на ІІ н.о. на ВКС,
съдът е приел, че материалните носители, съдържащи записите, са предмети, върху
които има следи от престъплението и представляват веществени доказателства по
чл. 109 НПК. Освен това, в същото решение е прието и че създадените записи са
носители на информация, включена в предмета на доказване по чл.102 от НПК и
могат да се ползват в производството, като тези записи не могат да се третират
като веществени доказателствени средства по смисъла на чл.125, ал. 1 НПК.
Същият подход е възприет и в Решение № 602/20.02.2012 г. на ВКС, ІІІ н.о., като
е счетено, че случаен видеозапис, доколкото съдържа информация относима към
основния факт на доказване в производството, може и трябва да бъде ценен от
съда. Тезата за допустимост на направени извън наказателното производство
записи е застъпена и в Решение № 185 по НОХД № 499/2012 г. на ІІІ н.о. на ВКС,
а също и в Решение № 170 по НОХД № 395/2013 г., Решение № 116 по НОХД №
766/2009 г. на ІІІ н.о на ВКС и др.
Видно от заключението на
експертизата в представения за изследване звукозапис, лицето, обозначено като
М1 е казало следните реплики: “...дано да не му виси на него, разбираш ли?
Т'ва е ужас. И двама *** тука,
където В. Т., тоя не плащаше педесе и
осем стотинки ток, бе колега, разбираш ли ме? Аз съм работил с него, той не
си плащаше педесе и осем стотинки ток. Той
не е платил един лев на никой в живота си за нищо. И с В. С. стояха на, на студено и идваха в нашата стая като *** да се топлат,
щото не искаха да пускат печка, разбираш ли? Ама то кво ми говориш за тия
хора. ***... Ами, за законността
следят. Нали съм работил и с двамата, са. Тях
кога и да ги освидетелстват, все ще им е късно.” Според категорично
застъпеното становище от вещите лица, изготвили експертизата, поддържано и при
изслушването и приемането й, при извършеното изследване не се установява,
записът, предоставен от тъжителя Т., да е манипулиран, или да е извършван
монтаж. Относно начина на изготвяне на този изследван от експертизата
звукозапис по делото са налице, макар и косвени, доказателства, които го
свързват категорично с извода, че същият съставлява именно звукозапис от
пресконференцията на *** на Община Пазарджик от 15.04.2014 г., и то
журналистически запис. В тази насока съдът взема предвид установеното от разпита
на свидетелите Г. и Т. обстоятелство, че на редовните пресконференции на *** се
канят журналисти от различни медии, като им се предоставя възможност да ползват
и различна записваща техника, което впрочем е и напълно логично предвид самия
характер на този тип публични по съществото си изяви, предназначени да
информират обществото чрез медиите. Самото наименование на файла, в който се
съдържа звукозаписът, а именно използваната дума “***”, е използвано и при
наименоването на другия файл, съдържащи се в диска, изпратен от “Телекабел”,
което е индиция относно произхода на записа. Установява се от експертизата
освен това, че е налице пълна идентичност на значителна част от съдържанието на
звукозаписа, предоставен от тъжителя и съдържанието на предоставените от
телевизията записи, на които впрочем, предвид факта, че са видеозаписи, е
видно, че е записан именно *** на Пазарджик, който е публично известна личност
– подсъдимият П.. Установява се също така от експертизата и че на практика
продължителността на звукозаписа, предоставен от тъжителя е по-голяма от тази
на видеофайла от пресконференцията, предоставен от телевизията. Същевременно
обаче, както се посочи, записът от телевизията е напълно идентичен в цялостното
си съдържание, относно записаните реплики и изказвания, със записа, предоставен
от тъжителя до 12-та минута и 19-та секунда на последния, след което, този
запис, предоставен от тъжителя, продължава до общата си продължителност от 22
минути и 22 секунди. Видно е обаче, че е налице след 12 м. и 19 сек. смислова
връзка в записаните реплики и изказвания, следващи тези, отразени до 12 мин и
19-та сек. Например, говори се за датите двадесет и първи и двадесет и четвърти
май и как ще се провежда празника, предвид насрочените избори, която тема
продължава смислово и логично в следващите изказвания, записани на диска,
предоставен от тъжителя. При проследяване на текста от звукозаписа, предоставен
от тъжителя, снет и представен в писмен вид от експертизата, не се установява
да е налице несвързаност или смислова непоследователност, а напротив, видно е,
че записаните реплики следват логично и последователно обсъжданите теми, като
това се отнася и до записаните инкриминирани реплики, които става ясно, че са
изречени именно по повод на постъпил въпрос за съдбата на ***. Установено е от
експертизата, че гласът от звукозаписа, изрекъл инкрининираните в тъжбата
реплики, е идентичен с гласа на говорещото лице от видеозаписа – за което не се
спори, че е именно подсъдимият П., от което следва и категоричният извод, че
репликите, които са инкриминирани в тъжбата, са изречени от подсъдимия П.. Горният извод се
подкрепя в най-пълна степен и от показанията на
свид. Т., в които същата е посочила, че е записвала пресконференцията на
диктофона си, след което е използвала записа за изготвянето на статията й в
приложения по делото вестник “Знаме”. Видно е от текста на статията, че на
практика, описаните в статията като реплики на *** на Община Пазарджик,
съвпадат по съдържание и смисъл с репликите налични в изследвания по делото
звукозапис.
Предвид всичко
гореизложено съдът приема за доказано по категоричен и несъмнен начин (от
приложенто по делото вещесвено доказателство № 2, проверено с назначената за
целта експертиза и разпитаните по делото свидетели), че на проведената на
15.04.2014 г. пресконференция на *** на Община Пазарджик, подсъдимият П., в
качеството си на *** е изрекъл инкриминираните в тъжбата реплики.
По отношение
на обвинението по чл. 148, ал. 1, т. 1, т.
2 и т. 4, вр. чл. 146, ал. 1 НК:
С оглед гореизложеното
съдът приема, че в конкретния случай се установява по несъмнен начин, че на
процесната пресконференция, подс. Т.П. е изрекъл инкриминираните в тъжбата
думи, употребени в множествено число от подсъдимия за тъжителя и свидетеля С. и
следователно относими и конкретно към тъжителя, които по съдържание следва да
се определят категорично като унизителни за достойнството на тъжителя. В тази
насока посоченото, че той е “***”, “***” и пояснителната към тези обидни
епитети реплика, че когато и да го освидетелстват, все ще му е късно, насочват
категорично към един единствен извод – обидното твърдение, че тъжителят е луд,
психически болен, нуждаещ се от освидетелстване. Въпреки това, обаче, съдът
намери, че деянието не съставлява престъпление, тъй като липсва елемент от
обективния състав на същото.
Няма спор в съдебната
практика и теория, а очевидно и в настоящето дело, доколкото в пледоарията си
тъжителят не поддържаше това обвинение, че обидата е съставомерна само когато е
присъствена, т.е. смо когато е казана в присъствието на нейния адресат, т.е.
присъствието на пострадалия е същностен белег от обективната страна на
престъплението по чл. 146, ал. 1 НК. В случая се касае до изричане на обидни
думи, но в отсъствието на тъжителя. В тази насока напълно коректно бе посочена
от защитата и трайната съдебна практика, относно несъставомерността на т. нар. „неприсъствена”,
или „задочна” обида /с изключение, разбира се, на чл. 378 НК/, поставила
началото си с Решение № 390/1970 г. на І н.о. на Върховния съд, произнесено във
връзка с новоприетия Наказателен кодекс от 1968 г.
Ето защо и предвид
липсата на елемент от обективната страна на повдигнатото обвинение, съдът счете
с присъдата си, че следва да оправдае подсъдимия по същото. В тази насока и е
безсмислено обсъждането на наличието или липсата на квалифициращите
престъплението белези, като само съдът ще посочи, че твърденията на тъжителя,
подкрепени единствено от показанията на свидетеля Т., че обидните реплики са
били разпространени чрез телевизията, не се потвърждават от нито едно друго
доказателство по делото.
По изложените
съображения съдът призна подс. Т.Д.П. за невинен в това да е извършил
престъплението по чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 146, ал. 1 НК,
изричайки репликите: „...и двамата ***
тука..., ***..., тях кога и да ги освидетелстваш, все им е късно...”,
поради което и доколкото по делото се установи, че посочените реплики не са
били изречени в присъствието на тъжителя Т., съдът оправда подс. П. по
повдигнатото му в този смисъл обвинение.
По отношение на обвинението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1,
т. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 147, ал. 1 НК:
Както беше посочено по-горе,
съдът приема, че в конкретния случай се установява по несъмнен начин, че на
процесната пресконференция, подс. Т.П. е изрекъл инкриминираните в тъжбата
думи, относими конкретно и към тъжителя, които по съдържание следва да се
определят категорично като позорни, доколкото действително представят факти от
обективната действителност, твърдения за събития, които характеризират
негативно тъжителя Т. в обществото, тъй като го описват като скъперник. Тук
следва да се има предвид, оборимата презумпция, която законът установява, че
всяко позорно обстоятелство е неистинско /арг. от нормата на 147, ал. 2 НК/,
като подсъдимият е този, който носи доказателствената тежест за установяване
верността на твърденията му, защото законът дава приоритет на засегнатото лице,
като презюмира, че всеки гражданин е с почтена и добра репутация. Затова и при
тези случаи доказателствената тежест е възложена върху подсъдимия, като същият
следва да установи и докаже истинността на своите твърдения и то по несъмнен
начин. Или с други думи да се докаже, че е истина това, че подсъдимият не е
плащал 58 стотинки ток, че не е платил един лев в живота си на никой и че като ***
е стоял на студено и е ходил в стаята на подсъдимия, за да се топли, защото не
искал да пуска печки.
Тук следва да се посочи,
че при преценката дали е доказана верността на процесните обстоятелства, следва
да се има предвид смисълът, с който са натоварени изречените реплики, а не същите
да се преценяват самостоятелно и буквалистично. Последното важи в най-пълна
степен за твърдението, че тъжителят не е платил в живота си един лев на никой,
доколкото е ясно, че същото не следва да се разбира буквално, а е израз, който
богатството на българския език познава и използва, за да се посочи, че някой е
скъперник, т.е. засилване на внушението чрез използване на определени изразни
средства – в конкретния случай чрез изразния похват на хиперболизирането.
В контекста на
гореизложеното и предвид събраните по делото гласни доказателствени средства
(свидетелските показания на свид. С. и свид. М.), че вдействителност тъж. Т. не
е плащал с охота дължимите сметки за ток /въпреки незначителният им размер/,
обосновават извода, че инкриминираните реплики „тоя не плащаше 58 стотинки ток” и „той не е платил един лев в живота си на никой” съдържат смислова
натовареност, чиято достоверност се установява по един несъмнен начин. Що се
касае до твърдението: „с В. Т. стояха на
студено и идваха в нашата стая, за да се топлят като ***, защото не искаха да
пускат печки...”, съдът намира, че събраните доказателства по делото не се
установява с категоричност верността на същото, доколкото от една страна се
установява, че все пак в своята кантора тъж. Т. и свид. С. са разполагали с
отоплителни уреди, а от друга не се установява, че същите са посещавали стаята
на колегите си именно „за да не пускат печки”, още повече като се има предвид и
установеното по делото обстоятелство, че въпросната кантора е била сборен пункт
за игра на карти за неедно външни лица.
Въпреки гореизложеното според
настоящия съдебен състав, в случая от събраните по делото доказателства, би
могъл да се обоснове извод, че подс. П. е имал основание да счита, че тъж. Т. е
посещавал кантората му именно с тази цел, тъй като очевидно същият е създал
такова впечатление и у свид. М., който в своите показания е заявил: „...За какво да идва, ами да се отоплява,
след като не сме в никакви отношения” и „...секретарката по мое нареждане отиде да му иска пари за тока и той беше
я изгонил, след това аз платих тока и след това той даде парите. Имаше проблем
с тези плащаници, но не сме обръщали внимание да сме се карали с него, защото
няма смисъл...”. Ето защо съдът
намира, че в конкретния случай макар да се установява по несъмнен начин, че
подс. П. е изрекъл инкриминираните в тъжбата реплики, които определено следва
да се определят като позорящи, предвид отрицателния облик, който създават за
адресата си, в конкретниия случай липсва умисъл за нанасяне на клевета,
доколкото подс. П. не е искал, целял или допускал, че с изказването си ще накърни
доброто име на тъжителя, а е изрекъл тези твърдения със субективната увереност,
че същите са истина. Ето защо, макар в случая от обективна страна да се
установява наличието на всички съставомерни признаци на престъплението клевета
от обективна страна, липсата на умисъл за извършването й, препятства
ангажирането на наказателната отговорност на подс. П..
Предвид всичко гореизложено, подс. Т.Д.П. бе
признат за невинен и в това да е извършил престъплението чл. 148, ал. 2, вр. ал.
1, т. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 147, ал. 1 НК, поради което съдът го оправда изцяло по така повдигнатото му обвинение.
По въпроса за предявените граждански искове:
Съгласно нормата на чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да
поправи вредите, които виновно е причинил другимо. Ангажирането на тази
отговорност от своя страна предполага кумулативното наличие на следните
елементи: деяние, противоправност, вина, вреда и причинно-следствена връзка
между причинената вреда и противоправното поведение. В този случай наличието на
вината /непредпазливата/ се предполага.
Съдът намира, че макар в конкретния случай
подсъдимият да е оправдан по всяко едно от повдигнатите му обвинения,
последното само по себе си не препятства ангажирането на гражданската му
отговорност, доколкото липсата на престъпление не е равносилно на липсата на деликт
по смисъла на чл. 45 ЗЗД, тъй като на обезщетяване подлежи всяка една доказана
вреда, причинена от противоправното поведение на другиму, независимо дали то
изпълва съставомерните признаци на състав от НК.
Предвид гореизложеното и
независимо, че подсъдимият бе оправдан по повдигнатото обвинение за
престъплението „обида”, поради липса на елемент от обективния състав на
престъплението, доколкото в случая се установи наличието на деликт и вреда,
която подлежи на обезвреда, съдът разгледа гражданския иск по същество.
Относно допустимостта на
подобно процедиране при оправдателна присъда е налице и трайна съдебна
практика, като напр. Решение № 23/27.02.2014 г. на ВКС, І н.о., което е имало
за предмет сходна на процесната ситуация. Освен това, следва да се има предвид,
разликата между престъпление и деликт, тъй като престъплението е
общественоопасното поведение, формално осъществяващо признаците на конкретно
предвиден престъпен състав, което е наказуемо по НК, докато деликтът съставлява
поведение, носещо вреда в субективната сфера, правния интерес, правнозначима
ценност, независимо дали това поведение
е обхванато от фактически състав на наказателноправна норма. В този
смисъл при деликта съставомерно е противоправното увреждане на друго лице, на
което е причинена реална вреда, подлежаща на обезщетяване. Поради това и в
практиката се приема, че отговорността по деликт няма субсидиарен характер по
отношение на наказателната отговорност и е възможно пострадалият да избере
например да не повдига обвинение, но да търси обезщетение по реда на чл. 45 ЗЗД, като относно основателността на този иск следва да се прецени дали е
налице противоправно деяние, дали е налице вина и причинна връзка с настъпилите
вреди - в тази връзка Решение № 12/06.02.2013 г. на ВКС по гр.д. № 449/2012 г.
на ІІІ г.о. ВКС, гражданска колегия.
В конкретния случай
категорично се установява, че подсъдимият П. е изрекъл обидните епитети и
реплика по адрес на тъжителя пред множество хора, макар и в негово отсъствие,
които накърняват честта и достойнството на тъж. Т. и които по-късно тъжителят е
узнал и лично, като е чул записа от пресконференцията. Установява се от
гласните доказателства (показанията на свид. С. и свид. Ч.), че към момента, в
който е узнал, както за клеветническите твърдения, така и за обидните реплики,
тъжителят се разстроил и започнал да страда от безсъние, като непрекъснато
говорел за този случай, това го тормозело и смутило личния и професионалния му
живот.
При преценката за
размера на обезщетението съдът взе предвид, че в конкретния случай не се
установява от доказателствата по делото описаното състояние на пострадалия да е
продължило значително във времето, да е било особено тежко, да се е задълбочило
или да се е отразило съществено върху нормалния му начин на живот. Отделно от
това репликите не са били възприети от тъжителя към момента на произнасянето
им, тоест той не е претърпял лично и публично унижението при изричането им, както
и не се установи тези обидни квалификации да са били разпространени по-късно и
да са станали достояние на други лица, извън лично присъстващите на
пресконференцията, с което допълнително да се накърни доброто име на тъжителя (както
е станало с клеветническите твърдения). От друга страна съдът взе предвид, че
инкриминираните обидни реплики са изречени пред множество хора, сред които и
журналисти, на пресконференция, от лице, заемащо важна обществена длъжност, с
влияние над местната общественост, които са имали продължителен резонанс във
времето. Като съобрази посочените по-горе обстоятелства, характерът на
причинените вреди и техния интензитет, съдът намери, че обезщетение в размер на
1000.00 лева справедливо би репарирало причинените от деянието вреди.
Ето защо съдът осъди подсъдимия П. да заплати на тъжителя и граждански ищец В.Т.
обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат
от изречени обидни реплики „...и двамата ***
тука..., ***..., тях кога и да ги освидетелстваш, все им е късно...” сумата от 1000.00 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от 15.04.2014 г. до
окончателното й изплащане, като предвид недоказаността на иска по размер съдът отхвърли
така предявения иск за разликата над уважения до пълния претендиран размер от 3500.00
лева.
По отношение на
претендираното обезщетение за причинени неимуществени
вреди в резултат от изречени позорящи обстоятелства, а именно: „...тоя не плащаше 58 стотинки ток..., той не е
платил един лев в живота си на никой..., с В. С. стояха на студено и идваха в
нашата стая, за да се топлят като ***, защото не искаха да пускат печки...”, съдът прецени, че макар по делото да се установи истинността на част от
обстоятелствата, а за останалата да не се установи наличието на умисъл за
нанасяне на клевета, съдът намери, че е осъществен деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД. В тази връзка се установи поведение – изричането на инкриминираните
реплики, което е противоправно (човешкото достойнство и доброто име са предмет
на закрила в основния закон на страната - Конституцията), причинена вреда –
неимуществена, изразила се в безпокойство, безсъние и смущения в личния и
професионалния живот, както и причинно-следствена връзка между така причинената
вреда и поведението на подс. П.. Установи се и наличието на виновно поведение в
неговата непредпазлива форма, тъй като подс. П. е могъл и е бил длъжен да
предвиди, че с твърденията си би могъл да предизвика последвалите негативни
изживявания от тъжителя, тъй като пресконференцията е била проведена пред
достатъчно много хора, за да предположи, че изречените от него реплики ще
достигнат до тъжителя.
И тук при преценката на размера на обезщетението, което следва да бъде
присъдено, съдът взе предвид, че в конкретния случай не се установява от
доказателствата по делото описаното състояние на пострадалия да е продължило
значително във времето и да е било особено тежко или задълбочено, както и
същото да се е отразило съществено върху нормалния му начин на живот. От друга
страна съдът взе предвид, че инкриминираните обидни реплики са изречени пред
множество хора, сред които и журналисти, на пресконференция, които са били
разпространени по-късно и са станали достояние на други лица, извън лично присъстващите
на пресконференцията, което допълнително е накърнило доброто име на тъжителя,
както и обстоятелството, че са изречени от лице, заемащо важна обществена
длъжност, с влияние върху общественото мнение. Като съобрази посочените по-горе
обстоятелства, характерът на причинените вреди и техния интензитет, съдът
намери, че обезщетение в размер на 2000.00 лева справедливо би репарирало
причинените от деянието вреди.
Ето защо съдът осъди подсъдимия П. да заплати на тъжителя и граждански ищец В.Т.
обезщетение за причинените неимуществени вреди в резултат
от изречени позорящи обстоятелства, а именно: „...тоя
не плащаше 58 стотинки ток..., той не е платил един лев в живота си на
никой..., с В. С. стояха на студено и идваха в нашата стая, за да се топлят
като ***, защото не искаха да пускат печки...”, в размер на 2000.00 лева, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 15.04.2014 г. до окончателното й
изплащане, като отхвърли като недоказан така предявения иск за разликата над
уважения до пълния претендиран размер от 5000.00 лева.
Съдът прецени, че така
определен размерът на обезщетенията справедливо ще репарира причинените
неимуществени вреди.
По въпроса за веществените доказателства:
По делото
като веществени доказателства са били приобщени Компактдиск с ръкописен надпис: „Телекабел
Пазарджик, запис – 12 мин. и 7 сек., пресконференция на *** К. П. от 15.04.2014
г.”, наименован „вещ. доказателство № 1“, намиращ се на л. 99 от съд. пр. и
Компактдиск с фабричен надпис „MediaRange”, наименован „вещ. доказателство №
2“, намиращ се на л. 100 от съд. пр., които съдът постанови да останат по
делото.
По въпроса за
разноските:
По делото от страна на тъжителя В.Т. са представени
доказателства за направени разноски в размер на 499.44 лева, от които 460.00 лева – внесен депозит за възнаграждение на
вещи лица, 12.00 лева – държавна такса за образуване на НЧХД, 8.00 лева –
разноски за свидетеля Б.Т. и 19.44 лева – разноски за пътни разходи, направени
от тъжителя, които съдът постави в тежест на подс. Т.П..
В тежест на подсъдимия П. беше възложена и сумата
от 130.00 лева, представляваща държавна такса върху уважената част от
гражданските искове.
По изложените съображения,
Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ДТ