Р Е Ш Е Н И Е
Гр.Лом, 19 февруари 2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, трети граждански
състав, в открито съдебно заседание на 26 януари две хиляди и двадесет и първа
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Боряна А.
при участието на секретаря Любомира Петрова, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 38 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Съдът е сезиран с
искова молба от Р.К.М., ЕГН **********, А.М.А. ЕГН **********, Б.М.А. ЕГН **********
и Р.А.А. ЕГН **********, чрез адв.Р.Б.
против „Водоснабдяване и канализация” ООД, Монтана с която са предявени
отрицателни установителни искове с правно основание
по чл. 124, ал.1 и чл. 439 ГПК.
В исковата молба се твърди, че срещу
Митка Русинова Първанова бил издаден изпълнителен лист по реда на чл. 410 ГПК
на 9.02.2016 г. по ч.гр.д. № 2230/2015 г. от ЛРС, с който били присъдени
следните суми: за консумирана вода за периода от 09.10.2012г. до
01.10.2015г. от 1 199,68лв /хиляда сто деветдесет и девет лева и шестдесет
и осем стотинки/, от които главница в размер на 1 058,24лв /хиляда
петдесет и осем лева и двадесет и четири стотинки/, лихва в размер на 141,44лв
/сто четиридесет и един лева и четиридесет и четири стотинки/ за периода от
10.11.2012г. до 20.11.2015г. и законна лихва върху сумата, считано от 15.12.2015г.
до изплащане на вземането, както и 25.00лв (двадесет и пет
лева) разноски по делото . Издаден бил и
изпълнителен лист от 09.02.2016 г. по ч.гр.д. № 2230/2015 г. от ЛРС, предвид
влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Твърди се, че вземанията на ответника, включително и акцесорните такива за лихви и разноски, са погасени по
давност. На 07.06.2019 г. въз основа на изп. титули
било образувано изп. дело №205/19 г.. От датата на
издаването на ИЛ – 9.02.2016 г. до образуване на ИД- 7.6.2019, били изтекли
повече от 3 години, с какъвто давностен срок се
погасявали процесните периодични вземания, съгл. чл.
111, б. „в” ЗЗД /позовава се на ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк.д.
№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС/. Поради това и доколкото към момента на сезиране
на съдебния изпълнител, вземанията били погасени по давност, се моли за
уважаване на исковете и признаване недължимостта им
между страните. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е подал отговор, в който оспорва исковете по основание и размер. Аргументирайки
се със сладното:
Въз основа на ИЛ,
издаден по ч.гр.д. № 2230/2015 г. от ЛРС, било образувано ИД № 205/19г. на
7.6.2019г., по което било установено ,че длъжницата по изпълнителния лист била
починала, преди образуване на изп.д. Това
обстоятелство наложило изп.д. да бъде спряно от ДСИ
при ЛРС, тъй като починалият длъжник по изп.д. е била
починала и не е била процесуално дееспособна, поради което и ДСИ е конституирал
нейните наследници като надлежни длъжници по изп.д.
По изп.
дело били предприети изп. действия, довели до
прекъсване на давностния Кредиторът извършвал активни
действия, като било без значение дали изп. способи
били реално реализирани. Поради изложеното исковете следвало да бъдат
отхвърлени, като неоснователни. Претендират се разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с
чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: в полза на
ответника срещу ищеца е издаден процесният изп. лист, въз основа на които е образувано изп. дело; че за периодите, за които се отнасят главните
вземания по ИЛ, ищецът е имала качеството на потребител на предоставените от ВиК услуги за имота .
Съдът приема тези
обстоятелства за доказани, включително като ги съпостави с приетите по делото
писмени доказателства – изп. листове, материали по изп. дела.
По същество:
На 7.6.2019 г. е
образувано ИД № 205 въз основа на ИЛ от 9.2.2016 г..
С молбата се прекъсва
давността, т.к. е изискано извършване на конкретни изпълнителни действия в
т.см. - задължителните разяснения, дадени в т.10 на ТР № 2/2013 г. от
26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС.
Задължението за
плащане на ползвани услуги за доставена питейна и отведена канална вода
представлява такова за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД,
тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни
задължения, без да
е необходимо да са с еднакъв размер,
тъй като зависят от консумацията
на абоната /Тълкувателно решение
№ 3 от 18.05.2012 год. на ВКС, ОСГК/.
Още към момента на
подаване на молбата за образуване на ИД, вземанията на ответното дружество за потребени ВиК услуги за периода
от 9.10.2012 г. до 01.10.2015
г. т.е. три години преди подаване на молбата/, са били погасени по давност,
като това се отнася и за съответстващите им акцесорни
вземания, съгласно чл. 111, б. „в”, вр. с чл. 119 ЗЗД
/молбата и самото издаване на ИЛ на несъдебно изп.
основание не прекъсва давността – ТР/.
Липсата на съответна
адекватна активност в случая от ответното дружество, се приравнява на
бездействие, което не може да е в тежест на длъжника /макар и принципно
неизправен платец на налични задължения/.
Ето защо, от 9.02.2016
г. за ИЛ до 7.6.2019 г. до образуване на
изп.дело , тригодишната давност за вземанията /в т.ч.
акцесорните -
чл. 119 ЗЗД/ е изтекла.
Подаването на молбата
от ВиК до ДСИ след изтичане на тригодишния давностен срок, както и всички останали такива, вкл.
извършените действия по изпълнението, не
могат да породят правни последици, тъй като не почиват на съществуващо и валидно изпълнително производство.
Предвид изложеното,
съдът приема, че исковете са основателни и процесните
вземания са погасени по давност. Възраженията на ответника в отговора не се
споделят по изложените по горе съображения.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото
му разглеждане, разноски се дължат от ответното дружество. Възражението за
прекомерността му е неоснователно, хонорарът е под минималния за два иска,
съобразно НМРАВ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р.К.М., ЕГН **********,
А.М.А. ЕГН **********, Б.М.А. ЕГН ********** и Р.А.А.
ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖАТ на
„Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК ********* сумите по изпълнителен лист от 09.02.2016 г., издаден по ч.гр.д. 2230/15Г. ЛРС, за събирането на които
е образувано изп.д. 205/19 ДСИ при ЛРС, както и законната
лихва върху главницата , поради погасяването
им по давност, на осн.чл.111,б.“В“, пр.посл. |ЗЗД
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и
канализация” ООД,ЕИК ********* да
плати на : - Р.В.Б. сумата от 1200 лв.адвокатски хонорар в настоящото
производство.
-
На Р.К.М., А.М.А. , Б.М.А.
и Р.А.А. /солидарно/ сумата от 50 лв., представляваща
платена ДТ
-
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: