РЕШЕНИЕ
№ 267
гр. Ямбол, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димчо Г. Димов
при участието на секретаря С.С.М.
като разгледа докладваното от Димчо Г. Димов Гражданско дело №
202423***01480 по описа за 2024 година
Производството е образувано и се води по искова молба от М. А. Х. от гр.Я., с която
против „БАУМИТ БЪЛГАРИЯ“ гр. са предявени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ.
С исковата молба се твърди, че между страните е сключен трудов договор № *** год.,
като с допълнително споразумение № *** год. към трудовия договор същият бил изменен. В
предприятието на ответника ищцата изпълнявала длъжността „***“, с място на работа – ***
гр.Я. за изпитателен срок от шест месеца, считано от 05.08.2019 год., който станал безсрочен
с изтичане на изпитателния срок. Ищцата сочи, че трудовото и правоотношение с ответника
било прекратено със Заповед № *** год. с налагане на дисциплинарно наказание уволнение,
на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ. Твърди се че уволнителната заповед била издадена въз
основа на два броя докладни, които били незаконосъобразни. Оспорват се направените в тях
констатации, както и ищцата виновно да е извършила нарушение, като основание за
налагане на дисциплинарно наказание. По същество се поддържа, че заповедта за уволнение
е незаконосъобразна като издадена в нарушение разпоредбата на чл.194 КТ, чл.193 КТ, не
съобразени с тежестта на нарушенията от страна на работодателя, обстоятелствата при които
е извършено, настъпилите или възможните неблагоприятни последици за него. На следващо
място се поддържа, че в случая не е налице системно нарушаване на трудовата дисциплина
по смисъла на чл.190, ал.1, т.3 КТ.
На тия основания се претендира, че заповедта за уволнение е изцяло
незаконосъобразна и подлежи на отмяна без да се разглежда от съда по същество.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае уволнението на ищцата за
незаконно и да го отмени, да възстанови ищцата на заеманата преди уволнението длъжност,
1
както и да осъди ответника да заплати обезщетение на ищцата за времето през което е
останала без работа, поради уволнението, за период от шест месеца.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който предявените искове
се оспорват като неоснователни и се поддържа на изложените в отговора съображения, че
заповедта за уволнение на ищцата е законосъобразна, като при издаването и са спазени
разпоредбите на чл.193 КТ, чл.194 КТ и чл.195 КТ, установени са визираните в нея
нарушения, а дисциплинарното уволнение е в съответствие с тежестта на нарушението –
чл.189 КТ.
В съдебно заседание ищцата М. А. Х., се явява лично и с процесуален представител
по пълномощие адв.Е. М. от АК П., чрез когото в хода на делото по същество и с депозирани
писмени бележки и на подробно изложените в тях основания се поддържат исковите
претенции. Претендират се разноски.
В съдебно заседание за ответното дружество „БАУМИТ БЪЛГАРИЯ“ в качеството на
процесуален представител по пълномощие адв.Н. Н. от АК С., чрез когото в хода на делото
по същество и с депозирана писмена защита и на изложените в нея основания се поддържа,
че обстоятелствата свързани с дисциплинарно наказание уволнение са доказани. Иска се
отхвърляне на исковите претенции като неоснователни и недоказани. Претендират се
разноски.
След като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не е спорно, а и това се установява от представените по делото
Допълнително споразумение № *** от *** год. към трудов договор № *** год. и Заповед за
налагане на дисциплинарно наказание № *** год. на *** на „БАУМИТ БЪЛГАРИЯ“, че
ищцата е изпълнявала в предприятието на ответника длъжността „***“, с код по НКПД ***,
с място на изпълнение на работата *** гр.Я., „БАУМИТ БЪЛГАРИЯ“.
Със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № *** год. на *** на „БАУМИТ
БЪЛГАРИЯ“ трудовото правоотношение на ищцата с ответното дружество е било
прекратено, на основание чл.330, ал.2 т.6 КТ, с налагане на дисциплинарно наказание
уволнение, на основание чл.188, т.3 КТ вр.чл.190, ал.1, т.3 и т.7 КТ, считано от датата на
връчване на заповедта.
В оспорената заповед за уволнение, е посочено, че ищцата системно работи без
предпазни средства – престилка и обувки, като нарушението е констатирано на 04.08.2023
год., 01.08.2023 год., 28.07.2023 год., 27.07.2023 год., 26.07.2023 год., 25.07.2023 год.,
24.07.2023 год., 21.07.2023 год., 20.07.2023 год., 19.07.2023 год., 18.07.2023 год., 17.07.2023
год., 14.07.2023 год., 13.07.2023 год., 12.07.2023 год., 11.07.2023 год., 10.07.2023 год.,
07.07.2023 год., 06.07.2023 год., 05.07.2023 год., 28.06.2023 год, с докладна записка с вх.№
*** год. на *** В.К. – ***, което представлява нарушение на чл.26, ал.2 от Правилника за
вътрешния трудов ред, във връзка с чл.187, ал.1, т.7 и т.10 КТ.
Посочено е още в оспорената заповед, че ищцата е допуснала пропуски по отношение
2
вземане и нанасяне на резултати от лабораторни тестове, във връзка с докладна записка с вх.
№ *** год. на *** В.К. – ***, като са били установени следните липсващи данни/резултати
за определени периоди и групи суровини и краен продукт, както следва: 1. Гипс, доставен от
фирма „***“ гр.Я., за периода от 01.01.2023 год. – 12.06.2023 год. Нанесени са само две
доставки от *** Х. на две дати – 11.04.2023 год. и 12.04.2023 год., при многократни повече
направени доставки за периода. Входящият контрол на цимента изисква всеки
камион/доставка да се анализира и резултатите да бъдат нанесени в „***“; 2. Вар, доставена
от фирма „***", за периода от 29.01.2023 год. – 12.06.2023 год. Нанесени са само две
доставки от *** Х. на две дати – 11.04.2023 год./12.04.2023 год., при многократни повече
направени доставки за този период. Входящият контрол на врата изисква всеки
камион/доставка да се анализира и резултатите да бъдат нанесени в „***“; 3. Примо 2 –
продукт от производствената линия, доставен на торби и силузи за периода 14.11.2022 год.-
14.03.2023 год. Нанесени са само два силуза на дати – 14.03.2023 год., два силуза и едно
производство на торби на 14.12.2022 год. за упоменатия период при многократно повече
произведени количества/партиди за този период. Всеки продукт Примо 2 при стартиране на
производството на определения ден се взема проба, която се изпитва по конкретни
параметри – „Контрол на готова продукция - упоменато в длъжностната характеристика като
„Контрол на качеството на краен продукт“; 4. Цимент, доставен от фирма „***“ за периода
от 03.01.2023 год. – 12.06.2023 год. Липсват всякакви данни за окачествени доставки за този
период. Входящият контрол на цимента изисква всеки камион/доставка да се анализира и
резултатите да бъдат нанесени в „***“, което представлява нарушение на чл.25, ал.1, т.2 и
ал.2 от Правилника за вътрешния трудов ред, както и на основни задачи, описани в
длъжностната характеристика на лицето, а именно: „спазване на правилата за работа в ***
съгласно разработените инструкции“, „документиране на резултатите на съответните
контролни листа“, „работа с *** /***/, във връзка с чл.187, ал.1, т.7 и т.10 КТ.
Видно от представения по делото правилник за вътрешен трудов ред, утвърден от
работодателя, в чл.25 от него е посочено, че всеки работник или служител е длъжен да
изпълнява трудовите си функции така, че да постига изискуемото се за него количество и
качество на продукцията или работата; за постигане на желаните резултати всеки работник
или служител е длъжен да спазва техническите и технологическите правила, които се
прилагат в предприятието, а в чл.26, ал.2 от Правилника е разписано, че всички работници и
служители са длъжни да използват по време на работа предоставеното им работно облекло.
Видно от представената по делото длъжностна характеристика за длъжността ***,
същата е била връчена на ищцата М. А. Х. на 01.01.2021 год., като още видно, че целта на
длъжността „***“ е ***. В графата основни задачи от длъжностната характеристика е
посочено като част от характера на заеманата позиция, че се изисква от заемащия
длъжността: „спазване на правилата за работа в *** съгласно разработените инструкции“,
„документиране на резултатите на съответните контролни листа“, „работа с *** /***/. Към
посочените правилник за вътрешен трудов ред и длъжността характеристика за позицията
„***“ в предприятието на ответника, се представя и Ръководство за изпитване – Баумит,
3
което съдът не обсъжда изрично в мотивите си, тъй като не разполага с нужните за целта
технически познания за да коментира различните продукти и разтвори, и способите за
изпитването им.
Видно от представената по делото справка за отпуск поради временна
неработоспособност и платен годишен отпуск за периода от 01.01.2023 год. до 31.03.2024
год., както и справка данни от *** и ***, ищцата М. А. Х. е използвала в периода съвпадащ
с част от периода на вменените и във вина нарушения установени за периода общо от
14.01.2022 год. до 12.06.2023 год., е била общо 44 дни в отпуск, от които: общо 27 дни за
гледане на болно дете до 18 години; редовен платен годишен отпуск общо 17 дни и общо 4
дни в отпуск по болест, като в периода от 28.06.2023 год. до 04.08.2023 год., в който е било
установено че не носи предпазни средства – престилка и обувки, ищцата е била два дни в
отпуск за гледане на болно дете до 18 години, съответно на 31.07.2023 год. и 02.08.2023 год.,
като дните в които е била в отпуск не съвпадат с дните посочени в уволнителната заповед
като дни в които са констатирани нарушения по неползване на изискуемите се предпазни
средства.
По делото е представена докладна записка вх.№ *** год., на *** В.К., относно *** М.
Х. за несвършена от нея работа по отношение на нанасяне на резултатите от *** входящи
материали, вар, цимент, гипс, готов пордукт Примо 2, предмет на оспорената заповед за
уволнение.
По делото е представена докладна записка № *** год. на *** В.К. относно
нарушаване на вътрешния трудов ред и трудовата дисциплина от ищцата М. Х., на длъжност
***, завод на „Баумит България“ *** гр.Я., относно неспазване на задължението и за носене
на предпазни средства – обувки и престилка, констатирано на дати: 04.08.2023 год.,
01.08.2023 год., 28.07.2023 год., 27.07.2023 год., 26.07.2023 год., 25.07.2023 год., 24.07.2023
год., 21.07.2023 год., 20.07.2023 год., 19.07.2023 год., 18.07.2023 год., 17.07.2023 год.,
14.07.2023 год., 13.07.2023 год., 12.07.2023 год., 11.07.2023 год., 10.07.2023 год., 07.07.2023
год., 06.07.2023 год., 05.07.2023 год., 28.06.2023 год, с докладна записка с вх.№ *** год.,
предмет и на уволнителната заповед. В Докладната е посочено още, че на 23.12.2022 год. на
ищцата са били изплатени 100 лева, на база предоставена от нея фактура, на стойност 100
лева за закупени предпазни обувки, както и че лабораторно облекло/престилки на *** се
дават два пъти в годината – зимно облекло и лятно облекло.
Представена по делото е и докладна вх.№ *** год., на *** В.К., видно от която на
ищцата заемаща длъжността *** на 24.10.2022 год. и е била поставена задача да нанесе
анализа на съответните фракции в системата ***, като до 09.11.2022 год. задачата не била
свършена от ищцата, като за изпълнение на задачата на ищцата било многократно
напомняно по емайл и в устна форма по телефона, но без резултат.
По делото са представени писма/покани по смисъла на чл.193 КТ, съответно с изх.
№№ *** и *** от *** год., съответно *** год. и *** год., с които от ищцата са били
поискани обяснения във връзка с постъпилите при ответника докладни - № *** год. и .№ ***
год., на *** В.К., и констатираните с тях нарушения, представляващи неизпълнение на
4
трудовите и задължения и нарушаване на трудовата дисциплина, като са отразени всички
констатирани нарушения, включително дата и час на проверките, при които е установено, че
ищцата не носи предпазни средства – престилка и обувки.
Видно от представения по делото протокол от 14.02.2024 год. в присъствието на
свидетели, в *** на завода в гр.Я., на ищцата при отказ да ги приеме са и били връчени:
Искането за писмени обяснения от ищцата с изх.№***/*** год. във връзка с докладна вх.№
*** год. за нарушение на трудовата дисциплина и липсата на предпазно облекло на
работното място- работни обувки и лабораторна престилка, както и искането за писмено
обяснение от ищцата с изх.№ ***/*** год. във връзка с докладна вх.№ *** год. за нарушение
на трудовата дисциплина при вкарване на *** анализи в софтуерната програма „***“.
По делото са представени и материали, видно от които на ищцата е било наложено и
предходно на уволнението дисциплинарно наказание – „Забележка“, а именно: Докладна вх.
№ *** от *** год.; искане до ищцата за даване на писмени обяснения изх.№ *** от
10.11.2022 год., писмени обяснения на ищцата по този случай и Заповед № *** год. на ***
на ответното дружество, видно от която на ищцата е било наложено преди уволнението
дисциплинарно наказание забележка, за установено безпричинно закъсняване за работа на
02.11.2022 год. и на *** год.
По делото са представени и заповеди с №№ *** год. и *** год. на *** на ответното
дружество, от които се установява, че считано от 03.07.2023 год. и до изчерпване на
производствената необходимост, в *** гр.Я. е въведен трисменен режим на работа, като
графика за смените за звено „***“ се определя от В.К., ***, съответно 1-ва смяна от 07.00 до
15.30 часа; 2-ра смяна от 11.00 ч. до 19.30 ч. и 3-та смяна от 13.30 часа до 22.00 часа.
Видно от ангажираните по делото справки за актуално състояние на действащи
трудови договори на ищцата за периода от 19.03.2024 год. до 20.09.2024 год. и данни за
осигуряване, осигурител за периода от 01.03.2024 год. до 27.092024 год., както и трудов
договор №*** год., след прекратяване трудовото правоотношение на ищцата с ответното
дружество – 20.03.2024 год., на 05.04.2024 год. същата е сключила трудов договор с ***“ ***
гр.Я., който е бил прекратен на 27.05.2024 год.
Видно от представените по делото Разпореждания, съответно № *** год. и № ***
год., по отношение на ищцата е било възобновено по заявление за отпускане на парично
обезщетение за безработица, и е било определено такова считано от 27.05.2024 год. до
26.01.2025 год. в размер на 53.32 лева дневно.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетели,
лицата: Г.П.К., В.В.К. и И.А.С..
Видно от показанията на св.Г.К., се установява, че същият работи в *** в Я. от 2019
год. като ***. Познава ищцата от работата в завода, работела като ***. Като ***, свидетелят
имал пряко наблюдение върху работата на ищцата. В завода се произвеждали, лепила,
мазилки, такива продукти, като част от задълженията на ***е да следи за качеството. Той
отговарял за ***, а те за ***. Работата им била свързана. Когато се произведял някакъв
5
продукт, в *** я тествали и ако е годна я допускали. Ищцата с години работела там, отначало
била страхлива когато ***, с времето започнала да изоставя с работата. Голяма част от
суровините не били ***. Много често отсъствала, може би 1/3 от времето въобще я е нямало.
Отделно много често закъснявала за работа, и много често се стигало да скандали с
началниците, в един по-късен етап. Имало случаи, когато била на работа, но *** стояли, в
един момент имало толкова много ***, че нямало и как документално да бъдат писани,
физически нямало как да се ***. Трябвало суровината да се ***, но тя постоянно отсъствала
и се трупали по 50-60 *** пред ***. Предпазно служебно облекло в повечето случаи не била
носела. Най-накрая, може би последните седмици свидетелят я бил виждал с манта. Когато
ищцата работела бил един ***, защото работели на една смяна, сега били две *** на три
смени. В известен период, докато се обучавали, с ищцата били три ***, за около 2-3 месеца.
Преди това била сама, като понякога идвали колеги от ***, от другия завод. Свидетелят
виждал, че кофичките пред *** изчезвали, но резултати не виждал на компютъра. Възможно
било ищцата да ги изхвърля без да ги ***. Нямало как тези натрупани кофички, от които
едната се *** половин час, а след като М. се върнела, след един час всичко изчезвало. През
годините било практика М. да е без работно облекло. Конкретна вреда имало, като когато
контрола бил занижен качеството падало. Имало случаи на връщане, защото материала бил
некачествен.
Видно от показанията на св.В.В.К., се установява, че същият заема длъжността *** от
м.септември 2020 год. Отговарял за *** – *** и Я. В *** имало три ***, когато започнал
работа в Я. като *** работела ищцата. Свидетелят и бил ***. Ищцата отговаряла за ***, като
резултатите на *** – цимент, вар, се вкарвали в системата „***“. *** трябвало да анализира
*** и след това да нанесе резултатите в системата ***. Свидетелят осъществявал
дистанционен контрол, като резултатите се следели и от фирмата майка в ***. Имало
многобройни сигнали от тях, че липсват резултати. Работата на ищцата за период от една
година назад бил голям проблем, защото липсвали много нанесени резултати. Свидетелят
бил изготвил и една докладна за ненанесен цимент, цимента въобще го нямало.
Действително ищцата имала чести болнични, но свидетелят бил констатирал и че когато е на
работа *** се забавят, не се правят, изоставят. За подкрепа свидетелят и колегите от ***
съдействали и нанасяли също резултати. Свидетелят и поскал обяснение и тя заявила, че
работата е много и не може да се справи. Искала втори ***. Завода тогава работил на една
смяна от 8.30 до 5 часа, и за една смяна нямало как да са две ***. Имало период в който
отсъствала една седмица, като свидетелят и една негова колежка дошли в Я., и за цяла
седмица същата изпълнила всичко, при положение, че имало сериозно производство, без
свидетелят да помага на колежката си. М. и масово не спазвала носенето на работно
облекло, а обувки въобще не бил виждал. Завода разполагал и с камери за видеонаблюдение
до които свидетелят имал достъп. Чрез видеозаписите свидетелят установил, че в целият
период на смяната ищцата не носи, нито обувки, нито престилка. Имало дни, лятно време,
когато била с летни обувки - цвички, което било много опасно. Когато свидетелят идвал в Я.,
предварително информирал, и тогава нямало проблем, ищцата била с престилка, но обувки
свидетелят така и не видял. Имало и случаи когато М. казвала че не знае дадената и парола,
6
че я загубила, налагало да викат IT специалист от отдела. Това обаче не можело да бъде
причина да не се работи ***. Когато била в болнични, *** я чакали, на дене идвали
примерно две-три цимент, имало да направи две-три *** изследвания на ден, не повече. За
десет дни отсъствие пак я чакали материалите, и за един ден *** не могат да бъдат
направени, но за два-три дни можело, както и тези които стоят, така и тези които извали.
Анализа на един цимент бил 5-6-7 минути като технологично време. *** в Я. изпълнявала
само много кратки ***, които не изисквали толкова време. Били бързи анализи. Имало и ***
които отнемали повече време, но не и три часа. Нямало нормативно определено време за
***, но трябвало да бъдат извършени своевременно, преди материала до отиде в
производството. Преди да пермине *** контрол, не можел да отиде в производството.
Понякога М. закъснявала и свидетелят поемал този риск да отидат без ***. Но риска за
рекламации бил много голям. Ищцата многократно закъснявала за работа като по вайбър
пращала съобщения на свидетеля, че ще закъснее. Закъснявала и не си свършвала работата.
Ищцата трябвало да носи ***престилка, а обувките трябвало да бъдат затворени, като било
взето решение дамите да си ги избират, защото имало оплаквания, че тези които им били
давани били неудобни.
Видно от показанията на свидетеля при повторния му разпит от съда, същият лично
изписал името си в заповедта, като написал датата и часа. Донесъл заповедта в Я. около
14.00 часа, като заповедта била дадена на М. Х. в негово присъствие и на колегата Г.К..
Заповедта и била връчена да я прочете, да се запознае с нея. Ищцата казала „мога ли да си
помисля“, свидетеля се съгласил, а тя казала 4ще я взема да я прочета. Искам да си изкарам
работния ден до 15.30 часа“. Такава и била смяната. Свидетелят изчакал до 15.30 часа да
вземела решение ищцата дали ще я подпише, дали ще я върне. Свидетелят не бил видял
повече ищцата, тя си била тръгнала. Когато попитали охраната за нея им било казано, че си е
тръгнала. Тръгнали си с документите които и били връчени, заповедта за уволнение. Тога
свидетелят бил оформил техния екземпляр. Свидетелката не била давала болничен лист, не
била казала, че е болна, ако не била информацията от охраната свидетелят нямало да знае, че
си е тръгнала.
Видно от показанията на св.И. С., същият познава ищцата. Работел като ***, като
работата му била свързана с работата на ищцата. *** съответно *** стока от „Баумит“, карал
предимно гипс. Мариана работела като ***, свидетелят давал *** на М., която тя трябвало
да изпита, и без нейно разрешение не разтоварвал. Много често се засичали с други колеги,
които карали цимент, и се случвало по 4-5 камиона да чакат на опашка. Изчаквали около 40
минути. Имало случаи ищцата да я няма, в последствие разбирали, че е или в отпуск или в
болничен. Нямало друг ***, който да я замества. Не е имало конфликтна ситуация с М. във
връзка с ***. Имало случаи да се засичат и извънработно време, и в девет вечерта работила
в ***. Когато М. отсъствала оставяли *** пред вратата. Натрупвало се голямо количество. За
силузите, вътрешната продукция се чакало три часа. Можело да има и 10-12 силуза на ден.
Не чакали *** да излезе, това било практика. ***и за вътрешната продукция и за външната
ги правила М.. М. била облечена с бяла престилка и ръкавици. Свидетелят *** предимно
7
гипс, и когато М. я нямало оставял *** пред вратата, а друг човек, от апаратната, му
разрешавал да разтовари. Свидетелят лично не работил за „Баумит“, работил за друга фирма,
като след м.май 2023 год. вече не работил за тази фирма.
По допълнително искане на ищцата бе допуснат до разпит в качеството на свидетел и
лицето А. Н. К., видно от показанията на който същият познава ищцата и знае къде работи.
Свидетелят не може да се сети за точната дата, но преди около година си спомня, че една
сутрин е закарал ищцата до нейната лична лекарка, след което я закарал на работа.
Свидетелят мисли че носела болничен и отивала да го даде. Изчакал я, час-час и половина, и
тя като се върнала била разплакана. После свидетелят разбрал, че била уволнена
дисциплинарно.
По делото е допусната, изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, видно от
заключението на вещото лице по която: Брутното трудово възнаграждение за последния
пълен отработен месец – м.август 2022 год., през който ищцата е отработила 23 дни, е в
размер на 1861,89 лева, формирано както следва: основна заплата – 1797,19 лева, ДТВ за
стаж – 64,70 лева, брутно трудово възнаграждение - 1861,89 лева; Разликата между брутното
трудово възнаграждение, което ищцата би получила ако бе работела за „БАУМИТ
БЪЛГАРИЯ“ *** през периода 19.03.2024 год. – 20.09.2024 год. определена след приспадане
на полученото в по-малък размер брутно трудово възнаграждение, когато тя е работила на
по-ниско платена работа при *** и полученото обезщетение за безработица, е 6 403,14 лева.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът намира, че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове, както следва:
С оглед фактите изложени в обстоятелствената част на исковата молба и
формулирания въз основа на тях петитум, съдът намира, че от ищцата е предявен главен иск
с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ и акцесорни такива с правно основание чл.344, ал.1,
т.2 и т.3 КТ.
Настоящият съдебен състав намира предявените искове за допустими, тъй като са
предявени от лице, имащо правен интерес от оспорване законосъобразността на уволнението
си и от възстановяване на заеманата от него допреди уволнението длъжност, както и за
обезщетение за времето през което е останал без работа вследствие на уволнението, срещу
надлежен ответник - работодателят, при липса на отрицателни процесуални предпоставки за
упражняване правото на иск на ищеца, и преди изтичане на давностиня срок по чл.358, т.2
КТ, доколкото се установи и че заповедта да прекратяване на трудовото правоотношение е
връчена на ищцата на 20.03.2024 год., а исковата молба е подадена в съда на 17.05.2024 год.
По иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна – чл.334,
ал.1, т.1 КТ:
При съвкупна преценка на представената от ответното дружество Заповед за налагане
на дисциплинарно наказание уволнение № *** год. /225-226 от делото/, събраните гласни
доказателства чрез разпит в качеството на свидетели лицата В.В.К. и А. Н.К., както и
8
дадените в хода на съдебното дирене от ищцата обяснения /л.249 от делото/ досежно
обстоятелствата при които и е била връчена заповедта за уволнение, съдът намери за
установено, че същата е връчена на ищцата на 20.03.2024 год. Съдът приема за установено
също от показанията св.В.К.и частично от обясненията на ищцата, че връчването е
извършено при отказа на последната да подпише заповедта, тъй като се установява, че след
връчването и ищцата е напуснала предприятието на ответника.
Установява се още по делото, че към датата на връчване на уволнителната заповед, за
времето от 20.03.2024 год. до 22.03.2024 год. ищцата е била в отпуск по болест, което се
установява от представения по делото болничен лист с № *** /л.253 гръб от делото/, както и
от представената по делото справка от електронен регистър на болничните листове и
решенията по обжалването им /л.251 от делото/. Като следва да се посочи, че регистрацията
на болничния лист в 16:03:45 часа на 20.03.2024 год. /видно от справката от електронния
регистър/ сама по себе си не обосновава безпротиворечив извод за времето на неговото
издаване, доколкото е възможно времето на издаването му и времето на регистрацията му в
съответния регистър да не съвпадат.
Видно от обясненията на ищцата дадени в съдебно заседание, същата заявява, че е
била в болничен и е отишла да го остави. Тогова нейният *** г-н К., когато му се обадила, за
да го попита къде да го остави, и казал да го изчака, защото пътува за Я.. Когато дошъл тя
оставила болничния лист, а той и връчил един затворен плик с документи като и казал, че
повече няма нужда да идва на работа. Това и казал свидетелят. Твърди че е оставила
болничния лист и казала на свидетеля, че това няма как да се случи защото е в болничен.
Действително излязла навън защото искала да се чуе с адвоката си, но той не и вдигнал.
Излязла от портала, влезнала в колата, за да отвори плика, да разгледа какво има в него,
защото многократно я карали да подписва неща, и след това вече охраната не я била
пуснала. Това било в първия ден от болничния лист. Болничния лист ищцата била взела
сутринта 8-9 часа. В тази насока са и показанията на св. А. К..
Съгласно разпоредбата на чл.333, ал.1, т.4 КТ, работник или служител, който е
започнал ползването на разрешения му отпуск може да бъде уволнен от работодателя при
условията на чл.330, ал.2, т.6 КТ само при предварително разрешение на инспекцията по
труда за всеки отделен случай. Ако при наличие на някое от основанията посочени в чл.333,
ал.1 КТ работодателя е прекратил трудовото правоотношение, без да е поискал и получил
предварително разрешение на инспекцията по труда, уволнението винаги би било незаконно,
но това правило не е абсолютно.
Работодателят няма задължение да вземе предварително разрешение за уволнението,
ако работникът, респ. служителя, въпреки че е бил в разрешен отпуск за временна
неработоспособност, се е явил на работното си място, където му е връчена заповедта за
уволнение и не е представил издадения болничен лист или не е уведомил работодателя, че
се намира в надлежно разрешен отпуск по болест.
В случая ищцата твърди, че е представила болничния лист на св.К., но същият
изрично отрича това като заявява, че ищцата не била казала, че е болна, и не била дала
9
болничен лист, като дори твърди, че ищцата е поискала да изкара работния си ден до 15.30
часа. Действително показанията на св.К. следва да се ценят при съобразяване обстоятелство,
че същият и към настоящият момент е служител на ответното дружество, но от друга страна
липсват и установени по делото фактически данни, които да обосноват у съда несъмнения
извод, че ищцата действително е представила болничния лист пред своя работодател, респ.
че го е уведомила, че се намира в разрешен отпуск по болест считано от 20.03.2024 год.
/датата на връчване на уволнителната заповед/ до 22.03.2024 год. Или по друг начин казано
липсват доказателства, които да опровергават показанията на св.К. Показанията на св.А.К.
също не релевират подобен извод, доколкото видно от същите, свидетелят е закарал ищцата
до работното и място, но е останал да я чака отвън, откъдето и извода, че същият не е
присъствал при разговора на ищцата със св.К.
Ето защо съдът намери, че в конкретния случай недоказано по делото е, че ищцата е
уведомила надлежно работодателя си че е била във разрешен отпуск по болест към датата на
връчване на заповедта за уволнение или че е представила по надлежния ред издадения и на
20.03.2024 год. болничен лист, респ. не е било и налице задължение за работодателя да
вземе предварително разрешение за уволнението по чл.330 КТ.
Следва също да се посочи, че с исковата молба ищцата не въвежда подобни
твърдения и оплаквания за незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на трудовото
и правоотношение, т.е. същата да е била издадена при неспазване разпоредбата на чл.333 КТ.
В тази насока започват да се навеждат твърдения като основания за отмяна на оспорената
заповед едва в хода на самото съдебно дирене, като оплаквания и възражения отново в тази
насока се конкретизират в хода по същество на делото с представените по него писмени
бележки. С исковата молба се оспорват констатациите в процесните две докладни записки
въз основа на които е издадена заповедта за уволнение и се релевират наред с това
възражения за допуснати от работодателя издал заповедта нарушения на разпоредбите на
чл.194 КТ, 193 КТ, 189 КТ, 190, ал.1, т.3 КТ.
По релевираното от ищцата още с исковата молба възражение за допуснато от
дисциплинарния орган нарушение разпоредбата на чл.194 КТ, съдът намери следното:
Нормата на чл.194 КТ съдържа два срока: 2-месечен от откриване на нарушението и
1-годишен от извършването му.
Нормата на чл.194 КТ е императивна и съдът следи служебно за прилагането и.
Срокът по чл.194 КТ е преклузивен и с изтичането му се прекратява възможността
работодателя да наложи дисциплинарно наказание, а за преклузивните срокове съдът следи
служебно в съдебното производство по проверка законосъобразността на заповедта за
дисциплинарно наказание.
Съотношение между двата срока: ако е изтекъл 2-месечния срок от откриване на
нарушението, не може да се приложи 1-годишния срок, респ. ако е изтекъл 1-годишния срок
от извършването, той поглъща 2-месечния срок от откриване на нарушението.
Откриване на дисциплинарно нарушение означава узнаване от субекта на
10
дисциплинарна власт на нарушаването на трудовата дисциплина, установено в
съществените му признаци – субектът на нарушението, времето и мястото му на извършване
и съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които да го
квалифицират като нарушение.
В конкретния случай за да издаде оспорената уволнителна заповед работодателят се е
позовал на две групи системни нарушения на трудовата дисциплина допуснати от ищцата.
Първата група нарушения извършени от ищцата в периода от 28.06.2023 год. до 04.08.2023
год., констатирани с докладна записка с вх.№ *** год. на *** В.К. – ***.
Втората група нарушения е за допуснати от ищцата нарушения на трудовата
дисциплина в периода от 01.01.2023 год. до 12.06.2023 год., съгласно докладна записка с вх.
№ *** год.
Следователно съдът прие, че по първата от посечените в заповедта група от
нарушения, най-късно може да се приеме, че работодателят е узнал с входиране от *** на
докладна записка № ***., а за втора група нарушения с входиране на докладна записка №
***год.
По разпореждане на закона срокът по чл.194, ал.1 КТ се брои в месеци и изтича на
съответното число на последния /втория/ месец.
Следователно, по правилата на чл.194 КТ, срокът за налагане на дисциплинарно
наказание касаетелно нарушенията посочени в докладна записка № *** изтича на
28.10.2023 год., а този за налагане на дисциплинарно наказание за нарушенията описани в
докладна записка № *** на 30.09.2023 год.
Действително, както сочи ответника, съгласно чл.194, ал.3 КТ сроковете не текат,
когато работникът или служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка.
През време на отпуска сроковете спират да текат, поради това, за да се прецени дали
съответния срок е изтекъл, времето на законоустановен отпуск се приспада от
продължителността на сроковете по чл.194 КТ.
Когато са били налице основания за спиране поради ползван отпуск в рамките на този
срок след съответната дата на втория месец следва да се прибавят толкова дни, колкото е бил
разрешения отпуск, като точният брой дни зависи от конкретиката на случая и вида отпуск.
Видно от представената по делото справка за болничните листове издадени на
ищцата – Данни от *** и *** /л.20-24 от делото/ в релевантните по делото периоди ищцата е
ползвала отпуск по болест/гледане болно дете изчисляващ се в календарни дни,
следователно следва към сроковете по чл.194 КТ да се прибавят толкова календарни дни
колкото ищцата е ползвала като законоустановен отпуск по болест/гледане на болно дете
през съответните срокове по чл.194 КТ.
Видно от посочената по-горе справка, в периода от 28.08.2023 год. – 28.10.2023 год.,
в който по правило изтича срока за налагане на дисциплинарно наказание на ищцата за
нарушенията визирани в докладна записка № *** год., ищцата е ползвала отпуск по болест,
11
както следва: 28.08.2023 год. до 04.09.2023 год. – 8 календарни дни; от 05.09.2023 год. до
19.09.2023 год. – 15 календарни дни; от 20.09.2023 год. до 29.09.2023 год. – 10 календарни
дни; от 30.09.2023 год. до 09.10.2023 год. – 10 календарни дни; от 10.10.2023 год. до
19.10.2023 год. – 10 календарни дни; от 20.10.2023 год. до 28.10.2023 год. – 9 календарни
дни, или общо 62 календарни дни в периода от 28.08.2023 год. до 28.10.2023 год.
Тези 62 календарни дни следва да се прибавят към 2-месечния срок по чл.194 КТ,
изтичащ на 28.10.2023 год., като се изключат дните в които ищцата е ползвала отпуск по
болест за времето от 29.10.2023 год. до 28.12.2023 год; от 30.01.2024 год. до 02.02.2024 год.
и от 20.02.2024 год. до 24.02.2024 год., както и времето през което ищцата е била в платен
годишен отпуск /видно от представената по делото справка л.44-45 от делото/, както следва:
на 29.12.2023 год. /1 ден/; на 02 и 03.01.2024 год. /2 дни/, 19.01.2024 год. /1 ден/; 29.02.2024
год. /1 ден/; 08.03.2024 год. /1 ден/ и 14.03.2024 год. /1ден/, или като се прибавят 62
календарни дни /в които ищцата не е била в отпуск по болест или годишен такъв от
30.12.2023 год. до 20.03.2024 год./ срокът по чл.194 КТ се явява изтекъл на 15.03.2025 год.,
на свой ред заповедта е издадена на 19.03.2024 год. и връчена на ищцата на 20.03.2024 год.,
тоест дисциплинарното наказание е било наложено след изтичане на посочения в чл.194 КТ
2-месечен срок за нарушенията визирани в докладна записка вх.№ *** год.
Видно от същата справка /л.20-24 от делото/, в периода от 31.07.2023 год. до
30.09.2023 год. в който по правило изтича срока за налагане на дисциплинарно наказание на
ищцата за нарушенията визирани в докладна записка № *** год., ищцата е ползвала отпуск
по болест/гледане на болно дете, както следва: на 31.07.2023 год. – 1 календарен ден; на
02.08.2023 год. – 1 календарен ден; от 09.08.2023 год. до 10.08.2023 год. – 2 календарни дни;
11.08.2023 год. до 20.08.2023 год. – 10 календарни дни; 21.08.2023 год. до 04.09.2023 год. –
15 календарни дни; 05.09.2023 год. до 19.09.2023 год. – 15 календарни дни; от 20.09.2023
год. до 29.09.2023 год. – 10 календарни дни и на 30.09.2023 год., или общо 55 календарни
дни.
Тези 55 календарни дни следва да се прибавят към 2-месечния срок по чл.194 КТ,
изтичащ на 30.09.2023 год., като се изключат дните в които ищцата е ползвала отпуск по
болест за времето от 01.10.2023 год. до 28.12.2023 год; от 30.01.2024 год. до 02.02.2024 год.
и от 20.02.2024 год. до 24.02.2024 год., както и времето през което ищцата е била в платен
годишен отпуск /видно от представената по делото справка л.44-45 от делото/, както следва:
на 29.12.2023 год. /1 ден/; на 02 и 03.01.2024 год. /2 дни/, 19.01.2024 год. /1 ден/; 29.02.2024
год. /1 ден/; 08.03.2024 год. /1 ден/ и 14.03.2024 год. /1ден/, или като се прибавят 55
календарни дни /в които ищцата не и била в платен или в отпуск по болест за времето от
30.12.2023 год. до 20.03.2024 год./ срокът по чл.194 КТ се явява изтекъл на 06.03.2024 год.,
на свой ред заповедта е издадена на 19.03.2024 год. и връчена на ищцата на 20.03.2024 год.,
тоест дисциплинарното наказание е било наложено след изтичане на посочения в чл.194 КТ
2-месечен срок, за нарушенията визирани в докладна записка вх.№ *** год.
Както вече бе посочено по-горе, ако е изтекъл 2-месечния срок от откриване на
нарушението, не може да се приложи 1-годишния срок.
12
С изтичането срока по чл.194 КТ, в правния мир дисциплинарната простъпка вече не
съществува като основание за налагане на наказание. Поради това не може да се преценява
по същество извършено ли е нарушението, след като то вече не съществува в правни мир
като правно релевантен факт. В този смисъл са също Реш. 168-04-III г.о. по гр.д. № 961/03 и
Реш. № 591-04-III г.о. по гр.дело № 1570/02.
На основание гореизложените мотиви следва правния извод, че предявеният иск с
правна квалификация чл.344, ал.1, т.1 КТ се явява основателен и подлежи на уважаване като
следва уволнението на ищцата да бъде признато за незаконно и да бъде отменено.
По иска за възстановяване на предишната работа – чл.334, ал.1, т.2 КТ :
Предвид основателността на главния иск по чл.344, ал.1 т.1 от КТ, основателен се
явява и иска по чл.344, ал.1 т.2 КТ, поради което той също следва да бъде уважен, като
ищцата бъде възстановена на заеманата от нея допреди уволнението и в предприятието на
ответника длъжност – ***, с код по НКПД ***, *** гр.Я., „Баумит България“ ***.
По иска за заплащане на обезщетение за принудителна безработица – чл.334,
ал.1, т.3 КТ:
Съгласно чл.225, ал.1 КТ, При незаконно уволнение работникът или служителят има
право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от шест
месеца.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че е останал без работа вследствие
на уволнението, периода за който е останал без работа, както и размера на обезщетението,
изчислено на база БТВ, получено за последния пълен отработен месец, предхождащ
уволнението.
По делото са представени като писмени доказателства от ТД на НАП Б. и трудов
договор № *** год., видно от които в периода, релевантен за иска, от 19.03.2024 год. –
20.09.2024 год., ищцата е сключила трудов договор и е реализирала доходи от трудова
дейност с *** *** Я., в периода от 05.04.2024 год. до 27.05.2024 год. /когато договорът е бил
прекратен/.
Видно от представеното по делото разпореждане № *** год. на ТП НОИ Я., на
ищцата е било отпуснато и парично обезщетение за безработица в размер на 53.52 лева
дневно, считано от 27.05.2024 год. до 26.01.2025 год.
Видно от изисканото и представеното по делото писмо от ТП НОИ Я., на ищцата са
изплатени следните суми като отпуснато парично обезщетение за безработица: 1 333 лева -
за периода от 27.05.2024 год. до 30.06.2024 год.; 1226.36 лева – за периода от 01.07.2024 год.
до 31.07.2024 год. и 1173.04 лева – за периода от 01.08.2024 год. до 31.08.2024 год.
Видно от заключението на вещото лице по изслушаната и приета по делото съдебно-
счетоводна експертиза, брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен
месец – м.август 2022 год., през който ищцата е отработила 23 дни, е в размер на 1861,89
13
лева.
Разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищцата би получила ако бе
работела при „Баумит България“ *** през периода от 19.03.2024 год. до 20.09.2024 год.,
определена след приспадане на полученото в по-малък размер брутно трудово
възнаграждение, когато тя е работела на по-ниско платена работа при “ *** "и полученото
обезщетение за безработица, е 6 403.14 лева.
Съдът като основа решението си на заключението на вещото лице намери искът за
основателен и доказан до сочения от експертизата размер, като следва ответника да бъде
осъден да заплати на ищцата обезщетение за оставянето и без работа поради незаконното
уволнение за периода от 20.03.2024 год. до 20.09.2024 год. в размер бруто сумата от 6 403.14
лева. Следва да се уважи и акцесорното искане за присъждане законната лихва върху
присъденото обезщетение считано от датата на подаване на исковата молба – 17.05.2024
год., до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищцата има право на
разноски в пълен обем включително и заплатеното от нето адвокатско възнаграждение за
един адвокат. Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействия от
31.05.2024 год. ищцата е заплатила по него адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
В последното по делото редовно съдебно заседание пълномощника на ищцата представя и
договор за правна защита и съдействие от 10.01.2024 год., но при решаване на делото съдът
установи, че страни по него са С. М. Н. в качеството на *** и адв.Е. И. М., тоест ищцата М.
А. Х. не е страна по него. Ето защо съдът намери за доказани разноски сторени от ищцата
по делото за заплатено от нея адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, което съдът
не намери за прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на настоящото
производство, предмет на разглеждане по което са били три кумулативно съединени иска и
не надвиша размерите предвидени в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, поради окото и възражението на ответника в тази насока се прецени като
неоснователно от съда.
Ето защо и предвид изхода на делото следва ответника да бъде осъден да заплати на
ищцата разноски в размер на 600 лева.
Тъй като се касае за трудов спор ищцата е освободена от заплащане на държавна такса,
съгласно разпоредбата на чл.83, ал.1, т.1 ГПК, поради което и с оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.6 ГПК в тежест на ответника следва да са възложи заплащането на
дължимите държавни такси върху уважените искове в размер общо на сумата от 416,13 лева,
състояща се от определени от съда държавни такси от по 80.00 лв. за неоценяемите искове
по чл.344, ал.1 т.1 и т.2 и ДТ от 256,13 лв. за оценяемия иск по чл.344, ал.1 т.3 КТ.
В тежест на ответника следва да се възложи и възнаграждението на вещото лице,
заплатено от бюджета на съда, а именно сумата от 260.00 лева.
Или общо дължимите такси и разноски, които следва да бъде осъден ответника да
14
заплати по сметка на ЯРС възлизат на сумата от 676.13 лева.
Водим от изложените мотиви и на основание чл.235 ГПК съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, уволнението на М. А. Х. с ЕГН
**********, с адрес: гр.Я., ж.к.“***, извършено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ със
Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № *** год. на *** на „Баумит България“
*** с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.***, обл.С., представлявано от ***
Н.М.Б., за незаконно и го отменя.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл.344, ал.1 т.2 КТ, М. А. Х. с ЕГН **********, с
адрес: гр.Я., ж.к.“*** на заеманата от нея преди уволнението длъжност – ***, с код по НКПД
***, *** гр.Я., „Баумит България“ ***.
ОСЪЖДА, на основание чл.344, ал.1 т.3 КТ във връзка с чл.225, ал.1 КТ, „Баумит
България“ *** с ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.***, обл.С., представлявано
от *** Н.М.Б. ДА ЗАПЛАТИ на М. А. Х. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ж.к.“*** сумата
от 6 403.14 лева /шест хиляди четиристотин и три лева и четиринадесет стотинки/,
представляваща обезщетение за оставането и без работа вследствие на уволнението за
периода от 20.03.2024 год. до 20.09.2024 год., ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на исковата молба в съда – 17.05.2024 год. до окончателното и
изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, „Баумит България“ *** с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр.***, обл.С., представлявано от *** Н.М.Б. ДА
ЗАПЛАТИ на М. А. Х. с ЕГН **********, с адрес: гр.Я., ж.к.“*** сумата от 600.00 лева –
разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК, „Баумит България“ *** с ЕИК *** със
седалище и адрес на управление гр.***, обл.С., представлявано от *** Н.М.Б. да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Ямбол сумата от 676.13
лева – такси и разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Ямбол в двуседмичен
срок считано от 27.05.2025 год.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
15