Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260459/24.11.2020г.
гр.в., 23.11.2020
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд - тридесет и втори наказателен състав - в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА СЛАВОВА
при секретаря НЕЗАЕТ ИСАЕВА, като разгледа докладваното
от председателя АНД
№ 2107 по описа за 2020
год. и за
да се произнесе
взе предвид следното:
Производството
е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН въз
основа на жалба предявена от С.К.И. против НП № 496647/519486/25.02.2020 г. на Зам.директора
на ТД на НАП - в., с което на основание чл. 74 ал.1 от Закона за счетоводството на дружеството е наложено
административно наказание "ГЛОБА"
в размер на 200 /двеста/ лева за нарушение на
чл. 38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството.
В жалбата се
излагат твърдения, че дружеството работи с адвокатска кантора, която се е
ангажирала с обявяването на ГФО на дружеството за 2018 г. Твърди се, че
незабавно след съставяне на АУАН са предприети действия по обявяване на отчета.
Иска се предвид изложените обстоятелства нарушението са се квалифицира като
маловажно такова по смисъла на чл. 28 от ЗАН
В съдебно заседание жалбоподателят
, редовно
призована, не се явява, не се представлява.
Въззиваемата
страна, редовно призована
изпраща представител – юрисконсулт г., която оспорва
жалбата и моли да бъде потвърдено наказателното постановление като
законосъобразно и правилно. Излага доводи, че разпоредбата на чл. 38 ал.4 от
ЗСч дава единствено възможност на малките предприятия да не публикуват отчет за
приходи и разходи, но не ги освобождава от задължението да публикуват годишен
финансов отчет, който съгласно нормата на чл. 29 от ЗСч се състои най-малко от
счетоводен баланс.Иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В хода на съдебното производство са приобщени към материалите по делото
материалите по АНП.
Съдът, като взе предвид
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следната фактическа
обстановка:
На 18.09.2019 г. при извършена проверка в база данни на ТД на
НАП-в. и Търговския регистър на Агенция по вписванията от служители при ТД на
НАП-в. било установено, че С.К.И. с ЕГН:
********** е управител и представляващ
„С.“ООД с БУЛСТАТ ***.
Констатирано е, че същият в качеството му на задължено лице по чл. 16
ал.1 т.4 от ЗСч. не е изпълнил задължението си по чл. 38 ал.1 т.1 от ЗСч да
публикува годишния финансов отчет на дружеството за 2018 г. чрез заявяване и представяне за обявяване
в Търговския регистър в законоустановения срок – до 01.07.2019
г. Установено е, че за
дружеството е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г. с вх.№
0300И061211/25.02.2019 г., съгласно която за 2018 г. същото е отчело общо
приходи в размер на 36 186.74 лева в т.ч. нетни приходи от продажби в размер на
36 186,74 лева и общо разходи в размер на 35 283.62 лева. Видно от подадената
ГДД по чл. 92 от ЗКПО за отчетната 2018 г. „С.“ е осъществявало дейност
съгласно При така установените факти св.
К.Х. – инспектор по приходите при ТД на
НАП-в. съставила на АУАН за нарушение на
чл. 38 ал.1 т.1, във вр. с чл. 16 ал.1 т.4 от ЗСч. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП,
с което на основание чл. 74 ал.1 от ЗСч. е ангажирана
административно-наказателната отговорност на дружеството.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства по АНП, които преценени
в тяхната съвкупност са логически свързани
и последователни, поради което съдът ги
кредитира. Фактическата
обстановка не се оспорва и от жалбоподателката.
Съдът въз основа на
императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно
справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената
фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока за
обжалване от надлежна страна и е приета от съда
за разглеждане.
Административно - наказателното производство е образувано в срока по чл. 34
от ЗАНН, а наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок.
Наказателно постановление № 4966647/519486/25.02.2020 г. е издадено от компетентен
орган - Директорът на ТД на НАП – гр. в., за което, видно от приобщеното към
материалите
по делото копие на Заповед № ЗМФ-610/03.07.2018 г.,
същият е надлежно упълномощен от Министъра на финансите.
Административно-наказателното производства се е развило в рамките на давностните срокове, визирани в ЗАНН.
В
хода на административнонаказателното
производство не са били допуснати
съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление
е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото
е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение
е индивидуализирано в степен,
позволяваща му да разбере в какво
е обвинен и срещу какво да се
защитава.Посочени са нарушените материално правни норми, като
наказанията за нарушенията са индивидуализирани.
Съдът като разгледа жалбата по
същество, установи от правна страна следното:
Въз основа на събраните по делото доказателства безспорно е установено, че „С.“ООД
е задължено лице по чл. 16 ал.1 т.4 от ЗСч. Установено е по несъмнен начин и обстоятелството,
че към 30.06.2019 г. в търговския регистър не е бил публикуван ГФО за 2018 г.
за юридическото лице, с което е нарушена нормата на чл. 38 ал.1 т.1 от Закона
за счетоводството, съотв. жалбоподателят е имал
качеството на управител на посоченото
дружество, с оглед на което въз основа на повелята на посочената норма е била
длъжна да подаде заявление за вписване и представяне за обявяване в Агенция по
вписванията – Търговски регистър, изискващият се по ЗСч годишен финансов отчет
по реда на чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч за 2018 г. Чл. 38, ал.1 от ЗСч посочва предприятията, които следва да публикуват
годишния финансов отчет, консолидирания финансов отчет и годишните доклади по
глава седма, приети от общото събрание на съдружниците
или акционерите или от съответния орган. В т. 1 на ал.1 на този член изрично е
посочено, че всички търговци по смисъла на Търговския закон следва да изпълнят
това свое задължение чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в
търговския регистър, в срок до 30 юни на следващата година.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка,
съвсем законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията
си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 74, ал.1, вр.
чл. 38, ал.1, т.1, вр. чл. 16, ал.1, т.4 ЗСч, тъй
като обективно е пропуснат определеният в закона срок за подаване на ГФО, а в
същото време в качеството си на управител именно той е бил задълженият да
подаде ГФО. Неоснователно е възражението, че поради посочването на много норми
се нарушавало правото на защита на наказаното лице да разбере какво нарушение е
извършило. В случая в НП са посочени минимално необходимият брой норми, за да е
прецизна правната квалификация на деянието Чл. 74, ал.1 ЗСч е приложимата
санкционна норма, в чл. 38, ал.1, т.1 е посочено позитивно правното правило за
поведение, а чл. 16, ал.1, т.4 е основанието за ангажиране отговорността именно
на управителя на дружеството.
Като взе предвид, че административното наказание е
определено в минималния, предвиден в закона размер, съдът намери, че не следва
да се произнася по въпроса за индивидуализацията на същото
Съгласно разрешението
дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно дело 1/2005г. на ВАС, че преценката за маловажност на случая е
такава по законосъобразност, то изводът, че нарушителят следва да бъде
санкциониран, задължително следва да бъде предшестван от обсъждане на въпроса
позволява ли констатираната обществена опасност да деянието ангажиране на
административно-наказателна репресия спрямо дееца.
Съдът намира, че в хода на съдебното производство не се
установиха и обстоятелства, които да сочат за приложимост на разпоредбата на
чл. 28 от ЗАНН поради маловажност на случая. Касае се за нарушение, при
осъществяване на което всякога са застрашени обществените отношения, които е
призвана да гарантира нарушената правна разпоредба и в тази връзка случаят не
се отличава с липсваща или явно незначителна обществена опасност по смисъла на
чл. 9 ал.2 от ЗАНН.
Не са изложени доводи, нито са представени доказателства
да са налице някакви обективни причини, поради които е пропуснат срокът за
изпълнение на законоустановеното задължение, а
наличието на такива обективни причини съдебната практика е извела като едно от
типичните обстоятелства, които обуславят по-ниска степен на обществена опасност
на деянието. Липсва и още едно от обстоятелствата, които практиката е извела
като признак за по-ниска степен на обществена опасност на деянието-а именно
липса на извършена дейност за годината, за която не е подаден ГФО. В конкретния
случай стопанска дейност от наказания субект не само, че е развивана, но същият
е реализирал и нетни приходи, както е видно от представената като доказателство
по делото данъчна декларация.От особено значение е и периодът, през който е
продължило противоправното състояние. В практиката е
прието, че не може да се говори за маловажен случай, ако нарушението е
отстранено два или три месеца след допускането му. В конкретния случай
нарушението е отстранено 6 месеца след допускането му.
Не може да доведе до извод за малозначителност
на деянието обстоятелството, че нарушението е за първи път. Това обстоятелство
е изрично съобразено от законодателя, който е предвидил по-леко наказуем състав
за нарушители, които са извършили еднократно нарушението от тези, при които
това се повтаря. До този извод се достига при сравнение на санкциите на чл. 74,
ал.1 и чл. 74, ал.2 ЗСч. Още повече, че извършването на деянието за първи път е
било основание наказанието да се наложи в рамките на абсолютния минимум.
С оглед
направеното искане от процесуалния представител на въззивниваемата
страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът установи от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по обжалване на
издадени НП пред районния съд страните имат право на присъждане на разноски по
реда на Административнопроцесуалния
кодекс.Разпоредбата на чл. 63 ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически
лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ
е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба
на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като взе предвид, че
производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съотв. същото не представлява фактическа намира, че на
юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата на чл.27е от
Наредбата, а именно за сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 496647/519486/25.02.2020 г. на Зам.директора на ТД на НАП - в., с
което на основание чл. 74 ал.1 от Закона за счетоводството на С.К.И. е наложено административно наказание "ГЛОБА"
в размер на 200 /двеста/ лева за
нарушение на чл. 38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството.
ОСЪЖДА С.К.И. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ТД на
НАП -в. сумата от 80
/осемдесет/лева юрисконсултско
възнаграждение, на осн. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд - в..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: