Р Е Ш Е Н И Е

гр.София,15.12.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 9 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета година, в състав:

                                                                                      СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА

 

            при участието на секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1544 по описа на СГС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

           Производството е по реда на чл.422,вр. чл.415 ал.1 т.3 ГПК във вр. с иск по чл.240,ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

                       Ищецът твърди в ИМ, че представляваното от него търговско дружество „С.**“ ООД било страна по т.д. № 1383/2014 г., на ОС- Бургас, чийто интереси били защитавани от ответника в качеството му на адвокат. За тази си дейност ответника е получил адвокатско възнаграждение от 10 200 лeва. Твърди, че ответникът поискал допълнително възнаграждение в размер на 30 000 лева, за да обезпечи успешното касационно обжалване и подписал с тази цел запис на заповед. С Определение № 375/25.05.2014 г.,на ТО,ВКС, спорът не бил допуснат до касация. Въпреки неблагоприятния изход от делото ответникът не предприел действия за връщане на сумата от 30 000 лева. Въз основа на изложеното ищецът иска ответникът да бъде осъден да му върне сумата от 30 000 лева, ведно със законна лихва от 26.04.2018 г. (датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК) до окончателното плащане. Претендира разноски.

          Ответникът в писмения отговор оспорва исковете по основание и размер. Твърди че записът на заповед е издаден в полза на ищеца Д.М. поради обещание да му даде заем, без това да обвързва „С.**“ ООД. Заемът не бил даден, а получените от него пари като адвокат били тези по договора за правна защита и съдействие. Претендира разноски.

          Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

             Между „С.**“ ООД, представлявано от управителя Д.Г.М. и ответника К.Д.К. е сключен договор за правна защита и съдействие на 12.05.2015 г., с предмет „защита и юридически консултации по т.дело № 1383/2014 г. по описа на ВКС, ТК, първи състав“. Дружеството е заплатило уговорения в договора хонорар в размер на 10 200 лв. По време сключването на посочения договор, статуса на съдебния спор по т.дело № 1383/2014 г. е бил на етап касационна жалба от „С.**“ ООД срещу решението на ОС Бургас. С Определение № 375/25.05.2014 г., по т.д. 1383/2014 г. І ТО, ТК- ВКС не допуска касационно обжалване  на решение № 123/7.11.2013 г. по т.д. 2650/ 13 г. на АпС-Бургас.

            На 25.05.2015 г. ответникът разписал запис на заповед в полза на ищеца за сумата от  30 000 лева, с падеж 25.06.2015 г. Поради липса на плащане на сумата на падежа ищецът е депозирал заявление по чл. 417 ГПК, по което е  образувано гр.д.  № 26746/2018 г. 71 с/в на СРС. С Разпореждане от 14.05.2015 г. съдът  отхвърля заявлението подадено от ищеца за издаване заповед  за незабавно изпълнение  и изпълнителен лист.

            При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

          По иска по чл.422,вр.чл.415 ал.1т.3 ГПК вр.чл.240,ал.1 и чл.86 ЗЗД.

             С влязло в сила Разпореждане по гр.д. № 26746/2018 г. 71 с/в на СРС е отхвърлено заявлението за издаване ЗНИ и ИЛ по реда  на чл. 417 ГПК въз основа на приложения документ – запис на заповед от 25.05.2015 г. Доколкото съдът е указал на заявителя-ищец в настоящето производство да предяви осъдителен иск чл.415,ал.1,т.3 ГПК, връчено на 14.11.2018 г., ИМ е депозирана в срока по чл. 415, ал.4 ГПК (видно от пощ.клеймо- 04.12.2018 г. СРС).

            Твърденият източник на задължението е платения допълнителен  адв. хонорар –  30 000 лв. на 25.05.2015 г. Видно от  документа наименуван Запис на заповед от 25.05.2015 г. ответникът се е задължил  като издател на същия да заплати на ищеца сумата 30000 лв.в срок до 25.06.2015г. Безспорно е, че  документа е написан  и подписан  саморъчно от ответника, който като адвокат е получил адв. възнаграждение 10 200 лв. и  поел защитата на представляваното от ищеца дружество по т.д. № 1383/2014 г. на ВКС. Също така е безспорно, че тозидокумент е съставен на същата дата на която с Определение № 375/25.05.2014 г.,ВКС, І ТО не допуска до касационно разглеждане касационната жалба на „С.**“ ООД.

                      Спорния въпрос по делото е: платена ли е сума 30 000 лева, съгласно документа на който е даден вид, че е запис на заповед и на какво основание.

                       Доказателства за твърденията на ищеца, че сумата в размер на 30 000 лв. е била заплатена с оглед допустимостта  на касационната жалба във ВКС не са събрани по делото и съдът не може да приеме че същата сума е дадена в заем. Не може да се презюмира, че предаването на суми от едно лице на друго лице  става на основание договор за заем. Нередовния запис на заповед в който не е посочено основание за предаване на паричната сума, а само е поето задължение  за плащането й на определено лице не установява сам по себе си наличието на договор за заем - Р № 24/03.04.2013г. по т.д. № 998/2011 г. І ТО,ТК ВКС.Също така, не във всички хипотези на нередовен запис на заповед,същият има характер на разписка доказваща изпълнение по договор за заем между издателя и поемателя.

Въпреки твърденията на ищеца за умишлени действия от страна на ответника по издаването на недействителен запис на заповед, в хода на производството не бяха представени доказателства за реалното предаване на сумата от 30 000 лева от него на ответника. Дори да се приеме, че между страните е налице неформален договор за заем, не бяха събрани доказателства, че  на основание договор за заем е дадена процесната сума и  ответникът е обещавал връщането й.

                     Поради изложеното предявеният иск за заплащане сумата 30 000 лева ведно със законните последици - лихва и разноски се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

            По разноските:

            При този изход на спора  право на разноски има само ответника, на основание чл. 78 ал.3 ГПК.

            Ответникът,който както се установи по делото е адвокат е  представил пълномощно и договор за правна помощ като клиент сключен с адв. А.Ч. по чл. 38, ал.1, т.2 и 3 ЗА. На адв. А.Ч. следва да му се присъди адв. възнаграждение съгласно чл. 38, ал.2 ЗА  по Н №1/09.07.2004г. в размер на 1 430 лева, които ищеца  се осъди да му заплати, след като не е направил възражения за липса предпоставки за предоставяне безплатната адвокатска помощ.

             Водим от горното съдът

 

                                             Р  Е  Ш  И:

 

             ОТХВЪРЛЯ   предявеният от Д.Г.М., ЕГН *********, с адрес: ***, срещу  К.Д.К., ЕГН **********, с адрес: *** иск  с правно основание чл. 422,вр.чл. 415 ал.1,т.3 ГПК вр.чл. 240, ал.1 и чл. 86 ЗЗД за заплащане сумата 30 000 лева ведно със законната лихва,  считано от 26.04.2018 г. и разноските като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН

            ОСЪЖДА Д.Г.М., ЕГН *********, с адрес: *** да заплати на адвокат А.В.Ч. САК съд.адрес ***  на основание чл. 38,ал.2 ЗА вр.с Н №1/09.07.2004 г. сумата 1 430 лева - адвокатско възнаграждение.

                     РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.                 

                                                

                                                            СЪДИЯ: